Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12861 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 59418/14.08.2019 г. от ЗАД „БУЛСТРАД ВИБНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ЕИК:********* срещу Н.М.П., ЕГН:**********, с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, преда. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 16 985,00лв., с която неоснователно се е обогатила получавайки я без основание, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на настоящия иск - 14.08.2019 г. и до нейното окончателно изплащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В исковата молба ищецът излага, че с влязло в сила решение № 137/23.02.2017 г., постановено по т.д.№ 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, ищецът в настоящото производство бил осъден да заплати на ответницата сумата от 140 433,88 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключена между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици № **********
R000031/08.09.2009r. и № 3407097501R000030/08.09.2009г., за претърпените от последната имуществени вреди вследствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на „Глобал Консулт 07“ ООД в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., изразяващи се в претърпени загуби от сторени разходи, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.07.2015г. и до окончателното й плащане.
По молба на Община Аксаково и въз основа на изпълнителен лист, издаден по адм. д. № 3988/2013 г. по описа на Административен съд гр. Варна и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 671/2016г. по описа на Районен съд гр. Варна, срещу ответницата било образувано изпълнително дело № 20158070403060 по описа на ЧСИ Н. *** действие Окръжен съд - гр.Варна.
По молба на ответницата и въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д. №1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 20179240401253 по описа на ЧСИ Галин Костов с район на действие Софийски градски съд.
На 24.03.2017 г. на ищеца, в качеството му на длъжник било връчено запорно съобщение, с което ЧСИ Н. Денчева наложила запор върху вземането на ответницата от ищеца, присъдено с посоченото по-горе решение № 137/23.02.2017г., постановено по т.д.№ 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Варна.
На 25.08.2017г. ищецът заплатил цялата дължима сума в общ размер на 89 049,81 лв. по сметка на ЧСИ Галин Костов и по този начин погасил в пълен размер паричното си задължение към ответницата по т.д. № 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Варна.
На 21.05.2018г. ищецът превел по сметка на ЧСИ Денчева сумата в размер на 27 465лв. по изпълнително дело № 20158070403060.
На 18.06.2018г. ЧСИ Н. Денчева върнала на ищеца надвнесена сумата от 10 480 лв.
Ищецът твърди, че вследствие на така извършените плащания посочени по-горе, ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването му със сумата в размер на 16 985лв., тъй като вече е бил заплатил в пълен размер присъдените с решение № 137/23.02.2017г., постановено по т.д.№ 1249/2015г. по описа на Окръжен съд гр. Варна суми в общ размер на 89 049,81лв. и в същото време е погасил задължението и по изпълнително дело № 20158070403060 по описа на ЧСИ Н. Денчева в размер на 16 985лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че сумата от 89049,81 лв. е платена по изп. дело № 20179240401253 по описа на ЧСИ Галин Костов, с район на действие СГС, както и че сумата е получена от ответницата.
Твърди, че сумата от 16985,00 лв., платена по изпълнително дело № 20158070403060 по описа на ЧСИ Н. Денчева не е получавана от ответницата, поради което счита, че не е обогатила с тази сума. Отделно от горното твърди, че изпълнително дело № 20158070403060 по описа на ЧСИ Н. Денчева към датата на заплащане на процесната сума е перемирано, поради което сумата е заплатена от ищеца без основание.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От ищеца е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. По така предявения иск ищецът следва да докаже, че е платил процесната сума в полза на ответника без правно основание.
От представеното по делото Решение №137/23.02.2017 г., постановено по т.д.№1249/2015 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с Решение №180/08.08.2017 г. по в.т.д. №319/2017 г. на Апелативен съд - Варна се установява, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати на ответницата Н.М.П. сумата от 140 433,88 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключена между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „Глобал Консулт 07“ ООД по застрахователни полици № **********
R000031/08.09.2009г. и № 3407097501R000030/08.09.2009г. След сдобиването си с изпълнителен лист Н.М.П. инициирала изпълнително производство, като било образувано изпълнително дело № 20179240401253 по описа на ЧСИ Галин Костов с район на действие Софийски градски съд.
Изпълнително дело № 20179240401253 е изискано от ЧСИ Галин Костов в препис и приобщено към доказателствения материал по настоящото дело. От изпълнителното дело се установява, че с преводни нареждания от 28.08.2017 г. с №6547990 и 6547989 е преведена по сметка на ЧСИ 924 с основание изпълнително дело № 20179240401253 сумата от общо 178 099,62 лв. След изготвено разпределение по делото по сметка на пълномощник на взискателя Н.М.П. е преведена сумата от 170 108,48
лв., с което е погасено задължението на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД към Н.М.П. по изпълнителния лист, ведно със законната лихва, изчислена от ЧСИ в размер на 29 627,25 лв., а с остатъка от 7991,14 лв. са погасени такси по изпълнението към ЧСИ.
Видно от приобщеното към доказателствения материал по настоящото дело изпълнително дело № 20158070403060 на ЧСИ рег. №807 – Н. Денчева се установява, че същото е образувано по молба на Община Аксаково срещу ответницата в настоящото производство Н.М.П. и В. П. П., въз основа на изпълнителен лист изх. №452/14.08.2015 г. на Административен съд – Варна, по силата на който Н.М.П. *** сумите от 13610,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски и сумата от 4 600,00 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар в производството пред ВАдмС на РБ, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 1604/01.07.2014 г. по адм.д. №3988/2013 г. по описа на Адм. съд – Варна, потвърдено със съдебно решение №8318/06.07.2015 г., постановено по адм.д. №10521/2014 г. на ВАдмС на РБ. Изпълнителното дело е образувано с постановление на ЧСИ на 23.09.2015 г. ПДИ и връчена на длъжника Н.М.П. на 27.10.2015 г., като е наложен запор на трудовото възнаграждение на Н.М.П. на 26.10.2015 г. От ТД на НАП – Варна е представено удостоверение, съгласно което Н.П. дължи общо сумата от 70,00 лв., по НП, Фиш. На 08.12.2015 г. е изпратено запорно съобщение до Адвокатско дружество Киров и Атанасов, с което е наложен запор на вземания на Н.П. към дружеството до размера от 20 764,40 лв. На 04.04.2016 г. е присъединено вземането по изпълнителен лист №1763/02.03.2016 г. по ч.гр.д.№671/2016 г. за сумата от 4 617,65 лв. На 04.10.2016 г. е наложен отново запор на трудово възнаграждение на длъжника Н.П. за размера от 26 421,37 лв. На 28.02.2017 г. е наложен запор върху вземането на длъжника Н.П. към „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД съгласно Решение №137/23.02.2017 г., постановено по т.д.№1249/2015 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с Решение №180/08.08.2017 г. по в.т.д. №319/2017 г. на Апелативен съд – Варна. Запорното съобщение е получено от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД на 24.03.2017 г. На 10.04.2018 г. от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е получено напомнително писмо за наложения запор, като същото е подало писмено възражение на 16.04.2018 г., в което сочат че между „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД и Н.П. не е налице трудово правоотношение, като към настоящия момент не им е известно дружеството да има изискуеми задължения към същата. В кориците на изпълнителното дело не се съдържат запорните съобщения, поради което не може да се установи тяхното съдържание с оглед констатиране на погрешно посочване в самото запорно съобщение ще се касае за запор на трудово възнаграждение. Едва на 14.05.2018 г. е изготвено подробно запорно съобщение, в което е индивидуализирано запорираното вземане, като същото е получено от третото лице на 16.05.2018 г., към която дата вземането към ответницата е било погасено в изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Галин Костов под №20179240401253, или още на 28.08.2017 г. На 21.05.2018 г. от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е преведена сумата от 27 465,00 лв. На 18.06.2018 г. е върната на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД надвзетата сума от 10480,00 лв. Или от ищеца е в крайна сметка е платена сумата от 16 985,00 лв. по това изпълнително дело по запорното съобщение. На 27.09.2018 г. е прекратено изпълнителното производство спрямо длъжника Н.П. поради пълно погасяване.
По делото е представено и платежно нареждане №20180521029970047478/21.05.2018 г. за сумата от 27 465,00 лв., заплатена от „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД в изпълнение на запорното съобщение по изпълнително дело № 20158070403060 на ЧСИ рег. №807 – Н. Денчева.
Видно от изложеното до тук в производство по Изпълнително дело № 20179240401253 на ЧСИ Галин Костов е заплатена от ищеца цялата дължима въз основа на влязлото в сила Решение №137/23.02.2017 г., постановено по т.д.№1249/2015 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с Решение №180/08.08.2017
г. по в.т.д. №319/2017 г. на Апелативен съд – Варна сума, ведно със законната лихва, с което е погасен дългът на ищеца към ответницата. Това е станало обаче след получаване на запорното съобщение по изпълнително дело № 20158070403060 на ЧСИ рег. №807 –
Н. Денчева и преди извършване на плащането по него.
