№ 9794
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110164472 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.
М. Я., ЕГН: **********, против „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, с правно основание чл.
128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в общ размер на 18 780,32 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2021 г. до м. май 2024 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в размер на 3 859,57 лева, считано
от деня, следващ месеца, през който е следвало да се изплати
възнаграждението за конкретен месец, до завеждане на исковата молба.
Твърди се, че с ответника са били в трудово правоотношение по силата
на сключен трудов договор, считано от месец август 2016 г. до 13.05.2024 г.,
като е изпълнявала длъжността „Продавач - консултант”. Сочи се, че
трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед на
работодателя № 29/10.05.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от
13.05.2024 г. Изтъква се, че през целия период на Трудовия договор (от
01.08.2016 г. до 13.05.2024 г.) работодателят „Г.Т.” ЕООД не е изплащал на
ищцата полагащото й се месечно трудово възнаграждение, поради което за
последната възникнал правен интерес в настоящото производство да
претендира част от възнаграждението, което й се дължи, а именно това за
периода 30.10.2021 г. - 30.10.2024 г.,в общ размер на 18 780,32 лв.
Претендира и лихва за забава върху всяка просрочена сума от
горепосочените отделни месечни възнаграждения, считано от деня, следващ
месеца, през който е следвало да се изплати възнаграждението, до подаване на
исковата молба в съда в общ размер 3 859,57 лв., както следва:
1
- 181,84 лв. - лихва за забава върху сумата 519,52 лв., считано от
01.12.2021 г. до 29.10.2024 г.
- 177,36 лв. - лихва за забава върху сумата 519,52 лв., считано от
01.01.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 169,24 лв. - лихва за забава върху сумата 508,55 лв., считано от
01.02.2022 г. – до 29.10.2024 г.
- 150,19 лв. - лихва за забава върху сумата 462,12 лв., считано от
01.03.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 164,37 лв. - лихва за забава върху сумата 519,52 лв., считано от
01.04.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 174,82 лв. - лихва за забава върху сумата 567,48 лв., считано от
01.05.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 169,93 лв. - лихва за забава върху сумата 567,48 лв., считано от
01.06.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 165,20 лв. - лихва за забава върху сумата 567,48 лв., считано от
01.07.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 160,31 лв. - лихва за забава върху сумата 567,48 лв., считано от
01.08.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 156,33 лв. - лихва за забава върху сумата 570,78 лв., считано от
01.09.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 151,57 лв. - лихва за забава върху сумата 570,78 лв., считано от
01.10.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 146,66 лв. - лихва за забава върху сумата 570,78 лв., считано от
01.11.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 141,90 лв. - лихва за забава върху сумата 570,78 лв., считано от
01.12.2022 г. до 29.10.2024 г.
- 136,99 лв. - лихва за забава върху сумата 570,78 лв., считано от
01.01.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 144,32 лв, - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.02.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 138,76 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.03.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 132,59 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.04.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 126,62 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.05.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 120,46 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.06.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 114,49 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.07.2023 г. до 29.10.2024 г.
2
- 107,41 лв. - лихва за забава върху сумата 627,05 лв., считано от
01.08.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 100,90 лв. - лихва за забава върху сумата 630,68 лв., считано от
01.09.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 94,01 лв. - лихва за забава върху сумата 630,67 лв,, считано от
01.10.2023 г. до 29.10.2024 г.
- 86,88 лв. - лихва за забава върху сумата 630,68 лв., считано от
01.11.2023 г., до 29.10.2024 г.
- 79,99 лв. - лихва за забава върху сумата 630,68 лв., считано от
01.12,2023 г. до 29.10.2024 г.
- 72,87 лв. - лихва за забава върху сумата 630,68 лв., считано от
01.01.2024 г. до 29.10.2024 г.
- 78,20 лв. - лихва за забава върху сумата 754,40 лв., считано от
01.02.2024 г. до 29.10.2024 г.
- 69,82 лв. - лихва за забава върху сумата 754,40
лв., считано от 01.03.2024 г. до 29.10.2024 г.
- 60,86 лв. - лихва за забава върху сумата 754,40 лв.,
считано от 01.04.2024 г. до 29.10.2024 г.
- 52,19 лв. - лихва за забава върху сумата 754,40 лв.,
считано от 01.05.2024 г. до 29.10.2024 г.
- 32,49 лв. - лихва за забава върху сумата 566,93 лв.,
считано от 01.06.2024 г. до 29.10.2024 г.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в общ размер на 18 780,32 лева главница, представляваща общия
нетен размер на дължимото от работодателя трудово възнаграждение за
периода от сключване на трудовия договор - 01.08.2021 г. до датата на
неговото прекратяване - 13.05.2024 г., индивидуализирани по месеци в
обстоятелствената част на исковата молба, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 3 859,57 лева, представляваща общ
размер на лихвата за забава върху всяка просрочено месечно възнаграждение,
считано от деня, следващ месеца, през който е следвало да се изплати
възнаграждението за конкретен месец. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, който оспорва исковата молба. Не оспорва ищцата да била в трудово
правоотношение с ответника, който е бил прекратен със заповед №
29/10.05.2024 г., считано от 13.05.2024 г. Твърди, че ищцата е получила
навреме претендираните трудови възнаграждения за целия период на действие
на трудовото й правоотношение, включително и за сочения с исковата молба
период до датата на прекратяване на правоотношението. Сочи се, че
дължимите трудови възнаграждения са изплащани на ищцата в брой като за
целта били изготвяни и оформяни ведомости.
3
Изтъква се, че изплащането на възнаграждението се е извършвало с
оборотни средства от касовата наличност в търговския обект, в който е
работела ищцата. Твърди се, че в деня следващ този, в който ищцата е
получавала възнаграждението си, друга служителка, която е застъпвала на
работа е проверявала касовата наличност, съгласно оставения от ищцата отчет
и съответно е констатирала, че касовата наличност е намалена със сума,
равняваща се на възнаграждение, дължимо на ищцата. По аналогичен начин са
получавали възнагражденията си и другите служители на търговските обекти
при ответника. Излага се, че ищцата не била подписвала ведомостите за
заплата, но последната получавала навреме трудовите си възнаграждения.
Посочва, че проверка на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по
труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ - София, които са извършили
проверка на моя доверител през периода, считано от 06.10.2024 г. до
06.01.2025 г., констатирали в Протокол за извършена проверка № ПР*** от
06.01.2025 г., че за периода, считано от м. 07.2016 г. до м. 10.2024 г., трудовите
възнаграждения на служителите били изплатени без същите да са подписали в
част платежните ведомости.
С оглед изложеното, ответникът моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени като недоказани. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание, провело се на 12.02.2025г.,
ищецът уточнява периода за които се претендират трудовите възнаграждения,
а именно от 30.10.2021г. до 13.05.2024г.
В отговор, с оглед уточняването на претенцията, ответникът заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания за неизплатени трудови възнаграждения,
по смисъла на чл. 358 от Кодекса на труда.
Съдът. след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че между страните са съществували трудовоправни отношения,
въз основа на сключен трудов договор № 1/29.07.2016 г. (л.63), по силата на
който ищецът бил назначен на длъжност „Продавач - консултант”, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лв.
Видно от Заповед № 29/10.05.2024 г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 13.05.2024г./л.62/.
По делото е приет Протокол за извършена проверка от ИА „Главна
инспекция по труда“, № ПР ***/06.01.2025г., от която се установява, че при
извършена проверка са констатирани извършени от ответника нарушения,
свързани с това, че липсват подписи в платежни ведомости, удостоверяващи
плащането на трудовите възнаграждения на работниците. Констатира се, че не
са определени минимални стойности ли диапазони на основните заплати и
длъжностни нива в нарушение на чл. 22, ал.3, т.3 НСОРЗ.
4
По почин на ответника, в хода на съдебното дирене е разпитан
свидетелят Н.М.Д., която посочва, че познава ищцата Д. Я., тъй като са
работили заедно от април 2022г. до 2024г. в обект на ответника. Първо си
спомня, че работила в кафенето до зоомагазин „Г.Т.“ на бул. „С.“ в гр.София, а
после и в самия зоомагазин. Споделя, че редовно си получавала парите от
работодателя, като взимали трудовите си възнаграждения от оборота на касата
от магазина, като попълвали файл на компютър, в който правили отчет.
Споделя, че и в други обекти на работодателя се процедирало по същия начин.
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с представени по делото, по искане на ответника, документи-
ведомости за заплати и при оспорване истинността им, съдът е открил
производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи,
досежно проверка автентичността на документите /относно подписите,
положени срещу името на ищцата за получено трудово възнаграждение/.
На първо място следва да бъде направена преценка относно естеството
на оспорените документи. Те представляват частни диспозитивни документи и
като такива може да бъде оспорена тяхната автентичност, тъй като
притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата
на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест,
предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документите,
които носят подписа на страната, пада върху страната, която ги оспорва, а в
случая ищецът. По делото е допусната СГрЕ, по която ВЛ дава заключение, че
подписите срещу имената „Д. М. Я.“ в платежни ведомости на фирма „Г.Т.“
ЕООД за период: 01.09.2021 г.-18.10.2021 г. - заплати м. септември 2021 г.,
период: 01.11.2021 г.-14.12.2021 г. - заплати м. ноември 2021 г., период:
01.03.2022г.-14.04.2022г. - заплати м. март 2022г., период: 01.04.2022г.-
11.05.2022г. - заплати м. април 2022г., период: 01.05.2022г.-08.06.2022г. -
заплати м. май 2022г., период: 01.12.2022г.- 11.01,2023г., период: 01.05.2023г.-
09.06.2023г., период: 01.09.2023г.- 19.10.2023г., период: 01.10.2023г.-
16.11.2023г., период: 01.12.2023г.- 10.01.2024г., период: 01.01.2024г.-
21,02.2024г., период: 01.02.2024г. - 11.03.2024г. са положени от Д. М. Я..
Съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността на
заключението на вещото лице. Същото посочва, в о.с.з. провело се на
11.04.2025г., че е снел експерименталните образци при различни условия. Ето
защо приема, че оспорените ведомости за заплати при ответника относно
месеците 01.09.2021 г.-18.10.2021 г. - заплати м. септември 2021 г., период:
01.11.2021 г.-14.12.2021 г. - заплати м. ноември 2021 г., период: 01.03.2022г.-
14.04.2022г. - заплати м. март 2022г., период: 01.04.2022г.-11.05.2022г. -
заплати м. април 2022г., период: 01.05.2022г.-08.06.2022г. - заплати м. май
2022г., период: 01.12.2022г.- 11.01.2023г., период: 01.05.2023г.-09.06.2023г.,
период: 01.09.2023г.- 19.10.2023г., период: 01.10.2023г.-16.11.2023г., период:
01.12.2023г.- 10.01.2024г., период: 01.01.2024г.-21,02.2024г., период:
5
01.02.2024г. - 11.03.2024г. са автентични в частта им касателно подписите,
положени срещу името на ищцата, т.е. тези подписи са положени от
последната, и като оспорените ведомости установяват надлежно плащане на
работната заплата за процесните месеци.
От изготвеното заключение по допуснатата ССчЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено, се установи, че размерът на начислените
нетни трудови възнаграждения на Д. М. Я., както и размерът на лихвата за
забава върху главниците, за периода от 30.10.2021г. - 30.10.2024г. са общо в
размер на 18 780,32 лв., а размерът на обезщетението за забава върху нетните
суми на трудовите възнаграждения е равен на сума от 3 859,57 лв.
Изготвен е и втори вариант на заключение, съобразен с приетата по
делото СГрЕ, която посочва, че размерът на изплатените нетни трудови
възнаграждения на Д. М. Я., за периода от 30.10.2021г. - 13.05.2024г., е общо 6
772,66 лв., като размерът на останалите начислени нетни трудови
възнаграждения на Д. М. Я., за периода от 30.10.2021г. - 13.05.2024г., е общо
12 007,66 лв. Вещото лице посочва, че размерът на лихвата за забава върху
главниците, за периода от 30.10.2021г. - 30.10.2024г., е общо 2 509,40 лв.
В о.с.з., провело се на 21.05.2025г., вещото лице посочва, че от
изследваните документи се съдържат се данни, че нетните възнаграждения на
всички служители са намалени от сметка – каса. Уточнява също, че в
счетоводството на „Г.Т.“ ЕООД е отразено намаление на касовата наличност с
общата сума на нетното трудово възнаграждение на всички служители, както
и отразено е намаление и към персонала. Вещото лице посочва, че на стр. 5 в
самата таблица се вижда всеки месец как се отразява намалението в
счетоводството на сметка № ***, колона 4: „Дата на изплатените трудови
възнаграждения“ като, с това отразяване посочва, че оборотите на касата се
намаляват ежемесечно и задълженията към персонала също. Изтъква, че
ежемесечно са намалени задълженията към ищцата, но дали са изплащани
ежемесечно не може да отговори, освен месеците, в които, ако се приеме, че
подписала на ведомостите.
Допълва, че сумата от 12 007,66 лв. представлява дължими нетни
възнаграждения на ищцата за следните месеци от 30.10.2021г. до 13.05.2024г.
или за м.12.2021г.,01.2022г.,м.02.2022г.,м.06.2022г., м.07.2022г., м.08.2022г.,
м.09.2022г., м.10.2022г., м.11.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г.,
м.04.2023г., м.06.2023г., м.07.2023г., м.08.2023г., м.11.202г., м.03.2024г.,
м.04.2024г.
Вещото лице допълва, че съгласно документите аналитичните
осчетоводявания са тези, които са по сметка - каса и по сметка – персонал,
което осчетоводяване е начисляване съответно намаляване на задълженията,
но никакъв случай не може да се идентифицира като изплащане на трудово
възнаграждение.
В практиката на ВКС се приема, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ
изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично
6
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във
ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника. Законът забранява установяването на факта на плащането със
свидетелски показания, но не ограничава допустимите доказателствени
средства единствено до ведомост или платежно нареждане. Тези документи,
ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е
допустимо плащането да се установи и с други доказателства (с изключение
на свидетелските показания), включително косвени, стига да водят до
единствено възможен извод, както и с извънсъдебно или съдебно признание
(решение № 241/07.01.2015 г. по гр. д. № 3269/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение
№ 89/29.03.2013 г. по гр. д.. № 558/2012 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В процесния случай, за установяване факта на плащане за
претендирания период, работодателят е представил подписани ведомости за
изплатени трудови възнаграждения на обща стойност в размер на 6 772,66 лв.
За разликата до претендираната сума в размер на 18 780,32 лв., ответникът не
е представил подписани ведомости за изплатени трудови възнаграждения.
Настоящият състав на съда намира, че така представените подписани
ведомости за възнаграждение представляват доказателство за изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ. Както вече беше
посочено, съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу
разписка, след извършване на удръжките, предвидени в чл. 272 КТ. Общото
между двата начина на удостоверяване за заплащане на трудовото
възнаграждение е, че от писмения документ следва да бъде видно по
безспорен начин, че става въпрос за заплащане именно на трудово
възнаграждение, както и документът да удостоверява получаване на сумите.
Съдът счита, че със свидетелските показания, не се установи, дали
ищцата ежемесечно е получавала трудовото си възнаграждение, както и ако е
получавала, какъв е бил неговия размер. Предвид обстоятелството, че законът
установява забрана за установяването на факта на плащането на трудово
възнаграждение със свидетелски показания, то съдът счита, че за
претендирания период, за който липсват подписани ведомости ответникът не е
ангажирал доказателства, които да водят до извода, че е изпълнил насрещната
си престация.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че следва да се уважи искът
по чл. 128, т.2 от КТ и да се присъдят неизплатените трудови възнаграждения
на ищцата, като що се отнася до размера на същите, съдът намира иска за
доказан за сумата от общо 12 007,66 лв. за следните месеци: м.12.2021г.,
01.2022г., м.02.2022г., м.06.2022г., м.07.2022г., м.08.2022г., м.09.2022г.,
м.10.2022г., м.11.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г., м.04.2023г.,
м.06.2023г., м.07.2023г., м.08.2023г., м.11.202г., м.03.2024г., м.04.2024г., която е
посочена като втори вариант по допълнителното заключение на вещото лице
М., изчислена на базата на размера на работната заплата, посочен в трудовия
7
договор на ищеца. За разликата до пълно предявения размер от 18 780,32 лв. и
за месеците: м.11.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.12.2022г.,
м.05.2023г., м.09.2023г., м.10.2023г., м.12.2023г., м.01.2024г., м.02.2024г., искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Твърдяната от ответника житейска неправдоподобност на ситуация, при
която ищцата полагала труд през процесния период от време, без да й бъде
плащано трудово възнаграждение, сама по себе си не съставлява
доказателствено средство, а съдът решава делото само въз основа на
допустимите доказателства.
По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания за трудови възнаграждения, съдът намира за
неосноеателни по следните съображения:
В случая трудовото възнаграждение, дължимо по служебно
правоотношение има характер на периодично плащане. (Решение №
148/05.11.2010 г. на ВКС - „вземанията, произтичащи от договор за
управление на търговско дружество, са такива за периодични плащания и се
погасяват с тригодишна погасителна давност/чл.111, б."в" ЗЗД/, а не с общата
петгодишна"). Според дефиницията на понятието, дадена от ВКС в TP на
ОСГКТК но ВКС, постановено на 18 май 2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г „понятието „периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви." Тези множество престации се обединяват
от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. За периодичните плащания законът предвижда
кратка погасителна давност от три години, за разлика от общия петгодишен
давностен срок. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок
за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови
плащания, които са предварително известни на страните по
правоотношението. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време.
Следователно дължимото възнаграждение на ищеца по трудово
правоотношение е периодично с ежемесечен падеж. С оглед на това
погасителната давност за всяко от плащанията е тригодишна от падежа на
8
всяко от тях. Според правилата за начисляване и изплащане на
възнаграждението на служителите, възнаграждението за труд се начислява и
изплаща в месеца в който е положен такъв. Изхождайки от това правило
следва, че дата на която възниква задължението за изплащане на
възнаграждението на ищцата е последното число на всеки месец. В този
смисъл предвид датата на депозиране на исковата молба в съда- 30.10.2024г.,
следва да се счита, че дължимите възнаграждения на ищеца не са погасени по
давност. Такова би било възнаграждението за м.09.2021г., което обаче не е
предмет на настоящата претенция. Отделно от горното, съдът намира, че от
приетите по делото експертни заключения се установи, че възнаграждението
за м.11.2021 г. е било изплатено на ищеца.
В този смисъл, възражението на ответната страна за настъпила
погасителна давност за част от претендираните суми се явява неоснователна.
По иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД
Предвид установената дължимост и изискуемост на главните вземания,
безспорно и с оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и съответното
обезщетение за забавено плащане за периода на забавата. Съгласно
заключението на ВЛ по приетата ССчЕ, размерът на лихвата за забава върху
главниците, за периода от деня, следващ месеца, през който е следвало да се
изплати възнаграждението за конкретен месец до 29.10.2024г., възлиза общо 2
509,40 лв., като в тази си част акцесорният иск е основателен и доказан, и
следва да се уважи. За остатъка до пълния предявен размер от 3859,57 лв.,
следва да се отхвърли, поради неоснователност.
По разноските:
Ищцата е представлявана в настоящото производство от адв. Р. В. Ш.,
който е осъществил безплатна правна помощ по делото. Последния
претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същия
имат право на възнаграждение съобразно уважената част от искове на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възнаграждението на адв. Ш., определено по
реда на Наредба №1/2004г. /в редакцията към датата на сключване на
представените по делото договори за правна защита и съдействие от
09.08.2024г./ е в размер на 1260,68 лв., която сума на основание чл.78, ал.3 и
ал. 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдена на
съответния адвокат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1069,02 лв. (2776,19
лв. разноски за адв. възнаграждение + 200 лв. депозит за вещо лице Х 35,88%
отхвърлена част от исковата претенция).
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на Софийски районен съд сумата от 1606,63 лв., от която 580,68
лв.- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 1025,95
лв. - разноски за възнаграждение на вещите лица по допуснатите ССчЕ- 800лв.
и СГрЕ- 600лв.
9
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, „ Г.Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Я., ЕГН: **********, сумата от 12 007,66
лв., представляваща незаплатени брутни трудови възнаграждения за
м.12.2021г.,01.2022г.,м.02.2022г., м.06.2022г., м.07.2022г., м.08.2022г.,
м.09.2022г., м.10.2022г., м.11.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г.,
м.04.2023г., м.06.2023г., м.07.2023г., м.08.2023г., м.11.202г., м.03.2024г.,
м.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД
сума в размер на 2 509, 40 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата представляваща неизплатения размер на брутно трудово
възнаграждение, за периода от деня, следващ месеца, през който е следвало да
се изплати възнаграждението за конкретен месец до завеждане на исковата
молба -30.10.2024г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за незаплатени
брутни трудови възнаграждения до пълнопредявения размер от 18 780,32 лв.,
за м.11.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.12.2022г., м.05.2023г.,
м.09.2023г., м.10.2023г. м.12.2023г., м.01.2024г., м.02.2024г., както и искът по
чл. 86 ал.1 ЗЗД до пълния предявения размер от 3859,57 лв.
ОСЪЖДА „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА на адв. Р. В. Ш., сума в размер на 1260,68 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. М. Я., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1069,02 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 580,68 лв. - дължима държавна
такса, и сумата от 1025,95 лв. – депозит за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10