№ 4062
гр. Варна, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И. Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501691 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 265605/26.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „.......... ап. 10, чрез
адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на
ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, ул. „......... иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане
за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на общите части
от тавански етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, област Варна,
район „Приморски“, ул. ........., с обща площ от 62,48 кв.м, в идеални части, от които 31,70
кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
....................1.5 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на
третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, район „Приморски“, ул. „........., разположена в
поземлен имот с идентификатор № ..................., на едно ниво, със застроена площ 57,84 кв.м,
при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:....................1.6; под
обекта: ....................2; над обекта: няма, стар идентификатор: ....................1.3, а останалите
30,78 кв.м - идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....................1.6
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр.
Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. „........., разположена в
поземлен имот с идентификатор № ..................., на едно ниво, със застроена площ 56.16 кв.м,
при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ....................1.5; под
обекта: ....................2; над обекта: няма; стар идентификатор: ....................1.3 и осъждане на
ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението.
Считат, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и
необосновано, като същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Мотивите на съда противоречат на цитираната релевантна по спора съдебна
практика. Неправилно е прието, че Б. и Г. Б.и са придобили целия тавански етаж, в това
1
число и коридора, който обаче представлява обща част на сградата, така, че решението в
тази част е неправилно и необосновано. Неясно на какво придобивно основание съдът
приема, че ответниците са собственици на целия тавански етаж-по силата на сделките с НА
№ 22/2004г. и НА № 103/2006г. или по силата на настъпила придобивна давност. Те, ищците
са възразили, че съгласно КНА от 16.08.2018г. ответниците са признати за собственици на
апартамент, който е образуван след промяна на предназначението на тавански стаи,
тавански складови помещения и таванско подпокривно пространство с одобрена
екзекутивна документация, но съдът не е обсъдил възражението им. Не е изследван въпроса
за това, въз основа на какви документи е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. на
самостоятелния обект с идентификатор ....................1.3 по КК и КР на гр. Варна. В о.с.з. на
24.07.2020г. ВРС е отхвърлил искането им за изискване и представяне на преписката от
СГКК-Варна, въз основа на която е издадена схемата. Последвал е немотивиран отказ. На
осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК молят да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи
пред СГКК-Варна, по силата на което да бъде предоставена преписката, въз основа на която
е издадена схема № 15-586458/22.11.2017г. за обекта в сграда с идентификатор
....................1.3. В решението си първоинстанционния съд се е позовал на изготвеното
заключение по първата проведена СТЕ, че към момента е изграден само един общ обект.
Въпреки противопоставянето им, в последното о.с.з. съдът е приел издаденото становище №
2364/08.06.2021г. от В и К-Варна, от значение за издаването на Акт 16 и удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 134/06.08.2021г. на Гл.архитект на Район „Приморски“ при
Община Варна. Въпреки издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, при
проведена на 11.04.2022г. среща между ищците и представители на Район „Приморски“ е
установено, че в обекта на ответниците все още няма изградена В и К инсталация.
Водоснабдяването се осъществява със спусната директно от таванския етаж до гаража
водопроводна тръба, преминаваща по фасадата на сградата. Пораждат се съмнения за
обстоаятелствата, при които е издадено удостоверение № 134/11.04.2018г. и дали проектът,
въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. е спазен. Затова се
иска да бъде проведена допълнителна СТЕ, която да даде отговор на следните въпроси:
1. Извършеното от ответниците строителство в сградата, съответства ли на
инвестиционния проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж №
51/11.04.2018г.?
2. Спазени ли са предвижданията за височина и обем на обекта при извършеното
строителство?
3. В обекта има ли изградена В и К инсталация и присъединен ли е към
водоснабдителната система?
Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска им с правно
осн. чл. 108 от ЗС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН
********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „........., чрез адв. Г. Я., в
който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанционното
решение в обжалваната част да бъде потвърдено, понеже е правилно и законосъобразно,
постановено при стриктно спазване на материалния закон и процесуалните правила. Няма
твърдения и доказателства ищците да са придобили таванския етаж или части от същея.
2
Фактът, че притежават обекти в сградата, не ги прави автомотично собственици на
таванския етаж. Липсата на първа предпоставка за уважаването на ревандикационния иск го
прави неоснователен. Таванският етеж на сградата съдържа четири тавански помещения и
тавански коридор. Четирите помещения са придобити от ответниците по силата на
сключените от тях сделки с НА № 22/2004г. на нотариус Ж.Кирчева и НА № 103/2006г. на
нотариус Ал.Ганчев, а таванският коридор е придобит по давност. Съгласно съдебната
практика, общите по естеството си части задължително се придобиват заедно с придобИ.ето
на отделен обект в сградата в размер, определен по реда на чл. 40 от ЗС, а стойността им е
включена в цената на обекта. За разлика от тях, общите части по предназначение може да не
са общи на всички етажни собственици, а ко такова предназначение не им е дадено или ако
то би се отменило. Изрично ищците се позовават на ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС. Следва да
се отчете действието и на ТР № 39/1987г. на ОСГК на ВС. ЕС е възникнала през 1996г. със
сключване на договора от 14.12.1996г. догомвор за доброволна делба. В подпокривното
пространство са обособени отделни помещения, т.е. по волята на самите собственици,
предназначението на таванският етаж е било да обслужва отделни самостоятелни обекти в
сградата. Към момента на учредяване на ЕС и при разпореждането по-късно с таванските
помещения, изрично е прието от собствениците, че те не са принадлежност към жилищата
на етажните собственици. По отношение на въпроса за водоснабдяване на въведения в
експлоатация тавански етаж, признават, че водоснабден, чрез монтирана на фасадата на
сградата тръба за питейна вода, т.к. ищците им пречат да завършат ремонта. Те не могат да
се позовават на собственото си неправомерно поведение. Възражението им е недопустимо.
Прилагат постановление за прекратяване на производството по ДП № 144/2021г. на ОСлС в
ОП-Варна и определение по ЧНД № 538/2021г. на ВОС.
В писмен отговор И. К. С. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН ********** и В. К. И. ЕГН
**********, тримата със съдебен адрес гр. Варна, ул. „........, чрез адв. Х. Б. вземат становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано и молят да бъде потвърдено. Таванският етаж и обособените
в него помещения не представляват принадлежност, по смисъла на чл. 98 от ЗС към
жилищата на въззивниците на първи и втори етаж от сградата. Молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски.
Постъпила е и частна жалба № 265334/17.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „.......... ап. 10, чрез адв.
И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС,
с което е прекратено производството по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен
от тях против Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.........; Г. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.............; И. К. С., **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „........., aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. .........,
aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №22, том 7, peг. № 16793, дело № 1027 от
2004 г., в частта, в която продавачът В. К. И., ЕГН ********** продава на Б. Д. Б., ЕГН
********** таванско подпокривно пространство - неизползваемо, находящо се в жилищна
3
сграда в гр. Варна, ул. ........., с площ 19,76 кв.м, при граници: калкан, таванска стая, тавански
коридор, необитаемо подпокривно пространство на жилището на втория етаж и улица и е
прекратено производството по иска им с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях
против: Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.........; Г. Х. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.............; И. К. С., **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. ........., aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„........., aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп.1, за
прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 103, том VII, peг. № 15767, дело № 1156 от
2006 г., в частта, в която И. А. С., ЕГН ********** и И. К. С., ЕГН **********, продават на
Б. Д. Б., ЕГН **********, таванско подпокривно пространство - неизползваемо, находящо се
в жилищна сграда в гр.Варна, ул. ........., с площ 11.15 кв.м, при граници: таванско
помещение №2, коридор, таванско подпокривно пространство №2, двор откъм улицата и
вътрешен двор.
Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН ********** от гр.
Варна, жк „.......... ап. 10, чрез адв. И. В. смятат, че обжалваното определение е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. ВРС е
приел, че те нямат правен интерес от предявявяне на исковете за нищожност на посочените
по-горе договори за покупкопродажба, обективирани в НА № 22/2004г. на нотариус
Ж.Кирчева и НА № 103/2006г. на нотариус Ал.Ганчев поради невъзможен предмет,
предявявайки чужди права-на останалите собственици на обекти в сградата. Те са искали
прогласяване на нищожността на целия обект-неизползваемо подпокривно пространство, но
са заявили същевременно, че са собственици на 75% от общите части на ЕС. Съдът е
прекратил производството по цялото им искане. Исковете им са допустими до размера на
притежаваните от тях 75% и недопустим само за останалите 25%. За това дали са
собственици на претендираните ид.ч. смятат, че въпрос по съществото на спора, по който
съдът дължи произнасяне с решението си.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение в прекратителната част и връщане
на делото на ВРС за произнасяне по същество.
В писмен отговор Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от
гр. Варна, ул. „........., чрез адв. Г. Я., оспорва частната жалба. Не е налице правен интерес за
ищците, доколкото не са придобили нито чрез сделка, нито по друг начин процесните
помещения. Евентуално позитивно решение не ще се отрази в правната им сфера. Дори и да
е нали правен интерес, исковете им са неоснователни. Позовават се на ТР № 3/2014г. на
ОСГК на ВКС. Според приетото в това ТР ако към момента на сключване на сделката ,
реално определените части от недвижим момент не са фактически обособени, но е
възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията на
действащия към този момент устройствен закон, договорът не е нищожен поради
невъзможен предмет.
Молят се да бъде отхвърлена жалбата и им бъдат присъдени разноски.
В писмен отговор И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп. 2;
И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „........., aп.2 и В. К. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп.1, чрез адв. Х. Б. излагат
4
съображенията си за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното
решение в прекратителната му част. Молят се да бъде потвърдено. Претендират присъждане
на сторените разноски.
За ищците липсва правен интерес от предявяване на установителните искове с правно
осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за нищожност на договорите за покупко-продажба. Би бил налице
интерес ако мяха собственици на целия процесен имот, ако и да не са страни по договорите.
Те сами са заявили, че са собственици само на ид.ч. от имотите ,предмет на
прехвърлителните сделки. Не се установява по делото да са собственици и на ид.ч.
Въззивното производство по въззивната жалба и това по частната жалба, подлежат на
разглеждане по различен ред, поради което производствата следва да се разделят, на осн. чл.
210, ал. 2 от ГПК.
До приключване на производствата по частната жалба с влязъл в сила акт следва да
се спре производството по въззивната, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Поради което , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗДЕЛЯ производството по 1/ въззивна жалба вх. № 265605/26.05.2022г. от Р. В.
Ф. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„.......... ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г.
на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б. Д. Б., ЕГН
********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „......... иск с правно
основание чл.108 ЗС, за приемане за установяване в отношенията между страните, че
ищците са собственици на общите части от тавански етаж, находящ се в жилищна сграда в
гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“, ул. ........., с обща площ от 62,48
кв.м, в идеални части, от които 31,70 кв.м представляват идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ....................1.5 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92
от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище,
апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, район „Приморски“, ул.
„........., разположена в поземлен имот с идентификатор № ..................., на едно ниво, със
застроена площ 57,84 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж:....................1.6; под обекта: ....................2; над обекта: няма, стар идентификатор:
....................1.3, а останалите 30,78 кв.м - идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....................1.6 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се
на третия етаж в сграда № 1 в гр. Варна, община Варна, област Варна, район „Приморски“,
ул. „........., разположена в поземлен имот с идентификатор № ..................., на едно ниво, със
застроена площ 56.16 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ....................1.5; под обекта: ....................2; над обекта: няма; стар
идентификатор: ....................1.3 и осъждане на ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат
владението от производството по 2/ частна жалба № 265334/17.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „..........
ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-
ти състав на ВРС, с което е прекратено производството по иска с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД, предявен от тях против Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
5
„.........; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „.............; И. К. С.,
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп. 1; И. А. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „........., aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ул. ........., aп.1, за прогласяване нищожността, поради невъзможен предмет, на
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №22, том 7, peг. №
16793, дело № 1027 от 2004 г., в частта, в която продавачът В. К. И., ЕГН **********
продава на Б. Д. Б., ЕГН ********** таванско подпокривно пространство - неизползваемо,
находящо се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. ........., с площ 19,76 кв.м, при граници:
калкан, таванска стая, тавански коридор, необитаемо подпокривно пространство на
жилището на втория етаж и улица и е прекратено производството по иска им с правно
основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от тях против: Б. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „.........; Г. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„.............; И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп. 1; И. А. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „........., aп.2 и В. К. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ........., aп.1, за прогласяване нищожността, поради
невъзможен предмет, на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 103, том VII, peг. № 15767, дело № 1156 от 2006 г., в частта, в която И. А. С., ЕГН
********** и И. К. С., ЕГН **********, продават на Б. Д. Б., ЕГН **********, таванско
подпокривно пространство - неизползваемо, находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.
........., с площ 11.15 кв.м, при граници: таванско помещение №2, коридор, таванско
подпокривно пространство №2, двор откъм улицата и вътрешен двор.
Производството по в.гр.д. № 1691/2022г. на ВОС се развива по подадената въззивна
жалба.
Да се образува ч.гр.д. №……………..............по описа на ВОС по частна жалба №
265334/17.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „.............. и С. К. Д. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „.......... ап. 10, чрез адв. И. В., срещу решение №
260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е прекратено
производството по исковете им с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
По същото частно гражданско дело да се приложат в оригинал съдебните книжа от л.
45 до л. 60 вкл. от въззивното дело, както и: копие от настоящето определение, заверени
копия от л. 40 до л. 44 и л. 61 от въззивното дело.
Да се докладват ч.гр.д. №...............по описа на ВОС, ведно с в.гр.д. № 1691/2022г. на
ВОС, на зам.председателя на ВОС-г.о. за определяне на докладчик.
СПИРА производството по в.гр.д. № 1691/2022г. по описа на ВОС до приключване
на производството по ч.гр.д. №............. на ВОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Определението за спиране може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
При възобновяване на въззивното производство и насрочване в о.с.з. съдът ще се
произнесе по направените доказателствени искания.
При поискване от страна на съдията докладчик по ч.гр.д. №
…………………………...по описа на ВОС-ГО да се предостави за послужване в.гр.д. №
1691/2022г. на ВОС-ГО.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7