Разпореждане по дело №19/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.419, ал.2 от с.к. и е образувано по частна жалба на Х. Ст. Д. от Г. насочена против Разпореждане № 532/08.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 182/2010 г. по описа на РСС.

Със същото заявлението на жалбоподателката за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу Д. М. Н. от С., О. въз основа на документ по реда на чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед, е било отхвърлено.

В частната жалба се навеждат доводи за постановяване на атакуваното определение в нарушение на материалния закон и се претендира, че представения документ съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ, квалифициращи го като запис на заповед.

Като правен резултат се иска отмяна на атакуваното разпореждане.

Към жалбата не се сочат нови доказателства.

Ответникът по производството не е взел становище по жалбата.

БОС в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – длъжника по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр.чл.419, ал.2 с.к.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е било образувано по заявление на жалбоподателката по реда на чл.417 ГПК за парична сума от 1 000 лв., представляваща неплатена вноска по запис на заповед.

Последният документ е приложен към заявлението и от него е видно, че в нарушение на изискването на чл.535, т.1 ТЗ не съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан.

Последното правилно е съобразено от районния съд, който е изложил в мотивите си, че не е достатъчно самият документ да бъде озаглавен “запис на заповед”, а този термин да се съдържа в самия контекс на документа и то в такава граматическа и логическа връзка, която да не поставя под съмнение, че с него се означава самия документ.

Това становище на районния съд е изцяло съобразено с установената практика по подобни казуси от ТР № 1/28.12.2005 г. по ТР № 1/2004 г. на ВКС, което е и задължително за съдилищата и се споделя и от настоящата инстанция.

Ето защо правнонесъстоятелни се явяват доводите, наведени в частната жалба, че атакуваният акт на първоинстанционния съд не е съобразен с материалния закон.

В случая е безспорно, че в приложения към заявлението запис на заповед този термин не се съдържа изобщо в контекса на документа, поради което и не може да се разсъждава дали е във връзка с останалата част от текста в него.

Горният факт го дисквалифицира като “запис на заповед” по смисъла на чл.535 ТЗ, респ. – като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Като е съобразил горното, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.419 ГПК, във вр . с чл.278 ГПК БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 532/08.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 182/2010 г. по описа на РСС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: