Р Е Ш Е Н И Е
№815/19.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември,
две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
ДИМИТРОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 805 по описа на съда за
2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка
с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Й.М.Ц. с ЕГН ********** *** чрез адв. В.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 23.01.2015-30.06.2017
г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик и Ареста
гр. Пазарджик. Посочено е, че в
килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, хигиената е лоша, има
гризаци, дървеници и хлебарки. Сочат се и лоши битови условия, липса на осветеност, липса на адекватно
отопление – много студено през зимата и много горещо през лятото. Твърди се, че от тавана има течове, по
стените- мухъл. В ареста липсват условия за раздижване, както и самостоятелен
санитарен възел с постоянно течаща топла
и студена вода. От тези условия в Затвора Пазарджик и Ареста, на ищеца са причинени
неимущестени вреди- обида, възмущение, стрес, притеснение, психологичен
дискомфорт.
В съдебно заседание, ищецът Й.Ц. – редовно призован, не се явява и представлява.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София - редовно уведомена, не се представлява. Постъпил е писмен отговор от юриск. Ч. че не са конкретизирани претендираните незаконосъобразни действия
или бездействия, не са представени от ищец,а доказателства нито за претърпени
вреди, нито за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът търпи
присъдата си при условия, не по-различни от тези на останалите лишени от
свобода в Затвора Пазарджик и не следва да се приема, че престоят в условията
на затвора биха провокирали неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни
условия, незачитане на човешкото достойнство и други. Счита се, че ответникът е
изпълнил своите задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени
към ищеца. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че искът е основателен и доказан. Моли съда да уважи иска в много по-нисък от
претендирания размер, при съблюдаване на критериите, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка с вх. №
5842/31.08.2020 г. /лист 23/
от Затвора гр. Пазарджик лишеният от свобода изтърпял наказание в размер на 3 години
лишаване от свобода в Затвора Пазарджик. Начало на наказанието- 04.03.2015 г.,
като е освободен по изтърпяване на 30.06.2017 г. Преди това от представената
справка /на л.27/, се установява, че ищецът е бил задържан в Ареста гр.
Пазарджик на 23.01.2015 г. с прокурорско постановление, а с Определение на РС
Пазарджик му е била взета постоянна МНО „Задържане под стража“, по силата на
която е пребивавал в Ареста гр. Пазарджик до 04.03.2015 г., когато е бил
приведен в Затвора гр. Пазарджик. В
Затвора Пазарджик, първоначално е бил настанен в приемно
отделение в
спално помещение № 203 в периода 04.03.2015 до 09.03.2015 г., с чиста площ
19,61 кв.м., заедно с още един задържан. След това в периода 10.03. 2015 до 28.07.2015 г. е настанен в помещение
208 с чиста площ от 27,87 кв. м. , като през м.03.2015 е пребивавал с още трима
обвиняеми, през м. 04.2015- с още четирима, през м.05.2015- с още шестима, а
през м. юни и юли е пребивавал с още девет лица. В периода
28.07.2015-26.06.2016 г. ищецът е пребивавал в ЗООТ Пазарджик, като до
13.10.2015 г. е пребивавал в 4 спално отделение с площ 17, 1 км. м, като до
края на м. юли е бил настанен с още двама лишени от свобода, през м.август и
септември и до 13.10.2015 г. с още трима лишени. След това, ищецът е бил настанен в седмо помещение с площ 12,92
кв.м, като до м. май 2016 г. е пребивавал там с още двама лишени от свобода. В периода 16.05.2016-
20.05.2016 г. ищецът е бил настанен в наказателна килия в 102 спално помещение
с площ от 6,7 кв. м. с още един осъден. След това, през месец юни до 26.06.2016
г. отново е бил в седмо помещение с още двама лишени от свобода. В периода
26.06.2016 г.-25.7.2016 г. е пребивавал в първо помещение на ЗООТ „Средна гора“
с площ 21,6 кв. м. с още петима лишени
от свобода, а след това, от 25.07.2016
г. до 30.06.2017 г., ищецът е пребивавал в във второ спално помещение с още
двама лишени от свобода.
Видно от същата справка, при настаняванията
на ищеца в помещенията в Затвора Пазарджик, спалните помещения 203 и 208 са
оборудвани ссъс собствен санитарен възел и течаща вода, а 4-то и 7-мо спални
помещения в ЗООТ Пазарджик и 1-во спално помещение са без собствени санитарни
възли, но са ползвали такива, заедно с постоянно течаща вода без ограничение в
съседство. Ищецът е ползвал санитарен възел в съседство и по време на престоя
си в наказателна килия.
Всички изброени спални помещения са били
оборудвани с легла, шкафчета, маса и столове. При констатиране на счупени
стъкла, своевременно са поставяни нови. Не са подавани сигнали за наличие на
гризачи и инсекти, плесен и мухъл във визираните помещения.Приготвянето на
храната е съобразено със стандартите по химичен и калориен състав, на лишените
от свобода се полагат закуска, обед и вечеря, храната е разнообразна, включваща
зърнени, бобови, плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, яйца и др.
По време на престоя в затвора, от
10.03.2015 до 28.07.2015 г. е имал право да ползва спортна зала всеки работен ден от 8,35 до 9,25 часа и
престой на открито от 10,45 до 12,30 ч., а по време на престоя му ЗООТ е нямало
ограничение на физическата му активност
В ареста към Затвора Пазарджик, ищецът е бил
настанен в периода 23.01.2015 до 24.01.2015 г. в килия № 8 с площ 11 кв.м с още
двама души, а от 25.01.2015 до 04.03.2015 г. с още един човек. В килиите е
нямало санитарен възел и течаща вода, но е имало общ санитарен възел и течаща
вода в съседство и достъпът до тях на задържаните е бил постоянен. Килиите са
оборудвани с легла, шкафчета, маса и столове. Всички килии са имали достъп до
естествена светлина. Дезинфекция се е извършвала веднъж месечно, а при
необходимост ежедневно. За борба с вредители се грижела фирма, с която е имало
сключен договор. Храната се доставяла по разкладки на Затвора Пазарджик, а
качеството и количеството се контролирало от оторизираните за това лица.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на
лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета
основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.
Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената
оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се
претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия,
с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и
унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия
на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство,
гарантирано за всеки затворник, недостатъчни условия за физиологични нужди, за двигателна активност и липсата на
санитарно-хигиенни условия.
Така предявения иск съдът счита за частично
основателен и доказан.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.
3, ал. 2, т. 2 и т.
3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2.
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Както е видно от събраните по делото писмени
доказателства, за период около три месеца, м. юни и юли 2015 за период от 5
дена, когато е пребивавал в наказателна килия и в периода 26.06.2016-25.07.2016
г., ищецът е живял при условията на пренаселеност, като е пребивавал на по-
малко от 4 кв. м. жилищна площ. За периода от 25.07.2016 г. до 30.06.2017 г.,
ищецът е пребивавал във второ спално помещение на ЗООТ „Средна гора“ с още
двама лишени от свобода, но затворническата администрация не е представила по
делото данни за площта на това спално помещение. Съдът е указал на ответника да
представи тези данни по делото, указал е, че при непредставянето им, съгласно
чл. 284 ал.3 от ЗИНЗС, съдът може да приеме за доказани съответните факти,
заявени от ищеца. Ето защо, като последица от посочения процесуален
пропуск на ответника, съдът приема, че
ищецът е живял при условията на пренаселеност за периода, в който е пребивавал
във второ спално помещение на ЗООТ „Средна гора“.
Не се установи нарушение на чл. 20 ал.3 от
ППЗИНЗС, тъй като за периода, в който е пребивавал в Затвора Пазарджик, в
килиите е имало изграден санитарен възел и течаща вода. В Ареста, не е имало
санитарен възел в килиите, но задържаните са ползвали общ санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода 24 часа в денонощието, поради което съдът
приема нарушението за несъществено. Същото
в пълна степен важи и за времето, в което ищецът е пребивавал в наказателна
килия за пет денонощия. За периода, в който
ищецът е пребивавал в ЗООТ Пазарджик и ЗООТ Средна гора, ищецът също е имал постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, макар и извън килиите, а изискването на чл. 20 ал.3 изр.2 от ППЗИНЗС касае само заведенията закрит тип
и арестите.
Не се установиха други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Недоказано остана от ищеца, че от тавана има течове, по стените мухъл,
че липсват условия за раздвижване и естествена светлина и въздух, гризачи и
инсекти. Видно от цитираните по- горе справки, ищецът не е подавал
оплаквания за мухъл и плесен, инсекти и
гризачи. В ареста се е извършвала редовна дезинфекция от самите задържани, а са
ползвани и услугите на специализирана фирма за целта. В ареста, всички килии са
имали достъп до естествена светлина посредством стъклени тухли. Относно
твърдението за липса на условия за двигателна активност в Затвора Пазарджик
ищецът е можел да ползва фитнес зала във всички работни дни и е имал възможност за престой на открито, като
в ЗООТ не е имал ограничения на физическата активност. В рамките на Ареста,
задържаните лица са ползвали помещение за разходка от 17,5 кв. м., а
вентилацията в арестните помещения се е осъществявала посредством смукателна и
нагнетателна аспирация.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода в период от около 1 г. 5
месеца /включително и периода, за който лишенията от свобода е пребивавал в
килия № 2 на ЗООТ Средна гора, за която затворническата администрация не е
представила данни за площта/ е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава
един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4
кв. м., а
видно от обсъдените по-горе писмени доказателства, лишеният от свобода е
пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод,
че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ,
която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за
самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се
касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода, за който по делото са събрани доказателства, на търпене на вредите
(времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото
достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде
уважен в размер на 400 лв. за този период. За размера на
обезщетението също следва да се съобрази, че през по- голямата част от периода, макар и в пренаселени
килии, ищецът е пребивавал на площ около и над 3 кв. м., която е близка до
нормативно регламентираната, а и за времето, през което ищецът е пребивавал в
ЗООТ „Средна гора“ /повече от година/ не е имало ограничение за физическата му
активност. Съгласно разпоредбата на чл. 52 т.2 от ППЗИНЗС в общежитията от
открит тип, коридорите се заключват само нощем- т.е. след като е можел да се
придвижва свободно в рамките на общежитието, поставянето на ищеца в спални помещения на площ по- малка от 4 кв.
м. само формално е нарушило изискването за жилищна площ. Тези обстоятелства
обуславят значително по- нисък интензитет на страдание у ищеца, респективно за
тях му се следва и по- нисък размер на обезщетение. Дължи се и законната
лихва
върху уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата
част същият следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на Й.М.Ц. с ЕГН ********** ***, обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица на същата неимуществени вреди за периода 01.06.2015-31.07.2015; 16.05.2016-
20.05.2016; 26.06.2016- 25.07.2016 и
25.07.2016-30.06.2017 г в размер на 400 /четиристотин/ лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.М.Ц. с ЕГН ********** *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в
останалата част за сумата над 400 /четиристотин/ лева до
предявения размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение №
329 от 21.04.2021г. на Административен съд - Пазарджик, XI - ти състав по КАД №
1387/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 815/19.10.2020 г., постановено по
адм. дело № 805/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.