РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. гр. Хасково, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102829 по описа за 2023 година
Предявени са от „Векоя Марин Ъндъррайтинг ГМБХ“, Германия, учредено
и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговския
регистър при Окръжен съд – Хамбург под № HRB 173362, с ДДС №
DE368889236, със седалище и адрес на управление – Германия, гр.Хамбург
22767, ул.“Гросе Елбщрасе“ № 39, представлявано от Оливър Михаел Бернд и
Андреас Линденау, против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к. 6300, пл. „Градска Болница“
№ 1, Комплекс 21 Век, ет. 5, обективно съединени осъдителни искове по
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за заплащане на главница в размер на
7 181.77 евро, равняващи се на 14.046.32 лева по фиксинга на БНБ,
представляващи обезщетение за направени разходи от застрахователя по
имуществена застраховка във връзка с увредено ремарке и по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава върху сумата на обезщетението за периода от
13.09.2022г. до 27.06.2023г., в размер на 624.95 евро, равняващи се на 1 222.30
лева по фиксинга на БНБ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 27.06.2023г., до окончателното й
изплащане.
1
В исковата молба се твърди, че на 05.11.2021г. между „Виа Логистик“
ЕООД, в качеството му на наемодател и ответното дружество „Монолит
Транспорт“ ООД, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем
на полуремарке с peг. № ************ за срок от 12 месеца. Съгласно чл.18 от
Договора, наемателят се задължавал да полага за наетото превозно средство
грижата на добър стопанин и да го върне след прекратяване на договора с
всички направени трайни подобрения. Съгласно чл. 26 от Договора, в
случаите на повреда, погиване или кражба на наетото превозно средство в
резултат на събитие, настъпило по вина на наемателя, същият дължал
обезщетение за виновно причинените вреди в размер на остатъчната стойност.
Посочва се още, че на 22.12.2021г. със Застрахователна полица № 116530 „Виа
Логистик“ ЕООД, сключило с ************, чрез асекурадьора им
ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ застрахователен договор за
застраховка „Каско“ върху редица моторни превозни средства, сред които и
горепосоченото полуремарке с peг № ************, при уговорено
самоучастие на застрахования в размер на 500 евро, за всяко застрахователно
събитие с всяко застраховано полуремарке. Посочва се също в исковата молба,
че на 29.01.2022г. по време на извършване на международен превоз на стоки
от ответното дружество с влекач с peг. № ************ и горепосоченото
ремарке, на територията на Унгария, водачът изгубил управление над МПС и
претърпял ПТП, вследствие на което били причинени щети на ремаркето и
стоката в него, за което унгарските власти съставили протокол и направили
снимки. Увреденото ремарке било предадено на ************ за извършване
на ремонтни дейности, за което на 07.06.2022г. „Виа Логистик“ ЕООД му
заплатило сумата от 7 200 лева по Проформа фактура № 55025345/07.06.2022г.
и впоследствие на 08.06.2022г. била издадена и Фактура №
**********/08.06.2022г. за същата сума. На 19.08.2022 г. „Виа Логистик“
ЕООД заплатило на ************ сумата от 6 797.08 лева по Проформа
фактура № 8837/15.08.2022г., като впоследствие на 15.08.2022г. била издадена
и Фактура № **********/15.08.2022 г. за същата сума. Относно установяване
стойността на причинените повреди на „Декра Аеутомотив“ ЕООД било
възложено извършването на Сравнителна експертиза относно причинените
повреди, която била изготвена на 13.10.2022г. Според нея стойността на
преценените за необходими ремонти била 6 797.08 лева. С оглед
обезщетяването на „Виа Логистик“ ЕООД за претърпяната вреда поради
2
увреждането на ремаркето по време на превоза, ищецът, в качеството си на
застрахователен асекурадьор, изплатил на „Виа Логистик“ ЕООД на
16.06.2022г. сумата от 1 533.87 евро и на 23.08.2022 г. - сумата от 5 463.83 евро
по банкова сметка. Твърди се, че с плащането на 16.06.2022г.
ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ изплатил на застрахования сумата
от 1533.88 евро, равняваща се на 3000 лева, представляваща изплатена на
„Асистанс Бека“ ЕООД сума по Фактура № **********/23.02.2022г. за
репатриране от 3 600 лева без дължимото ДДС. С плащането на 23.08.2022г.
пък, на застрахования била изплатена сумата от 5 463.83 евро, която
представлявала заплатена от „Виа Логистик“ ЕООД на ************ сума от
13 997.08 лв без ДДС ( равняваща се на 5963.83 евро) за ремонтни дейности и
без сумата за самоучастие на застрахования от 500 евро. На 18.10.2022г.
ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ заплатило на „Декра Аутомотив“
ЕООД сумата от 184.07 евро за изготвяне на Сравнителна експертиза относно
причинените повреди. Така общата изплатена сума от ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ
АСЕКУРАДЬОР ГМБХ била 7 181.77 евро, равняващи се на 14 046.32 лева. За
доброволно плащане на посочената сума от ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ
АСЕКУРАДЬОР ГМБХ била изпратена покана до ответното дружество на
23.08.2022г., впоследствие и на 28.09.2022г., но от страна на ответното
дружество не последвало плащане на дължимата сума. Освен това, на
29.11.2022г. адв. М. В., в качеството й на пълномощник на ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ
АСЕКУРАДЬОР ГМБХ също изпратила Покана за доброволно изпълнение до
длъжника, на която не било отговорено, нито било извършено плащане от
страна на ответника. Сочи се още от ищеца, че на 07.06.2023г. бил сключен
Договор за цесия между Вав Ферзихерунгс АГ - в качеството му на цедент и
водещ застраховател, и ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ - в
качеството му на цесионер, по силата на която цедентът прехвърлил
регресното вземане на горепосочените застрахователи от 7 497.79 евро, ведно
с лихвите, към ответното дружество, изцяло на цесионера, а цесионерът приел
това прехвърляне на вземането. Въз основа на описаните обстоятелства и
извършени плащания, се поддържа, че ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР
ГМБХ се явява правоимащо да получи обезщетение от ответника за
неизпълнение на задълженията му по договора за наем с „Виа Логистик“
ЕООД, и в резултат на извършените плащания придобил активна материална
легитимация да заведе настоящите регресни искове срещу отговорното лице
3
на база сключения застрахователен договор и приложимото законодателство.
С уточняваща молба се посочва, че юридическото лице
ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ вече не съществува, тъй като
същото е заличено в Търговския регистър към Районен съд – Хамбург,
считано от 02.09.2024г., поради преобразуването му чрез вливане въз основа
на договор от 18.07.2024г. в дружеството Векоя Марин Ъндъррайтинг ГмбХ,
Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и
регистирано в Търговски регистър при Окръжен съд – Хамбург.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 7 181.77 евро, с левова
равностойност 14 046.32 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за направени разходи от застрахователя по имуществена
застраховка във връзка с увредено ремарке, както и сумата в размер на 624.95
евро, равняващи се на 1 222.30 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за забава върху сумата на обезщетението за периода от
13.09.2022г. до 27.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 27.06.2023г., до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че липсва
основание за претендиране на исковите суми, доколкото в представения
договор за наем - стр. 3, т. 12, страните изрично били уговорили, че разходите
за застраховка „Каско“ се поемат от наемателя - ответника, в качеството на
ползващо лице, както и че при настъпването на процесното събитие, в срока
на договора същият е предоставил превозното средство за ремонт. След
извършване на ремонта, по силата на платената от него застраховка, немският
застраховател бил изплатил обезщетение на наемателя, поради което счита
действията на ищеца за неправомерни. Отделно от това, съобразно т. 8 от
уговорения договор между страните, всички щети по процесното ремарке
следвало да се покрият от сключената застраховка, като липсвала уговорка
след това ответникът да възстановява суми. Оспорва всички обстоятелства, на
които ищецът основава претенциите си за възстановяване на суми,
представляващи заплатено застрахователно обезщетение, разноски и други,
както и представения договор за цесия, твърдейки, че същият няма сила
спрямо него. Оспорва твърденията за наличието на вина от страна на
4
възложителя и неговия служител за настъпилото ПТП и от своя страна
твърди, че водачът Р. Б. бил получил инфаркт, при който починал. Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП, като поддържа че причина за
настъпването му били действията на трето лице. Освен това сочи, че
дружество не било собственик на влекач „********“ с рег. № ************,
на което самостоятелно основание исковете се явявали неоснователни.
Възразява, че сключения договор между „Виа Логистик“ ЕООД и ответното
дружество не бил влязъл в сила. Оспорва също наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди по ремаркето
и възразява твърдените по същото вреди да са настъпили по описания в
исковата молба механизъм. Оспорва застрахователната полица за застраховка
„Каско“ да е влязла в сила. Отделно от това, ответникът счита размера на
претендираното обезщетение за прекомерен и неотговарящ на действителния
размер на вредите. Твърди, че е сключил допълнителна застраховка Каско,
която е била предназначена именно да покрие вреди като настоящите, но
наемодателят не се бил възползвал от нея, въпреки, че същата била сключена
за обезщетяване на вреди като процесните и избягване на бъдещи спорове,
като настоящия. Оспорва размера на претендираните разноски за обработване
на щетата. Поради неоснователността на предявения иск, такова се явявало и
искането за присъждане на лихви върху претендираната главница. Счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради което
моли за отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за наем на полуремарке от 05.11.2021г.,
по силата на който „Виа Логистик“ ЕООД като наемодател е предоставил на
„Монолит Транспорт“ ООД в качеството му на наемател полуремарке с peг. №
********, марка ************, шаси: ************, за срок от 12 месеца.
Уговорено е, че наетото превозно средство ще се ползва от наемателя на
територията на България и ЕС, както и трети страни. Съгласно чл.18 от
Договора, наемателят се задължава да полага за наетото превозно средство
грижата на добър стопанин и да го върне след прекратяване на договора с
всички направени трайни подобрения. Съгласно чл.26 от Договора, в случаите
на повреда, погиване или кражба на наетото превозно средство в резултат на
5
събитие, настъпило по вина на наемателя, същият дължи обезщетение за
виновно причинените вреди в размер на остатъчната стойност.
На 22.12.2021г. със Застрахователна полица № 116530 „Виа Логистик“
ЕООД е сключило с Вав Ферзихерунг, Нюрнбергер Ферзихерунг и СВ
Шпаркасен Ферзихерунг, чрез асекурадьора им ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ
АСЕКУРАДЬОР ГМБХ, застрахователен договор за застраховка „Каско“
върху моторни превозни средства, сред които и процесното полуремарке с peг.
№ ********, при уговорено самоучастие на застрахования в размер на 500
евро за една щета, за всички видове превозни средства /чл.6.1/.
Видно от Писмо-потвърждение, изготвено от „ВАВ Ферзихерунген“, е,
че Дрьоге Асекурадьор ГмбХ, филиал Австрия, Райзнерщрасе, Виена, има
право да извършва сделки по поръчка и пълномощие на ВАВ застрахователно
акционерно дружество, като предлага застрахователни сделки, сключва
застрахователни сделки, изготвя полици, получава суми по премии, обработва
щети, прекратява застрахователни договори и пр., като пълномощното е
безсрочно.
Като писмено доказателство по делото съдът прие Решение, деловоден
номер 11803/32-17/2022 на Орган по нарушенията ПУ Комаром, Унгария, от
мотивите на което се констатира, че на 29.01.2022г., в 11 часа и 10 минути Р.
Б., български гражданин, се е движел по автомагистрала М1 в посока от Дьор
към Будапеща, във външната пътна лента, с управляван от него състав
превозни средства, състоящ се от влекач „********“ с рег. № ************,
собственост на фирмата „Монолит Транспорт“ ООД, и прикрепено към него
полуремарке „********“ с рег. № ********, собственост на фирмата „Виа
Лоджистик“ ЕООД. Стигайки до отрязъка на 88 километър + 950 метра, той се
е движел не в съответствие с маршрутната навигация, насочил състава от
превозни средства към аварийната лента от дясната страна на пътното платно
и по затревения насип на канавката, където, обръщайки се на дясната си
страна, заел крайно положение. Водачът на автомобила Р. Б. починал на място
и не е имало възможност да бъде изслушан. Назначена е била съдебно-
техническа експертиза, която е установила, че няма внезапно настъпила
техническа неизправност или пропуск в поддръжката, които да обясняват
произшествието или да са изиграли оценима роля в него. В хода на
производството съдебен медицински експерт е извършил аутопсия на
6
починалото лице Р. Б., като въз основа на данните за предшестващите
обстоятелства, на резултатите от аутопсията и на проверката за наличие на
алкохол в кръвта, можело да се установи, че причина за естествената смърт на
покойния Р. Б. е мастно израждане на сърдечния мускул, възникнало на
почвата на цироза на черния дроб, и вследствие на него – остра
циркулационна и дихателна недостатъчност. В хода на поризводството е било
установено, че между нараняванията на Р. Б. и смъртта няма причинна връзка.
Поради заболяванията му с естествен произход, той не е бил здрав индивид.
Заболяванията му с естествен произход са в непосредствена причинна връзка
със смъртта му. Пътно-транспортното произшествие е настъпило поради това,
че на лицето му е прилошало. Предвид обстоятелството, че лицето – обект на
поризводството – Р. Б., е починало поради това, че му е прилошало,
извършеното от него деяние не се явява административно нарушение. По тази
причина не може да му бъде вменено във вина поведение на нарушител и
органът по нарушенията е прекратил производството. Съставът от превозни
средства, състоящ се от влекач с рег. № ************ и прикрепено към него
полуремарке „********“ с рег. № ********, на 21.02.2022г. е бил предаден на
явилия се като представител на „Асистанс Бека“ ЕООД – И. Г. Н., който се е
погрижил за транспортирането му.
С Преводно нареждане за кредитен превод от 07.06.2022г. „Виа
Логистик“ ЕООД е превело по сметка на „БТ Сървис“ ООД сумата от 7200
лева, като е посочено основание за превод: „Проформа фактура
55025345/07.06.2022г. Била е издадена и Фактура № **********/08.06.2022г. с
доставчик „БТ Сървис“ ООД и клиент „Виа Логистик“ ЕООД по посочената
проформа фактура, за сумата от 7 200 лева с ДДС.
С Преводно нареждане за кредитен превод от 19.08.2022г. „Виа
Логистик“ ЕООД е превело по сметка на „БТ Сървис“ ООД сумата от 6797.08
лева, с основание за превод: „Фактура 8837/15.08. Издадена е била и Фактура
№ **********/15.08.2022г. с доставчик „БТ Сървис“ ООД и клиент „Виа
Логистик“ ЕООД по тази проформа фактура, за сумата от 6 797.08 лева.
Дабълю.Дрьоге Асекурадьор ГМБХ е изплатило на „Виа Лоджистик“
ЕООД за претърпяната вреда от увреждането на ремаркето по време на
превоза сумата от 1 533.87 евро на 16.06.2022г. и 5 463.83 евро на 23.08.2022г.
Представена е по делото и Фактура № **********/23.02.2022г. с
7
доставчик „Асистанс Бека“ ЕООД и получател „Виа Логистик“ ЕООД за
сумата от 3 600 лева за репатриране на ремарке ********, рег. № ********,
Унгария-София.
