РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Перник, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20231700100246 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2176/07.04.2023 г.,
депозирана от И. З. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е. И. К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адвокат В. В. О. от САК, със съдебен адрес: *** срещу ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Ваучер“ № 87, представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Д.П. и К.Д. К.,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 205 000 /двеста и
пет хиляди/ лева, от които: 200 000 /двеста хиляди/ лева за ищцата И. З. К. и 5 000 /пет
хиляди/ лева за ищеца Е. И. К., предявена като частичен иск за сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, за причинените им неимуществени вреди във връзка с
настъпила смърт на Б. И. К. /син на ищцата И. К. и брат на ищеца Е. К./, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на *** в ***, ведно със законните лихви
върху тези суми от датата на предявяване на претенцията към ответното дружество -
25.10.2022г., до окончателното им изплащане.
Ищците излагат в исковата молба, че на ***, около 20:00 часа, в село ***, по ул.
„***“, в района на № ***, с посока на движение от ул. „***“, към ул. „***“, лицето Н.
Р. П. управлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № ***.
Пътното платно на ул. „***“, в района на № ***, се състояло от две пътни ленти,
разделени с единична прекъсната линия, предназначено за двупосочно движение на
автомобилите. По същото време, по ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“ се
движел в десния край на дясната пътна лента, спрямо посоката си на движение
пешеходецът Б. И. К., който се прибирал към дома си в село ***. К. бил в състояние на
силно алкохолно опиянение, в следствие на което загубил равновесие и паднал на
пътното платно, като ударил главата си в пътната настилка и загубил съзнание. Тялото
1
му било разположено напречно в дясната лента за движение спрямо посоката на
движение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № ***,
управляван от Н. П.. С него в автомобила била Д. Г., която седяла на предна дясна
седалка. Управлявайки автомобила П., приближавайки падналия пешеходец, преминал
през него, въпреки че имал възможност да спре или да го заобиколи. Когато се
върнали на мястото на произшествието, П. и Г. установили, че К. лежи в безпомощно
състояние на пътя, като същите продължили пътя си и се прибрали в своите домове. С
исковата молба са наведени твърдения, че в следствие на удара на Б. К. му били
причинени множество тежки увреждания, които били несъвместими с живота и в
резултат на което същият починал на място. Сочи се, че водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, но не го е сторил.
Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“, модел „Туарег“, с peг. № *** – Н. Р. П.. За настъпилото пътно
транспортното произшествие е било образувано досъдебно производство № 11/2022 г.,
по описа на ОД на МВР – гр. Перник, пр. пр. № 240/2022г., по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Перник.
В исковата молба е изложено, че внезапната загуба на Б. К. /син и съответно
брат на ищците/ им нанесла тежък удар, като същите не могат да преодолеят загубата.
Твърди се, че ищците преживяват огромни морални страдания. Сочи се, че ищцата
/майка на пострадалия/ живеела в едно домакинство със сина си. Твърди се, че
връзката между ищците и починалия била много силна, поради което трудно би могло
да се намери еквивалент, да се съпостави и сравни с каквато и да е материална
субстанция, мъката, скръбта ,болката и страданието от загубата на техния близък.
В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД
по валидна полица № ***, валидна от 06.09.2021год. до 05.09.2029 год.
Ищците сочат, че молба c вх. № ОИ-760572/25.10.2022г. са сезирали ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД, за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - морални болки, страдания и стрес, като с молба, с вх. № ОИ-
113165/16.02.2023г., са посочили личните банкови сметки, по които да бъде изплатено
обезщетението, но такова до настоящия момент не е изплатено.
С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищците сумата от 205 000 /двеста
и пет хиляди/ лева, от които 200 000 /двеста хиляди/ лева за ищцата И. З. К. и 5 000
/пет хиляди/ лева за ищеца Е. И. К., предявени като частичен иск за сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева за причинените им неимуществени вреди, във връзка с
настъпила смърт на Б. И. К. /син на ищцата И. К. и брат на ищеца Е. К./, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на претенцията към
ответното дружество - 25.10.2022г., до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искови претенции за неимуществени вреди - както по
основание, така и по размер. Не е оспорено наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с
peг. № ***.
2
С отговора е оспорено наличието на виновно противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил – Н. П.. Навеждат се твърдения, че пострадалия
К. сам е причинил своята смърт, като се е довел до състояние на силно алкохолно
опиянение, което е причина същия да падне безжизнен на пътното платно. Сочи се, че
получената при падането и удара в пътната настилка черепно мозъчна травма, в
комбинация с количеството алкохол, което употребил К. е допринесло за настъпването
на неговата смърт.
Оспорено е наведеното в исковата молба твърдение, че Н. П. е причинил
смъртта на Б. К.. Сочи, че дори да се установи, че същият е преминал с автомобила си
през К., то това е станало в момент, в който К. вече е бил издъхнал.
Оспорено е наличието на пряка причинно - следствена връзка между ПТП и
смъртта на Б. К., като се сочи, че същата към настоящият момент не е установена при
условията на пълно и главно доказване. Наведено е евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Б. К..
С отговора се оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и по
размер. Ответника намира претендираното обезщетение от 200 000 лева за силно
завишено и противоречащо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По изложените съображения се моли съда да отхвърли изцяло предявения от И.
К. иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност се моли съда да
определи справедлив размер на обезщетение, като същия бъде намален в съответствие
със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Б. К..
По отношение на иска на Е. И. К., за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговия брат Б. И. К., е оспорена
легитимацията на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че
според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав
на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Допълва, че обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължат само по
изключение и то при доказана по делото при условията на пълно и главно доказване на
силно изградена връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е
идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг, за да бъде прието, че са налице предпоставките, при които е справедливо
лицето, което претендира обезщетение да бъде обезщетено. В условията на
евентуалност се оспорва искът по размер. В условията на евентуалност се прави
възражение за съпричиняване от страна на починалия Б. К., който е бил в тежка фаза
на алкохолно опиянение /6,33 промила алкохол в кръвта/, намирал се е паднал на
пътното платно, като е допринесъл в изключително висока степен за собствената си
смърт. В района на ПТП е нямало улично осветление, видимостта е била изключително
лоша и затруднена, поради лошите метеорологични условия, а починалия е бил с
тъмни дрехи, с които на практика е бил невидим.
Оспорена е началната дата на претенцията за лихва - 25.10.2022г. Твърди се, че
ищците са отправили претенция по чл. 380 КЗ по административен ред на тази дата, но
не са предоставили банкови сметки.
Конституирания в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника
3
Н. Р. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** Й изразява становище, че поддържа отговора
на ответника.
В съдебно заседание, страните поддържат становищата си и пледират за
решение съобразно същите. Третото лице – помагач, чрез процесуалния си
представител, доразвива доводите си в нарочна писмена защита.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение относно
лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с peг. № *** към датата на ПТП – ***,
възникнало въз основа на сключена застрахователна полица № ***, валидна от
06.09.2021г. до 05.09.2022г. между ответното дружество и собственика на лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № ***, поради което с Определение от
25.08.2023г. е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Приета по делото е Присъда № 23 от 29.11.2023г., постановена по НОХД №
498/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, с която Н. Р. П. е признат за виновен в
това, че на 30.01.2022 г. около 20:00 ч. в ***, обл. ***, по ул. „***“ при управление на
МПС - „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл.20, ал.(2) ЗДВП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението - като водач на пътно превозно средство е разполагал с възможност да
спре, но не е спрял автомобила за да предотврати настъпването на ПТП) и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. И. К. с ЕГН: ********** от ***, като след
настъпването на ПТП е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание
чл.343, ал.З, б. „б“ вр. ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1, /предл. 3-то/, във вр. чл.58а, ал.1 от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/години. С
присъдата, на основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание три години лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години,
считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. чл.343, ал.З, б.
„б“ вр. ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1, /предл. 3-то/ от НК, във вр. чл.37, т.7 от НК Н. Р. П.,
е лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от
влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което П. е бил лишен
от това право по административен ред. Присъдата е влязла в законна сила на
28.10.2024г.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на
свидетелите Д. Д. Г., Е. В. К. и М. М. С..
От показанията на свидетелката Д. Д. Г. се установява, че в момента на
инцидента, починалия Б. К. се е намирал лежащ на пътното платно, когато през него е
4
преминал управлявания от Н. Р. П. лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“.
Установява се, че на мястото на инцидента не е имало осветление, а малко преди това е
валяло сняг.
Свидетелката Е. В. К. – съпруга на ищеца Е. К., установява с показанията си, че
след като научила за внезапната кончина на сина си Б., ищцата И. К. много се
разстроила и изпаднала в страшна истерия. Наложило се да „я натъпчат“ с
успокоителни, за да я успокоят. Свидетелката установява, че след смъртта на сина си,
здравословното състояние на ищцата силно се влошило – направила две сърдечни
операции и развила диабет. Изяснява, че починалия Б. непрекъснато се е грижел за
майка си, като пазарувал за нея, работел до последно и й помагал, още повече, че
двамата живеели заедно. След смъртта на Б. ищцата живеела сама, като другият й син
ходи да й помага само в събота и неделя, тъй като живее в ***. Същевременно, се
установява от показанията на свидетелката, ищцата рухнала и психически – не сваля
черните дрехи, не слуша музика и на всеки празник плаче, независимо, че има още
един жив син, внуци и снаха. Свидетелката установява, че инцидента се е отразил
много зле и на съпруга й – ищеца Е. К., като изяснява, че връзката между двамата
брата била много силна, доколкото същите се виждали всеки уикенд. В заключение
свидетелката установява, че ищцата е посещавала болнично заведение преди смъртта
на сина си Б., но това е било рядко и най-много за повишено кръвно налягане.
Свидетелят М. М. С. свидетелства за това, че във въпросния ден се движел
заедно със свой приятел по улица в ***, когато забелязал паднал на пътното платно
човек. Заявява, че друго момче предложило на човека да го закара, за да не ходи пеша,
но човека отказал. След като човека бил изправен от преминаващи хора, последният си
тръгнал пеша към махала „***“. Свидетелят и приятеля му също продължили по пътя
си и отишли в дома на свои приятели. След около 5-10 минути някой се обадил на едно
от момчетата в компанията и свидетеля узнал, че има прегазен човек пред дома на това
момче. Всички отишли на място и видели прегазен човек – същия човек, когото по-
рано свидетелят бил видял паднал на платното. Свидетелят изяснява, че когато видели
човека паднал първия път, същия бил видимо пиян, като завалял говор, а освен това
ходел по средата на пътя.
Съдът кредитира показанията на посочените по – горе свидетели (като тези на
св. Е. К. са ценени и в условията на чл. 172 от ГПК), намирайки ги за логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Изслушана и приета по делото е съдебно-медицинска експертиза (л. 323 от
делото), от заключението на която се установява, че причината за влошаване на
физиологическото здравословно състояние на ищцата И. К. е в резултат от преживян
стрес, вследствие на негативни емоционални въздействия и масивен психически срив.
Установява се, че преди инцидента, ищцата е страдала от
************************************. Установява се още, че към настоящия
момент ищцата страда както от горните заболявания, така и от неинсулинозависим
захарен диабет.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че вследствие на
прекомерния стрес от смъртта на сина си, ищцата е получила неинсулинозависим
захарен диабет, както и десекираща аневризма на аортата.
Приета по делото е и КСМЕ, от заключението на която се установява, че
5
установената комнецнтрация при химичния анализ на кръвта, иззета по време на
аутопсията на Б. И. К. от 6,33 промила отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.
Установява се, че сама по себе си при определени обстоятелства, тази концентрация на
алкохол би могла да доведе и до настъпването на смъртен резултат. В настоящия
случай, обаче, алкохолното опиване не се явява и не е причина за настъпилия смъртен
резултат. Съгласно заключението на вещите лица, с голяма вероятност може да се
предположи, че именно тази степен на алкохолно опиване, в която се е намирал
пострадалият преди настъпването на ПТП е причина за падането му върху терена от
собствен ръст, в следствие на което е получена черепно-мозъчната травма. Установява
се още, че сама по себе си черепно-мозъчната травма е създала опасност за живота на
пострадалия, в т. ч. и възможност от настъпване на смъртен резултат, но в настоящия
случай водеща роля в генезата на настъпването на смъртта е имала шийно-гръдната
травма, причинена в резултат на ПТП – прегазване от автомобилно колело (колела).
Вещите лица установяват още, че мозъчният кръвоизлив, съчетан с фрактурата на
базата, е тежко състояние, при което половината от пациентите получават внезапна
смърт. За онези от тях, които достигат до лечебното заведение – 1/3 имат летален край
в болницата; 1/3 оцеляват с увреждане; 1/3 се връщат към нормален начин на живот
след известно време.
В съдебно заседание вещото лице д-р Ч. е изяснил, че смъртта на починалия не
е настъпила в резултат на установената черепно-мозъчна травма, а в резултат на
претърпяна транспортна травма и по-конкретно – пожизнено прегазване. Вещото лице
е изяснило и че след аутопсията на починалия е взет материал – кръв за химичен
анализ, който е предаден на разследващия орган за назначаване на химическа
експертиза, като самото действие е извършено по време на аутопсията. Изяснява, че
експертиза за наличие на алкохол се осъществява в химична лаборатория, като
отделението по съдебна-медицина в болницата в ***, където е извършена аутопсията,
такава няма, поради което самото изследване не е извършено от човека, извършил
аутопсията – в случая самото вещо лице.
По делото е допусната и изслушана съдебна психолого-психиатрична
експертиза, от заключението на която се установява, че по отношение на ищците са
налице данни за възникнало вследствие на претърпяната загуба на техния роднина Б.
К. разстройство в адаптацията с протрахирана тежка депресивна реакция на скръб.
Това разстройство в адаптацията е продължило до настоящия момент, макар с
отслабена симптоматика и се изразява главно с депресивни доминанти, нагласи и
изживявания, както и с емоционално-волева лабилност и частична социална
дезадаптация, като тези симптоми са много по-тежко изразени при ищцата К..
Вероятността за пълно възстановяване през времето при ищеца К. съществува, но
скоростта за възстановяване на нормалния му психичен живот зависи от
индивидуалните личностови качества и структура, както и от евентуалното наличие
или липса на провокиращи спомена за тежката загуба събития за в бъдеще. При
ищцата К. е възможно да не възникне пълно възстановяване и да остане трайна
психологична стигма пожизнено. В заключение се установява, че е налице ясно
изразена причинно-следствена връзка между загубата на техния близък родственик и
настъпилото продължително психиатрично разстройство при тях.
В съдебно заседание вещото лице д-р Р. К. е заявил, че не му е известно в ДКЦ,
в което работи, да има данни за психично заболяване на ищцата И. К.. За другия ищец
6
също няма данни за психиатрични заболявания, както и данни двамата да са търсели
психиатрична помощ. Заявил е, че по данни на самата ищца, същата е заявила, че
приема непрекъснато препарати от групата на транквилизаторите, и в частност:
диазепам.
Съдът кредитира изцяло заключенията на обсъдените по-горе две съдебни
експертизи, като компетентно дадени, обосновани и при липса на каквито и да било
данни за предубеденост на вещите лица.
По делото са приети писмени доказателства, свързани с установяване
здравословното състояние на ищцата К., които са изследвани от вещото лице при
изготвената съдебно-медицинска експертиза, поради което съдът намира за
ненеобходимо обсъждането им. Приети са и писмени доказателства, свързани с
установяване на релевантните моменти от настъпването на процесния инцидент, в
това число и воденото досъдебно производство, които също съдът не намира за
необходимо да обсъжда, предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 498/2023г. по
описа на Окръжен съд – Перник, имаща задължителна сила за настоящия съд по силата
на чл. 300 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правно си
основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причИ. връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване
наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни
елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в
доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за
субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за
съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
7
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца
доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил
претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност
на делинквента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
Безспорно установено e по делото, че към момента на настъпване на процесното
ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД и водача на л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК№ *** Н. Р. П..
От влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за
настоящия такъв с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, се установява, че в резултат на
описаното в присъдата противоправно поведение на Н. И. М., е настъпила смъртта на
починалия Б. К., при което на ищците несъмнено са претърпели неимуществени вреди
от смъртта на своя роднина. В тази връзка съдът счита, че на ответника
Застрахователно дружество Евроинс“ АД е възложен застрахователния риск при
настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по
застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени
лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на
автомобила следва да възмезди претърпените от ищцата И. З. К. вреди. Тъй като се
установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния
период, застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск - чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причИ. връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и
затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право
на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата, в качеството на майка
на починалия е активно материално правно легитимирана да претендира обезщетяване
на неимуществените вреди от смъртта на своя син. В този смисъл и ПП на ВС №
4/1961 год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
8
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 832009- II Т. О. по т. т. 795/2008
г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от
критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че
претърпените от ищцата И. З. К. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетение в
размер на 150 000, 00 лв. При определяне на същия, съдът съобрази, че починалият е
бил неин най-близък роднина, доколкото същия и ищцата са живеели в едно
домакинство и починалия е предоставял ежедневна грижа на ищцата; близките,
устойчиви и дълготрайни отношения между ищцата и починалия й си; обстоятелство,
че смъртта на сина на ищцата е предизвикала изключително негативни усещания на
тъга, стрес и ощетеност, както и негативни промени в чисто физически аспект –
заболяване от неинсулинозависим захарен диабет, както и десекираща аневризма на
аортата. Следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е преживяла и ще продължи
да преживява негативни емоции и страдания смъртта на сина си и неговата
безвъзвратна загуба. Съдът взе предвид и икономическата конюнктура в страната към
момента на уврежданет, както и възрастта на ищцата към момента на инцидента – в
последната фаза от живота, в която човек разчита на помощ и подкрепа от децата си.
Не на последно място съдът съобрази и обстоятелството, че загубата на дете
(независимо на коя възраст) се явява по-силна дори от загубата на родител. В
заключение, съдът съобрази и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи.
С оглед основателността на предявената от ищцата И. К. претенция, съдът
следва да разгледа направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че причина за
настъпването на процесното ПТП е и поведението на пострадалия, доколкото същият е
9
бил силно алкохолно повлиян, в резултат на което не е могъл да контролира
поведението си и е паднал на пътното платно. В тази връзка съдът намира, че
задължение на всеки навършил пълнолетие човек е да съобразява поведението и
действията си по начин, по който да е в състояние във всеки един момент да бъде
адекватен в житейските ситуации и да е способен да спазва утвърдените морални и
нормативни правила, което починалият не е сторил, предвид установената
концентрация от алкохол в кръвта на починалия от 6,33 промила. В тази връзка съдът
намира за необходимо да посочи, че приема за установена посочената концентрация на
алкохол в кръвта, като намира за неоснователни възраженията на ответника, че не
следва да се кредитира заключението на вещите лица, доколкото същите са ползвали
химическа експертиза, извършена в хода на досъдебното производство. Независимо,
че конкретната химическа експертиза е изготвена в друго производство, то тя по
същество съставлява писмен документ и няма пречка същият да бъде използван и
съобразен от вещите лица. На следващо място, самото вещо лице изясни в съдебно
заседание, че лично е взел проба от кръвта на починалия и последната е била
изпратена за надлежно изследване. Освен това са налице гласни доказателства, които
подкрепят обстоятелството, че починалият е бил силно алкохолно опиянен.
Предвид горното, настоящият състав приема, че е налице принос в размер на
30%, изхождайки от конкретните данни по делото, описани по – горе. Съдът счита, че
приемането на по-голям процент на съпричиняване от страна на починалия не би било
обосновано, доколкото макар и да е бил силно опиянен и паднал на пътното платно, то
основното задължение за предприеме действия по спиране или заобикаляне на
намиращата се на пътя опасност е на водача на автомобила.
С оглед определения процент на съпричиняване, то в полза на ищцата И. К.
следва да се присъди сумата от 105 000,00 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Б. И. К., като за
разликата до пълния предявен размер от 200 000 хиляди лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в размер на 105 000 лева,
ищцата би получила парично удовлетворение, с което да компенсира болките,
страданията, отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и иска на ищеца Е. И. К.,
доколкото съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото не установява
изградените отношения между ищеца и починалия му брат приживе и интензитетът на
претърпените вреди, да са в такава степен, че да обосновават изключителност на
отношенията им.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че
между ищеца и починалия му брат са съществували обичайни родствени връзки,
характеризиращи се с взаимна обич, уважение, разбирателство, любов и грижа към
другия. Тези взаимоотношения обаче се считат за традиционни от гледна точка на
утвърдените в българското общество отношения между членовете на едно семейство в
широк кръг, включващо братята и сестрите. Нито един от свидетелите не установява
конкретни житейски обстоятелства или ситуации, които да са обусловили по-голяма и
по-силна от обичайната привързаност между двама братя. Неимуществените вреди,
които ищецът е понесъл вследствие смъртта на брат си, несъмнено са високи като
10
интензитет и ще имат продължително проявление във времето. Въпреки това,
доказаните в хода на делото факти не позволяват да се направи обоснован извод, че в
конкретния случай по отношение на ищеца е изпълнено изискването на Тълкувателно
решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за изключителност на
връзката му с починалия и на понесените неимуществени вреди, а именно, че:
„Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение в този случай се
присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди“.
