№ 28404
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110173299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу К. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 700 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 449685/12.08.2023 г.., ведно със законна лихва за период от 15.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 230,94 лв., представляваща договорна лихва за период от
12.08.2023 г. до 08.02.2024 г., както и сумата 60,56 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 08.02.2024 г. до 10.05.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа
на СРС, 65-ти състав.
С молба с вх. № 159415/08.05.2025 г. ищецът е направил изявление, че частично
оттегля предявената искова молба на основание чл. 232 ГПК, като е направил и искане за
частично прекратяване на делото за сумата от 1 367 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685/12.08.2023 г. за вноските за
периода от 10.11.2023 г. до 08.02.2024 г.; за сумата от 164,94 лв., представляваща договорна
лихва за период от 11.09.2023 г. до 08.02.2024 г., както и за сумата от 60,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 08.02.2024 г. до 10.05.2024 г.
С оглед посоченото, на основание чл. 232 ГПК, с влязло в сила Определение №
20602 от 09.05.2025 г., по отношение на оттеглените претенции съдът е прекратил частично
производството по гр. д. № 73299/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав, като наред с
прекратяването е обезсилил частично и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа на СРС,
65-ти състав.
Същевременно, с акта си не се е произнесъл по искането на страните за присъждане
на разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като в съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производства.
В случая, с молба с вх. № 186645/28.05.2024 г., носеща белезите на такава по чл. 248
ГПК, процесуалният представител на ответницата – адв. Г. е направил искане за допълване
1
на Определение № 20602 от 09.05.2025 г. по описа на СРС, 65-ти състав в частта за
разноските. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, съответно на прекратената част.
В дадения 1-седмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от
„Изи Финанс“ ЕООД по така подадената молба, с който се излагат съображения за нейната
неоснователност, респ. отправена е молба към съда да я остави без уважение.
По същество на искането за присъждане на разноски:
Съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, като е подадена
от легитимирано лице в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество молбата е основателна по следните аргументи.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът намира, че доколкото няма данни причината за частичното
оттегляне на исковете, респ. за частичното прекратяване на делото да се дължи на
процесуалното поведение на ответницата (напр. поради извънсъдебно погасяване на
исковите суми в хода на процеса от негова страна или др.), то ищецът „Изи Финанс“ ЕООД
следва да понесе отговорността за сторените от ответника К. А. разноски по настоящото
дело и по заповедното такова (в съответствие с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият състав на СРС намира, че доколкото наличието на съответната хипотеза
по чл.38 ЗА не се оспорва, следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално
представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка, тъй като законът не установява изискване за писмена форма за
действителност на договора за адвокатска услуга.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 16.09.2024 г., видно
от който ответницата и адв. Г. се намират в облигационна връзка по повод предоставената
услуга – правна защита и съдействие.
Ангажираните по делото доказателства сочат, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗА адв. Д. Г. е предоставил безплатна правна помощ на ответницата К. А. както по
исковото производство, така и по заповедното такова (за исковото - договор за правна
защита и съдействие от 16.09.2024 г. – л. 55 по гр. д. № 73299/2024 г. по описа на СРС, 65
състав; за заповедното – договор за правна защита и съдействие от същата дата – л. 49 по ч.
гр. д. № 28613/2024 г. по описа на СРС, 65 състав). Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е
доказана в своето основание.
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от
съда, като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е посочено, че този размер не може да бъде по-
нисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Следва да се съобрази
обаче, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по нисък размер. Разбира се,
нормите, установени е Наредбата служат за ориентир, но преценката на съда се формира
предимно с оглед естеството на спора, материалния интерес, процесуалните усилия, време и
ресурс, вложен от процесуалния представител и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото – в този дух вж. Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II
т. о., ТК.
Като съобрази, че производството не се характеризира с по-висока правна или
фактическа сложност в сравнение с други от същия вид - доколкото по делото не е
ангажиран нетрадиционно значителен обем от доказателства, не са предявени различни от
стандартните искови претенции, както и не са инвокирани специфични за ответната страна
2
възражения, а отделно и производството е частично прекратено още преди насрочването му
за първото открито съдебно заседание (последното неминуемо ще облекчи усилията на адв.
Г. в хода на процеса), намира, че сумата в размер на 350 лева се явява съответна на
вложените труд, време и усилия в хода на исковото производство от страна на процесуалния
представител на ответника.
Исковият съд е длъжен да разпредели деликтната отговорност за разноски и досежно
сторените такива в хода на заповедното производство. На л. 46 от ч. гр. д. № 28613/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав е приложено възражение по чл. 414 ГПК, депозирано от
ответницата, чрез нейния процесуален представител – адв. Г.. Същото се отличава със своята
бланкетност – единствено се сочи, че длъжникът „не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение“, без да са въведени каквито и да било конкретни
възражения. Поради това, съдът приема, че за заповедното производството размерът на
адвокатския хонорар, който следва да се присъди в полза на адв. Г. е в размер на 50 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 20602 от 09.05.2025 г.,
постановено по гр. д. № 73299/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, партер, ап. 1, представлявано от управителя Борислав
Иванов Николчев, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № ********** сумата от
350 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ответника К. А., ЕГН: ********** по гр. д. № 73299/2024 г. по описа на СРС, 65-
ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА, „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, партер, ап. 1, представлявано от управителя Борислав
Иванов Николчев, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с № ********** сумата от 50
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на ответника К. А., ЕГН: ********** по ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа на СРС, 65-ти
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3