Съгласно
чл. 452, ал. 3 от ГПК взискателят
и присъединилите се кредитори могат
да искат плащане от третото задължено
лице въпреки плащането, което то е направило
на длъжника, след като му е било
връчено запорното съобщение. Или в контекста на
настоящия казус „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД не
е имало друга възможност освен да плати по
полученото запорно съобщение преди доброволното изпълнение на запорираното вземане. Към момента на изпълнението ищцовото дружество, видно от подаденото възражение пред ЧСИ Денчева, е останало с впечатление, че се запорира несъществуващо вземане за трудово възнаграждение на ответницата Н.П., която нямайки трудово правоотношение с дружестото са сметнали за неотносимо, дори и след изпратеното им напомнително. Едва след подробното напомнително с ясно и конкретно посочване на запорираното вземане ищцовото дружество е индивидуализирало задължението си, предмет на запора. Към този момент
обаче това задължение вече е било погасено към кредитора Н.П..
Доколкото обаче дори и неясно
запорното съобщение е получено от ищцовото дружество преди доброволното плащане и както се посочи по-горе с оглед цитирана разпоредба на чл.
452, ал. 3 от ГПК, то е подлежало на изпълнение. Това обаче не прави плащането платено на годно
правно основание, доколкото съдът намира, че основанието на плащането не е запорното съобщение, а наличието на вземане на длъжника. Тъй като към датата на плащането вземането е било изплатено, то не е било налице
и правно основание за плащането на сумите по запорното съобщение. Поради което с така полученото плащане по запорното съобщение ответницата в настоящото производство се е обогатила неоснователно, като е погасен един нейн дълг.
Разпоредбата на чл.
452, ал.3 от ГПК е разписана с цел защита
интересите на кредиторите, осигурявайки им гаранция, че ще получат запорираната сума. Това обаче
по никакъв начин
не означава, че длъжникът е имал правно
основание да получи
повторно погасяване на дължимото.
В тази връзка
съдът не споделя доводите на ответничката, че погасяването на задължението ѝ към трето лице,
не е погасяване на задължението на ищеца към нея, тъй като тя реално не била получила нищо. Плащането на това задължение е действие, което
се отчита с положителен знак в имуществената ѝ сфера, като намалява общата
сума на задълженията ѝ.
Неоснователни съдът намира и възраженията на ответницата за недължимост на плащането, извършено в изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20158070403060 на ЧСИ рег.
№807 – Н. Денчева
поради неговата перемпция.
На първо място това са възражения на
самия длъжник и трето задължено
лице не е можело
да ги прави, доколкото
не е страна в
това производство. Ако е имало перемпция на това изпълнително
дело е следвало длъжницата
да се позове на
нея. Доколкото обаче перемпцията възниква по силата на
закона за пълнота на
изложението следва да се отбележи,
че такава не е била
настъпила към датата на плащането. Това
е така, защото както беше посочено по-горе, по
изпълнителното дело са извършвани множество
действия, които съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013, от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на
ВКС прекъсват давността, вкл. и налагането на
запори, които са толкова много,
че съдът не счита за
нужно да описва всичките.
Достатъчно в случая е
да се отбележи, че
делото е образувано на
23.09.2015 г., а запорът над
процесното вземане е наложен на
28.02.2017 г., на която дата
следва да се счита,
че е прекъснат срокът
по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Плащането
е извършено на 21.05.2018 г. или преди изтичането на две години от посоченото прекъсване.
В тази връзка следва да се отбележи, че възражението за перемпция с оглед на настоящия казус са неоснователни и поради изрично предвиденото в чл. 433, ал.5 от ГПК в този смисъл, а именно че прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният от ищеца иска е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски. От ищеца са представени доказателства за направени разноски, както следва: 1040,00 лв. –
адвокатски хонорар и 679,40 лв. –държавна такса, или общо сумата от 1719,40 лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИБНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ЕИК:********* сумата от 16 985,00 (шестнадесет хиляди деветстотин осемдесет и пет) лв., представляваща платена без правно основание по изпълнително дело № 20158070403060 на ЧСИ рег. №807 –
Н. *** действие Окръжен съд -
Варна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
14.08.2019 г. до окончателно заплащане на дължимата сума, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.М.П., ЕГН:**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИБНА ИНШУРЪНС ГРУП“
АД, ЕИК:********* сумата от 1719,40 лв. (хиляда седемстотни и деветнадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му в прпеис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: