№ 1752
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати
на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20251100901455 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора НЮ ГЛОБАЛ
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК:********* срещу НОВА КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: *********
за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност,
евентуално – поради свръхзадълженост.
Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.
Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, а при условията на
евентуалност – твърди и да е свръхзадължен.
В производството молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:
съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са
посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, при осъществяване на търговската му дейност; че е
налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на
последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на
неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което
да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно -
състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Ответникът, от своя страна, носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства:
1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да
изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
1
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Същият, предвид заключението на вещото лице, е упражнял стопанска дейност с предмет
производство и търговия на хартия и картон, вкл. на отпадъчна хартия и картон, като е
регистриран по ЗДДС на 19.04.2013 година (дерегистриран на 01.09.2025 година).
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й. Този факт се установява от представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице и съдебно –счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като мотивирано, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице.
Видно от представените по делото договори, анекс, 19 броя фактури, издадени в
периода 08.08.2022 година – 23.05.2024 година страните са са били обвързани от договори за
доставка на отпадъчна хартия и картон - от 01.08.2022 г. и от 01.11.2022 година, ведно с
анекс към него от 28.04.2023 година, сключени между „Нова Книжна Фабрика“ ЕООД като
Купувач и „Ню Глобал България“ АД като Доставчик. Договорите са сключени на основание
§ 9 от ПЗР на ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, като доставчикът е
поел задължение при ежемесечна договорка да достави и продаде на Купувача, договорено в
рамките на капацитетните възможности на преработващото предприятие и складовата му
база количество отпадъчна хартия и картон, съгласно Наредба 2 за класификация на
отпадъците, а Купувачът се задължава да извърши съответно плащане. Съгласно чл. 8 от
договора, цената за доставките по първия договор е в размер на 400 лева/тон и 300 лева/тон
– по втория, а съобразно сключения анекс от 28.04.2023 година – доставчикът е следвало да
достави и продаде на купувача около 80 тона отпадъчна хартия и картон на цена 200
лева/тон. Договорено е плащанията да се извършват чрез банков превод в 30-дневен срок
след получаване на фактурата, а във всяка фактура е отразен конкретен падеж на плащане.
Според вещото лице, общият размер на издадените във връзка с договорите и
представени по делото фактури е за 62 244,92 лева. Вещото лице е изчислило лихва за забава
върху непогасените сумеи по фактурите, считано от уговорения падеж по всяка от
фактурите, общо в размер на 16 424, 46 лева.
От представените и неоспорени от ответника кантарни бележки и протоколи към
фактурите, се установява и че ищецът – продавач (доставчик) е доставил в уговореното
количество и спецификации отпадъчна хартия на ответника. Същевременно, вещото лице, в
резултат от извършени проверки в счетоводството на дружеството – ищец, наличните по
делото доказателства и съответните справки в база данни НАП по отношение на ответника
по молбата, е констатирало, че ответникът е ползвал данъчен кредит по 17 от представените
фактури и е отразил в същите в дневника за покупки. Според трайно установената съдебна
практика /вкл. Решение 46
от 6.04.2017 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, по
гражданско дело № 60140 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС/, включването на
една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и ползването на
данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката. Признание за факта на
доставката на стоката то би представлявало само ако между страните не съществува спор, че
доставката е била или е следвало да бъде извършена преди или едновременно със
съставянето на фактурата. В конкретната хипотеза, се установява, че 17 от фактурите са
включени в счетоводството на ответника и в дневника за покупки за съответните периоди.
От друга страна, фактурите от 15.11.2022 година и тази от 23.05.2024 година, за които няма
такива данни, са придружени от неоспорени и подписани от името на ответното дружество
2
кантарни бележки и протокол /л. 21-23 и л. 92-94/, които писмени доказателства установяват
доставка на посоченото количество отпадъчна хартия.
Ето защо, анализът на горните доказателства в тяхната съвкупност и липсата на спор
относно фактите във връзка с горните правоотношения, налага извод за това, че ищецът и
ответникът са страни по договори за продажба на отпадъчна хартия, по които ищецът е
изпълнил задълженията си да достави уговореното количество и вид стока по процесните
фактури, а ответникът е останал задължен да заплати уговорената цена в цялост, в общ
размер, посочен от вещото лице.
Следователно, доказа се в процеса, че задължението на ответника произтича от
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като договорите за продажба са
сключени между търговци, при упражняване на търговската им дейност и съответно -
задължението на ответника да заплати на молителя сума в общ размер от 62 244,92 лева –
главница и законна лихва от падежа по всяка фактура, което е възникнало във връзка с
неизпълнението по тези договори, е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ,
които могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника.
По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е
изпълнил възникналите в негова тежест задължения, поради което е установено, че
молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска
сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна
материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност -
общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост -
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете,
предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността е посочено като
предпочитано основание. На първо място, следователно, следва да се изследва въпроса дали
ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и
именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година,
законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
ТЗ. В конкретния случай не е приложима тази по ал. 2 от ТЗ, но се установява втората
презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял
плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения
стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял
плащанията, както на изискуeми парични задължения по търговски сделки /към молителя/,
като последното плащане е извършил м.11.2022 година така и на публични задължения в
размер на 155 560,69 лева – главница и лихви за просрочени задължения за данъци и
осигуровки (чл. 162 ДОПК), като последното плащане по тях ответникът е извършил на
10.07.2024 година, което е видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в обхвата на специални
3
знания на вещото лице. Презумпцята не е оборена в процеса.
На следващо място, се установи и че посочените задължения, както към молителя,
така и публичноправните са изискуеми. По отношение на първите е настъпил падежът,
конкретно определен по всяка от фактурите, а с оглед периода на възникване на
публичноправните задължения и изтеклия срок за доброволното им погасяване – и тези
вземания се установява да са изискуеми.
Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да
установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в
кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/,
посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на
търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.
Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага
за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.
Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са
краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични
средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък
период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри
са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден
актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника
единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.
Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност /съответно –
свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Това означава
към този момент да се установи, че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и
затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово
състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен
финансово-икономически анализ на дейността и в период назад във времето/.
Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
С оглед на горното и за да установи релевантните факти, свързани с финансовото
състояние на ответното дружество, съдът взима предвид заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството,
4
изготвено при съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и
данни, представени от страните и изискани от съда. Както беше посочено, основен
показател при анализа са показателите за ликвидност и основно - този за обща ликвидност.
Видно от заключението на вещото лице, по данни по обявените годишни финансови
отчети на дружеството за отчетните 2022 година – 31.10.2025 година, дружеството е
посочило следните притежавани от него краткотрайни активи, както следва: в размер на
1016 хил. лева, 1091 хил. лева, 1091 хил. лева, 851 лева, като съответните осчетоводени
краткосрочни задължения за съответните периода са с балансова стойност, както следва: в
размер на 1384 хил.лева лв., 1322 хил. лева, 1322 хил. лв., 978 хил. лв.
Съдът съобразява извършените, поради липсата на счетоводни данни и доказателства
корекции от вещото лице, в частта относно анализа на актива към 31.12.2024 година и
последващото му отразяване, с които стойностите на дълготрайните материални и
нематериални активи са намалени с 30 %, тъй като вещото лице е взело осреднена
амортизационна норма с оглед вида на актива и с 25 % - по отношение на краткотрайните
активи – тъй като е съобразило предмета на икономическа дейност. Тези корекции, съдът
приема да се налагат поради, както поради липсата на обявен отчет след 2024 година, така и
поради липсата на доказателства (а и твърдения) за реалните вземания на дружеството от
клиенти, наличието на парични средства в брой. Поради същата причина основателно е да се
отчете и извършената от вещото лице корекция на паричните средства в брой на стойност 0
(към 31.12.2024 година и последващия отчетен период), а също така и тази относно
обезценяването с 25 % на задълженията към доставчици (вкл. получени аванси) за периода
на последващото последния обявен ГФО счетоводно отразяване.
Извън горните други корекции не се налагат, доколкото по делото няма представени
доказателства, нито пък вещото лице – счетоводител е констатирало в отчетните периоди
ответникът да е разполагал и с други краткотрайни активи, които не са осчетоводени, или
пък част от активите, отразени като краткотрайни, да не са реално реализуеми. Същото важи
и относно липсата на доказателства и експертни констатации и за наличието на други,
неосчетоводени краткосрочни задължения.
Относно финансовата 2024 година следва изрично да се посочи и следното.
Съобразно балансова стойност по обявения отчет е вписан финансов резултат 0, с приходи
от 1 лев и разходи от 1 лев. Този резултат вещото лице намира, че вероятно е отразен
грешно, предвид констатирани от него подадени от длъжника справки – декларации по чл.
92 ЗКПО относно покупки в размер на 665 970.07 лева и продажби за 1 050 550,77 лева,
както и декларирани от дружеството за същия период в НАП задължения за данъци и
осигуровки над размер от 1 лев. Противоречието между съставените от ответника справки-
декларации и подадените данъчна декларация и финансов отчет за съответната година,
обаче, не може да бъде разрешено в полза на ответветното дружество, като съдът приеме за
установен изгодния за дружеството факт, че в периода са налични краткосрочни активи
надхвърлящи по стойност тази на краткосрочните пасиви. При липсата на други
доказателства и счетоводна информация, съдебният състав е длъжен да приеме за доказани
отразените балансови стойности по обявения ГФО, които са противопоставими на страната,
поради това, че удостоверяват неизгодни за нея факти, съответстващи на декларираните
съответно в данъчната декларация данни. Съответни изводи са приложими и към отчетния
период 01.01.2025 година – 31.10.2025 година.
На следващо място, няма основание за коригиране на заключението и във връзка с
отразената от вещото лице структура на активите и пасивите, тъй като няма доказателства и
твърдения за това краткотрайните вземания да са несъбираеми към релевантните дати в края
на периода или други неправилно отразени в счетоводството активи или пасиви.
Ето защо, при изчисляване на коефициентите за ликвидност следва да се изходи от
балансовите стойности при горните корекции при анализа на периода към 31.12.2024 година
5
и в отчетния период към 31.10.2025 година. Съобразно посоченото и заключението на
вещото лице, се установява, че през анализирани отчетни периоди краткосрочните
задължения надхвърлят като стойност краткотрайните активи. Така, според изчисленията на
вещото лице, към края на отчетните 2022 година – и към 31.10.2025 година коефициентите
на общата ликвидност са под общоприетите референтни стойности /над 1/, вкл. с оглед
сектора в който развива стопанска дейност ответникът. С отрицателни стойности са и
останалите коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, сочещи на
неликвидност на дружеството, липса на възможност да изпълнява задълженията и ниски
стойности на най-бързоликвидния актив – парични средства. Отделно, финансовите
показатели сочат и на трайна тенденция към намаляване на обръщаемостта на
краткотрайните активи на дружеството, при съответно увеличение на периодите на
събиране на вземанията, зависимост от външни източници на финансиране, критично ниво
на пасивите и отрицателна стойност на собствения капитал.
С оглед на всички тези факти и при липса на доказателства за противното, съдът
приема че и към датата, на която е даден ход на устните състезания ответното дружество не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни
(текущи) задължения.
Горното води на извод за влошаване на финансовото - икономическо състояние на
търговеца още през 2022 година, което състояние продължава и през всеки следващ отчетен
период. Видно е, че ответникът не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, поради което
обективно, дори и да има воля да ги погаси, не притежава средства за това. Поради това
състоянието на установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми
задължения съдът преценява като обективно. Продължилото повече от три години
състояние на неспособност на длъжника да изпълнява своите краткосрочни задължения има
и характеристиката и на трайно.
За наличието на това обективно трайно състояние следва да се вземат предвид и
следните установени в производството по делото факти, които освен това имат значение и за
определяне състоянието на неплатежоспособност като необратимо и трайно. Дружеството
развива дейност в сферата на производство и търговия на хартия и картон, но вещото лице
сочи, че в целия изследван период дружеството остава зависимо от своите кредитори. Макар
в подадените за 2022 – 2023 година в подадените ГДД да е отчетен положителен финансов
резултат, то той се дължи единствено на наличните дълготрайни нематериални и
материални активи (машини, съоръжения, производствено оборудване и апаратура),
последните от които обаче не се доказа да са налице към датата на изготвяне на
заключението, а вещото лице не е констатирало и налични парични средства, като върху
вземанията по всички банковите сметки е наложен запор. Установява се в тази връзка и че
дружеството не притежава недвижими имоти. Към 25.10.2024 година, освен това, всички
трудови договори с лица (49 броя общо), които са били назначени на длъжност в ответното
дружество, са прекратени. Следователно, необходимите за осъществяване на упражняваната
от дружеството стопанска дейност – материален и човешки ресурс - липсват, тоест, не се
констатира и възможност за нейното възобновяване.
Ето защо, състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество е трайно, без
доказателства за това тенденцията на влошаване на финансово- икономическото състояние
да е обратима.
В обобщение, по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, от които
да се направи извод, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и
чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на НОВА КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК:
********* следва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание и
не възниква процесуалното условие за разглеждане и на евентуално въведеното основание -
6
свръхзадълженост.
На следващо място следва да се определи и началната дата на настъпилата
неплатежоспособност. Според трайно установената практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние, като за определяне на началната дата
на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е
преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения не към един конкретен,
а към всички кредитори (в този Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о.).
В случая, първият момент, в който се констатира да са налице възникнали, значителни
по размер и изискуеми задължения на НОВА КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: *********
към неговите кредитори е в неопределена дата, към края на отчетния период - 2022 година,
когато се установява изискуемостта, както на дължимите към ищеца вземания, така и
наличието на непогасени, възникнали и изискуеми публични вземания, с настъпил в
предходни години падеж. Трайно влошеното икономическо състояние на ответника и
обективната невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с
наличните краткотрайни активи е настъпило в неустановен момент през 2022 година, когато
вече влошаване на коефициентите за ликвидност е необратимо. Поради това и съдът намира,
че обусловеността на тези две обстоятелства едно от друго /спиране на плащанията към
всички кредитори е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това/ е
настъпила на неустановена дата през 2022 година, поради което и 31.12.2022 г. следва да се
приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
ответникът има, както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е., е трайно във влошено финансово състояние.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е
имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за
предварително осребряване и предпоставките на чл. 639б ТЗ. Наличните суми по банковите
сметки на длъжника са в недостатъчни размери за осигуряване издръжката на
производството по несъстоятелност. Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43
ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е
заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност/.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на заинтересованите лица /сред които и
длъжника/ да предплатят сума за началните разноски, като им е указал последиците по чл.
632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от
съда срок не е предплатена от кредиторите определената сума за покриване на началните
разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
Молителят е направил искане за присъждане на направените разноски, поради което
същите следва да му бъдат присъдени, съобразно представен списък и доказателства, че са
7
сторени.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на НОВА КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК:
********* и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2022 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника НОВА КНИЖНА
ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: *********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на НОВА КНИЖНА ФАБРИКА
ЕООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на НОВА КНИЖНА
ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност НОВА КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: *********.
СПИРА производството по т.д. № 1455/2025 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 3 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че ако в едногодишен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не поискат
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено, а
длъжникът – заличен, като спиране на делото на основание недостатъчно налично
имущество се допуска само веднъж в производството.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на НОВА
КНИЖНА ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: ********* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от
КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение.
Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в
едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, НОВА КНИЖНА
ФАБРИКА ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на НЮ ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК:********* сума в размер на 8225 лв., представляваща направени разноски по делото.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9