Решение по дело №10276/2008 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 27.07.2009                   Град КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                       първи граждански състав

На втори юли                                                      две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.

 

Секретар: П.В.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 276  по описа за 2008 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е във фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 144 от 05.12.2008г. на КРС, по делото е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ – ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 700 кв.м., находящо се в село Христо Даново, община Карлово, Пловдивска област, съставляващо УПИ ІІ – 460, в кв. 25, по плана на селото, въз основа на отстъпено право на строеж, при съседи:улица, УПИ І – 461, УПИ ІІІ – 459, ПРИ КВОТИ – 12/16 идеални части за К.К.Д. и Л.А. ДМИТРОВА, по 1/16 идеални части за Р.К.Д., Г.К.Д. И Д.К.Д. и по 1/96 идеални части за Л.А.К., К.А.А., П.А.А., Д.А.А., М.А.А. и С.А.А..

Ищеца - К.К.Д. е предявил възлагателна претенция, при условията на член 349 от ГПК, като не е предявил претенция по сметки.

Ответникът - Г.К.Д. е предявил възлагателна претенция, при условията на член 349 от ГПК, като не е предявил претенция по сметки.

Останалите съделители не са предявили възлагателна претенция, нито претенция по сметки.

Съдът, като взе предвид твърденията събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         I. По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимия имот:

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която се възприема от съда като обективна и компетентно изготвена, съгласно която, пазарната стойност на процесния имот, възлиза на стойност 8 000.00 лева.

Предвид обстоятелството, че имотът е жилищен и никоя от страните не е ангажирала доказателства за възможна поделяемост, съгласно разпоредбите на ЗУТ, то съдът приема, че имотът е неподеляем. Данни за неподеляемостта на имота се съдържат и в заключението на вещото лице, където се сочи, че имотът е неподеляем, съгласно императивната разпоредба на Наредба № 7/2003г. на МРРБ на отделните видове територии и устройствени зони.

ІІ. По извършване на делбата на недвижимият имот:

За установяване на факта коя от страните е живяла в процесното жилище при откриване на наследството, по смисъла на член 349, ал. 2 от ГПК, по делото са разпитани двама свидетели. Според свидетеля Мария Нанкова, осигурена от ищеца, К.Д. живее в бащината си къща в село Христо Даново, която къща той си я е платил и е дадена от баща му. Свидетелката Петрана Аврамова, осигурена от ответника твърди, че Г.Д. живее в бащината си къща, а К.Д. живее в друга къща, която се намира извън регулацията на село Христо Даново.

Във връзка с претенцията за възлагане на имота на ищеца - К.Д. е представил декларация по СИС, в която под страх от наказателна отговорност  е декларирал, че притежава 12/16ид.ч. от къща в село Христо Даново.

Тези фактически констатации налагат следните правни изводи:

Претенцията на ищеца по член 349, ал. 2 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, поради следните съображения:

Възлагането по реда на член 349, ал. 2 от ГПК, като способ за извършване на делбата, е допустимо при четири кумулативни предпоставки: съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. В процесния случай, съсобствеността между страните е възникнала по наследяване само на 6/16 идеална част от тяхната майка - Румяна А. Славчева. За останалите 10/16 идеални части от имота ищецът - К.К.Д. ги е придобил по силата на покупко-продажба.

При категорични данни по делото, че не се касае до изцяло сънаследствен имот, а такъв, съсобствеността по отношение на който е възникнала на различни основания, е налице т. нар. „смесена съсобственост”. В такъв случай, съобразно установената трайна и непротиворечива съдебна практика, недопустимо е съдът да извърши делбата по реда на член 349, ал. 2 от ГПК и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Следователно, фактите дали страните имат валидни претенции по член 349, ал. 2 от ГПК, дали са живели с наследодателя или не и дали притежават друг жилищен имот се явяват ирелевантни, тъй като делбата следва да се извърши на основание член 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан.

ІІІ. Държавни такси по член 355 от ГПК:

За извършване на делбата страните следва да заплатят по сметка на ВСС следните суми: К.К.Д. и Л.А. Дмитрова общо 240.00 лева; Р.К.Д. – 20.00 лева; Г.К.Д. – 20.00 лева; Д.К.Д. – 20.00 лева и Л.А.К., К.А.А., П.А.А., Д.А.А., М.А.А. и С.А.А. общо 20.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ на публична продан, на основание член 348 от ГПК, следния недвижим имот:

ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно със съответните идеални части от правото на строеж, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 700 кв.м., находящо се в село Христо Даново, община Карлово, Пловдивска област, съставляващо УПИ ІІ – 460, в кв. 25, по плана на селото, въз основа на отстъпено право на строеж, при съседи:улица, УПИ І – 461, УПИ ІІІ – 459, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 8 000.00, като

СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: 12/16 идеални части за К.К.Д. и Л.А. ДМИТРОВА, по 1/16 идеални части за Р.К.Д., Г.К.Д. И Д.К.Д. и по 1/96 идеални части за Л.А.К., К.А.А., П.А.А., Д.А.А., М.А.А. и С.А.А..

ОСЪЖДА, К.К.Д. ЕГН ********** и Л.А. ДМИТРОВА ЕГН **********,*** да заплатят общо държавна такса по сметка на ВСС в размер на 240.00 лева.

ОСЪЖДА, Р.К.Д. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ВСС в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА, Г.К.Д. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ВСС в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА, Д.К.Д. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на ВСС в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА, Л.А. *** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********,*** с ЕГН **********, Д.А. *** с ЕГН **********, М.А. *** с ЕГН **********, С.А. *** с ЕГН ********** да заплатят общо държавна такса по сметка на ВСС в размер на 20.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: