Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 344/15.02.2022 г., подадена от
„.....” АД, ЕИК ....., против М.Р.К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2017 г. около 20:00 часа в гр. Чепеларе, в
централната градска част се е движел ответникът М.К., като на паркинг пред Районна
пощенска станция – гр. Чепеларе същият е загубил контрол над управлявания от него
велосипед. В резултат на това се е ударил в паркирано МПС марка „Опел” модел „Зефира”, с
рег. № ...., собственост на М.Н.Й.. Вследствие на ПТП били нанесени материални щети на
автомобила, като били увредени както следва: десен стоп, заден десен калник и задна броня.
За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1576029/25.05.2017 г. от служител на
РУ – Чепеларе. Спрямо виновния водач – велосипедистът М.К., било взето административно
отношение с АУАН, серия „Г” № 452791 на РУ Чепеларе.
Към датата на застрахователното събитие собственикът на МПС марка „Опел” модел
„Зефира”, с рег. № .... имал валидна застраховка „Каско”, сключена със „....” АД – полица №
0020470201600073/10.08.2016 г., валидна от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г.
На 26.05.2017 г. представител на собственика на МПС марка „Опел” модел „Зефира”, с рег.
№ .... е подал уведомление за щета на МПС в представителство на „....” АД и предявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на това в „....” АД била
заведена щета с № 0020-470-0034-2017. На 26.05.2017 г. бил извършен оглед на увреденото
МПС, приключил със съставянето на Опис – техническа експертиза по щета № 0020-470-
0034-2017, в който били отразени увредените детайли. С доклад по процесната щета
определеното от „....” АД застрахователно обезщетение възлизало на 456.53 лева, която сума
била изплатена на „....” ЕООД, извършило ремонта на увреденото МПС.
С плащането на застрахователното обезщетение ищецът се суброгирал в правата на
собственика на увреденото МПС срещу причинителя на вредата.
Предвид изложеното, моли съда да осъди М.Р.К. да заплати на „....” АД сумата от 100 лева,
предявен като частичен иск от общата сума в размер на 456.53 лева, представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 0020-470-0034-2017
по описа на „....” АД, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане. Не е посочен размер и не е формулиран
петитум за ликвидационни разноски. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба с
приложенията е връчен на същия лично на 21.03.2022 г. /л.48/.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител или
упълномощено лице. Представя становище вх. № 1154/25.05.2022 г., с което поддържа
исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
предпоставките за това по чл. 238, ал. 1 от ГПК. Претендира разноски, представя списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане и удостоверение за
регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество. Ответникът, редовно призован, се явява
лично. Заявява, че няма възможност да заплати исковата сума.
С протоколно определение от 26.05.2022 г. съдът е приел, че не са налице законовите
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, посочил е кои от тях не са
налице и е продължил производството по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представената преписка, М.Н.Й., ЕГН **********, собственик на МПС „Опел
1
Зефира” с рег. № .... е подал на 26.05.2017 г. уведомление до ищцовото дружество за щета на
МПС поради настъпване на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 24.05.2017 г. в гр.
Чепеларе, ул. „Беломорска”. За увредения автомобил собственикът му е имал валидна за
застраховка „Каско”, сключена със застрахователна полица № 0020470201600073, със срок
на покритие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г.
Въз основа на подаденото от собственика уведомление, технически експерт при
застрахователното дружество е извършил опис – техническа експретиза по щета № 0020-
470-0034-2017 на нанесените материални щети по застрахованото МПС, при който е
констатирал увреждане стоп десен, калник заден десен и броня задна.
С доклад по щета № 1/15.09.2017 г., ЗАД „....” АД е определило дължимото обезщетение за
увредения автомобил в размер на 456.53 лева. Сумата е преведена по банков път от
застрахователя на доверения сервиз, извършил възложения от застрахователя ремонт на
18.10.2017 г., видно от приложените по делото възлагателно писмо, приемо – предавателен
протокол, фактура № **********/01.09.2017 г. и преводно нареждане /л. 21-23 и л. 25 от
делото/.
По делото е представен протокол за ПТП № 1576029 от 25.05.2017 г., съставен от Д.С. – мл.
автоконтрольор при РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян, за това, че на 24.04.2017 г. около
20:00 часа в гр. Чепеларе на паркинг пред Районна пощенска станция М.Р.К., движещ се с
велосипед, при слизане от тротоар, губи контрол над управлението с /велосипед/, в резултат
на което се блъска в паркирания на паркинг лек автомобил „Опел Зефира” с рег. № ...., като
допуска ПТП с материални щети. В протокола е отразено, че за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП на участник 1 /ответника/ е съставен АУАН серия Г № 452791.
От показанията на свидетеля Я.А.Й. се установява, че същата е участвала в процесното ПТП
на 24.05.2017 г. на паркинг пред Районна пощенска станция в гр. Чепеларе в качеството на
водач на МПС марка „Опел” модел „Зефира” с рег. № ..... Посочва, че не може да си спомни
точен час, но било около 18 часа – 19 часа. Искала да паркира до пощенската станция
защото имало тържества. Минала с лекия автомобил по главния път, завила на дясно и
почти спряла, за да паркира в лявата страна, като избирала на кое място. Инцидентът станал
в самия паркинг. Тя карала колата, а ответникът карал колело на тротоара. Тротоарът бил
покрай главния път. Управлявайки автомобила, тя възприела ответника, който бил на
тротоара. Тя завила в посока към паркинга в дясно, където бил път за автомобили и след
това в ляво, за да избере място, а той с колелото бил на тротоара. Между прекъсването на
тротоара и колата имало около метър и половина. Ответникът се ударил в задния край на
колата – там, където е стопа. Валяло дъжд и свидетелят не знае дали ответникът е загубил
контрол над колелото или не е спрял. След удара свидетелят слязла от лекия автомобил и
видяла, че ответникът е паднал на земята с колелото. Главата му била към паркинга, а
краката – към улицата. Колелото било встрани, до него. Колелото било увредено в предната
част – в кормилото. На колата били ударени задния десен стоп, бронята и калника. Стопът и
бронята били счупени, а калникът – надран. В това време минавали двама служители на
Бърза помощ – шофьори на линейката. Те докарали линейката, вдигнали ответника и го
откарали до Бърза помощ в гр. Чепеларе, а после го закарали в гр. Смолян. Преди да го
откарат в Бърза помощ дошли полицаи и взели проби за алкохол и на двамата участници в
ПТП, които били отрицателни. Полицаите огледали мястото и колата и съставили протокол,
който двамата участници подписали. Свидетелят не знае дали полицаите са съставили акт за
установяване на административно нарушение на ответника.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като подробни и последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От заключението по допуснатата и приета САТЕ, което съдът намира като компетентно и
безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че на 24.05.2017 г. в гр.
Чепеларе, около 20:00 часа по ул. „Беломорска”, М.Р.К. управлява велосипед марка
„Балкан”. Стигайки до паркинга на Районна пощенска станция на гр. Чепеларе, слиза от
2
тротоара, губейки контрол над управлявания велосипед, в резултат на което се блъска в
задната част на паркирания лек автомобил марка „Опел”, модел „Зефира”, с рег. № ....,
собственост на М.Н.Й.. От удара по лекия автомобил са причинени следните увреди: счупен
заден десен стоп, деформиран заден десен калник и нарушена цялост на боята на задната
броня. Според експерта е налице причинно следствена връзка между така установения
механизъм на ПТП и щетите, които са нанесени на МПС марка „Опел”, модел „Зефира”, с
рег. № ..... Вещото лице е дало заключение, че нанесените щети по лекия автомобил и
тяхната степен на увреждане са: стоп десен – подмяна; калник заден десен – 1; броня задна –
боя, като общата стойност на нанесените щети по лекия автомобил към 24.05.2017 г. и
тяхното възстановяване възлиза на 604.32 лева и изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение е в рамките на средните пазарни цени към момента на ПТП – 24.05.2017 г.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, според което банкова сметка с IBAN:
BG16BPBI79271042522001, открита при „Българска пощенска банка” АД, клон Смолян, с
получател – титуляр „....” ... ЕООД е заверена със сумата 813.57 лева с дата на изпълнение
18.10.2017 г. Експертът е заключил, че със сумата 813.57 лева е платена щета, заведена в
ЗАД „....” АД с № 0020-470-0034-2017.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
За основателност на регресната претенция в тежест на ищеца е да установи наличието на
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение, същият да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи
плащане, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила; размер на вредите към деня
на събитието, като докаже претенцията си и по размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както
и да докаже евентуалните си възражения, а при установяване на фактическия състав на
вземането, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявеният частичен иск за
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Налице са предпоставките за възникване на регресното право. Всички елементи от
фактическия състав на вземането бяха доказани по категоричен начин: настъпило ПТП по
вина на ответника; наличие на действащ договор за застраховка, в съответствие с който по
повод увреждания от възникналото ПТП е заплатено застрахователно обезщетение на
пострадалото по вина на ответника лице; стойността на заплатеното застрахователното
обезщетение отговаря на действителната стойност на уврежданията, които е получило
застрахованото имущество към момента на осъществяване на риска.
От страна на ответника не бяха наведени възражения. Напротив, в проведеното по делото
съдебно заседание същият заяви, че е бил на тротоара, а свидетелката завила и той завил и
се ударил в нея. Валяло дъжд и течала вода в очите му. Не могъл да види и завил с колелото
изведнъж и се ударил в колата. В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на водачите да контролират непрекъснато
управляваните от тях пътни превозни средства, каквото несъмнено е и велосипеда, съгласно
легалното определение, дадено в §6, т. 19 от ДР на ЗДвП. Освен това по делото безспорно се
установи, че ответникът е управлявал велосипеда по тротоара, а съгласно §6, т. 6 от ДР на
ЗДвП „Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
3
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният частичен иск е доказан както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен в пълния предявен размер
от 100 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 01.02.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Представен е списък по чл. 80 от
ГПК, според който се претендират следните разноски: 50 лева за внесена ДТ, 300 лева –
внесен депозит за вещо лице по САТЕ, 200 лева за внесен депозит за вещо лице по ССчЕ и
360 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството
пред настоящата инстанция в общ размер на 910 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „....” № ... да заплати на „.....” АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...” № .., ет. ... сумата от 100 лева
/сто лева/, по предявения частичен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД от общата сума в размер на 456.53 лева, представляваща регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по щета № 0020-470-0034-2017 по описа на „....” АД,
ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба –
01.02.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Чепеларе, ул. „...” № ... да заплати на „.....”
АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „...” № ..., ет. ... сумата от 910
лева /деветстотин и десет лева/, представляваща общ размер на направените разноски за
производството пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
4