ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1795
гр.Плевен, 1.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в закрито
съдебно заседание на първи декември две хиляди
и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 543 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК вр. чл.144 от АПК.
С Решение № 510 от 6.08.2020 г., постановено по
канд № 543/2020 г., Административен съд-Плевен е оставил в сила Решение
№223/5.06.2020 год. по анд №367/2020 год. на Районен съд-Плевен.
В производството по канд №543/2020 год.
пред Административен съд-Плевен, ответникът по касационната жалба, в чиято
полза е постановено решението на касационната инстанция, не се е явил и не е
бил представляван от адвокат. От името на ответника чрез упълномощения адвокат П.
с надлежно пълномощно на л.9 от делото е подаден писмен отговор по касационната
жалба с вх.№11889/17.06.2020 год., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на касационната жалба , както и Молба с вх.№3938/29.07.2020
год., в която упълномощеният адвокат е заявил, че поради служебна ангажираност
е налице уважителна причина да не се яви по настоящото дело, като е изложил
становище, че поддържа подадения писмен отговор. И в писмения отговор, и в
молбата е направено искане да се остави в сила оспореното решение на РС-Плевен.
И в писмения отговор, и в молбата, и в съдебното заседание, на което делото е
взето за решаване, ответникът или упълномощения адвокат, НЕ са направили искане
за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат по реда на чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
По канд №543/2020 год. на Административен
съд-Плевен е постъпила Молба вх.№5132/6.10.2020 год. от
ответника И.В.П., в която е посочил, че с оглед обстоятелството, че едва
преди дни е разбрал, че от месец декември 2019 год. е налице изменение на
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, моли съда да постанови определение по реда
на чл.143 от АПК, с което на ответника да бъдат присъдени направените за
касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250
лева.
По молбата не е постъпило писмено
становище от ОД на МВР-Плевен, въпреки дадената й възможност.
Касационната инстанция намира подадената
молба за допълване на постановеното по канд №534/2020 год. на АС-Плевен Решение
№ 510 от 6.08.2020 г в частта за разноските за недопустима за разглеждане по същество,
поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Решението на
касационната инстанция, произнесено в производството по канд №543/2020 год., в
рамките на което се претендират разноски, е постановено на 6 август 2020 год., а молбата за допълване на
решението в частта за разноските е депозирана по делото на 6 октомври 2020
год., т.е. след два месеца, а срокът, който предоставя Закона за депозиране на
такова искане при необжалваеми съдебни актове е едномесечен от датата на
неговото постановяване. Този срок не е спазен, той е преклузивен и неспазването
му погасява правото на страната да претендира
допълване/изменение на решението в частта за разноските.
Искането за допълване на постановеното от
касационната инстанция решение в частта за разноските е недопустимо и на
основание т.11 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Според това ТР, претенцията
за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Събирането
на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението,
с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. На още по-голямо
основание заявяването за пръв път на нови искания след постановяването на
съдебен акт, е недопустимо. Пренията дават процесуалната възможност на страните
да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания
се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът
да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и
състезателност, установени с чл. 8 и
9 ГПК.
Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по
разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се
урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при
фактическа и правна сложност на делото. Представянето
на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК,
не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде давана възможност за
връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да
бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
Следователно, на още по-голямо основание не може валидно да бъде заявено за
пръв път искане за присъждане на разноски, респ. искане за допълване на
постановения съдебен акт по повод искане за разноски, след постановяване на
съдебното решение по делото. Ето защо, и като заявено след приключване на
устните състезания по делото, искането за присъждане на разноски е недопустимо
за разглеждане по същество.
Иначе, действително с изменението на ЗАНН
в ДВ, бр.94/2019 год. е предвидено, че в съдебните производства по
административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Но това право следва да бъде валидно и своевременно заявено
в предвидените от Закона срокове. В случая несвоевременното заявяване на това
искане го прави недопустимо на горепосочените две основания.
Воден от горното и на основание чл.248,
ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба
вх.№5132/6.10.2020 год.по канд №543/2020 год. от И.В.П. ***, с ЕГН **********,
с искане за постановяване на определение по реда на чл.143 от АПК, с което да
му бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване, по
аргумент от чл.248, ал.3, изреч.второ от ГПК.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.