Съобразявайки се с посочената практика на ВКС и събраните в хода на
производството доказателства, съдът счита, че така предявеният от ищеца Е. К. иск е
неоснователен и не следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на
същия, тъй като не се установи съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия, надвишаваща обичайната такава при загуба на близък роднина и
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност
морални болки и страдания. Не се установи изключителност на взаимоотношенията
между ищеца и починалия й брат, надхвърляща по съдържание общоприетото
разбиране за такава родствена връзка (в т. см. Решение № 45/10.05.2021г. по дело №
370/2020г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Не се доказаха вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост. Недоказването на критериите, възприети от
ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за
неимуществени вреди от други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на
починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва ищеца Е. К. като активно материалноправно
легитимирано лице, което има право да получи обезщетение, поради което предявения
от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение №
17/16.03.2021 г., т. д. № 291/2020 г., II т. о. на ВКС.
Основателна е и претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава,
считано от 25.09.2022г. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "гражданска отговорност", считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая, се
претендира законна лихва считано от 25.09.2022г. (датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице), поради което съдът следва да се
съобрази с направеното искане и да присъди законна лихва за забава върху главницата
именно считано от тази дата. Неоснователно е възражението на ответника, че не
следва да се присъжда лихва от тази дата, предвид непредставянето на банкови сметки
от страна на ищцата, доколкото законодателят не е предвидил подобно изключение.
По отговорността за разноски:
11
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищцата И. К. и ответника.
Отправено е искане от пълномощника на ищцата И. К. за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗА, като искането е
своевременно направено. Поради това, съдът определя адвокатско възнаграждение на
адв. В. О. в размер на 8 000,00 лева, като при определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът съобразява вида, характера, продължителността на
производството и фактическата и правна сложност на делото, както и Решение от
25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски
съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен
на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може
да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите
страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е
задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски
съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора,
интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по
търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по
търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ). Поради това и с оглед изхода на
делото, на адв. О. следва да му бъде присъдена сумата от 4 200,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определена съобразно уважената част от
иска на ищцата И. К..
Ищцата е била освободена от държавна такса, поради което по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважения иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди
е в размер на 105 000,00 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе
държавна такса в размер на 4 200,00 лв. по сметка на ОС - Перник. Аналогично,
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – Перник и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на
бюджета на съда или сумата от 1092,11 лева.
Ответникът е претендира разноски в размер на 23 270,00 лева, от които
15 240,00 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС по иска на И. К. и 6 600,00 лева за
адвокатско възнаграждение с ДДС по иска на Е. К. (съгласно представените два броя
договори за правна защита и съдействие). Ищецът, обаче, е релевирал възражение за
прекомерност на последните, което съдът намира за основателно до сумата от 8 000,00
лева с ДДС по отношение иска на ищцата К. и до сумата от 2 000,00 лева, досежно
иска на ищеца Е. К., които суми определя съобразно изложените по – горе мотиви, а
именно: фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
12
действия, броя на проведените съдебни заседания и не на последно място
материалният интерес. Поради това, съобразно с отхвърлената част от иска на ищцата
и изцяло отхвърления иск на ищеца К., на ответника следва да му бъде присъдена
сумата 6854,63 лева (от които 4 139,63 лева по иска на ищцата К. и 2715,00 лева по
иска на ищеца Е. К.).
Третото лице – помагач Н. Р. П. претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000,00 лева, но по силата на чл. 78 т. 10 от ГПК на
същото не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от КЗ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87,
представлявано заедно от Изпълнителните директори С.Д.П. и К.Д. К. ДА ЗАПЛАТИ
на И. З. К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 105 000,00 лева /сто и пет
хиляди лева, 00ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на Б. И. К., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие,
реализирано на *** в ***, общ. ***, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
105 000, 00 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. К., с ЕГН:**********, с адрес: *** иск за
заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като частичен иск за сумата
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на Б. И. К., настъпила по повод пътнотранспортно
произшествие, реализирано на *** в ***, общ. ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата „ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Ваучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. О. – САК, с адрес на упражняване на
дейността: ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 4 200,00 лева /четири хиляди и
двеста лева, 00 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 4 200,00
лева /четири хиляди и двеста лева, 00ст./, съразмерно на уважената част от иска,
както и сумата от 1092,11 лева - заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
вещите лица по допуснатите по делото експертизи.
ОСЪЖДА И. З. К., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер“ № 87 сумата от 4 139,63 лева, представляваща сторени в
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Е. И. К., с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „Бул
13
Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Ваучер“ № 87 сумата от 2715,00 лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14