№ 2005
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110143700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 276610 от 12.12.2022г., допълнена с молба вх. №
246608/04.09.2023г. от ищеца Б. Е. Д.. С молбата се иска допълване на решение №
13815/01.12.2022г., постановено по гр. д. № 43700/2021г. на СРС, 149 състав като съдът се
произнесе изрично по направеното с исковата молба искане ответникът С. В. И. да бъде
осъдена да напусне жилището, в което живее до навършване пълнолетие на двете деца.
Молителят твърди, че освен че е надлежно сезиран съда с това негово искане, в хода на
производството са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават неговата
основателност.
В указания срок ответникът С. В. И. е депозирала становище, съгласно което
искането на ищеца за допълване на постановеното по делото решение е недопустимо в
настоящото производство с правно основание чл. 127 ал. 2 СК. В условията на евентуалност
се излагат доводи, че искането е неоснователно. Твърди, се, че разпоредбата на чл. 56 СК е
неприложима в настоящия случай, защото жилището, в което са живели страните не е
семейно по смисъла на СК, тъй като страните са живели в условията на съпружеско
съжителство.
Съдът установи следното от фактическа страна:
По делото е депозирана молба вх. № 276610 от 12.12.2022г., допълнена с молба вх.
№ 246608/04.09.2023г. от ищеца Б. Е. Д.. С молбата се иска допълване на решение №
13815/01.12.2022г., постановено по гр. д. № 43700/2021г. на СРС, 149 състав като съдът се
произнесе изрично по направеното с исковата молба искане ответникът С. В. И. да бъде
осъдена да напусне жилището, в което живее до навършване пълнолетие на двете деца. В
молбите се излагат доводи за основателност на претенцията, като се аргументира с правата
на децата, които трябва да живеят и да бъдат отглеждани в спокойна среда, който явно не
може да се осигури докато страните обитават едно жилище.
С разпореждане № 123343/14.12.2022г., постановено по гр. д. № 43700/2021г. на СРС,
149 състав молбата на ищеца за допълване на решението е оставена без разглеждане. Съдът
се е аргументирал с обстоятелството, че страните по делото не са в брак и искането с правно
основание чл. 56 СК не може да бъде разглеждано с иска по чл. 127, ал. 2 СК.
След обжалване от страна на ищеца СГС е постановил Определение №
8533/13.07.2023г., по гр. д. № 5369/2023г. по описа на СГС. С посочения акт е отменено
обжалваното разпореждане. Въззивният съд е дал указания как следва да се процедира с
1
предявения от ищеца иск за осъждане ответника да напусне обитаваното жилище и е върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След като се запозна с материалите по делото съдът намира искането за допълване на
решението по реда на чл. 250 ГПК за неоснователно. Видно от изготвеният по делото докла,
приет за окончателен с протоколно определение от 19.04.2022г. иск за осъждане ответника
да напусне обитаваното жилище не е бил предмет на настоящото производство. Съдът не е
разпределят доказателствената тежест и не е събирал доказателства по тази искова
претенция. Ето защо искането за допълване на решението с произнасяне по иск, който не е
бил предмет на делото е неоснователно. По изложените съображения съдът намира молбата
за допълване на съдебното решение за неоснователна и я оставя без уважение.
В същото време е видно, че с исковата молба ищецът е направил искане ответникът С.
В. И., като титуляр на вещно право на ползване, да бъде осъдена да напусне жилището, в
което живее, до навършване пълнолетие на децата. Съдът намира това искане за редовно
предявено, но неподлежащо на съвместно разглеждане си иска по чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно посочената норма, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 149 от СК. Предмет на разглеждане не е
ползване на семейно жилище. Поради това настоящият състав намира, че искът на ищеца за
осъждане ответника да напусне съвместно обитаваното жилище не следва да се разглежда
съвместно с иска по чл. 127, ал. 2 СК. Същият следва да се отдели като се изпрати препис
от исковата молба на председателя на Председателя на III ГО за преценка за образуване на
ново дело и преразпределянето му, между съдиите, разглеждащи съответната материя.
Така мотивиран и на основание чл. 250 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 276610/12.12.2022г. Б. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес ,,, за допълване на Решение № 13815 от 01.12.2022г. , постановено по
гр. д. № 43700/2021г. по описа на СРС, 149 състав като неоснователна.
ОТДЕЛЯ иска, предявен от ищеца Б. Е. Д., ЕГН ********** срещу ответника С. В.
И., ЕГН ********** за осъждане на последната да напусне жилището, в което живее
понастоящем, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 662, вх. В, ет. 2, ап. 5 до навършване
пълнолетие на децата.
Отделеният иск да се докладва на Председателя на III ГО за преценка за образуване
на ново дело и преразпределянето му, между съдиите, разглеждащи съответната материя.
Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийски градски съд, считано от съобщаването му на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение за
администриране на депозирана от ответника въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2