№ 2848
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110121114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА чрез адв. Е. Б., срещу ФИРМА, с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 11363,66 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски, авансова вноска и такса за обслужване на лизинга по Договор за отдаване
на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр.
чл. 58, чл. 66 и чл. 68 от Договора за лизинг от 15.07.2020 г. за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5012,77
лева, представляваща неустойка за забава при плащане на дължимите лизингови вноски,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и
неустойка за забава при връщане на автомобила след прекратяване на договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1219,08 лева,
представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на възстановяване от
лизингополучателя застрахователни премии (включително по застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите) и данъци за процесния автомобил, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в размер на 600 лева, представляваща такса за изземване на
автомобила след прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2020 г. между страните бил сключен Договор
за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост, със следния предмет: автобус марка
„Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *********** и номер на шаси *****************.
Лизингодателят изпълнил изцяло поетите с договора задължения, като предал на управителя
на ответното дружество процесния автомобил, за което страните подписали приемо-
предавателен протокол на 23.07.2020 г. Въпреки това лизингополучателят не бил заплатил
нито една от дължимите лизингови вноски, застрахователни премии и данък за моторното
превозно средство. След множество телефонни разговори ищецът изпратил до ответното
дружество покана за доброволно изпълнение на задълженията, като лизингополучателят бил
предупреден, че при тяхното неизпълнение в дадения срок лизингодателят щял да счита
договора за прекратен по вина на ответника. Задълженията не били заплатени от
лизингополучателя, поради което ищцовото дружество предприело действия по връщане на
лизинговия автомобил, което се случило на 13.01.2021 г. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено
и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2022
г. по ч. гр. д. № 529 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, VІІІ граждански състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите
искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА, като в
срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Т.
е направила искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С
протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, не се представлява в съдебното заседание, редовно уведомен, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно
заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в исковата
молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На посоченото
2
основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното
производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 964 лева, от
които 364 лева за внесена държавна такса и 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника. В исковото
производство разноските са в размер на 391,06 лева за довнесена държавна такса. С оглед
изхода на настоящия спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид даденото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС решение,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1355,06 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
съдебни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на ФИРМА,
ЕИК ********, представлявано от управителя А.И.Ф., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Люлин“, бул. „АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК **********,
представлявано от управителя Е.Е.Ю., със седалище и адрес на управление гр. Русе, АДРЕС,
както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за сумата 11363,66 (единадесет
хиляди триста шестдесет и три лева и 66 ст.) лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски, авансова вноска и такса за обслужване на лизинга по Договор за отдаване на
употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 15.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.01.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 58, чл. 66 и чл. 68 от Договора за лизинг от 15.07.2020 г. за
сумата 5012,77 (пет хиляди и дванадесет лева и 77 ст.) лева, представляваща неустойка за
забава при плащане на дължимите лизингови вноски, неустойка за предсрочно прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя и неустойка за забава при връщане на
автомобила след прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за сумата 1219,08 (хиляда двеста и деветнадесет
лева и 08 ст.) лева, представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на
възстановяване от лизингополучателя застрахователни премии (включително по застраховка
3
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите) и данъци за процесния автомобил, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 600 (шестстотин)
лева, представляваща такса за изземване на автомобила след прекратяване на договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 529 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, VІІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ФИРМА, ЕИК **********, представлявано
от управителя Е.Е.Ю., със седалище и адрес на управление гр. Русе, АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ********, представлявано от управителя А.И.Ф., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин“, бул. „АДРЕС, сумата 1355,06 (хиляда триста
петдесет и пет лева и 06 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото
производства съдебни разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 529 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Русе, VІІІ граждански състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4