№ 44747
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20251110141338 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Ж.Д.Ш срещу ответника „В.К“
АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от сключения между
страните Договор за паричен заем „Standard_14“ № ***************** г.
поради неговата нищожност поради противоречие със закона – неправилно
посочване на годишен процент на разходите (ГПР) или лихвен процент, по-
висок от допустимия по закон, както и поради сключването му при условия на
заблуждаваща търговска практика.
Ищецът твърди, че на 12.07.2024 г. сключил с ответника описания по-
горе договор за потребителски кредит в размер на 2700 лева, които му били
предоставени и следвало да върне на 26 двуседмични вноски по 187,21 лева,
като бил уговорен годишен лихвен процент от 40,32 %, и бил посочен ГПР от
50,03 %. В договора обаче била включена първоначална такса за разглеждане
на искането, а в чл. 5, ал. 1 било предвидено след отпускането му ищецът да
обезпечи същия с поръчител, който отговаря на високи условия, или
безусловна банкова гаранция, а ако не направи това съгласно чл. 5, ал. 2 дължи
и неустойка от 1039,48 лева и така задължението му нараства до 5906,94
лева.В чл. 9 били предвидени и неустойки, ако ищецът има задължения към
други кредитори. Поддържа се, че ГПР е изчислен неправилно, тъй като не е
ясно как е формиран, а и със сигурност не включва таксата за отпускане на
кредита и неустойката за неосигуряване на обезпечение. Относно последната
се поддържа, че има за цел само да увеличи разходите по договора. Поддържа,
че и описаните клаузи са нищожни на самостоятелно основание, без да сочи
как това има връзка със заявеното искане до съда. Иска обявяване на договора
за нищожен. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „В.К“ АД, с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Исковата
молба била нередовна поради липсващо пълномощно и защото ищецът не
1
заявил кои искове предявява като главни и кои – като евентуални, а и бил
заявил възражения срещу отделни клаузи в договора, за които нямало искане
до съда. ГПР бил ясно изчислен, защото нямало допускания, които да се
посочват при договор с фиксирана проста лихва. ГПР бил правилно посочен,
защото заемополучателят трябвало само да знае размера на пълната сума,
която ще върне. Затова нямало нарушение на закона. Неустойката била
санкционна последица при неизпълнение на договора и не следвало включва в
ГПР, а таксата за експресно разглеждане била свободно избрана и била
допълнителна, поради което не следвало да се включва при изчисляване на
ГПР. Уговорките в договора били индивидуално уговорени, защото страните
се били запознали с тях. Лихвите били в допустимия по закон размер;
неустойката защитавала интереса на кредитора да получи плащане и нямала
нетипични функции.Не можело такава неустойка да се обхваща от
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, защото била за допълнително задължение.
Иска се отхвърляне на исковете. Прави се възражение, че ищецът нямал право
на адвокатско възнаграждение, тъй като злоупотребявал с права, не бил
материално затруднено лице, и не следвало да се присъжда хонорар на
адвоката му, тъй като водел множество дела.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и чл. 19, ал. 2 и 4 ЗПКр, като
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ищеца и ответника е сключен Договор за
паричен заем „Standard_14“ № ***************** г., по който ответникът е
предоставил на ищеца 2700 лева, а ищецът се задължил да ги върне на 26
двуседмични вноски по 187,21 лева, като бил уговорен годишен лихвен
процент от 40,32 %, и бил посочен ГПР от 50,03 %; в договора е предвидена
такса за експресно разглеждане от 1558,96 лева и неустойка при
неосигуряване на обезпечение от ищеца в 3-дневен срок от сключване на
договора в размер на 1039,48 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, изготвяне на служебна справка
за други водени от ищеца дела.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ищеца да представя стандартен
европейски формуляр – той не твърди, че не му е представян; поисканите
експертизи, тъй като същите не са необходими за правилно разрешаване на
делото – могат да се приложат прости изчисления без нужда от специални
знания.
2
Неоснователни да възраженията за нередовност на исковата молба, тъй
като съдът определя вида съединяване на искове, които имат логична
подредба, а освен това е налице редовно пълномощно на адвоката на ищеца
(на лист 10 от делото). Били формулирани правни твърдения без петитум,
заради което съдът следвало да отстрани противоречието. В случая
противоречие не се установява, а просто допълнителни, неотносими към
искането на ищеца до съда аргументи. Съдът не е длъжен да дава на ищеца
указания да формира допълнителни искания спрямо първоначалното, тъй като
само ищецът определя предмета на търсената защита – чл. 6, ал. 2 ГПК, като
съдът ще се придържа към заявения петитум, който не съдържа никакви
противоречия.
Ищецът следва на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи данни за
банкова сметка или друга платежна такава, или съдът ще му наложи глоба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 41338 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 26
ноември 2025 г. от 14:40 часа, за която дата и час да се призоват страните –
ищецът чрез електронна поща, ответникът – чрез ССЕВ.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
Предявени са три кумулативно съединени отрицателни установителни
иска за установяване на това, че страните не са обвързани от договор поради
негова та нищожност – поради липса на реквизит (правилно посочване на
ГПР); отпускане при лихвен процент по-висок от законовия максимум и
сключване при условията на нелоялна търговска практика (противоречие с
добрите нрави) с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с:
– чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр,
– чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 19, ал. 2 и 4 ЗПКр, и
– чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вързак с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за
потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на
разходите; вторият иск – който се разглежда евентуално – ако се установи, че
не е посочен лихвен процент, като е спорно дали само фактът, че е прекомерен
прави целия договор нищожен, а третия т иск се уважава, ако се установи
заблуждаваща търговска практика, при която ищецът е бил така подведен да
сключи договора, че това дотолкова противоречи на интересите му, че е
неправилно в оборота.
3
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ищеца и ответника е сключен Договор за
паричен заем „Standard_14“ № ***************** г., по който ответникът е
предоставил на ищеца 2700 лева, а ищецът се задължил да ги върне на 26
двуседмични вноски по 187,21 лева, като бил уговорен годишен лихвен
процент от 40,32 %, и бил посочен ГПР от 50,03 %; в договора е предвидена
такса за експресно разглеждане от 1558,96 лева и неустойка при
неосигуряване на обезпечение от ищеца в 3-дневен срок от сключване на
договора в размер на 1039,48 лева.
УКАЗВА на страните, че спорът им е правен и няма какво повече да
доказват.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото справка от електронната деловодна система –
Единната информационна система на съдилищата, за водени от ищеца други
дела пред Софийския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
искания на страните.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Ж.Д.Ш, че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответника, или да постанови срещу него неприсъствено решение
за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4