Решение по дело №731/2012 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 223
Дата: 12 юни 2015 г. (в сила от 8 март 2017 г.)
Съдия: Боряна Ангелова Димитрова
Дело: 20122100900731
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №69

 

12.06.2015г.

                                                                                

Бургаски окръжен съд                                                             граждански състав

На десети февруари през две хиляди и петнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                             Окръжен съдия: Боряна Димитрова

Секретар Ани Цветанова

Прокурор

като разгледа  докладваното от съдията

търговско дело № 731 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „АНДЕРСЕН КАПИТАЛ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8, представлявано от управителя Емилия Дончева Геновска против „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Възраждане“ 6, представлявано от изпълнителния директор Димитър Янакиев и „ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8, с искане да се приеме за установено , че не съществува вземане на „МИДИЯ“ АД към „ГУДВИН“ ООД за сумата в размер на 1 112 828, 81лв., представляваща сбор от следните суми:

· 867 067, 11лв., представляваща част от главницата от 2 400 000лв., обективирана в изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9324/2009г. по описа на РС Пловдив;

· 245 761,70лв., представляваща част от главницата от 1 363 891,50лв., обективирана в изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10356/2009г. по описа на РС Пловдив;

Ответникът Мидия АД оспорва изцяло иска по основание и размер.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът твърди, че на 18.09.2009г. „Андерсен Капитал“ЕООД, в качеството на изпълнител е сключил договор за професионални услуги с втория ответник „Гудвин“ ООД, в качеството му на възложител, като се твърди, че „Андерсен Капитал“ЕООД е напълно изправна страна по договора и изпълнява изцяло задълженията си по него. За обезпечаване изпълнението на договора между тях съгласно Анекс № 1 от 21.01.2011г. е учредена втора по ред договорна ипотека в полза на ищеца. Върху имота има и ипотеки в полза на „Българска банка за развитие“ АД, в качеството на кредитодател, осигурил частично финансиране за изграждане на обект – Ваканционен комплекс „Рич Деди Бийч Ризорт енд Спа“, в размер на 4000000 евро по договор за банков кредит от 25.11.2009г. и Анексите към него. Този имот понастоящем е обект на изпълнителни действия – публична продан по изп.д. № 229 по описа на ЧСИ Делян Николов. Изпълнително дело № 229 по описа на ЧСИ Д.Николов е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 9324/2009г. по описа на ПлРС и изпълнителен лист по ч.гр.д. №10356/2009г. по описа на ПлРС, по което длъжник е „Гудвин“ ООД, а взискател „Мидия“ АД. На 19.08.2009г. е образувано заповедното производство по ч.гр.д. 9324/2009г. по искане на „Мидия“ АД срещу „Гудвин“ ООД за сумата от 2400000 лв. главница, 49200 лв. мораторна лихва за периода от 31.07.2009г. до 10.08.2009г. заедно с лихва върху главницата в размер на 1,1% за всеки ден забава за периода от 11.08.2009г. и сумата от 49248лв. – разноски за производството. За тези суми по това частно гр.д. е издадена заповед за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

         На 09.09.2009г. е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 10356/2009г. на ПлРС в полза на „Мидия“ АД против „Гудвин“ ООД за сумата от 1363891,50 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 08.09.2009г. до окончателното изплащане на вземането, ведно със сумата от 27277,83лв. за държавна такса и 33269,57лв. адвокатско възнаграждение. По тези изпълнителни листи е започнало и въпросното частно гражданско дело.

         Взаимоотношенията между страните „Мидия“ АД и  „Гудвин“ ООД, започват с посочения по-горе договор за строителство на ваканционен комплекс. Първоначално договорената стойност на СМР възлиза на 25582083 лв. без ДДС.  На 25.11.2008г. е сключен посочения по-горе договор за банков кредит, със сумите по който би следвало да бъдат погасявани плащания по договора за строителство. В периода декември 2008 – април 2009г. „Мидия“ АД е издала две фактури за общата сума от 3000255 евро – за СМР по актове сумата от 2000255 евро, по удържана гаранция за добро изпълнение 10%, платима след завършване на обекта и сумата 592 хил.евро за ДДС. Така за 2008г. „Мидия“ АД е извършил фактуриране на СМР за сумата от 1650919 лв., които са изцяло и в срок заплатени от „Гудвин“ ООД.

         Поради невъзможност да усвои средства по кредита от договора към юли 2009г., длъжникът „Гудвин“ ООД е натрупал задължения към „Мидия„ АД в размер на 3763891,50 лв. За това задължение на „Гудвин“ ООД , „Мидия“ АД е издала фактури № 200982 от 24.02.2009г. за 1551297лв. с ДДС, от която „Гудвин“ ООД е заплатило 951297лв. и фактура № 201030 от 30.04.2009г. за 3163892лв. с ДДС.

         Начинът на изплащане на тези суми ищецът твърди, че е уреден между страните със споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 27.05.2009г. Съгласно този протокол, изплащане на задължението е разпределено в три транша: до 30.06.2009г. – 1200000 лв., до 31.07.2009г. – 1200000 лв. и до 31.08. 2009г. – 1363891,50 лв. Лихвата за просрочие върху тези суми е фиксирана в размер на 0,1% на ден без горна граница.

         Поради забава от страна на финансиращата банка, „Гудвин“ ООД изпада в просрочие спрямо „Мидия“ АД, поради което от 19.08.2009г. взискателят „Мидия“ АД започва да събира вземанията си по принудителен ред.

         След като са издадени заповедите за незабавно изпълнение и изпълнителните листи в периода октомври 2009 – януари 2010 г., взискателят и длъжникът водят преговори за постигане на споразумение относно погасяване на задълженията от 2009г. и съгласуване на график, който да позволи завършването на обекта. В резултат, на 15.01.2010г. се сключва тристранно споразумение между „Мидия“ АД, „Гудвин“ ООД и финансиращата банка за ескроу сметка за уреждане на плащанията. На 20.01.2010г.  „Гудвин“ АД и „Мидия“ АД по, с който подписват Анекс № 3 към Договора за строителство от 08.08.2008г., с който уреждат, че във връзка с изпълнителен лист от 19.08. финансиращата банка ще изплати на „Мидия“ АД сумата от 2400000 лв. главница по посочените по-горе фактури и по изпълнително дело № 304, както и сумата от 782332лв. – аванс за възобновяване на строителните работи. На същата дата е подписан и Анекс № 4 към същия договор за строителство, с който Анекс страните „Гудвин“ ООД и „Мидия“ АД приемат погасителен план за задълженията на „Гудвин“ ООД по двете образувани изпълнителни дела. Страните се договарят за следното:   Задължението на „Гудвин“ ООД, по фактурите от 2009г. в общ размер от 3763891,50лв., да се намали със сумата от 288000лв. Така за „Гудвин“ ООД остава задължение в размер от 3475371,10лв. Договорена е и годишна лихва от 10% и наказателна лихва от 5%, вследствие на което лихвата за забава придобива размер от 351047,71лв. Ето защо, „Гудвин“ ООД твърди, че остатъкът – главница плюс лихви е в размер на 1426354,37лв.

         Но към този момент сумите от 2400000 и 1075307,10 лв. все още не са платени, поради което страните се договарят още, че главницата от 2400000лв. ще бъде платена от длъжника със средства на финансиращата банка посредством ескроу сметката. Главницата от 1075000 лв. ще бъде изплащана от „Гудвин“ ООД посредством разлики  в актуваното СМР, за което е съставен и график в Анекс № 4.

         Предвид постигнатата писмена договореност и извършеното плащане, изпълнително дело №304, образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2009г. по ч.гр.д.№ 9324/2009г. и изпълнително дело № 342, образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2009г. по ч.гр.д. №10356/2009г. , са били прекратени на 28.01.2010г. с влезли в сила актове на ЧСИ Николов.

         Ищецът твърди, че изцяло е изпълнил своите задължения към „Мидия“ АД по Анекс № 4 и няма основание „Мидия“ АД да предявява частични претенции в размер на сумата от 867067,11 лв. по изпълнителен лист от 19.08.2009г. и сумата от 245761,70лв. по изпълнителен лист от 14.09.2009г., и двете представляващи част от главниците от 2400000 лв. съответно от 1363891,50лв. лв. и да търси сумите, които вече е удостоверил като получени, като за това обстоятелство ищецът се позовава на Анекс № 5 от 01.07.2010г. Предвид изложеното, ищецът твърди, че „Мидия“ АД няма правно основание за образуване на ново изпълнително дело, а именно процесното № 229 по описа на ЧСИ Делян Николов.

         В подкрепа на твърденията си представя доказателства и прави доказателствени искания.

         Ответникът „Мидия“ АД оспорва изцяло иска по основание и размер.

         Заявява, че действително са проведени двете заповедни производства посочени по-горе, но е спестено от ищеца това, че и по двете дела длъжникът „Гудвин“ ООД е внесъл възражение, поради което „Мидия“ АД е предявила иск по чл.422 ГПК, по който е било образувано т.д.№ 793/2009г. по описа на ПОС. С Решение № 25 от 13.01.2012г.,  ПОС частично е уважил иска на „Мидия“ АД, като е приел за несъществуващо вземането за сумата от 288584лв., но е приел за съществуващо вземането по двете заповедни производства до размера от 1057743,20лв. главница, както и за съответните лихви, включително лихви за забава и разноски. По това дело е направен отказ от иска за сумата от 2400000лв., поради което и производството в тази част е било прекратено. Това е вземането за главница по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 9324/2009г. по описа на ПРС, което е заплатено от „Гудвин“ ООД, чрез получен кредит от финансиращата банка в хода на съдебното производство, за което страните не спорят. Решението на ПОС обаче е обжалвано пред ВКС и към настоящия момент не е известен на настоящия съд резултата. Съобразявайки извършеното плащане от 2400000 лв., взискателят е внесъл в производството по изп.д. №229 искане на 01.08.2012г. за образуване и присъединяване по изпълнителното дело на суми по вече представените изпълнителни листи, както и допълнително такова на 08.08.2012г. в следния смисъл:  Първо, за събиране на сумата от 529248лв. неолихвяема сума по изп.лист от 19.08.2009г.; Второ, за събиране на сумите 1057743,20лв., представляваща главница и всички лихви и разноски към тази сума.

         Съдебният изпълнител със свое Постановление от 17.07.2012г. е извършил прекратяване, образуване и присъединяване към изпълнителното производство, като е определил размера на вземането. Намалил е дължимите суми на „Мидия“ АД, въпреки това, длъжникът дължи над 2 мил.лв. на взискателя, включително и разноските по изпълнението.

         По повод твърденията на ищеца за погасяване на част от вземанията, ответникът счита, че довода му относно представения Анекс № 5 от 01.07.2010г. е изцяло неоснователен. Това е така, защото този Анекс не носи подписа на всички страни посочени в него, в който смисъл е без правно значение подписа на „Мидия“ АД под него. Излага подробни съображения.

         Ответникът „Гудвин“ ООД  не оспорва фактическите твърдения на ищеца, като в отговора си заявява, че с усвояването на преведената по ескроу сметка сума от 2400000лв. главница и направените плащания в размер на 1725256лв., задълженията на „Гудвин“ ООД към „Мидия“ АД, са изцяло изплатени. Излага подробни съображения. Този ответник също счита, че подписания от страна на „Мидия“ АД - Анекс № 5, доказвал признаването на недължимостта на паричните суми, обективирани в него.

         В подкрепа на твърденията си ответниците ангажират и представят доказателства.

        

         От приложените писмени доказателства, изпълнително дело № 229/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов  и приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че вторият ответник „Гудвин“ ООД сключва с първия ответник „Мидия“ АД договор за строителство (л.34 от делото) от 08.08.2008г., по силата на който „ГУДВИН“ООД е възложил на „МИДИЯ“ АД да изпълни качествено и в срок изграждането на ваканционен комплекс „РИЧ ДЕДИ БИЙЧ РИЗОРТ енд СПА“ в гр. Поморие в имот УПИ I-181,182,183,184 в местността „Кротирия“, кв. 16, а съгласно скица № 6504/28.02.2011г., поземленият имот е с идентификатор 57491.16.612 с площ 8827кв.м. със съседи 57491.16.563, 57491.16.607, 57491.16.453., 57491.16.180, 57491.16.452, 57491.16.565. Общата стойност за построяването на сградата е определена, че ще възлезе приблизително на 25 581 953 лв. без ДДС, получена на база „одобрени единични цени“ и „ориентировъчна количествена сметка“ – Приложение №1 /строително-конструктивна част/ към договора (оферта на изпълнителя), неразделна част от договора. За останалите видове работи страните са се уговорили, че ще се сключват отделни споразумения, като окончателните количества ще се изчисляват по реално извършени и приети работи, съгласно одобрените проекти, направените екзекутивни чертежи и допълнения в заповедната книга и клаузите на този договор.

         На 11.12.2008г. Българска Банка за Развитие е предоставила банков кредит в размер на 5 милиона евро на „Гудвин“ООД за построяването на комплекса, като за обезпечаване на вземането на банката, в нейна полза е учредена договорна ипотека върху УПИ I -181,182,183,184 в масив 16 в землището на гр. Поморие, в местността „Кротирия“ на площ 8932,3кв.м., заедно с включеното в правото на собственост върху описания поземлен имот право на строеж за предвидения за изграждане ваканционен комплекс „РИЧ ДЕДИ БИЙЧ РЕЗОРТ & СПА“ (л.687от изп.д.).

Не е спорно между страните, че за 2008г. са извършени и фактурирани от „Мидия“АД строително-монтажни работи за сумата от 1 650 919,25лв., които са изцяло и в срок заплатени от „Гудвин“ООД. Това се установява и от приложения по делото споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите от 27.05.2009г., в който това се признава от „Мидия“АД (л.189).

Не се спори и по отношение на това, че към месец юли 2009г., поради невъзможност да усвои средства от кредит от Българска банка за развитие, „Гудвин“ООД натрупва задължения към „Мидия“АД в общ размер на 3 763 891.50лв., което се установява също от споразумителния протокол с нотариална заверка на подписите. От представената по делото извадка от счетоводството на кредитора „Мидия“АД – дневник аналитична композиция за периода от 01.01.09 – 31.12.09г. (л.73 от изп.д), се установява, че за извършените строително-монтажни работи „Мидия“ издава две фактури. Едната ф-ра № 200982/02.02.2009г. е на стойност 1 692 324лв. с ДДС, която „Гудвин“ООД  заплаща на три пъти общо сумата от 1 092 324,00лв. , както следва: на 28.02.09г. – 141 027,00лв., на 20.03.09г. – 51 297,00лв., на 30.03.09г. – 900,000лв. Така по тази фактура остават да бъдат заплатени 600 000лв. Другата фактура № 201030/30.04.2009г. е на обща стойност  3 451 518,00лв. с ДДС, по която длъжникът заплаща еднократно на 30.04.09г. сумата от 287 626,50лв. поради което остават да бъдат заплатени 3 163 891.50лв. с ДДС. В споразумителния протокол с нотариална заверка на подписите от 27.05.2009г. е посочено, че за 2009г. са извършени и фактурирани от „Мидия“АД строително-монтажни работи за сумата от 4 715 188,50лв. Посочено е още, че към момента на подписването на протокола, изпълнените и фактурирани от „Мидия“АД СМР и незаплатени от „Гудвин“ООД, са в размер на 3 763 891,50лв. с ДДС. Тази сума реално е сборът от неплатените главници по двете фактури (3 163 891.50лв.+600 000лв.).  Страните по протокола са се  споразумели, че задължението в размер на 3 763 891,50лв. с ДДС ще бъде погасявано по следния начин: до 30.06.2009г. – 1 200 000лв., до 30.07.2009г. – 1 200 000лв., до 30.08.2009г. – 1 363 891,50лв. В т.3 е уговорена допълнителна лихва за просрочие в размер на 0,1% на ден за всеки ден забава до окончателното плащане(л.191).

Поради забава от страна на финансиращата банка, „Гудвин“ООД изпада в просрочие спрямо кредитора „Мидия“АД, поради което последният се снабдява с изпълнителен лист по първите два транша  (2x1 200 000лв) по т. 1, б. „а“ и б. „б“ от споразумителния протокол, или за общата сума от 2 400 000лв.-главница по първия изпълнителния лист. Видно от представените по делото писмени доказателства, „Мидия“АД инициира заповедно производство пред Районен съд – Пловдив, по което е издаден изпълнител лист от 19.08.2009г.(л.79), въз основа на Заповед за изпълнение № 5136/14.08.2009г.(л.80) по ч.гр.д. № 9324/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив за следните суми: 2400 000лв.- главница, 49 200лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2009г. до 10.08.2009г., 13 200лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2009г. до 10.08.2009г., заедно с лихва върху главницата в размер на 0.1% за всеки ден забава за периода от 11.08.2009г., и сумата от  49 248лв. – разноски за производството пред заповедния съд. Общата дължима сума по първия изпълнителен лист е в размер на 2 511 646,00лв, което се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Малко по-късно- на 14.09.2009г., „Мидия“АД се снабдява с втори изпълнителен лист по третия транш от споразумителния протокол по т. 1, б. „в“ с главница на стойност 1 363 000лв. По делото е представен изпълнителен лист от 14 септември 2009г. (л.73) в полза на „Мидия“АД, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 5769/09.09.2009г. по ч.гр.д. № 10356/2009г.(л.77) за следните суми: главница в размер на 1 363 891,50лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2009г. до окончателното изплащане на вземането, 27 277,83лв. за заплатена държавна такса и 33 269,57лв. – платено адвокатско възнаграждение. Общата дължима сума по втория изпълнителен лист, е в размер на 1 424 389,90лв, подкрепено и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета експертизата.

Въз основа на първия изпълнителен лист от 19.08.2009г., издаден от РС- Пловдив по ч.гр.д. №9324/2009г., „Мидия“АД образува изпълнително дело № 304/2009 по описа на ЧСИ Делян Николов, при което „Гудвин“ООД получава покана за доброволно изпълнение (лист 67 от делото) за сумите по изпълнителения лист: 2 400 000лв. главница, 16 394,00лв.-лихви, 111 648лв.- неолихвяема сума (49 200лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2009г. до 10.08.2009г., 13 200лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2009г. до 10.08.2009г., 49 248лв. – разноски за производството по делото пред Районен съд - Пловдив), 64 501,12лв. разноски по изпълнителното дело, образувано пред съдебния изпълнител, в т.ч. и таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с включен ДДС в полза на ЧСИ Делян Николов. Посочено е, че общото задължение на „ГУДВИН“ООД по изпълнителното № 304/2009 по описа на ЧСИ Делян Николов, към 01.09.2009г.(датата на изх. номер на покана)  възлиза на 2 592 543, 12лв.

По втория изпълнителен лист от 14 септември 2009г., издаден от РС- Пловдив по ч.гр.д. №10357/2009г., се  образува друго изпълнително дело -№ 342/2009г. по описа на ЧСИ Делян Николов, по което „Гудвин“ООД получава също покана за доброволно изпълнение (л.71 от делото) за сумите по изпълнителния лист: 1 363 891,50лв.-главница, 60547,40лв.-неолихвяема сума, разноски по заповедното производство (27 277,83лв. за заплатена държавна такса и 33 269,57лв. адвокатстко възнаграждение), 19 644,93лв. лихви, 38 434,93лв. разноски по изпълнителното дело, 94.93лв. задължения към НАП. От съпоставяне на поканата за доброволно изпълнение и издадения изпълнителен лист се установява, че под неолихвяема сума в размер на 60 547,40лв, съдебният изпълнител посочва сбора на разноските по заповедното дело, по което е издаден изпълнителения лист(27 277,83лв. за заплатена държавна такса и 33 269,57лв. – платено адвокатско възнаграждение.). В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че общото задължение на „ГУДВИН“ООД по изпълнителното № 342/2009 по описа на ЧСИ Делян Николов, към 23.10.2009г.(датата на изх. номер на поканата) възлиза на 1 482 602,36лв.

Не е спорно и това, че по образуваните две заповедни производства № № 9394/2009г. и 10353/2009г. са внесени възражения от „Гудвин“ООД, поради което „Мидия“АД предявява положителни установителни искове по чл. 422 ГПК против „Гудвин“ООД, по които се образуват две търговски дела - т.д. №793/09г.  и т.д.№870 по описа на Окръжен съд – Пловдив, които са съединени. Окръжен съд – Пловдив се произнася с Решение № 25 от 13.01.2012г., което към настоящия момент е влязло в сила. По отношение на втория изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден въз основа на Заповед № 5769/09.09.09 за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10356/09г. на Районен съд – Пловдив, Окръжен съд – Пловдив приема, че „Гудвин“ООД  дължи на „Мидия“АД: 1. сумата от 1 057 743,20лв. главница, представляваща останалата дължима сума по споразумителния протокол с нотариална заверка на подписите от 27.05.2009г., издаден във връзка със сключения договор за строителство между страните от 08.08.2008г. и съобразно Анекси №2,3,4 към него, като стойността на сумата се формира по фактури № 200982/24.02.2009г. и № 201030/30.04.2009г. по договора за строителство; 2. законната лихва върху посочената главница, считано от 08.09.2009г. до окончателното изплащане и 3.сумата от 27 277,83лева – разноски по производството по делото и 4. 33 269,57лв.- адвокатско възнаграждение.

По отношение на първия изпълнителен лист от 14.09.2009г., издаден въз основа на Заповед № 5136/14.08.09г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 9324/09г. на Районен съд – Пловдив, Окръжен съд – Пловдив приема, че  „Гудвин“ООД дължи на „Мидия“АД: 1. сумата от 49 200лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2009г. до 10.08.2009г.; 13 200лв. мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2009г. до 10.08.2009г.; лихва върху главницата от 2 400 000лв. в размер на 0.1 % за всеки ден забава, считано от 11.08.09г. до изплащане на вземането и 49 248лв. разноски по заповедното производство.

         Окръжен съд – Пловдив е съобразил извършения отказ от иска от страна на „Мидия“АД за главницата по първия изпълнителен лист в размер на 2 400 000лв, поради плащане на сумата от 2 400 000лв., както и намаляването на вземането на „Мидия“АД към „Гудвин“ООД в размер на 288 584,40лв., съгласно Анекс 4/20.01.2010г., които ще бъдат коментирани по-долу.

         Следва да се спомене, че Решението на Окръжен съд – Пловдив не обвързва ищеца по настоящото дело – „Андерсен Капитал“ЕООД, тъй като той не е бил страна в процеса пред Окръжен съд-Пловдив, поради което настоящият съд ще трябва да изследва отново какви вземания има „Мидия“АД към „Гудвин“ООД въз основа процесните изпълнителни листи.

По-нататък, на 19.01.2010г. Българска банка за развитие предоставя, съгласно условията на договор за банков кредит в евро 542/25.11.2008г., изменен с Анекс 1/15.01.2010г., кредитна линия с намаляващ лимит в размер на 4 000 000 евро, предназначени за заплащане на извършени СМР по изграждането на ваканционния комплекс, която кредитна линия е уговорено да се усвоява от „Гудвин“ООД до 24.08.2011г. За обезпечаване на новия кредит, „Гудвин“ООД учредява отново договорна ипотека в полза на Българска банка за развитие (л. 693 от изп.д.).

В периода октомври 2009г. и януари 2010г., „Мидия“АД и „Гудвин“ООД водят преговори за постигане на споразумение относно погасяване на задълженията от 2009г., поради което на 15 януари 2010г. е било сключено тристранно споразумение – договор за ескроу акаунт сметка (л.183) между Българска банка за развитие, „Мидия“АД и „Гудвин“ООД.

На 20 януари 2010г. „Гудвин“ООД и „Мидия“АД подписват Анекс № 3(л.49 от делото) към договора за строителство от 08.08.2008г., с който страните констатират, че дължимата сума по изпълнително дело №304/2009г. към дата 12.12.2009г. е в размер на 2 924 746лв. В анекса е уговорено, че Българска банка за развитие ще изплати на „Мидия“АД сумата от 2 400 000лв. – главница за извършени СМР, която се дължи към дата 30.11.2009г.  по изпълнително дело № 304/2009г. по описа на ЧСИ Делян Николов (която сума е главница по първия ИЛ от 19.08.09г.), както и сумата от 400 000евро аванс за възобновяване на строителните работи. С постъпването на сумите в ескроу сметката, е уговорено „Мидия“АД незабавно да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнително дело № 304/2009г., което е условие за усвояване на сумите по ескроу сметката от страна на „Мидия“. За усвояване на сумата е трябвало да се представи пред Банката постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

