РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 516/10.3.2021г.
10, 03, 2021г. , гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав в открито съдебно заседание на 09, 02, 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К. , като разгледа
административно дело № 1238 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят –
Д.М.З. с ЕГН ********** , със съдебен
адрес ***-ти януари на адв. Т. оспорва Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на
Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен
строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“,
административно определена под № 1 , на ул. Владая , № 6, по плана на МЗ
„Изток“ , гр. Пловдив.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност, немотивираност на обжалвания административен акт, издаден
при липса на компетенции, при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и в несъответствие с целта на закона.
Иска се неговата отмяна, като се претендират и съдебни разноски.
Ответникът –
Кметът на район „Източен“ , при Община Пловдив, М. С. взема становище за недопустимост и незаконосъобразност на жалбата, като
просрочена в писмено становище / л. 2/ , като претендира и разноски.
Съдът със свое Определение № 1320 от 11.08.2020
г. по настоящото дело е оставил без разглеждане жалбата на Д.М.З. на
осн.чл.159, т.5 против Заповед № ЗРИ-285/29.04.2020 г. на кмета на Община
Пловдив, район „Източен“ и е прекратил съдебното производство . По реда на
касационното обжалване с Определение № 12691/14.10.2020 г. по адм.дело №
10310/2020 г. на ВАС, Второ отделение горното определение е отменено и делото е
върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид горното Съдът счита , че жалбата
е подадена от лица с правен
интерес, в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото и в административната преписка доказателства , приема за установено от фактически страна на следното:
Предмет на процесното оспорване е Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на
Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен
строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“,
административно определена под № 1 , на ул. Владая , № 6, по плана на МЗ
„Изток“ , гр. Пловдив.
Ответната страна е приложила цялата
админ.преписка , по пълнотата на която спор между страните няма.
С констативен акт / КА/ №40 от 25,03,2020г. е установен незаконен
строеж на „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“, административно
определена под № 1 , на ул. Владая , № 6, с приблизителни размери дължина 18 метра ,
височина 2,20м, построена в имот
общинска собственост с идент. № 56784,525,52 отреден за улица, по плана на МЗ
„Изток“ , гр. Пловдив потвърден с Решение №43 на Общински съвет Пловдив , взето
с протокол № 7 от 27,03,2008г.
В акта е посочено, че строежът е изпълнен от жалбоподателя, че той е
възложител , че няма строителен надзор и съгласувани и одобрени проекти , че няма разрешение за строеж и съгласуване с контролните органи, няма открита строителна линия и няма заповедна книга.
На л. 14 е положен подпис от
жалбоподателя , че е получил лично КА на 28,04,2020г.
Издадена е процесната заповед в която е посочено че се
издава въз основа на констатациите в КА № 40. Посочено е че няма депозирано
възражение срещу КА , че извършеното
незаконно строителство не отговаря на предвижданията на ЗРП за процесния имот с
идент. № 56784,525,52 , отреден за улица, по плана на МЗ „Изток“ , гр. Пловдив,
потвърден с Решение №43 на Общински
съвет Пловдив , взето с протокол № 7 от 27,03,2008г.
Посочено е че няма висяща процедура по пар. 184 от ПЗР на ЗИД и
че строежа не подлежи на узаконяване, както и че не е търпим строеж по пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 , ал. 1 от
ПРЗ на ЗИДЗУТ, въз основа на становището на главния архитект на района архитект
Б. / л. 10/.
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя е допусната СТЕ със задача да установи
следното: Съобразен ли е строежът с правилата и нормите действали към момента
на застрояването му и към настоящия момент, съобразен ли е с подробния
устройствен план на терена, на който е построен ?
Прието по делото е СТЕ / л.59/ на арх. Б.К. от което се установява че :
Съгласно КРП на Източна индустриална
зона, одобрен със Заповед №168 от 16.03.1973г., сегашният ПИ с ИД 56784.525.52
включва източната част от имот с пл.№156, целия имот с пл.№157 и западната част
от имот с пл.№160 и попада в голям терен, отреден за кожухарски завод „Васил
Коларов", по-късно „Пулпудева" в кв.2.
Съгласно КРП на Източна индустриална
зона - II част, одобрен със Заповед №675/14.07.1982г., същият терен (източната
част от имот с пл.№156, целия имот с пл.№157 и западната част от имот с
пл.№160) в по-голямата си част попада в отреждане за улица , снимка на л. 61. С
червен контур от ВЛ е показано очертанието на сегашния ПИ с ИД 56784.525.52.
Съгласно действащия ПУП на
Многофункционална зона „Изток", одобрен с Решение №43, взето с Протокол
№7/27.03.2008г., сегашният ПИ с ИД 56784. 525.52 попада изцяло в улична
регулация , съобразно снимка № , на л. 62.
Въз основа на установеното по-горе
вещото лице дава заключение, че строежът „Ламаринена ограда с монолитна
бетонова основа" не е съобразен с предвиждането на действащия ПУП (каквото
е и на предходния) за терена, на който е построен, както и с правилата за
строителство, а в случая и за строителство в чужд имот.
В.л. посочва че към 15.01.2021г. –
момента на оглед, оградата от ламарина описана в констативния акт е премахната
и бетоновия фундамент почти изцяло е разрушен, като има само две части в източната и западната част на
оградата по около метър, които не са премахнати – от фундамента.
Заключението е получено от процес.
Представител на жалбоподателя на 03,02,2021г., не е оспорено от него и от
ответника , поради което няма пречка същото да бъде кредитирано от настоящия
докладчик.
Констатираното частично премахване на
процесната ограда не влияе на проверката за законосъобразност на оспорената заповед , а по скоро е
доказателство за доброволното изпълнение
на заповедта от жалбоподателя.
Спор между страните по фактите няма.
Спора е относно законосъобразността на
оспорената заповед.
Съобразно установеното по-горе от фактическа страна , съдът от правна
страна следва да изложи следното:
При извършваната съдебна
проверка, съобразно разпоредбата на чл.
168 от АПК, съдът следва да провери дали оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма,
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона.
В случая заповедта е издадена от
компетентен орган , т.е. лично от кмета на р-н източен –И.С..
Съдът има служебно задължение да
изясни всички обстоятелства и факти, които имат значение за правилното решаване
на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на процедура по пар. 184 от ПЗР на ЗИД , по пар.
16 от ПР на ЗУТ и пар. 127 , ал. 1 от ПРЗ на ЗИДЗУТ.
В тежест на жалбоподателя е
доказването, че строежът, изпълнен без проект и разрешение е търпим по § 16 ал. 1 ПР ЗУТ .
Няма данни и за осъществени процедури
по § 184 ПЗР ЗИД , както и няма данни и за висяща процедура по заявление за
узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ.
Извода на органа не е опроверган пред съда и
съответства на събраните по делото писмени доказателства.
От изложеното следва извода, че
административната процедура съответства на установените в ЗУТ правила: строежът е квалифициран на незаконен по
признаците на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ;
кмета на района се е позовал на
констативния акт /КА/, поради което фактическите установявания в същия следва
да се приемат като част от мотивите на заповедта. Следва да се отбележи, че няма
допуснати съществени процесуални
нарушения, по издаването на заповедта , както и следва да се има предвид че
жалбоподателя в действителност сам и доброволно е премахнал почти целия
незаконен строеж.
Следователно, като разпорежда
премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим, органът прилага
материалния закон правилно, съответно процесната заповед е постановена без
противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите
реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания,
послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване.
Ето защо, като издадена от компетентен
орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при липсата на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта,
оспорената в настоящето производство заповед се явява законосъобразен
административен акт, а жалбата против същата е неоснователна и като такава ще
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото , на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, тъй като М. С. не е юрисконсулт , а е секретар / л. 26/ на районната администрация.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172 , ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.М.З. с ЕГН ********** *** срещу Заповед № ЗРИ-285/ 29.04.2020 г. на кмета на
Община Пловдив, район „Източен“ с която е наредено да се премахне незаконен
строеж , представляващ „Ламаринена ограда с монолитна бетонова основа“,
административно определена под № 1 , на ул. Владая , № 6, по плана на МЗ
„Изток“ , гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: