Р Е Ш Е Н И Е
№ 225 /
15.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Я.В., като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1123 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба на Ф.Ф.Б. против
Заповед № 1681/13.11.2018 г. на заместник-кмета на община Септември, с която е
наредено премахването на незаконен строеж „Второстепенна сграда – навес –
беседка“, находящ се в УПИ IV-179 в кв. 95 по плана на
гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа и
документи.
С жалбата се иска да да се постанови решение, с което да бъде отмененa
обжалваната заповед. Излагат се съображения за нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила. Съображенията от жалбата се подържат и от процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание и в представена
писмена защита. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът – заместник-кмета на община Септември –
също чрез процесуален представител в откритото съдебно заседание и в
представена писмена оспорва жалбата, като счита оспорената заповед за правилна
и законосъобразна. Ответникът също претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице – собственик на постройка, чието премахване е наредено и което
следователно е засегнато от разпореденото с обжалваната заповед. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Видно от събраните по
делото доказателства е следното:
След извършена проверка е
съставен констативен акт № 12/12.10.2018 г. от служители на община Септември.
Те се установили, че в УПИ IV-179 в кв. 95 по плана на
гр. Ветрен е изграден незаконен строеж, който те са определили като „навес – беседка“. Безспорно е установено от проверяващите и не се
оспорва от жалбоподателя, че обектът е изграден без издадени строителни книжа.
Жалбоподателят е подал възражение против констативния акт, с твърдение за
търпимост на строежа, като същото е обсъдено в обжалваната заповед, но не е
уважено.
Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от
страните е следното:
Площа на навеса е 5,07 м. на 4,20 м., т.е. около
21,29 кв.м. Височината на същия е около 3.60 м. до кота било на покрива и 2.40
до стрехата. Постройката се намира на 2.40 м. от границата на съседния УПИ V-178 и на повече от 3.00 м. от
границата с другия съседен имот УПИ III-582. При тези
параметри е невярно твърдението на жалбоподателя, че строежът е в режим на
търпимост. Действително както посочва вещото лице в заключението си и в съдебно
заседание строежът е допустим по действащите преди и сега подробни устройствени
планове. Но същият не отговаря на правилата и нормативите действали по време на
построяването му и понастоящем.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел
относно годината на построяване на обекта – 1999. Същите са в съответствие и с
представените по делото нотариално заверени декларации.
Към 1999 г. е действал ППЗТСУ и Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство, понастоящем отменени. Както го определя
вещото лице навесът-беседка е второстепенна постройка по смисъла на тези
нормативни актове. Чл. 113, ал. 2 и чл. 118 от посочената наредба са
предвиждали следното:
Чл. 113. (2) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) При
свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва
да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или
най-малко 1,5 м от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към
съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с
височина до 2,5 м.
Чл. 118. Второстепенните постройки в жилищната
зона са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата
част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешна регулационна
линия, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина
до 3,6 м.
Цитираните
разпоредби не са спазени, тъй като разстоянието до съседния УПИ V-178 е по-малко от 3 м, при
височина на навеса над 3 м. до най-високата част
на покрива.
Съгласно
действащия понастоящем ЗУТ процесната постройка е допълващо застрояване по
смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Тя не е второстепенна постройка на допълващото
застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, както счита вещото лице, тъй
като в разпоредбата изчерпателно са посочени видовете постройки, които са
второстепенни и процесната не попада в тях. Затова за нея е приложима общата
разпоредба на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, която въвежда нормативите за отстояния и
височина на постройките на допълващото застрояване. Разпоредбата предвижда следното:
Чл. 42. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр.
65 от 2003 г.) При свободно разполагане постройките на допълващото
застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на
урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са
най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния
урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.
Следователно,
височината на процесния строеж – 3,6 м. понастоящем съответства на нормативните
изисквания. Но същият продължава да бъде в несъответствие с изискването за
отстояние най-малко 3 м. до вътрешните граници на урегулирания поземлен имот.
Следователно,
както по време на изграждането ѝ, така и понастоящем процесната постройка
не е търпим строеж, предвид неспазване на нормативното отстояние до границата
на съседния имот.
Този извод не се разколебава от приложената по
делото нотариално заверена декларация, подписана от собствениците на съседния
имот – УПИ V-178, в която те декларират, че са съгласни сградите в
процесния имот да не бъдат премахвани дори и да не са спазени законовите
изисквания за отстояния по отношение на имота им. Не съществува възможност със
съгласието на собствениците на съседните имоти да бъдат нарушавани законовите
изисквания за отстояния. Възможности за отклонение от предвидените изисквания
въз основа на съгласие на съседите са допустими в ограничени законови хипотези
(например за оградите по чл. 48, ал. 3 от ЗУТ) но в настоящия случай с
беседката-навес такива разпоредби липсват, поради което отклонение от
законовите нормативи е недопустимо.
Предвид
горното обжалваната заповед за премахване е издадена в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби на чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, както и на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Последната разпоредба
предвижда изграждане на строежите само ако са разрешени. В случая безспорно се
установи както липсата на разрешение за строеж, така и нетърпимост на строежа.
Следователно процесният строеж е изграден незаконосъобразно, не е търпим и тъй
като същият е от пета категория, то ответникът като надлежно оправомощен
компетентен административен орган законосъобразно и със законосъобразна
законова цел е постановил неговото премахване.
Липсват
и нарушения на адмнистративнопроизводствените правила при издаването на
обжалвания акт. Същият е постановен след надлежна проверка, обективирана в
констативен протокол, надлежно подписан от жалбоподателя. Същият е упражнил
правото си на възражение, което е надлежно обсъдено и отхвърлено с обжалваната
заповед.
Затова,
като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото
е основателно искането на ответника за
присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 600 лева, платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното
Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ф.Ф.Б. против Заповед № 1681/13.11.2018 г. на заместник-кмета
на община Септември, с която е наредено премахването на незаконен строеж
„Второстепенна сграда – навес – беседка“, находящ се в УПИ IV-179 в кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите
строителни книжа и документи.
Осъжда Ф.Ф.Б. *** разноски по делото в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Решението подлежи на
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
Съдия: /П/
С
решение № 2980 от 25.02.2020 г. по адм. дело № 7953/2019 г. на ВАС
-ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225 от 15.04.2019г., постановено по адм.д. №
1123/2018г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф. Ф.Б. от гр. П.,действащ лично и със съгласието на майка си Н. Б. гр.
П. да заплати на Община Септември сума в размер на 500 (петстотин) лева,
разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.