 На същата дата, на която се подписва Анекс 3/20.01.2010г., се подписва и Анекс 4/20.01.2010г.(л.55 от делото) към договора за строителство от 08.08.2008г. В т.1 се посочва, че дължимата сума от „Гудвин“ООД по фактури №№200982/02.02.2009г. и 201030/30.04.2009г. е общо в размер на 3 763 891,50лв. Това е сборът на издадените фактури (ф№200982 – 600000лв. и ф№201030-3163 891.50лв.), съответно сборът на главниците по издадените изпълнителни листи (ИЛ от 19.08.09г.-2400000лв и ИЛ от 14.09.09г.-1 363 891.50лв). Ответниците се споразумяват този размер да бъде намален на 3 475 307,10лв. т.е. със сумата от 288 584,40лв., като по този начин преди усвояването на 2 400 000лв. е установено, че „Гудвин“ООД дължи на „Мидия“АД общо 3 475 307,10лв., от които главница по ф-ра №200982/02.02.2009г. в размер на 311 415.60лв., а по фактура №201030/30.04.2009г.- главница в размер на 3 163 891,50лв. Какво е довело до това намаление в Анекс 4 не се сочи. Но това не е от значение, тъй като с насрещни покриващи се волеизявления съконтрахентите са преуредили отношенията помежду си и са редуцирали общата дължима сума. Очевидно е, че намаленото задължение на „Гудвин“ООД с 288 584,40лв. е отразено  по ф-ра №200982/02.02.2009г., по която остават да се заплатят не 600 000, а вече 311 415.60лв. От Анекс 4/20.01.2010г. още се установява, че от общото дължимо задължение в размер на 3 475 307.10лв. е приспадната сумата от 2 400 000лв, която предстои да бъде заплатена от „Гудвин“ООД, като по този начин е получена сумата от 1075 307.10лв. Това задължение е събрано с дължимата лихва за забава към 31.12.2009г. в размер на 351 047,71лв. и е получен  окончателен остатък за плащане от страна на „Гудвин“ООД към „Мидия“АД в размер на 1 426 354,37лв. В т.т. 1.1.,1.2,1.3 от Анекс 4/20.01.2010г., е уговорен план за погасяване на задължението от 1 426 354,37лв по следния начин: до 31.05.2010г. – 880 000лв., до 31.07.2010г. – 195 000 лв., до 30.09.2010г. – 351 354,37лв.

От тълкуването на Анекс 4/20.01.2010г., съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът установява, че към 20.01.2010г. „Гудвин“ООД дължи на „Мидия“АД следните суми: 2 400 000лв. главница, която е предмет на изпълнителен лист от 19.08.2009г. по Заповед за изпълнение 5136/14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г. на ПРС и 1 075 307,10лв. главница – предмет на изпълнителен лист от 14.09.2009г. по Заповед за изпълнение 5769/09.09.2009г. по ч.гр.д. 10356/09г. на ПРС. По втория изпълнителен лист от 14.09.2009г. вече не се дължи сумата от 1 363 891,50лв., тъй като с намаляването на  задължението на „Гудвин“ООД с 288 584, 40лв., се редуцира главницата по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г., по която остава да се дължат 1 075 307,10лв.

Въз основа на приетата счетоводна експертиза(л.307) е установено, че сумата от 2 400 000лв. е платена на 27.01.2010г. по банков път от „Гудвин“ООД с превод от обслужващата банка по сметката на „Мидия“АД, като сумата е осчетоводена с вальор 01.02.2010 при получателя. Предвид извършеното плащане, изпълнителните дела №№304/2009г. и 342/2009г. по описа на ЧСИ Делян Николов са прекратени на 28.01.2010г. (л.93-95 от делото) по искане на взискателя „Мидия“АД.

С получаването на сумата от 2 400 000лв., се погасява напълно главницата по изпълнителен лист от 19.08.2009г. въз основа на Заповед 5136/14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г. на РС-Пловдив, което се удостоверява и от приложеното преводно нареждане (л.187), от назначената СЧЕ, включително и от депозираната от „Мидия“ АД молба от 15.12.2011г. по образуваното т.д. №793/09г. по чл. 422 от ГПК по описа на Окръжен съд – Пловдив за отказ от иска за главница в размер на 2 400 000лв. (л.193 от делото). Окръжен съд – Пловдив с протокол от открито съдебно заседание от 15.12.2011г. по т.д. №793/09г. (л.871 от изп.д.)  прекратява делото в частта досежно претендираната от „Мидия“АД главница в размер на 2 400 000лв. по изпълнителния лист от 19.08.09г. В резултат на отказа, Районен съд – Пловдив издава определение (л.98 от делото), с което обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №5136/14.08.2009г. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист само за главницата в размер на  2 400 000лв., като по отношение на искането на „Гудвин“ООД за обезсилване на останалите суми по Заповедта и изпълнителния лист (л.856 от изп.д.), Районен съд-Пловдив оставя без уважение молбата на длъжника „Гудвин“. Определението за обезсилване е потвърдено от Окръжен съд – Пловдив (л.1048 от изп.д.).

По делото е представен и Анекс 5/01.07.2010г.(л. 59 от делото), подписан едностранно от „Мидия“АД, без наличието на подпис от страна на длъжника „Гудвин“ООД. В т. II, т.1, е посочено, че за периода от 10.01.2010г. – 31.05.2010г. са извършени и актувани от „Мидия“АД, съответно разплатени от „Гудвин“ООД строително-монтажни работи на стойност 4 481 053,26лв, съгласно първоначален ценоразпис, а по актуализиран ценоразпис, съгласно приложение към Анекс 4, е посочено, че строително-монтажните работи са на стойност 3 348 462,69лв., като се посочва, че „Гудвин“ООД е заплатил сумата от 1 132 590,57лв. вповече за извършените и актувани от „Мидия“АД СМР за периода от 20.01.2010г.-31.05.2010г. Посочено е още, че съгласно предвидения в Анекс 4/20.01.2010г. механизъм за разчетно погасяване на задълженията на „Гудвин“ООД към „Мидия“АД, със сумата от 1 132 590,57лв. се намаляват дължимите суми от „Гудвин“ООД за главница и лихви, посочени в табличен вид в т. 7 от Анекс 5. В т. IV от анекса „Мидия“АД приема,че след извършеното прихващане „Гудвин“ООД погасява изцяло задълженията си по т.т. 1.1., 1.2. от Анекс 4/20.01.2010г., , а по 1.3. – сумата в размер на 3, 311,49лв.

През 2011г. по искане на кредитора „Мидия“АД, на основание двата изпълнителни листа по ч.гр.д. №№9324/2009г. и ч.гр.д. 10356/2009г., ЧСИ Делян Николов на 28.02.2011г. образува ново изпълнително производство № 229/2011г.(лист 75 от делото) срещу длъжника „Гудвин“ООД. В искането взискателят „Мидия“АД посочва, че по първия изпълнителен лист от 19.08.2009г. по ч.гр.д.№9324/09г. на ПРС остава дължима главница в размер на 857 067,11лв., а по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г. по ч.г.рд. №10356/09 на ПРС – дължима главница от 245 761,70лв.

         ЧСИ Делян Николов е изпратил на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК, покана за доброволно изпълнение(лист 82 от делото), получена от „Гудвин“ООД на 07.03.2011г.(л.40 от изп.д.) за заплащане на следните суми: 1 112 828,81лв. главница (867 067,11лв. и 245 761,70лв. по изпълнителните листи), 10 433,93лв. лихви към 28.02.2012г. и 144лв. разноски по изп.д., вкл. и  таксата по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ с ДДС в размер на 30 828,30лв. в полза на ЧСИ.

         По-късно, на 01.08.2012г., по изпълнителното дело се депозира искане от „Мидия“АД за образуване и присъединяване по изпълнително дело №229/09 на суми по представените изпълнителни листи (л.153 от делото). Видно от съдържанието му в него, е налице извънсъдебно признание от страна на взискателя „Мидия“АД, че по изпълнителен лист от 14.09.2009г. е заплатена сумата от  2 400 000лв.- главница, като се заявава, че към настоящия момент единствено заплатената сума от “Гудвин“ООД е тази от 2 400 000лв., като в тази връзка се посочва, че „Гудвин“ООД дължи на „Мидия“АД единствено неолихвяема сума в размер на  529 248 лв.(разноски по заповедното дело пред Окръжен съд – Пловдив и начислени лихви за забава). По отношение на втория изпълнителен лист е посочено с допълнително искане (л.1081 от изп.д.), че „Гудвин“ООД дължи на „Мидия“АД сумата от 1 057 743,20лв. главница, която е в съответствие с приетата за установена, от Окръжен съд – Пловдив, дължима главница в размер на 1 057 743,20лв. Предвид това с постановление (л.156 от делото) съдебният изпълнител частично прекратява изпълнителното производство № 229/09г. досежно главницата по първия изпълнителен лист 19.08.2009г., вследствие на което продължава принудителното изпълнение за събиране на лихвите и разноските по първия изпълнителния лист. По отношение на другия изпълнителен лист от 14.10.2009г., ЧСИ образува и присъединява за събиране сумата от 811 981.50лв. към първоначално събираната сума в размер на 245 761,70лв., за събиране на общото задължение  в размер на 1 057 743.20лв.,-главница по изп.лист от 14.09.09г.

         Ищецът „Андерсен Капитал“ЕООД е присъединен взискател по изпълнително дело №229/2011г. по силата на учредената в негова полза договорна ипотека, обективирана в НА ***, том I, рег. № ***, дело № 1** от 20**г. по описа на Нотариус Гергана Недина, вписана в нотариалната камара под № 607 с район на действие район на действие Районен съд – Поморие (лист 16 от делото) върху ваканционния комплекс „Рич Деди енд СПА“ с идентификатор 57491.16.612.1. по КККР, одобрени със заповед РД-18-36/29.04.2008г.  на началник на СГКК-Бургас, със застроена площ от 2 976 кв.м.(л.16 от делото).

           На 25.11.2011г. е проведена публична продан на ваканционния комплекс „РИЧ ДЕДИ ЕНД СПА“, собственост на длъжника по изпълнението „ГУДВИН“ ООД като за купувач е обявен взискателят „МИДИЯ“ АД с ценово предложение от 14 750 000лв. (л.101 от делото).  На 27.12.2011г. е предявен на длъжника и взискателите по изпълнителното производство протокол № 1 с № 28021/27.12.2011г.  за разпределение по чл. 495 от ГПК. След влизане в сила на обжалвания протокол № 1 за разпределение, взискателят „МИДИЯ“ АД се отказва от наддавателното си предложение с писмо, получено от ЧСИ Делян Николов на 01.06.2012г.(л.214 от делото).

Впоследствие е насрочена нова публична продан на същия ваканционен комплекс „РИЧ ДЕДИ ЕНД СПА“. След извършената публична продан, е предявен на страните протокол за разпределение № 2 по чл. 495 от ГПК с изх. № 28415/29.10.2012г.(л.115 от делото). След получаване на протокол за разпределение № 2 по чл. 495 от ГПК, взискателят „АНДЕРСЕН КАПИТАЛ“ ООД предявява настоящия иск по чл. 464 от ГПК, с който оспорва съществуването на вземането на взискателя „МИДИЯ“ АД по двата изпълнителни листи, въз основа на които е образувано изпълнителното производство 229/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов. На 04.12.2012г. съдебният изпълнител с постановление (л.1262 от изп.д.) е спрял изпълнително дело 229/2011г., въз основа на обезпечителна заповед от 29.11.2012г.(л.1261 от изп.д.) на Апелативен съд – Бургас.

        

         Окръжен съд – Бургас е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК за приемане за установено, че първият ответник „Мидия“АД няма вземане против втория ответник „Гудвин“ООД в размер на 867 067,11лв.-оставаща главница по изпълнителен лист от дата 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г., по описа на Районен съд-Пловдив, както и, че „Мидия“АД няма вземане против „Гудвин“ООД в размер на 245 761,70лв.- оставаща главница по изпълнителен лист от 14.09.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 09.08.2009г по ч.гр.д. 10356/2009г., по описа на Районен съд – Пловдив. 

         Искът е предявен при условията на пасивно субективно съединяване, като ответниците се ползват със съвместна процесуална легитимация, тъй като имат качеството на необходими другари, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно.  

 

 

Ищецът е присъединен взискател по изпълнително дело №229/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов, който брани своята правна възможност да се удовлетвори в изпълнителното производство, без да се конкурира с кредитор, чието вземане твърди, че не съществува, поради което искът е процесуално допустим.

От горната фактическата и правна обстановка, Окръжен съд-Бургас стига до извода, че е налице разминаване между размера на главниците по двете фактури и главниците по издадените два изпълнителни листи.  Разминаването се получава поради това, че главниците по изпълнителните листи са издадени въз основа на сумите по погасителния план в споразумителния протокол с нотариална заверка на подписите, които са различни от главниците по фактурите. С погасяването на главниците по изпълнителните листи, се погасяват и самите главници по издадените фактури от гледна точка на счетоводното им отчитане, но по различен начин.

В настоящия случай е меродавно как са погасявани главниците по изпълнителните листи.

По отношение на дълга на „Гудвин“ООД по първия изпълнителен лист от 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г. по описа на Районен съд - Пловдив:

Безспорно се установи, че е извършен превод на 17.01.2010г. за сумата от 2 400 000лв. по сметката на кредитора „Мидия“АД, която след настъпване на условията по договора за ескроу сметка, е била усвоена от последното дружество на 01.02.2010г. Следователно с получените от „Мидия“АД 2 400 000лв., настоящият състав приема, че е погасена главницата по изпълнителния лист от дата 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г. Тези изводи следват от това, че самият кредитор „Мидия“АД прави отказ от иска пред Окръжен съд – Пловдив за сумата от 2 400 000лв, като изрично посочва, че отказът е по отношение на главницата. Че сумата от 2 400 000лв. отива за погасяване на главницата по изпълнителния лист от 19.08.2009г., се установява и от представения Анекс 3/20.01.2010г., където изрично е посочено в т.2.2.1.(л.50), че сумата от 2 400 000лв. е предназначена за погасяване на задължение за извършени СМР-главница в размер на 2 400 000лв., която се дължи по изпълнително дело №304/2009г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Че длъжникът „Гудвин“ООД не дължи вече главницата в размер на 2 400 000лв. следва и от това, че изпълнителният лист е обезсилен с определение на Районен съд – Пловдив за главницата от 2 400 000лв., поради което изпълнителният лист не може да бъде използван в тази част и съдебният изпълнител няма право да предприема принудително изпълнение за събиране на главница въобще.  Недължимостта на главницата се установява и от приетата по делото СИЕ(л. 311). Вещото лице изрично посочва, че към 13.08.2012 дължимите суми по ИЛ от 19.08.2009г. са в размер на 290 096,36лв., които представляват лихви за забава и разноски по заповедното дело, но не и за дължимост на главница. Приетата от настоящия състав недължимост на главницата по изпълнителния лист от 19.08.2009г., съответства и с диспозитива на влязлото в сила Решение № 25/13.01.2012г. по т.д. 793/2009г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, който приема за установено, че се дължат всички суми, описани в ИЛ от 19.08.2009г. с изключение на главницата в размер на 2 400 000лв.

Следва да се спомене и приложеното по изпълнително дело №229/09г. искане за образуване и присъединяване (л.1079 от изп.д.), в което се съдържа извънсъдебно признание на „Мидия“АД, че „Гудвин“ООД не дължи главница в размер на 2 400 000лв. Самата „Мидия“АД посочва с одебелен шрифт, че по този изпълнителен лист следва да се събира само неолихвяема сума – разноските по заповедното дело и натрупаните лихви.

Предвид това, следва да се приеме за установено, че „Мидия“АД няма вземане към „Гудвин“ООД в размер на 867 067,70лв., представляващо главница, обективирана в изпълнителен лист от дата 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г., предявен по изпълнително дело 229/2011г. по описа на ЧСИ Делян Николов. По отношение на дължимите лихви и разноски на „Гудвин“ООД по изпълнителния лист от 19.08.2010г., съдът не следва да се произнася, предвид заявения петитум от ищеца за произнасяне само относно съществуването на главницата.

По отношение на дълга на „Гудвин“ООД по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5769 по ч.гр.д. №10356/2009г. по описа на Районен съд - Пловдив: Не е спорно, че вторият изпълнителен лист е издаден за сумата от 1 363 891.50лв., представляваща главница. Както се установи в Анекс 4/20.01.10г., първоначално страните се уговарят, че дължимата сума по фактури №200982/02.02.2009г. и № 201030/30.04.09г. е в размер на 3 763 891,50лв.(600 000+3163 891.50лв.). Тази общо дължима сума по двете фактури е и общо дължимата сума по двата изпълнителни листа (ИЛ от 19.08.09г. - 2400 000 и ИЛ от 14.09.09г.-1363 891,50лв.). Със същия Анекс 4 ответниците се споразумяват, че по фактури №200982/02.02.2009г. и № 201030/30.04.09г. се дължи общо сумата от 3 475 307.10лв. Следователно задължението е намалено с 288 584,40лв., но без да се посочва в анекса главницата по коя фактура и изпълнителен лист се намалява. След преценка на целия доказателствен материал по делото, съдът стига да извода, че с намаляване на общото задължение с 288 584,40лв., се намалява главницата по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г. в размер на 1 363 891,50лв, вследствие на което по този изпълнителен лист остава да се заплати сумата от 1 075 307,10лв. Със заплащането на сумата от 2 400 000лв. безспорно се погасява главницата от 2 400 000лв. по първия изпълнителен лист от 19.08.2009г. и следователно остатъка от задължението в размер на 1 075 307,10лв. (3475 307.10лв.-2 400 000лв.) се отнася за главницата по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г.

По отношение на издадените две фактури и счетоводното им отчитане, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че със заплащането на 2 400 000лв. се погасява изцяло фактура № 200982/02.02.2009г. в размер на 311 115,60лв. Така остатъкът от 2 088 584,40лв. отива за погасяване на сумата от 3 163 891.50лв по втората фактура № 201030/30.04.2009г., по която остава да се заплатят 1 075 307,10лв.

Очевидно е, че оставащата главница, която следва да се заплати по втория изпълнителен лист от 14.09.2010г. е същата като главницата по фактура № 201030/30.04.2009г. - 1 075 307,10лв.

         Така, след заплащането на сумата от 2 400 000лв. на 01.02.2010г., е погасена главницата по първия изпълнителен лист от 19.08.2009г., като остава да бъде заплатен остатъка от 1 075 307.10лв. по втория изпълнителен лист от 14.09.2010г.

От решаващо значение за това, дали сумата от 1 075 307.10лв. по втория изпълнителен лист от 14.09.2009г. все още се дължи, е представеният Анекс 5/01.07.2010г.(л.59), подписан единствено от взискателя „Мидия“АД. От тълкуването на Анекс 5/01.07.2010г., съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът стига до извода, че по своята правна същност Анекс 5/01.07.2010г. представлява двустранно споразумение, който обаче, за да породи своите правни последици, описани в него, е нужно да бъде подписан и от длъжника „Гудвин“ООД. Видно от съдържанието на Анекс 5/01.07.2010г, страните са направили опит да предоговорят отношенията помежду си, досежно дължимите между тях в хода на строителството, суми.

В самия Анекс 5/01.07.2010г. е посочено, че с него страните установяват по общо съгласие и с пълна оценка верността на изложеното в анекса. На следващо място в т. 6 е посочено, че страните се съгласяват, че към 31.05.2010г. задълженията на „Гудвин“ООД към „Мидия“АД се намаляват с общата сума от 1 134 166,14лв, а в т. 7 страните приемат, че със сумата от 1 134 166,14лв. се прихващат задълженията на „Гудвин“ООД по Анекс 4/20.01.2010г. към „Мидия“АД, в посочения в таблицата ред в Анекс 5/01.07.2010г. Подпис на длъжника „Гудвин“ООД обаче липса, поради което очевидно щом не е подписал анекса, „Гудвин“ООД не е бил съгласен изцяло или отчасти със съдържанието му. Не може да се кредитира от съда този Анекс 5 като годно доказателство за общо съгласие по отношение размера на дълга, вкл. точка IV от Анекс 5/01.07.2010г, в която „Мидия“АД приема, че с извършеното прихващане „Гудвин“ООД е изпълнило част от задълженията си по Анекс 4/20.01.2010г., тъй като такова прихващане не е осъществено между „Мидия“АД и „Гудвин“ООД.

Общата уредба на прихващането е установена в чл. 103-105 от ЗЗД, като компенсацията следва да се извършва чрез съдебно или извънсъдебно изявление на някоя от страните, като в последния случай трябва да са налице предпоставките в чл. 103 от ЗЗД. Общите правила, посветени на прихващането, са създадени в интерес на страните, а не в обществен интерес, и следователно имат диспозитивен характвер. Когато не са налице предпоставките на чл. 103 от ЗЗД за едностранно извънсъдебно прихващане, страните могат при уреждане на отношенията си да се отклонят от режима на прихващането, да установят нови правила или да отрекат действието на прихващането относно определени правила. Именно тогава ще се стигне до т.нар.договорна компенсация между страните, за която са налице всички особености на едно договорно правоотношение. Следователно, постигането на съгласие между страните е основен правопораждащ юридически факт досежно действието на договорната компенсация. Представеният Анекс 5/01.07.2010г. съдържа в себе си двустранно уреждане на отношенията между „Мидия“АД и „Гудвин“ООД чрез извършване на договорно прихващане, но тъй като е подписан единствено от Мидия, анексът не може да породи своите правни последици.

Към момента на подписване на Анекс 5/01.07.2010г. от „Мидия“АД, не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 103 от ЗЗД, поради което не е могло да бъде извършено едностранно извънсъдебно прихващане от Мидия, защото към момента на подписване на Анекс 5/01.07.2010г на 01.07.2010г., е липсвала изискуемостта на активното вземане на „Мидия“АД към „Гудвин“ООД по т.1.2. и т.1.3. от Анекс 4/20.01.2010г., чиито падежи са на 31.07.2010г., съответно 30.09.2010г.

На следващо място, за да настъпи материалноправният ефект на изявлението за прихващане, то трябва да е отправено до другата страна и да е достигнало до нейното знание. С оглед събраните доказателства, не се установява, дали Анекс 5/01.07.2010г. е достигнал до знанието на „Гудвин“ООД. Казаното обосновава извода, че освен, че не са налице материалноправните предпоставки за извършване на извънсъдебно прихващане, не е установен в хода на процеса и факта на получаване на Анекс 5/01.07.2010г. от „Гудвин“ООД.

Относно твърдението на ищеца за наличие признание от „Мидия“АД за недължимост на сумите, това, че строителят „Мидия“АД посочва, че е фактурирал СМР и получил 1 132 590,57лв. вповече от това, което реално е извършил за периода от 20.01.2010г.-31.05.2010г., съгласно актуализирания ценоразпис, не променя извода за договорния характер на анекса, нито означава, че задължението на „Гудвин“ООД по Анекс 4/20.01.2010г. автоматично се прихваща със задължението на „Мидия“АД. Самият факт, че две лица си дължат взаимно пари, не води до автоматична компенсация между тях. Настоящият ЗЗД изисква наличието на воля за прихващане.

На следващо място, представеният Анекс 5/01.07.2010г. не се подкрепя от съдебно-счетоводната експертиза, от която се установи, че не са отразени никакви прихващания в счетоводствата на „Мидия“АД и „Гудвин“ООД за сумата от 1 132 590,57лв. Вещото лице в открито съдебно заседание посочва, че когато между страните се предоговорят сумите и се приеме, че се дължи по-малка сума от реално платената, се издава данъчно кредитно известие към съответната фактура. Такива кредитни известия за сумата от 1 132 590,57лв. не са издавани нито от „Гудвин“ООД, нито от „Мидия“АД, или поне не са посочени и представени своевременно по делото такива.

В заключение, по делото не се установи да са били налице предпоставките за извънсъдебно прихващане, нито е имало договорна компенсация, поради липсата на подпис в Анекс 5/01.07.2010г. от страна на „Гудвин“ООД.

Предвид горното, искът за приемане за установено в отношенията между страните, че „Гудвин“ООД не дължи на „Мидия“АД сумата от 245 761,70 лв., представляваща част от главницата от 1 363 891,50лв., обективирана в изпълнителен лист от 14.09.2009г. по ч.гр.д. № 10356/2009г. по описа на РС-Пловдив, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Искът за приемане за установено, че „Мидия“АД няма вземане към „Гудвин“ООД в размер на 867 067,70лв., представляващо главница, обективирана в изпълнителен лист от дата 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г., следва да се уважи.

По отношение на дължимите лихви и разноски от „Гудвин“ООД, по двата изпълнителни листа, съдът не следва да се произнася в диспозитива, предвид заявения от ищеца петитум.

         На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца, направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 35 493 лв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 464 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АНДЕРСЕН КАПИТАЛ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8, представлявано от управителя Емилия Дончева Геновска и ответниците „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Възраждане“ 6,  представлявано от изпълнителния директор Димитър Янакиев и „ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: : гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8,  че не съществува вземане на „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* против ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* за сумата от 867 067, 11(осемстотин шестдесет и седем хиляди и шестедесет и седем лева и единадесет стотинки ) лв.- част от главницата от 2 400 000лв., обективирана в изпълнителен лист от дата 19.08.2009г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.08.2009г. по ч.гр.д. 9324/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АНДЕРСЕН КАПИТАЛ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8, представлявано от управителя Емилия Дончева Геновска срещу „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Възраждане“ 6, представлявано от изпълнителния директор Димитър Янакиев и „ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „С.“, ул. „Ц.К.“ 8, отрицателен установителен иск за приемане за установено между страните, че „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* няма вземане към  ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* за сумата от 245 761,70(двеста четиридесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет стотинки) лв., представляваща част от главницата от 1 363 891,50лв., обективирана в изпълнителен лист от 14.09.2009г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5769 по ч.гр.д. №10356/2009г. по описа на Районен съд – Пловдив;

ОСЪЖДА „МИДИЯ“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Възраждане“ 6,  представлявано от изпълнителния директор Димитър Янакиев и „ГУДВИН“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8,  ДА ЗАПЛАТЯТ НА на „АНДЕРСЕН КАПИТАЛ“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул. „Цар Калоян“ 8,  СУМАТА от 35 493(тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и три) лева, представляваща направени от последния разноски в настоящото производство.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

Окръжен съдия: