№ 49646
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110149000 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ********, ЕГН
**********, с адрес **********, чрез ************, със съдебен адрес: **********
срещу **********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от *********, обективно съединени установителни искове при
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
№ ********** поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем №
**********, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката
за паричен заем и клаузата на чл. 4 от същия договор, предвиждаща заплащането на
неустойка за непредоставено обезпечение, поради противоречие със закона,
евентуално поради противоречие с добрите нрави, или поради това, че са
неравноправни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
същият е направил възражение на нередовност на исковата молба във връзка с липсата
на пълномощно в полза на процесуалния представител на ищеца и относно
непосочване на начина на съединяване, което съдът намира за неоснователно.
Пълномощно в полза на ***** е представено с исковата молба, а преценката за
поредността, в която ще се разглеждат исковете за нищожност се извършва от съда,
като исковете са винаги съединени при условията на евентуалност, независимо от
изявлението на ищеца.
Ответникът също така е оспорил допустимостта на предявения установителен
иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, при доводи за липса на
правен интерес за ищеца от този иск, при положение, че има на разположение
осъдителен иск. Наведени са и твърдения за злоупотреба с процесуални права. Съдът
намира доводите за недопустимост на исковите претенции за неоснователни. Страната
по договор винаги има интерес за предяви иск за прогласяване на нищожността като с
решението обвърже от силата на пресъдено нещо и другата страна по договора. Без
значение е дали страната разполага с право на друг иск – осъдителен, доколкото
правният интерес от прогласяване на нищожността е самостоятелен и независи от това
дали страната има притезателни права, произтичащи от нищожната сделка. По
отношение на твърдението за злоупотреба право, наличието на такава няма да доведе
пряко до недопустимост на предявения иск, а би намерила отражение при
разпределение отговорността за разноските.
1
Ищецът следва да бъде задължен да посочи банкова сметка, по която могат да
бъдат извършвани плащания на сумите по бъдещото решение.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
Следва да се отхвърли искането на ищеца за изслушване на Съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото фактите, които ще се доказват със заключението не са спорни
между страните.
Следва да се отхвърли искането на ответника за извършване на справка по
други дела, заведени от ищеца дали в същите се претендира безплатна правна помощ,
доколкото в настоящия случай не се претендира възнаграждение за безплатна правна
помощ и въпросът за материалното състояние на ищеца не е релевантен.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание с писмена
молба до съда с препис за насрещната страна да посочи банкова сметка, по която могат
да бъдат заплатени сумите по бъдещото решение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. от 14,20 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е сключен Договор за паричен заем № ********* за сумата от
1 400,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,50 %. Сочи, че
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заедомателят дължи такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на
1028,40 лева. Съгласно чл.2, ал. 1, т. 1 от договора, размерът на погасителната вноска е
в размер на 188,91 лева, в която са включени главница, лихва и такса за експресно
разглеждане. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 1. от Договора в срок от три дни кредитът е
следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени
множество условия за това. Твърди, че са поставени изисквания, на които да отговаря
поръчителя, а именно: да представи на заемодателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от три дни от деня на представяне и да е навършило 21 години, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход 1000 лв., през последните 5
години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за
2
кредит и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател. По отношение
на банковата гаранция, същата следва да е издадена след усвояването на заема, в
размер на цялото задължение на заемополучателя и да е валидна 30 дни след падежа
за плащане по договора. Сочи, че в чл. 4, ал. 2 от договора била дължима фиксирана
неустойка в размер на 685,50 лв. при неизпълнение на задължението на
кредотополучателя да предостави едно от посочените по-горе обезпечения, която се
разсрочва на месечни вноски, и в този случай погасителната вноска става в размер на
234,61 лв. и общо задължение по договора в размер на 3519,15 лв. Ищецът твърди, че
е погасил по кредита сумата от 3579,15 лв. Ищецът оспорва договора за заем като
нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не се
съдържа размерът на ГПР. В тази връзка аргументира, че в ГПР, посочен в договора не
са включени всички разходи по кредита, каквито са таксата за експресно разглеждане
на заявката за заем и неустойката за непредставяне на обезпечение по договора. Сочи,
че таксата за експресно разглеждане и процесната неустойка прикриват доход на
кредитора, който се събира в разрез със законовите ограничения и разпоредби в ЗПК
относно размера на лихвата и ГПР. Доколкото неустойката се начислява за
неизпълнение на аксецорно задължение, а не на главното и то преди и независимо дали
ще настъпят вреди, то същата е въведена единствено за да осигури допълнителен
доход на кредитодателя. В тази връзка излага подробни съображения, че дължимите
суми за такса за експресно разглеждане на искането за кредит и неустойката следва да
намерят отражение при изчисление на ГПР. Поддържа, че в случая в обявения ГПР е
включена единствено възнаградителната лихва, респективно е посочен грешен размер
на ГПР, което е равносилно на липса на посочен ГПР и същото води до
недействителност на договора. Наред с това излага твърдения, че при добавяне на
разходите за такса за експресно разглеждане и неустойката ГПР би бил 151,37 %, т.е.
същият надвишава максимално допустимия, съгласно чл. 19, ал. 4 ГПК, който към
момента на сключване на договора е 64,80 %, което от своя страна представлява
самостоятелно основание за нищожност на договора. В условия на евентуалност,
ищецът излага съображения, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане и клаузата, предвиждаща клаузата, предвиждаща
начисляването на неустойка за непредоставяне на обезпечение, противоречат на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, която забранявана на кредитора да събира
каквито и да било суми при забава на потребителя, освен законната лихва, или
заобикаля тази забрана. Излага аргументи също така, че клаузите накърняват добрите
нрави, тъй като представлява скрито допълнително възнаграждение, предвид
изначално неизпълнимите условия за предоставяне на обезпечение и липсата на вреди
за кредитора при неизпълнение на това акцесорно задължение. Поддържа се, че
неустойката излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции и
накърнява принципите на добросъвестност и справедливост. Излага също така, че
предвид размера на уговорените такса за разглеждане на искането за кредит и
неустойката, може да се обоснове извод, че е налице съществено разминаване в
престациите на страните по договора, поради което счита, че клаузите са
неравноправни. Предвид изложеното ищецът иска прогласяване нищожността на
договора за паричен заем, поради противоречието му със закона, а евентуално –
прогласяване нищожността на двете клаузи, поради противоречие със закона,
евентуално с добрите нрави и евентуално като неравноправни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа, че разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на която се позовава ищецът, не изисква в договора за
кредит да се съдържа математическият алгуритъм, по който се изчислява ГПР, в това
число подробно да се посочват разходите, които се включват в ГПР, а било достатъчно
3
да се посочат допусканията, които се взимат предвид при изчисляването на ГПР.
Поддържа, че в конкретния случай било налице единствено първото допускане по т. 3,
буква „а“ на Приложение № 1 към ЗПК, а именно, че договорът ще е валиден за срока,
за срока за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват стриктно
своите задължения. Излага, че уговорената неустойка не следва да се включва в размер
на ГПР, а включването й би объркала потребителя при преценка на условията на
договора. Сочи, че към момента на сключване на договора за кредитора нее било ясно,
че потребителят ще бъде в неизпълнение и ще се стигне до начисляването на
неустойка. По отношение на таксата за експресно разглеждане на искането за кредит
поддържа, че същата е за предоставена допълнителна услуга, която потребителят
доброволно е заявил и в тази връзка същата не следва да се включва при изчисляване
размера на ГПР. Счита, че приложения по договора ГПР е в рамките на максимално
предвидения, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Подробно аргументира, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка е действителна, че не е неравноправна, както и
че всички клаузи на договора не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването
за добросъвестност и не водят до значително неравновесие. На последно място излага,
че клаузите са индивидуално уговаряни. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са установителни искове, както следва: 1/ за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № ********** с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ; 2/ в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
Договор за паричен заем № **********, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане на заявката за паричен заем и клаузата на чл. 4 от същия
договор, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение, с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП, и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
12.06.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ********** за
сумата от 1 400,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,50 %;
че част от съдържанието на договора са клауза, предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 1028,40 лв. и клауза,
предвиждаща начисляване на неустойка в размер на 685,50 лв. при непредоставяне на
обезпечение.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за потребителски с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдените основания, респ. на клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договора на
твърдяното основание.
4
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи
възражения, в това число, че клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6