МОТИВИ ПО
АНД № 2972/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл. 378 от НПК.
С
Постановление от 22.05.2014 г. Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на М.Д.Ж. с налагане на
административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на 08.10.2013 год. в гр. Х., област Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – л.а. „О. В.” с рег. № *** без съответното свидетелство за управление
на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с НП № К – 78/2013 г. на Началника на РУ „Полиция” гр.Х.,
връчено му на 07.05.2013 г., за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1
от НК.
Представителят
на прокуратурата прави искане обвиняемият Ж. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се определи административно наказание глоба, ориентирано към предвидения в
закона минимален размер.
Защитникът
на обвиняемия, адв.К., моли за приложение на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на
Ж. с налагане на наказанието глоба в минималния предвиден в закона размер.
Излага становище по същество.
Обвиняемият Ж. заявява, че се признава за
виновен по обвинението, дава кратки обяснения, сочи, че поддържа становището на
защитника си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
М.Д.Ж. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, без образование, неграмотен, работещ.
Обвиняемият Ж. не бил
правоспособен водач и никога не му било издавано свидетелство за управление на
МПС. Въпреки това обаче, същият управлявал лек автомобил. По повод на това бил
санкциониран с Наказателно постановление № К -78/2013 от 27.03.2013 г. на
Началник РУП –Х., като му било
наложено наказание по реда на чл.177, ал.1 от ЗДвП. Това наказателно
постановление било връчено на Ж. на 07.05.2013 г. и не било обжалвано от него,
поради което и влязло в законна сила на 15.05.2013 г. Въпреки наказването му по
административен ред обаче, обвиняемият Ж. отново управлявал без СУМПС, като на
08.10.2013 г. шофирал лек автомобил „О. В.” с ДК № *** в гр. Х. и на ул.”Х.К.”
бил спрян за полицейска проверка от младши автоконтрольор И.С., който извършвал
контрол върху движението, заедно със свидетеля В.. При проверката, на която
присъствал и полицейският служител Г., било установено, че обвиняемият не
притежава СУМПС. На обвиняемия бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, както и от
свидетелските показания на свидетелите С., Г. и В. от досъдебното производство,
които съдът, с оглед характера на процедурата, ползва пряко. Съдът възприема и
кредитира посочените свидетелски показания и обясненията, тъй като същите
кореспондират помежду си и не си противоречат, дадени са обективно и са
логични. Събраните гласни доказателства са в съответствие и с приетите по
делото писмени доказателства – копие от наказателно постановление и акт за
установяване на административно нарушение, справка за нарушител от региона, справка от РУП –Х., Справка от ОД
на МВР- Сливен, справка за съдимост,
характеристична справка за обвиняемия.
При
така установената фактическа обстановка и наличието на обсъдените доказателства,
съдът намира, че обвиняемият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343В, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
тъй като на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил, без съответно
свидетелство за управление, в рамките на едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, което е било сторено с надлежно връченото му и
влязло в сила Наказателно постановление.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, като Ж. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Деянието обвиняемият е извършил като е съзнавал, че не притежава свидетелство
за управление и като е знаел, че вече е бил наказван и то сравнително скоро за
такова нарушение. За горното съдът прави извод, както от обясненията на
обвиняемия, така и от писмените доказателства, от които е видно, че на
обвиняемия е било лично връчено наказателното постановление.
За това деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемият Ж. е
пълнолетен, неосъждан е и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК, а от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени щети. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът е на становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, на основание посочената разпоредба.
С оглед на имотното състояние на Ж., като
съобразява, че същият признава вината си и е съдействал на разследването,
изразил е и съжаление за извършеното, като взема предвид и обществената
опасност на конкретното деяние, при което не са настъпили и други вредни
последици, извън съставомерните, съдът намери, че съответен размер на глобата
ще бъде именно минималният такъв от 1000 лева. Според преценката на съда така
определеното наказание е справедливо и се явява и съобразено с имотното
състояние и семейното положение на обвиняемия, като ще съдейства за постигане
целите на наказанието и по-конкретно ще се въздейства предупредително върху
наказаното лице към спазване законите в страната.
Разноски
по делото не са направени.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.