Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 106

гр.Поморие, 24.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: Димитър Д.

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 5 по описа  за 2019  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от М. И.П., гражданка на Руската Федерация, с адрес в гр.Поморие, против Е.М.С., също гражданин на Руската Федерация, с адрес за призоваване в гр.Поморие.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, като бракът им е сключен на 05.09.2013 г.

Сочи, че по време на брака, с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **/27.02.2014 г., нот.дело № **/2014 г., по описа на нотариус Красимир Петков, страните са придобили недвижим имот, представляващ ателие с площ 42.31 кв.м., същото съставляващо самостоятелен обект на собственост с идентификатор 57491.501.60.1.21 по КККР на гр.Поморие, с административен адрес ***, за продажна цена в размер 13 000 евро.

Твърди, че продажната цена за имота е заплатена от нея изцяло с лични средства, получени от извършена на 17.12.2013 г., продажба на недвижим имот в гр.Новосибирск.

Предявен е иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен собственик, поради транформация на лични средства, на горепосочения самостоятелен обект на собственост с идентификатор 57491.501.60.1.21.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в който застъпва становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Ответникът не оспорва, че с ищцата са съпрузи, както и обстоятелството, че по време на брака страните са придобили процесния имот, но твърди, че заплащането на цената на имота е станало със средства на двамата съпрузи, а не изцяло със средства на ищцата.

Ответникът твърди, че на 13.10.2013 г., страните по делото, като купувачи, са сключили предварителен договр за покупко-продажба на имота с продавачите Т.П. и Анатолий Заякин, в който са уговорили продажна цена в размер ** 000 евро, от която цена заплатили 1 000 евро в деня на сключване на договора, като всеки от тях участвал в това плащане с равна част от сумата – по 500 евро.

Сочи, че тъй като с предварителния договор страните се задължили да заплатят всички разходи и такси по сключване на окончателния такъв, през м.януари на 2014 г., се уговорили с продавачите в окончателния договор да бъде посочена цена близка до данъчната оценка – 13 000 евро, която сума заплатила ищцата.

Твърди, че останалата част от продажната цена до уговорения размер от ** 000 евро била заплатена на продавачите на ръка, като ищцата заплатила 6 500 евро, а ответникът заплатил 19 500 евро, негови лични средства от спестявания и банкови сметки.

На база на изложените твърдения прави възражение за придобиване на ½ ид.ч. от процесния имот с негови лични средства.

В съдебно заседание ищцата се представляват от процесуален представител – адвокат, който поддържа заявената претенция.

Ответникът в съдебно заседание се явява лично и се представлява от процесуален представител – адвокати. Поддържа изложено в отговора становище за неоснователност на претенцията. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Няма спор, че по време на брака на страните, с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **/27.02.2014 г., нот.дело № **/2014 г., по описа на нотариус Красимир Петков, същите са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ ателие с площ 42.31 кв.м., съставляващо самостоятелен обект на собственост с идентификатор 57491.501.60.1.21 по КККР на гр.Поморие, с административен адрес ***.

В нотариалният акт изрично е посочено, че продажната цена в размер 13 000 евро е платена от купувачите на продавачите – Т.Б.П. и  А.П.З.по банков път по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“, преди подписване на нотариалния акт.

Представен е препис от договор за покупко-продажба от 17.12.2013 г., от което се установява, че ищцата е продала на В.А. К., собствен на продавачката недвижим имот – апартамент в гр.Новосибирск, Руската Федерация, за продажна цена в размер 2 000 000 рубли.

Представени са преписи от заявления за превод от 22.01.2014 г. и 17.02.2014 г., на Новосибирска общинска банка, от които се установява, че ищцата е превела по банкова сметка *** Т.П. суми в размер 4 000 евро и 9 000 евро.

В съвкупност от посочените доказателства, безспорно се установява, че посочената в нотариален акт № **/27.02.2014 г. продажна цена е заплатена на продавачите от ищцата с нейни лични средства.

Спори се относно действителният размер на цената на процесния недвижим имот и произхода на средствата, с които е тя е заплатена, като ответникът твърди, че продажната цена е в размер ** 000 евро, от които 1 000 евро са заплатени от купувачите на продавачите при сключване на предварителен договор за продажба на имота, 13 000 евро заплатени от ищцата по банков път, а останалата част от продажната цена до уговорения размер от ** 000 евро била заплатена от купувачите на продавачите на ръка, като ищцата заплатила 6 500 евро, а ответникът 19 500 евро, негови лични средства от спестявания и банкови сметки.

Несъмнено се установява от доказателствата по делото, че покупко-продажбата на 27.02.2014 г. е предшествана от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.10.2013 г., сключен между страните по нот. акт № **/27.02.2014 г., по силата на който договор, продавачите са се задължили да прехвърлят на купувачите собствеността на процесния недвижим имот. Уговорената в чл. 2, т. 2 от предварителния договора продажна цена е размер на ** 000 евро, като е посочен и начина на плащането й – 1 000 евро платени в брой, преди сключване на предварителния договор и 39 000 евро, платими на продавачите до 30.03.2014 г. на банкова сметка ***.

По делото е представена справка-извлечение от 04.09.2017 г., от банкова сметка *** „Бинбанк“, от която се установява, че на 25.09.2013 г., ответникът е изтеглил сума в размер 514.99 евро.

Представена е и справка справка-извлечение от същата дата и банка, относно наличностите и банковите операции по банкова сметка ***, от която се установява, че към 13.11.2013 г. наличността по сметката е в размер 429 239.83 рубли.

Видно от справката-извлечение, на 05.12.2013 г. от сметката са изплатени в брой 50 000 рубли, на 16.01.2014 г., са изплатени в брой 260 000 рубли и на 23.01.2014 г. са изплатени в брой 123 981.78 рубли.

Съгласно официалния вестник на ЕС от 06.12.2013 г., към 05.12.2013 г., референтния обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ е бил **.8932 рубли за 1 евро.

Съгласно официалния вестник на ЕС от 17.01.2014 г., към 16.01.2014 г., референтния обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ е бил 45.4230 рубли за 1 евро.

Съгласно официалния вестник на ЕС от 24.01.2014 г., към 23.01.2014 г., референтния обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ е бил 46.4780 рубли за 1 евро.

При съобразяване на посоченото се установява, че получените от ответника суми от банковата му сметка в периода 05.12.2013 г. – 23.01.2014 г. са в общ размер 433 981.78 рубли с равностойност 9 505.25 евро по референтния обменен курс на еврото, публикуван от ЕЦБ в периода.

По делото са изслушани показанията на св.П.П.М. (познат на страните), който в показанията си сочи, че в разговор с него съпрузите са му споделили, че процесният имот е закупен заедно от тях за продажна цена от ** 000 евро.

Разпитан в качеството на свидетел е и С.Д.К. (също познат на страните), който утвърждава, че имотът е закупен от съпрузите съвместно за ** 000 евро.

В показанията си свидетелката Т.Б.П. сочи, че е продала процесния имот на страните за 13 000 евро. Не отрича, че с горепосочения предварителен договор е уговорена по-висока продажна цена, но твърди, че купувачите са се отказали да придобият апартамента на тази цена и тъй като продавачката имала нужда от пари, а и имотът не е жилище, а ателие за творческа дейност, го е продала за 13 000 евро. Свидетелката сочи, че при сключване на предварителния договор купувачите заплатили някаква сума, размерът на която не помни, която сума следвало да послужи за заплащане на данъците за имота и други разходи, като не си спомня дали заплатената при сключването на предварителния договор сума е включена в цената на имота по нотариален акт или дали е върнала същата на купувачите.

По делото са приложени преписи от материалите по преписка вх. 0 4558/2019 г. на РУ  – Поморие, вх. № **6/2019 г. на РП  – Поморие, понастоящем ТО  – Поморие при  РП  – Бургас, в това число писмени сведения от св.П. от 20.08.2019 г., в която същата заявява обстоятелства, идентични с тези изложени пред съда, както и твърди изрично, че не е получавала пари на ръка за продажбата на имота.

В частта, която отразява изявленията на страните за заплащане на цената и начина, по който същата е платена, нотариалният акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като удостоверителното изявление на нотариуса установява, че страните са се явили пред него и са направили съответните изявления, но не и дали изявленията са верни, поради което и след като в случая твърденията на ответника за симулативност на цената не са насочени срещу насрещната страна по сделката, съдът намира, че свидетелските показания за установяване на тези твърдения са допустими.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче не води до извод, че действителната цена на процесния имот е сочената от ответника.

Показанията на св.М. и К. в тази насока не са достатъчни да доведат до горепосочения извод, дори и съдът да не кредитира показанията на св.П. в обратната посока, с аргумента, че след като в нотариалния акт се съдържа декларация по чл. 25, ал. 9 от ЗННД, със заявяване на различна от посочената в акта цена свидетелката би се уличила в престъпление по чл. 313, ал. 2 от НК.

Показанията на св. М. и К., дори и в съвкупност с посочената в предварителния договор цена на имота, не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, в това число от ангажираните от ответника.

При липса на писмени доказателства за получени от купувачите суми, разписки напр., ответникът не установява и обективна възможност да заплати в брой на продавачите твърдяната от него сума в размер 19 500 евро и това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява, че в процесния период, в който е осъществена покупката на имота, ответникът е разполагал в брой с парични средства в размер 9 505.25 евро, които са по-малко от половината от средствата, които твърди, че е заплатил като цена за имота.

Предвид посоченото, съдът намира, че ответникът не проведе пълно и главно доказване на възражението си, че действителната продажна цена на имота е ** 000 евро и от същата той е заплатил половината, поради което и след като по делото се установи, че посочената в нот. акт № **/27.02.2014 г. цена е заплатена изцяло от ищцата с нейни лични средства с изяснен произход – от продажба на собствен имот, презумцията на чл.21 СК се явява опровергана от ищцата, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищцата по делото в общ размер 961.19 лв., от които 261.19 лв., държавна такса и 700 лв., адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски по делото, което предвид основателността на претенцията следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И.П., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., постоянно пребиваващ в Р България чужденец, с постоянен адрес ***, с пълномощник и съдебен адреса*** – адв.Ж.Х., против Е.М.С., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., с адрес ***, със съдебен адреса*** – АД “А., Бошнаков и сие”, представлявано от адв. Л.А., че ищцата М. И.П. е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.60.1.21 по КККР на гр. Поморие, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.60, с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност с площ от 42.31 кв. м. и прилежащи части 6.75 кв.м. в идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 57491.501.60.1.22, под обекта – обекти с идентификатори 57491.501.60.1.16 и 57491.501.60.1.17, над обекта - няма, ведно с 2.46 %, равняващи се на 06.75 кв.м. идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху които е построена сградата, вследствие на пълна трансформация, поради влагане на лични средства в придобиването на имота, основание  чл. 23, ал. 1 СК.

ОСЪЖДА Е.М.С., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., да заплати на  М. И.П., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., сума в размер 961.19 лв., (деветстотин шестдесет и един лева и деветнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.М.С. за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :