№ 20662
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110125805 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Ищецът М. Т. М. моли съда на осн. чл.422, ал.2 ГПК да признае за
установено, че ответникът ТИ БИ АЙ БАНК АД е задължен да й плати на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 388,92 лв., претендирана като задължение за
връщане на получената без правно основание сума въз основа на
неравноправна клауза - чл.7.1 от договор за потребителки кредит №
********** от 04.02.2020 г. предвиждаща еднократната такса за оценка на
риска, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
16.8.2022 г., до изплащане на сумата. Моли за осъждането на ответника да й
плати обезщетение за направените по делото разноски.
Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД оспорва иска и молби за
отхвърлянето му и осъждането на ответника за направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Относно иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Според този текст, който е
получил нещо без правно основание е длъжен да го върне.
1
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца, че е
платил на ответника сумата чието връщане иска, а на ответника – правното
основание за получаване на сумата – действителността на клаузата въз основа
на която е получил процесната сума, или че я е върнал.
В процесния случай искът е установителен – по чл.422, ал.1 ГПК, тъй
като преди подаване на исковата молба ищецът е предявил претенцията си със
заявление по реда на чл.410, ал.1 ГПК и ответникът е възразил по реда на
чл.414 ГПК срещу издадената по заповед за изпълнение.
По делото е безспорно, че на 04.02.2020 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит по чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПКр, по
силата на който ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е предоставил на ищеца
М. Т. М. потребителски кредит в размер на 3241,00 лв., срещу насрещното
задължение на ищцата да му върне сумата на равни месечни вноски до
05.02.2024 г. Предвиден е годишният процент на разходите е 34,06%,
годишният лихвен процент – 22,89 % и еднократната такса за оценка на риска
в размер на 388,92 лв. Общо дължимата сума за срока на договора – 5574,56
лева
Не се спори по делото, че сумата е усвоена от ищцата, както и че към
4.6.2020 г. същата предсрочно е погасила задълженията си по договора, в.т.
число е платила и спорната такса за оценка на риска, равна на претендираната
сума по настоящото дело.
С чл.10, ал.2 ЗПКр се въвежда забрана за въвеждане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
процесния случай договорната клауза с която е въведено задължение за
ищцата да плати такса за оценка на риска в размер на противоречи на тази
забрана, поради което същата е нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, поради
което плащането на сумата от 388,92 лв. по нищожна клауза е без правно
основание, респ. подлежи на връщане от страна на банката.
Съгласно чл. 143, ал.1 от Закона за защита на потребителите
„неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя“.
2
Относно направените по делото разноски:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска –
изцяло – 25 лв. за разноските за държавна такса за исковото производство и
25,00 лв. – за заповедното.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004
ЗАдвС ответникът е задължен да плати на процесуалния представител на
ответника К.И.Б. от АК-Русе възнаграждения от 400 лв. за заповедното дело и
360,00 лв. за исковото за безплатната правна помощ която е оказала на ищеца
по делото.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК че ответният
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, е задължен да плати на
ищцата М. Т. М. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ул.Гургулят 31 чрез
адв.К.Б. от САК на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 388,92 лв.,
представляваща задължение за връщане на получената без правно основание
сума въз основа на неравноправна клауза - чл.7.1 от договор за потребителки
кредит № ********** от 04.02.2020 г. предвиждаща еднократната такса за
оценка на риска, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 16.8.2022 г., до изплащане на сумата 388,92 лв., представляваща
недължимо платена такса за оценка на риск по договор за потребителски
кредит № ********** от 04.02.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, с ЕИК ********* да плати на ищеца М. Т. М. с ЕГН **********
следните суми: 25,00 лв. – обезщетение за направените разноски по
настоящото дело и 25,00 лв. – за заповедното ч.гр.д. №44285/22 г. на СРС,
Второ ГО, 73-ти с-в., съразмерно на уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД, с ЕИК ********* да плати на адвокат К.И.Б. от АК-Русе следните
възнаграждения за оказаната на ищеца М. Т. М. с ЕГН ********** безплатна
3
правна помощ: 400,00 лв. – за исковото производство и 360,00 лв. – за
заповедното ч.гр.д. №44285/22 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в., съразмерно на
уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4