От Дабълю.Дрьоге Асекурадьор ГМБХ са били изпратени покани до
ответното дружество „Монолит Транспорт“ ООД на 23.08.2022г. и на
28.09.2022г. за изплащане на сумата от 7 497.70 евро във връзка с процесното
ПТП на 29.01.2022г. На 29.11.2022г. адв. М. В., в качеството й на
пълномощник на Дабълю.Дрьоге Асекурадьор ГМБХ е изпратила отново
Покана за доброволно изпълнение до ответника.
Представи се по делото Декларация за цесия от 07.06.2023г. между „Вав
Ферзихерунгс-АГ“, Виена, Австрия /цедент/, и „В.Дрьоге Асекурадьор ГмбХ“,
клон Австрия /цесионер/, от съдържанието на която се констатира, че
цедентът е титуляр на регресно вземане срещу длъжника „Монолит
Транспорт“ ООД по щета № D0088158 от 29.01.2022г. с ремарке ******** на
„Виа Логистик“ ЕООД в размер на 7 497.70 евро, ведно с лихвите, като
цедентът прехвърля горепосоченото регресно вземане изцяло на цесионера.
Посочено е още, че цесионерът приема това прехвърляне на вземането.
От представената от ответника Извадка от страницата на Гаранционен
фонд се установява, че към дата 29.01.2022г. МПС с ДК № ************ има
активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД.
Видно от представените Извлечения от Търговския регистър към
Районен съд – Хамбург от 10.10.2024г. и от 21.10.2024г., юридическото лице
Дабълю.Дрьоге Асекурадеур ГМБХ е заличено, считано от 02.09.2024г.,
поради преобразуването му чрез вливане въз основа на договор от 18.07.2024г.
в дружеството Векоя Марин Ъндъррайтинг ГмбХ, Германия.
С Определение № 2372/31.12.2024г. съдът е заличил, на основание
чл.227 от ГПК, като ищец по делото „Дабълю.Дрьоге Асекурадеур ГМБХ“ и е
конституирал като ищец „Векоя Марин Ъндъррайтинг ГМБХ“, Германия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования /суброгация/ до размера на платеното обезщетение и
8
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа при или по повод на която са
възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. Обемът на суброгационното право включва
както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл.45, ал.1 от
ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47-49 от ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ е
да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валиден
застрахователен договор за имуществена застраховка към момента на
застрахователното събитие, настъпил покрит застрахователен риск в срока на
договора, изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди от застрахователя, както и предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника – чл.49 от ЗЗД, а именно – възлагане на работа от
ответника /възложителя/ на деликвента /изпълнител/, деяние на изпълнителя,
противоправност на деянието, вреда претърпяна от застрахования, причинна
връзка между деянието и вредата, деянието да е осъществено при или по
повод на изпълнението на възложената работа, вина на изпълнителя, която
при установяване на обективните предпоставки се предполага на основание
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В случая ищецът по делото не установи наличието на всички
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а
именно – вина на изпълнителя /деликвента/. От приетото като писмено
доказателство по делото Решение, деловоден номер 11803/32-17/2022 на
Орган по нарушенията ПУ Комаром, Унгария, се установява, че в хода на
образуваното производство пред унгарските власти е била назначена съдебно-
медицинска експертиза. Същата е установила, че: „Причина за естествената
смърт на водача Р. Б. е мастно израждане на сърдечния мускул, възникнало на
почвата на цироза на черния дроб, и вследствие на него – остра
циркулационна и дихателна недостатъчност. В хода на производството е било
установено, че между нараняванията на Р. Б. и смъртта няма причинна връзка.
Поради заболяванията му с естествен произход, той не е бил здрав индивид.
Заболяванията му с естествен произход са в непосредствена причинна връзка
със смъртта му“. Категорично е било прието от експерта, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило поради това, че на лицето му е
прилошало, вследствие на което е починало. Ето защо, съдът намира, че
9
ищецът не установи виновно поведение на работника на ответното дружество
„Монолит Транспот“ ООД – Р. Б., комуто е била възложена работата по
управление на МПС – влекач с рег. № ************ и полуремарке с рег. №
********.
В този смисъл, след като не се установява по несъмнен начин
настъпването на вредите да е станало в резултат на деяние като проява на
човешка постъпка, респективно причинната връзка между тях, не може да се
приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. с
чл.45 от ЗЗД. Липсата на един от елементите от състава на гражданския
деликт – вината, води до извод за неоснователност на така предявения иск.
Тъй като вината се презюмира, в тежест на ответната страна е да проведе
обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й.
Съдът намира обратното доказване за осъществено и презумпцията за
оборена. Самият ищец представя цитираното по-горе решение, в което
безпротиворечиво е прието, че водачът на процесната композиция не носи
вина за настъпилото на 29.01.2022г. на територията на Унгария, ПТП, тъй като
по време на управлението й му е прилошало, вследствие на което е починал от
естествена смърт.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка според съда се
налага извода, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на своя иск. Не
се събраха доказателства, които да сочат на виновно поведение на работника
на ответното дружество, на което е била възложена работа, при изпълнението
на която да са настъпили вреди. Не се установи вредата да е причинена
именно от работник на ответника, който да не е спазил дадените му указания
или надлежни правила при извършването на възложената работа. Освен
изложеното до тук, съдът намира предявения иск за неоснователен и на друго
основание – в приетия като писмено доказателство по делото Договор за наем
на полуремарке от 05.11.2021г., сключен между „Виа Логистик“ ЕООД като
наемодател и „Монолит Транспорт“ ООД като наемател /т.12/, е уговорено, че
при сключването на договора и по време на неговото действие наемодателят
заплаща за сметка на наемателя по отношение на превозното средство всички
разходи, застраховки и други, а именно: всички разходи за ремонт и
обслужване спирачки и ходова част и гуми; разходите за годишен технически
преглед; застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско“.
Именно заплатената от ответника, в качеството му на наемател по този
10
договор, застрахователна премия, изключва възможността при настъпване на
застрахователно събитие да бъде претендирано от него обезщетение за
направените разходи по повод увредената застрахована вещ /полуремарке/. По
силата на сключената от наемателя /ответникът „Монолит Транспорт“ ООД/
допълнителна застраховка „Каско“, покриваща вреди като процесната,
наемодателят е следвало да потърси обезщетение за настъпването им от
застрахователя.
С оглед всичко изложено, предявения главен иск, като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
Предвид направения основен извод за неоснователност на предявения
главен иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника са дължими разноски, но съдът не дължи произнасяне с настоящия
съдебен акт, тъй като с влязло в сила на 30.04.2024г. Определение №
478/01.04.2024г. е присъдил такива в полза на ответника в размер на 2 086 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Векоя Марин Ъндъррайтинг ГМБХ“,
Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и
регистрирано в Търговския регистър при Окръжен съд – Хамбург под № HRB
173362, с ДДС № DE368889236, със седалище и адрес на управление –
Германия, гр.Хамбург 22767, ул.“Гросе Елбщрасе“ № 39, представлявано от
Оливър Михаел Бернд и Андреас Линденау, против „Монолит Транспорт“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, п.к.
6300, пл. „Градска Болница“ № 1, Комплекс 21 Век, ет. 5, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ за
заплащане на главница в размер на 7 181.77 евро, равняващи се на 14.046.32
лева по фиксинга на БНБ - обезщетение за направени разходи във връзка с
увредено ремарке и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за
11
забава върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022г. до
27.06.2023г., в размер на 624.95 евро, равняващи се на 1 222.30 лева по
фиксинга на БНБ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 27.06.2023г., до окончателното й изплащане,
като – НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
12