РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Велико Търново, 24.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 538 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр.
с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба, подадена
от ***
К.Н. от ВТАК, като пълномощник на „Еван – 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Преслав“ № 14, срещу Решение №
32-508724/ 09.08.2023 г. на директора на Териториална дирекция „Митница -
Русе“. С обжалваното решение е определена нова митническа стойност на стоката
поставена под режим допускане за свободно обръщение по митническа декларация с
MRN 20BG004300002265R3/ 01.10.2020 г. – катастрофирал употребяван автомобил
марка „Мерцедес“, модел „AMG GT“, шаси № WDDYJ7HA9HA011709, определени са
допълнително дължими държавни вземания за мито в размер на 7 555,49 лв. и за
ДДС в размер на 16 622,08 лв., посочено е че следва да се начислят лихви за
забава, считано от датата на възникване на задължението до датата на
уведомяването, както и такива, считано от датата на изтичане на определения
срок до датата на ефективното плащане, и на адресата е указано че решението
подлежи на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването му, както и
евентуалните последици при неизпълнение.
Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност на решението на директора на ТД „Митница - Русе“, поради издаването му
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречието му с материалноправните разпоредби
на закона. Изтъква, че не е било надлежно уведомено за започналото
административно производство по промяната на митническата стойност на
автомобила, като освен това самото производство е продължило далеч извън
определените в чл. 57 от АПК срокове. По същество намира фактическите
констатации на митническия орган за необосновани от доказателствата по делото.
В тази връзка изтъква, че данните, получени при проверката на митническите
служители, не могат да бъдат характеризирани като информация надлежно
мотивираща съмнения в декларираната при вноса митническа стойност. Поддържа, че
издаденият от продавача документ /Bill of
sale/,
е достатъчно доказателство за сключения договор, тъй като обективира всички
условия по сделката, вкл. продажната цена на автомобила. Намира за неправилно определена и новата
митническа стойност на процесната стока, изцяло базирана на коментираните
данни, предоставени от митническата администрация на САЩ, при това без да се
държи сметка за действителното състояние на автомобила. С тези доводи от
съда се иска да отмени обжалваното решение. В хода на делото оспорващото лице,
чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устните състезания и в
писмено становище. Претендира за присъждане на направените разноски за
производството съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата, директорът на
Териториална дирекция „Митница - Русе“, чрез пълномощника си гл. ***Я., оспорва
жалбата като неоснователна, по съображения, развити в хода на устните
състезания и в писмена защита. Счита оспореното решение за валидно, формално и
процесуално законосъобразно. По същество намира за обосновани възникналите
съмнения относно посочената в митническата декларация митническа стойност на
внесения автомобил, като в тази връзка се позовава на представените при
настоящото разглеждане на делото документи от американските митнически власти.
Счита, че данните от тези документи, поради тяхната безспорна достоверност и
доказаната идентичност на предмета на внос, представляват основание за
определяне на митническата стойност на внесения автомобил по реда на чл. 70 от
Митническия кодекс на Съюза. С тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение размер на 120,00 лв.,
съгласно Наредбата за правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 01.10.2020 г. в Митнически пункт
Пристанище Свищов, „Еван – 2017“ ЕООД – гр. Павликени с ЕИК *********, чрез
упълномощен представител, е регистрирало Митническа декларация №
20BG004300002265R3, с която е поставена под режим „допускане за свободно
обращение“ стока – употребяван пътнически автомобил – катастрофирал с повредени
двигател, трансмисия и диференциал, марка „Мерцедес“, модел „AMG GT“, тип
бензин, брой места – 2, дата на първа регистрация 01.02.2017 г., цвят жълт,
работен обем 3 982 куб. см, мощност на двигателя: 503.0 HP/SAE, фабричен номер на двигател неоткрит,
фабричен номер на шаси WDDYJ7HA9HA011709,
държава на изпращане САЩ, с декларирана цена на плащане 20 000 USD и транспортни разходи до място на
въвеждане на стоката в ЕС в размер на 2 525 USD.
Изпращач на стоката, деклариран в Е.Д.
3/1 „Износител-име“ е „Капитолиа ауто“ ЛЛС, гр. Лас Вегас, Невада, САЩ.
Към декларацията са били приложени „сметка“ /договор/ за продажба /Bill of sale/ от
14.07.2020 г. /л. 68 гръб и л. 69 гръб/, сключен между Kapitolia Auto LLC DBA и „Еван – 2017“ ЕООД, конусамент /Bill of lading/ със спедитор Atlantic Express Corp. и
превозвач Integrated Shipping Services LTD за превоз от пристанище Лос Анжелис
до пристанище Варна, с приложена „сметка“ /фактура/ на Atlantic Express Corp.
за този транспорт от 27.07.2020 г., Фактура № 2162/ 28.09.2020 г., издадена от
„Новистар шипинг“ ЕООД – гр. София за терминални услуги, с получател „Еван –
2017“ ЕООД, Транзитна декларация № 20BG00200220224306/ 30.09.2022 г.,
сертификат за спасено превозно средство за закупения автомобил от 11.10.2019 г.
/л. 67 – л. 72/. Въз основа на тези документи и декларираните данни, при вноса
е била определена митническа стойност на стоката в размер на 37 679.59 лв. -
левовата равностойност на 22 525 USD
/сбор от цена и транспортни разходи/, изчислена при
валутен курс 1,67279 BGN/USD. На
база така определената митническа стойност са били начислени мито в размер на
3 767,96 лв. и ДДС при внос в размер на 8 376,23 лв., като не е
спорно, че тези суми са били разплатени към бюджета.
Съгласно
отразеното в мотивите на обжалваното решение, във връзка с възникнали
основателни съмнения относно съответствието на декларирани и реално платени
цени на стоки и в съответствие със Спогодбата между правителството на Република
България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ
между техните администрации, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в
София е инициирана проверка по линия на международното сътрудничество. С писмо
№ 32-248668/ 03.08.2021г. на директора на ТД „Митница Русе“, във връзка с
извършван последващ контрола на декларирането на основание чл. 48 от
Митническия кодекс и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, до Централно митническо
управление на Агенция „Митници“ са изпратени документи и информация за
иницииране на проверка на вноса на употребявани ППС в страната на износа - САЩ.
Въпросното писмо не се съдържа в административната преписка, в която липсва и
заповед за възлагане извършването на последващ контрол на митнически декларации
за автомобили, внесени от САЩ, за наличието на такава заповед от дата
25.06.2021 г. се упоменава в „регистрационно-контролна карта“ от 03.08.2021 г.,
на л. 61 от делото. От ответника са представени също отговори от Служба за
митническа и гранична защита на САЩ до Министерство на финансите, Агенция
„Митници“, обективирани в писма с вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г. и вх. №
3274077/ 23.02.2023 г. по описа на ЦУ на Агенция „Митници“ /на чужд език и в
превод на български/, сочени да изхождат от Д.Т. Г., като от представения
екзимпляр на второто писмо не може да се установи дали e подписано. Отговорите са със сходно съдържание и
разясняват съдържанието на електронната информация за износ /Electronic Export Information/ от
системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни
средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация България, както и източниците
на тази информация. Представена е и Електронна информация за износ, вътрешен
номер на трансакцията Х20200727306445,
във вид на разпечатка от АИДА /на чужд език и в превод на български, л. 93 - л.
97 от делото/. Съгласно данните от същата, износ на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „AMG
GT“, идентификационен номер WDDYJ7HA9HA011709 е деклариран
пред митническата администрация на САЩ, като главна заинтересована страна е
посочена Kapitolia Auto LLC DBA, Лас Вегас, получател
„Еван – 2017“ ЕООД, продажна цена 65 167 USD. В административната преписка се съдържат също
Възлагателно писмо изх. № 32-412781/ 29.11.2022 г. на директора на ТД „Митница
Русе“ за извършване на оценъчна акспертиза на 19 броя автомобили, между които и
процесния „Мерцедес“, Съгласно изготвения доклад от лицензиран оценител от
15.02.2023 г., част от който също се намира в преписката пазарната стойност на
същия /с мито, ДДС и разходи е 117 481 лв., митническата му стойност е
88 606,58 лв., пазарната стойност е 84 382,79 лв. /л. 58/.
До „Еван – 2017“ ЕООД е отправено
Писмо № 32-80294/ 28.02.2023 г. на зам. директор на ТД „Митница Русе“ /л. 33 и
л. 34 от делото/, с което на основание чл. 26 от АПК, е уведомено за извършван
на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/МКС/ и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ последващ контрол. В писмото е посочено
наличието на основание декларираната цена да не бъде приета за дейсвително
платена такава, за определената от експертизата пазарна стойност на автомобила
и че митническата стойност ще бъде определена в съответствие с разпоредбите на
чл. 74 от МКС, на база определената от вещото лице пазарна стойност. Посочена е
възможността дружеството да изрази становище в 30-дневен срок и да се запознае
с документите от административното производство. Писмото е било изпратено по
пощата и върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя /л.
35/. Последвало е изпращането до „Еван – 2017“ ЕООД,
на второ писмо с № 32-169918/ 05.05.2023 г. на зам. директор на ТД „Митница
Русе“ /л. 26 и л. 27/, с което дружеството е уведомено за цената на МПС,
декларирана при ознасянето му от САЩ и че митническата стойност ще бъде
определена в съответствие с чл. 70 от МКС, на база тази декларирана стойност
при износ и представените допълнителни доказателства. Това второ писмо е било
връчено на дружеството, чрез упълномощено лице, на дата 15.06.2023 г. /л. 30/,
като в отговор на 03.07.2023 г. по електронна поща са били представени документ от 07.01.2019 г. за предходното закупуване на
процесното МПС от Kapitolia Auto LLC с договорена покупна цена 27 000 USD, документи за закупуване на части и за ремонт, датирани
основно от месец 07.2019 г., на обща стойност 7 252,76 USD.
Въз
основа на така установените данни компетентният орган е възприел продажната цена в размер 65 167 USD (109 010,71 лв. при валутен курс 1,67279
BGN/USD), посочена в Електронна информация за износ, като договорена
стойност /действително платена или подлежаща на плащане цена/ за процесния
автомобил при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и че същата следва да послужи за определянето на неговата митническа
стойност. Последвало е издаването на Решение № 32-508724/ 09.08.2023 г. на
директора на ТД „Митница Русе“, с което при възприемане на декларираните транспортни
разходи в размер на 2 525 USD /4 223,79 лв./, на основание чл. 70 от МКС, митническата стойност
на автомобила е определена на 113 234,50 лева. Съответно на
основание чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 от МКС /Регламент (ЕС) № 952
от 2013 г./, чл. 15. ал. 2. т. 8, чл. 19. ал. 1 и чл. 84 ал. 1 от ЗМ, и чл. 54, чл. 55 и
чл. 56 от ЗДДС, е изчислен размер на дължимото мито – 11 323,45 лв.,
данъчна основа по ЗДДС – 124 991,55 лв., данък – 24 998,31 лева. В резултат са
определени допълнителни задължения за внасяне от „Еван – 2017“ ЕООД /след приспадане на вече платените/: за вносно мито –
7 555,49 лв., за ДДС – 16 622,08 лева. В решението е посочено, че същото
подлежи на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването му, както и че
следва да се начислят лихви за забава, считано от датата на възникване на
задължението до датата на уведомяването и такива, считано от датата на изтичане
на определения срок до датата на ефективното плащане. Решението е връчено на „Еван – 2017“ ЕООД – гр. Павликени по пощата, на 28.08.2023 г. /л. 25/,
жалбата срещу него е подадена на 11.09.2023 г., видно от входящия номер, даден
от деловодството на ТД „Митница Русе“.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя
не са представени документи, извън вече съдържащите се в административната
преписка и посочени по-горе. От ответника са представени в превод на български
език отговорите с вх. № 32-359976/
21.10.2022 г. и вх. № 3274077/ 23.02.2023 г., изпратени от Службата за
митническа и гранична защита на САЩ до Министерство на финансите, Агенция
„Митници“, и разпечатката от Електронна информация за износ, вътрешен номер на
трансакцията Х20200727306445.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд, от лице с правен интерес, в рамките на
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид горното жалбата
се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
След служебно
извършена проверка съдът установи, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 101, § 1 от
Регламент № 952/ 2013 г., чл. 19б, ал. 1, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗМ, чл. 54 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност. Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в писмена форма и съдържа изложение
на фактическите и правните основания за постановяването му. Като основание за
извършване на промяна в митническата стойност на внесената стока лек автомобил
е посочено, че декларираната стойност на същия не съвпада с договорената и действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70, § 1
и § 2 от МКС, която се установява от електронната информация за износ с
вътрешен номер на трансакцията
Х20200727306445, като са изложени фактическите установявания и правните
съображения, въз основа на които административният орган е стигнал до тези
изводи.
В преписката липсва издаден изричен акт,
поставящ началото на административното производство, но следва да се има предвид, че в конкретния
казус е извършен последващ контрол на подадената митническа декларация по
смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, без да е проверявана счетоводната
отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с
предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока.
Поради това и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, за извършването на проверката
не е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от същия закон, а липсата
на такава заповед не се отразява върху валидността и законосъобразността на решението.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че оспорения акт е издаден далеч след изтичането на сроковете по
чл. 57 от АПК, две години след началото на административното производство. По
отношение на сроковете за провеждане на производства от вида на процесното
приложение намира чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, която е специална по отношение на чл.
57 от АПК и предвижда, че решението, с което се установяват
митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава но не
по-късно от 30 дни от започването на производството. В случая няма данни за
започване на производство по последващ контрол, касаещо вноса на конкретния лек
автомобил, преди дата 29.11.2022 г., когато от директора на ТД „Митница Русе“ е
възложена оценъчна акспертиза на същия. Безспорно е, че производството не е
приключило в срока по чл. 19б от ЗМ считано и от 29.11.2022 г., а дори и от
датата 03.07.2023 г., на която са предоставени допълнителни документи в отговор
на уведомлението за извършвания последващ контрол. Трайна обаче е съдебната
практика, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни,
поради което и постановяването им след изтичането на тези срокове не рефлектира
върху тяхната законосъобразност, стига да не са изтекли погасителните давностни
срокове за съответния вид задължения, или преклузивните срокове за образуването
на административното прозиводство, ако такива са предвидени. По отношение на
производствата от вида на разглежданото не са предвидени преклузивни срокове за
образуването им, а давностните срокове са тези по чл. …. от ДОПК и не са
изтекли. Отделно следва да се посочи, че в тези производства поначало не може
да бъде спазен срокът по чл. 19б от ЗМ, предвид задължението за уведомяване по
чл. 22, § 6, ал. 1, вр. с чл. 29 от МКС /което е императивно/ и при
съобразяване предвидения 30-дневен срок в чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(Регламент за изпълнение 2015/2447).
Неоснователно е и възражението, че управителят на дружеството-вносител не е бил уведомен за възникналите съмнения у митническия орган и за началото на процедурата по проверка и определяне на нова митническа стойност, нито са му искани обяснения и допълнителни документи. Твърденията в тази насока се опровергават от Писмо № 32-169918/ 05.05.2023 г. на зам. директор на ТД „Митница Русе“, надлежно връчено чрез упълномощено лице, на дата 15.06.2023 г. /л. 26 – л. 32/, както подадения от самото дружество отговор от 03.07.2023 г., с приложените към него документи.
Основателно
е възражението, че в т. 2 от диспозитива на обжалваното решение има
разлика при изписването на новата митническа стойност с цифри е записано „113 234,50 лв.“, а с букви е
записано „четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и девет лв. и 19
стотинки“. Предвид съдържанието на мотивната част на решението, както и на т. 3
и т. 4 от диспозитива на същото, съдът приема, че се касае за техническа грешка
при изпсването на новата митническа стойност словом, която грешка не опорочава
формата на обжалвания акт, нито е ограничило правото на защита на адресата му,
чрез създване неяснота относно действителната воля на административния орган.
При изложеното
по-горе съдът
намира, че е спазена нормативно регламентираната процедура, без да са допуснати
съществени нарушения на административноп роизводствените правила, касаещи
извършването на последващ контрол на декларирането, чрез проверка на точността
и пълнотата на информацията в МД № 20BG004300002265R3/ 01.10.2020 г. и придружаващите
документи.
Обжалваното решение на директора на ТД
„Митница Руе“ е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на
закона.
Митническата
стойност на стоката, определена за митнически цели в лева, подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоката пред компетентното
митническо учреждение /чл. 66, ал. 1 от ЗМ, чл. 15, § 2 от МКС / и служи за
база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения - чл. 70 от МКС, чл. 128, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447. С чл. 48 от
Регламент № 952/2013 г., в правомощията на митническите органи е въведено
извършването на последваш контрол върху пълнотата и точността на декларираните
данни, на което кореспондира задължението на лицата, участващи в извършване на митнически
формалности, да предоставят на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказват цялото необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент №
952/2013 година/.
Този вид проверка е извършена и в разглеждания случай, като мотивите на
административния орган да не приеме
декларираната от „Еван – 2017“ ЕООД митническа стойност на процесния автомобил са, че определената по реда на чл. 70 от МКС митническа стойност /посочена в митническата
декларация/, е невярна. Такава възможност е легално предоставена на
митническите органи с норманта на чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 г., при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, като за целта поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл. 140, § 2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната
цена. Цитираната правна уредба цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности. Ако преценят, че стойността на стоката не може
се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС /на база декларираните даннни и
съответните придружаващи документи/, митническите органи следва да приложат
вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от същия регламент, в тяхната
последователност, както и евентуално резервният метод по чл. 74, § 3 от
регламента.
За да не приеме
за меродавна декларираната митническа стойност, ответникът се е позовал на
данните, отразени в разпечатката от Електронна информация за износ /EEI/, вероятно предоставена с писмо вх. №
32-359976/ 21.10.2022 г. на ЦУ на Агенция „Митници“ или най-късно с писмо вх. №
3274077/ 23.02.2023 г. по описа на ЦУ на Агенция „Митници“. Той е определил
нова митническа стойност на автомобила също по данните от посочената
разпечатка, като е приел, че това е реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката при продажбата й за износ, и съответно следва да послужи за
определянето на митническата стойност съгласно чл. 70 от МКС. Становището си за
достоверността на данните в разпечатката от EEI е
мотивирал с факта, че тази стойност е определена на база оригиналните фактури,
предоставени от декларатора и съответствието на данните от електронната
информация за износ, с тези представени от вносителя „Еван – 2017“ ЕООД, вкл.
относно предмета на износ от САЩ - внос на територията на Съюза.
При така
цитираната мотивировка на обжалваното решение, заявеният спор се свежда до два
основни въпроса: 1. налице ли са основания, които да обосноват съмненията на
администрацията в достоверността на декларираната стойност на стоката,
съответно да не се приеме тази митническа стойност и 2. правилен ли е начинът
на определяне на действителната митническа стойност на автомобила, без да се
използват вторичните методи за определяне на действителната стойност на вноса,
съгласно чл. 74 от МКС.
На първо място
следва да се посочи, че съгласно чл. 70, § 1 от МКС, митническата стойност е
договорната стойност на стоките, която в случая е отразена в представените от
„Еван – 2017“ ЕООД двустранно подписана „сметка“ /договор/ за продажба /Bill of
sale/ от 14.07.2020 г. сключен между него и
продавача Kapitolia Auto LLC DBA и придружаващи
вноса документи, доказващи закупуването на процесния автомобил, и е надлежно
декларирана пред митническите органи. В хода на съдебното производство
истинността на тези документи, вкл. на договора да продажба, не е оспорена от
административния орган, макар същият да е приел, че са налице основания за
отхвърляне на декларираната митническа стойност.
Както се отбеляза,
за да обоснове извода си, че действителната договорна стойност на процесния
автомобил е 65 167 USD, а
не посочената в договора и митническата декларация – 20 000,00 USD
администрацията се позовава на разясненията, дадени с писма с вх. № 32-359976/
21.10.2022 г. и вх. № 3274077/ 23.02.2023 г. на ЦУ на Агенция „Митници“, и на
пълното съответствие между данни от разпечатката от EEI
и тези от митническата декларация, „Bill of
sale“
и останалите приложени документи, с изключение на данните за заплатената цена.
Следва обаче да се отбележи че както цинтираните писма, така и разпечатката от EEI, не представляват електронни документи
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ /чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета/, съответно по смисъла на чл. 184, ал. 1
от ГПК, нито електронен образ на хартиен документ, заверен от ответника по реда
на чл. 183, ал. 2 от ГПК. При това положение въпросните документи, като
неотговарящи на изискванията на цитираните текстове от ГПК, дори само на
формално основание не могат да бъдат ценени като годни доказателства по делото.
На второ място конкретно по отношение на електронната информация за износ, в
представената разпечатка подписът и печатът са изключително нечетливи, но дори за
неспециалист в областта на графологията е очевидно, че подписът в разпечатката
не съответства на този в писмата, евентуално изхождащи от Д.Т. Г. /Служба за
митническа и гранична защита на САЩ/. По този начин се явява неустановено
авторството на електронната информация за износ – приложение към цитираните
писма, а от там и достоверността на
съдържанието на този документ, доколкото не е установено кой е неговият
фактически съставител.
На следващо място, но най-съществено по значение, съгласно изрично
отбелязаното в писмата вх. № 32-359976/ 21.10.2022 г. и вх. №
3274077/ 23.02.2023 г. на АМ, данните в Електронната информация за износ се
декларират от самия износител. Във второто от писмата е посочено, че въпросните
данни се определят от оригиналните фактури, представени от декларатора при
износа на стоките, както и че не се изисква съхраняване на тези фактури и
съпътстващи документи. Обратно на възприетото от ответника, настоящият съдебен
състав намира, че цитираното съдържание на двете писма не обосновава извод за
безусловна достоверност на данните, съдържащи се в коментираната електронна
информация за износ. Видно от съдържанието на цитираните писма, тези данни
всъщност се базират на декларативни изявления на износитела и съдържанието на
приложени към тях документи, като по никакъв начин не става ясно какъв смисъл
се влага в понятието „оригинални фактури“ и защо посочената в тях стойност на
стоките е „официална“. Съдът не е запознат с характеристиките на издаваните в
САЩ фактури при износ, но видно от фактурата издадена от „Atlantic Express
Corp.“ /л. 69/, в нея не се съдържат подписи за доставчик и получател,
съдържанието и не установява и задължение за полагане на такива /както впрочем
и действащото българско законодателство/. В разяснителните писма от
митническата администрация на САЩ не е посочено, че декларираните от износителя
данни и тези в представените от него документи, подлежат на някаква
допълнителна проверка от страна на митническите органи. Същевременно в писмо
вх. № 3274077/ 23.02.2023 г. на АМ изрично е заявяно, че няма изискване
въпросните фактури да бъдат съхранявани, т.е. липсва и задължение те да бъдат
представяни при евентуална последваща проверка /напр. при казуси от вида на
настоящия/. Или в обобщение на горното, съдържащите се в EEI данни са тези,
посочени от декларатора на износа и/или отразени в представени от него фактури
/неподписани частни документи/, или в други придружителни документи /неясно
какви/, които не подлежат на последваща проверка.
При цитираните
им характеристики, настоящият съдебен състав не открива по каква причина
въпросните данни следва да са с по-висока степен на достоворност от данните,
декларирани от вносителя и тези, съдържащи се в
представените от него документи пред българските митнически органи. В тази връзка
следва да се отбележи и че декларираната от вносителя цена съответства на тази,
посочена в двустранно подписания от страните документ за продажба. Не могат да
бъдат споделени и съображенията на ответника, че убедително доказателство за
верността на данните в EEI, е тяхната идентичност с преобладаващата част от
данните в представените от вносителя митническа декларация. Действително
преобладаващата част от тези данни съвпадат и това
е логично, доколкото не е спорно, че касаят износа/вноса на един и същ автомобил
с фабричен номер на шаси WDDYJ7HA9HA011709
/останалите цитирани в оспореното решение данни на МПС не се съдържат в
електронната информация за износ/. Също така безспорно обаче е, че са налице
две съществени несъответствия между данните в EEI и тези от останалите намиращи
се в делото документи. Първото е различието в посочената продажна цена, а
второто е че в електронната информация за износ не се съдържат данни, че
продаденият автомобил е катастрофирал и за повредите по него. И докато
действителната цена на автомобила е част от предмета на спора, фактът че същият
е катастрофирал, с повредени двигател, трансмисия и диференциал, се установява
по безспорен начин от наличните в делото документи, а и от заключението на
назначената от административния орган оценъчна експертиза. Липсата на
коментираните данни в електронната информация за износ допълнително разколебава
достоверността на посочената в нея продажна цена, доколкото е логично
цената на катастрофирал автомобил /дори и след ремонт/, да е по-ниска от цената
на същия автомобил в изправно състояние и непретърпял катастрофа.
В тази връзка
следва да се отбележи и че в нарушение на чл. 84а, ал. 3 от ЗМ, ответникът не е
обсъдил документите, допълнително представените пред него на 03.07.2023 година.
Същите са били своевременно представени в хода на административното
производство, не се оспорват от митническите органи и заедно с останалите
документи по делото установяват, че на 07.01.2019 г. Kapitolia Auto LLC е закупило процесното МПС от AUTO JOY,
Лас Вегас, за цена 27 000 USD.
Впоследствие, вероятно в периода м. 05 – м. 06.2019 г. автомобилът
е претърпял катастрофа, като е възможно през месец 07.2019 г. да му е извършван
ремонт на обща доказана стойност максимум 7
252,76 USD, а около година по-късно е бил продаден
на „Еван – 2017“ ЕООД. Тези обстоятелства, вкл. цената на която автомобилът е
бил закупен от Kapitolia Auto
LLC
през 2019 г., не са взети предвид при преценката на административния орган
относно достоверността на посочената в EEI продажна цена, но съдът намира, че
закупуването на автомобил за 27 000 USD и
последващата му продажба след година и половина, и катастрофа с тежки повреди
за цена 65 167 USD, противоречи на
житейската и стопанска логика. Обратно, тази логика сочи за по-достоверна именно
декларираната от вносителя цена от 20 000 USD,
която е отразена и в подписания между страните договор. Последното, заедно с
липсата на доказателства за авторството на разпечатката от EEI и липсата в тази
разпечатка /целенасочено или поради грешка/ на данни за повредите по автомобила
– предме на износ, мотивира съда да не кредитира с доверие и данните от същата
разпечатка относносно продажната цена на този автомобил.
При така
изложеното относно представените от митническата администрация доказателства,
настоящият състав намира, че те не установяват някакви достоверни данни относно
митническа стойност на внесения автомобил, различна от тази, посочена в договора за продажба /Bill of sale/ от
14.07.2020 г., сключен между Kapitolia Auto
LLC DBA
и „Еван – 2017“ ЕООД. Посоченият документ съдържа необходимите реквизити вкл.
индивидуализиране предмета на продажбата и стойността на стоката, а останалите
приложени документи установяват и декларираните от вносителя разходи за
транспорт, като такива формиращи стойност по чл. 71 от Регламент № 952/2013
година.
Предвид горното,
съдът намира изводите на административния орган, че декларираната от та
договорна стойност на внесения автомобил не е действителната такава, за
необосновани. Както се посочи, съгласно чл. 70, § 1 от МКС, митническата
стойност е договорната стойност на стоките, като платена или подлежаща на
плащане цена, а в случая съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност, не са надлежно аргументирани от администрацията, в
нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Съгласно
възприетото от съдебна практика, вкл. в решения на ВАС, в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията във всеки конкретен случай, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за
доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като
последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. В аналогичен смисъл са и решенията на СЕО/СЕС, като съгласно Решение
от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, при прилагането на чл. 140, §1 от
Регламент за изпълнение № 2015/2447, за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а съгласно цитираното от
ответника в писмената му защита решение на СЕС по дело С-291/15,
основателността на съмненията следва да е подкрепена с данни за разлика в
цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. В случая по изложените
по-горе съображения настоящият състав намира, че такива данни не са налице,
поради което митническите органи незаконосъобразно са предприели процедура по
определяне на различна от декларираната митническа стойност на стоката, в
противоречие с разпоредбите на чл. 70, § 1 от МКС и § 140 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447.
На второ място,
предвид горните съображения, съдът намира и че неправилно от митническите
органи на основание чл. 70, § 1 от МКС, като митническа стойност на процесната
стока е приета тази, посочена в разпечатката от Електронната система за износ,
плюс декларираните транспортни разходи до място на въвеждане на територията на
Съюза. От друга страна, при определяне на новата митническа стойност той не е
приложил и никой от методите по чл. 74, § 2 и § 3 от МКС, които следва да бъдат
последователно използвани когато митническата стойност на стоките не може да
бъде определена по реда на чл. 70 от МКС. Така на практика, след като е приел,
че декларираната от „Еван – 2017“ ЕООД митническа стойност на внесения
автомобил не е действителната такава, директорът
на ТД „Митница Русе“ просто я е подменил с нова такава, съобразно
обсъдената по-горе информация от разпечатката от Електронната система за износ.
Предвид обсъдената достоверност на тази конкретна информация, настоящият състав
намира, че при определянето на митническата стойност на процесния автомобила не
са спазени и посочените по-горе императивни изисквания на чл. 70 и чл. 74 от
МКС, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Поради
неправилно определена нова митническа стойност на внесения от „Еван – 2017“
ЕООД лек автомобил, която е основа за определяне размера на дължимите при вноса
митнически задължения и ДДС, начислените с обжалвания акт допълнителни публични
държавни вземания, също са незаконосъобразно определени. Същите подлежат на
отмяна, ведно със съпътстващите ги волеизявления на административния орган за
определяне на срок за внасянето им и последващо начисляваване на лихви за
забава, доколкото последните се явават лишени от основание.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТД „Митница
Русе“ е издадено с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва
да бъде отменено в неговата цялост.
При този изход
на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. С оглед
направеното в последното съдебно заседание искане и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, на оспорващото дружество следва да
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съобразно
наличните доказателства същите са в общ размер на 2 626,00 лв., от които:
държавна такса 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер
на 2 576,00 лв. /договор за правна помощ на л. 17 от делото, имащ
характера и на разписка за получаване на договорената сума/. Неоснователно е
направеното от ответника в писмените му бележки, възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съобразно материалния
интерес по делото, същото на практика е в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т.
3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. /приложимата реакция/, при което не се явява
прекомерно.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по
жалба на „Еван – 2017“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Павликени, ул. „Преслав“ № 14, Решение № 32-508724/ 09.08.2023 г. на директора
на Териториална дирекция „Митница - Русе“.
Осъжда Агенция Митници с административен адрес гр.
София, ул. „Георги С. Раковски“ № 47, да заплати на „Еван – 2017“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Преслав“ № 14, разноски в размер на 2 626,00
/две хиляди шестстотин двадесет и шест/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пъломощника му по делото ***
К.Н. от ВТАК, на посочения в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия :