Р Е Ш Е Н И Е № 222
град С. 15.12.2025
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.и районен съд ІІІ-ти
състав в публично заседание на 03.02.2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С участие на секретаря
Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 794 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
П.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат С. О., срещу В.К.С., с
ЕГН: **********,***, с обективно съединени искове на основание чл. 57, ал. 2 от
Семейния кодекс /СК/ във връзка с чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/
за заплащане на сумата общо от 6700 лв., представляваща сбор от парично
обезщетение в размер на 4500 лв. за ползване за периода 15.10.2019г. до
15.01.2021г. на ½ ид.ч. от семейно жилище в село Б., УПИ XVII-286, което ответницата ползва въз
основа на съдебно решение, и на 2200 лв., представляваща парично обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползването на първи етаж от триетажна жилищна
сграда в гр. С., с идентификатор № 65321.906.89.1.3, заедно с масивен гараж, за
периода 11.02.2020г. до 15.01.2021г., както и за определяне на основание чл.
57, ал. 2 от СК на месечна наемна цена в размер на 300 лв., която ответницата
да заплаща на ищеца за ползване на идеалната му част от семейното жилище в село
Б., описано по-горе, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът П.Б.Б. твърди, че с
ответницата В.К.С. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на основание чл. 50
от СК по силата на Решение № 174/15.10.2019г., постановено по гр.д. №360/2019г.
по описа на Районен съд – С.. С решението съдът е утвърдил споразумение по чл.
51 от СК, с което бившите съпрузи са постигнали съгласие семейното жилище,
находящо се в село Б., община С., представляващо масивна жилищна сграда,
състояща се от два жилищни етажа и мазе, построена в УПИ XVII-286, целият с площ от 848 кв.м., в кв.
10 по ЗРП на село Б., община С., собственост на съпрузите, да се ползва от
ответницата В.К.С.. Бракоразводното решение е влязло в сила на 15.10.2019г., от
която дата между ищеца и ответницата възникнало по силата на закона наемно
правоотношение. Ответницата дължала обезщетение за ползата, от която ищецът е
лишен за притежаваната ½ ид.ч. от имота, в размер на 300 лв. месечно,
както следва: за времето 15.10.2019г.-31.10.2019г. – сумата от 150 лв.; за времето
м. ноември и м. декември 2019г. – по 300 лева за всеки месец; за времето от м.
януари 2020г. до м. декември 2020г. – по 300 лв. на месец, а за м. януари
2021г. – 150 лв., или общо 4500 лв. за период от 15 месеца. Тъй като
бракоразводният съд не е сезиран с искане за определяне на дължимия размер на
наема, ищецът моли съда на основание чл. 57, ал. 2 от СК да определи наемна
цена, която ответницата да му заплаща за вбъдеще. Освен това се твърди, че
ищецът и ответницата притежават в режим на обикновена съсобственост, възникнала
в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност, следния недвижим
имот: ЦЕЛИЯТ ПЪРВИ ЕТАЖ, представляващ самостоятелно жилище-апартамент, с
идентификатор № 65231.906.89.1.3 по КККР на гр. С., намиращ се в триетажна жилищна
сграда № 1, находяща се в ПИ с идентификатор № 65231.906.89, с площ от 450
кв.м., със застроена площ от 114 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „Д.Д.” № , ет. ,
при съседи за самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – няма, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, и заедно с
масивен гараж, находящ се в същата сграда.
С нотариална покана на нотариус М. Х. , връчена на ответницата на
11.02.2020г. ищецът е поканил ответницата да му осигури достъп до този имот, но
ответницата не се е появила в деня и часа на поканата и не му е предала
ключове. С поканата ищецът е предупредил ответницата, че ако не му даде достъп
ще следва да му заплаща наем по 200 лв. месечно за собствената му ½ ид.ч.
от имота, както и по 300 лв. месечно за ползване на семейното им жилище в село Б..
На базата на това претендира общо сумата от 2200 лв. за имота в С. за времето
от 11.02.2020г. до 15.01.2021г.
Към исковата молба са представени
препис от Решение № 174/15.10.2019г., постановено по гр.д. №360/2019г. по описа
на Районен съд – С., по силата на което съпружеската имуществена общност се
прекратява, а ползването на семейното жилище се предоставя на съпругата; копие
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том IА, рег. № 1252, дело № 149 от
24.02.2006г. на нотариус Б. М., рег. № 411, по силата на който е придобито
семейното жилище в село Б.; Скица № С-113/04.02.2020г. относно дворното място
на семейното жилище; Нотариален акт № 35, том I Б, рег. № 663,
дело № 90 от 14.06.2000г. на нотариус М. Х., рег. № 439 от НК, за право на
собственост върху първия етаж от къща и
масивен етаж от къща в гр. С., придобити по силата на договор за доброволна
делба от 02.02.1990г.; Схема на самостоятелен обект в сграда №
65231.906.89.1.3; Нотариална покана от ищеца П.Б.Б. до ответницата В.К.С.,
връчена й на 11.02.2020 г. от нотариус М. Х., с която ответницата е поканена да
предаде на 28.02.2020 г. ключовете на етажа от къща в гр. С., като евентуално
започне да заплаща по 200 лв. месечен наем за етажа от къща в гр. С. и по 300
лв. за къщата и дворното място в село Б., считано от датата на прекратяване на
брака – 15.10.2019г.
Ответницата В.К.С. на 10.03.2021г. е подала отговор на
исковата молба. Оспорва исковата молба като недопустима, тъй като е неясна, и
като неоснователна. Твърди се, че разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК се явява
специална норма по отношение чл. 31, ал. 2 от ЗС. Счита, че съпрузите не са
уговаряли семейното жилище да се ползва срещу заплащане на наем. Твърди, че
месечна стойност на наема от 600 лв. е силно завишена за условията в село Б..
Посочва се, че ответницата не е ползвала етажът от къща в гр. С., нито е
препятствала ищеца да я ползва. Твърди се, че ответницата не е отказвала да се
проведе среща, а срещата е била отложена по инициатива на адвокатите на
страните, след което е било обявено извънредно епидемично положение. Не възразява
да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Съдът е допуснал по искане на
страните разпит на по един свидетел. Свидетелят В. И. К. твърди, че е близък на
семейството и познава добре бившите съпрузи. Ответницата В.С. живее в семейното
жилище в село Б. заедно с двамата си сина. Къщата е хубава, поддържа се, пред
нея се спират автомобилите им. Бившите съпрузи имат и друг имот – етаж от къща
в гр. С.. След развода този имот може би се ползва от В.С. и синовете й, а
ищецът П.Б. няма достъп. Свидетелят и П.Б. са ходили до етажа от къщата в гр. С.,
за да вземат нещо от него, и са констатирали, че ключалките са сменени и П.Б.
не може да влезе.
СвидетЕ.та Е. М. Д. твърди, че
познава ищеца и ответницата от повече от 60 години. Живее през една къща от
къщата на ищеца в село Б.. Семейното жилище е закупено около 2010г., като
бившите съпрузи са живели заедно там 2-3 години, след което в къщата живее само
ответницата. Двамата имат и къща в центъра на С., единият етаж от която е на
ответницата В.С.. В момента никой не живее в този имот. Не знае дали ищецът
посещава имота. Ответницата не е сменяла брави, както й е споделила самата тя.
По делото е изслушано заключение
от съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Б.К..
Използвайки няколко различни метода за оценка е достигнал до заключение, че
средният пазарен месечен наем за семейното жилище в село Б. следва да е по
52,44 лв. за къщата и по 1,82 лв. за дворното място за всеки от съпрузите,
както и че средният пазарен месечен наем за целия етаж от къща и гараж в гр. С.
е 154,39 лв.
Заключението е оспорено от ищеца
и е допусната повторна съдебно-оценителна експертиза, извършена от вещото лице
инж. Ю.Я.П.. Използвайки няколко метода за оценка, вещото лице е стигнало да
заключение за месечна наемна стойност на ½ ид.ч. от имота в гр. С. в
размер на 102,42 лв., и месечна наемна стойност на ½ ид.ч. от имота в
село Б. в размер на 101,27 лв. Заключението е неоспорено от страните и прието
от съда като пълно и компетентно.
В резултат на това заключение и
на основание чл. 214 от ГПК ищецът е направил изменение на иска, като е поискал
обезщетение за ползването на семейното жилище в село Б. в размер общо на
1620,31 лв., представляващо сбор от обезщетение в размер на 50,63 лв. за
периода 15.10.2019г. – 31.10.2019г., обезщетение в размер на 1519,05 лв. за
периода 01.11.2019г.-31.12.2020г. и обезщетение в размер на 50,63 лв. за
периода 01.01.2021г.-15.01.2021г.; определяне на месечна наемна цена за
ползването на ½ ид.ч. от семейното жилище в село Б. в размер на 101,27
лв.; както и обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на имота в гр. С. в
общ размер от 1141 лв., формирано като сбор от обезщетение в размер на 62,05
лв. за периода 11.02.2020г. – 28.02.2020г., обезщетение в размер на общо
1024,20 лв. за периода 01.03.2020г. до 31.12.2020г., и обезщетение в размер на
54,75 лв. за периода 01.01.2021г. – 15.01.2021г.
Районен съд – С., след като
обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира
за установено следното:
Ищецът П.Б.Б. и ответницата В.К.С.
са били съпрузи, чийто брак е прекратен на основание чл. 50 от СК по силата на
Решение № 174/15.10.2019г., постановено по гр.д. № 360/2019г. по описа на
Районен съд – С.. С решението съдът е утвърдил споразумение по чл. 51 от СК, с
което те са постигнали съгласие семейно жилище, притежавано след развода в
режим на обикновена съсобственост, находящо се в село Б., община С.,
представляващо масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и мазе,
построена в УПИ XVII-286, целият с
площ от 848 кв.м., в кв. 10 по ЗРП на село Б., община С., бивша съпружеска
имуществена общност на съпрузите, да се ползва от ответницата В.К.С..
Бракоразводното решение е влязло в сила на 15.10.2019г.
Ищецът и ответницата притежават в
режим на обикновена съсобственост, възникнала в резултат на прекратената
съпружеска имуществена общност, следния недвижим имот: ЦЕЛИЯ ПЪРВИ ЕТАЖ,
представляващ самостоятелно жилище-апартамент, с идентификатор №
65231.906.89.1.3 по КККР на гр. С., намиращ се в триетажна жилищна сграда № 1,
находяща се в ПИ с идентификатор № 65231.906.89 с площ от 450 кв.м., със
застроена площ от 114 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „Д.Д.” № , ет. , при съседи
за самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
няма, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, и заедно с масивен гараж,
находящ се в същата сграда.
И двата съсобствени имота се
владеят само от ответницата за целия период, за който се отнася претенцията за
обезщетение.
С нотариална покана на нотариус М.
Х., връчена на ответницата на 11.02.2020г., ищецът П.Б.Б. е поканил В.К.С. да
му осигури достъп до този имот, но С. не се е явила в деня и часа на поканата и
не му е предала ключове. С поканата ищецът е предупредил ответницата, че ако не
му осигури достъп, ще следва да му заплаща наем по 200 лв. месечно за
собствената му ½ ид.ч. от имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно правилото на чл. 31, ал.
2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. По делото е установено, че ищецът П.Б.Б. е поканил
ответницата В.К.С. да му предаде ключове от съсобствения им имот, находящ се в
гр. С., на 28.02.2020г., или да започне да му заплаща наем за двата съсобствени
имота, в гр. С. и в село Б.. Следователно претенцията за заплащане на
обезщетение и за двата имота се явява основателна за периода от 01.03.2020г. до
15.01.2021г., доколкото за периода преди това не е била налице покана по чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на ползите от имотите.
Месечната наемна цена за
ползването на ½ ид.ч. от семейното жилище в село Б. в размер на 101,27
лв. за периода, за който се дължи обезщетение (01.03.2020г. – 15.01.2021г.), е
в общ размер на 1063,34 лева.
Месечната наемна цена за
ползването на ½ ид.ч. от имота в гр. С. в размер на 102,42 лв.за
периода, за който се дължи обезщетение (01.03.2020г. – 15.01.2021г.), е в общ
размер на 1075,41 лева.
Доколкото с решението за развод
не е определено наемно възнаграждение за ползването на семейното жилище от
ответницата, но по силата на правилото на чл. 57, ал. 2, изр. 3 от СК съдът
може да го изменя, то съдът следва да определи наем в размер на 101,27 лв.,
считано от влизане на решението в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноските следва да бъдат
определени по следния начин: ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в размер общо на 1368 лв., от които 650 лв. адвокатски хонорар, 400
лв. депозит за съдебни експертизи и 318 лв. държавна такса. Ответникът претендира
650 лв. адвокатски хонорар. С оглед на уважената част от иска ищецът има право
на разноски в размер на 1059,57 лв., а ответникът – на 146,55 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Районен
съд - С., Трети състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответницата В.К.С., с ЕГН:
**********,***, да заплати на ищеца П.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 1063,34 /хиляда шестдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляващи сбор на
месечната наемна цена за ползването на ½ ид.ч. от семейното жилище,
представляващо масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа и мазе,
построена в УПИ XVII-286, целият с
площ от 848 кв.м., в кв. 10 по ЗРП на село Б., община С., за периода от
01.03.2020г. до 15.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния
предявен размер на иска от 1620,31 лв.
ОСЪЖДА ответницата В.К.С., с ЕГН:
**********,***, да заплати на ищеца П.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 1075,41 /хиляда и седемдесет и пет лева четиридесет
и една стотинки/ лева, представляващи сбор на месечната наемна цена за
ползването на ½ ид.ч. от съсобствено жилище, представляващо ЦЕЛИЯТ ПЪРВИ
ЕТАЖ, с предназначение: самостоятелно жилище-апартамент, с идентификатор №
65231.906.89.1.3 по КККР на гр. С., намиращ се в триетажна жилищна сграда № 1,
находяща се в ПИ с идентификатор № 65231.906.89, с площ от 450 кв.м., със
застроена площ от 114 кв.м., с адрес: гр. С., ул. „Д.Д.” № 3, ет. 1, при съседи
за самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
няма, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, и заедно с масивен гараж,
находящ се в същата сграда, за периода от 01.03.2020г. до 15.01.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния предявен размер на иска от 1141 лв.
ОПРЕДЕЛЯ наемно възнаграждение за
ползването на семейното жилище, представляващо масивна жилищна сграда, състояща
се от два жилищни етажа и мазе, построена в УПИ XVII-286,
целият с площ от 848 кв.м., в кв. 10 по ЗРП на село Б., община С., което да се
заплаща от ответницата, В.К.С., с ЕГН: **********,***, на ищеца, П.Б.Б., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, в размер на 101,27
/сто и един лева и двадесет и седем стотинки/ лв. месечно, считано от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА ответницата В.К.С., с ЕГН:
**********,***, да заплати на ищеца П.Б.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 1059,57 /хиляда и петдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки/ лв. -съдебно-деловодни разноски по
делото.
ОСЪЖДА ищеца П.Б.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ответницата В.К.С., с ЕГН: **********,***, сумата
от 146,55 лв. /сто четиридесет и шест
лева и петдесет и пет стотинки/ лв. - съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
Съдия при
Районен съд – С.: