№ 7846
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Димитър К. Демирев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100506757 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Д. С. Д. срещу решение № 5182 от 24.03.2025 г., постановено по гр. дело №
40805/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, с което са отхвърлени предявените срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за недължимост на сумата от 2611,87 лв., главница; сумата от 2794,07 лв., законна лихва
за периода от 27.05.2014 г. до 08.07.2024 г.; сумата от 453,29 лв., присъдена лихва, както и на
сумата от 398,58 лв., присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на
01.08.2014 г. по гр. д. № 28281/2014 г. по описа на СРС и е образувано изп. д. № 1348/2014 г.
по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, с район на действие СГС.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че и след смъртта на длъжника
погасителната давност е продължила да тече, а съдебният изпълнител и взискателят са били
длъжни да поддържат висящността на изпълнителното производство. Въззивникът счита, че
по делото е настъпила перемпция, тъй като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече дори и при
смърт на длъжника преди конституиране на наследника му. Намира, че спирането на
изпълнителното производство поради смъртта на длъжника не лишава взискателя от
1
възможността му да предприема съответни действия по издирване на наследниците и
предприемане на изпълнителни действия срещу тях, поради което погасителната давност в
случая не е спирала да тече по време на изпълнителния процес и оспорените вземания са
погасени по давност. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.06.2014 г. по гр.д. № 28281/2014 г. по описа на СРС, 26 състав, е разпоредено К.Г.Б. да
заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2611,87 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от м. 06.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 453,29 лв., лихва за
забава за периода 31.07.2011 г. – 09.04.2014 г., както и сумата от 398,58 лв., разноски по
делото. По делото не се твърди да е проведено исково производство и изпълнителният лист
да е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, като при липсата на приложено
заповедно производство и други данни за връчване на заповедта за изпълнение следва да се
приеме, че последната е влязла в сила най-късно на деня на издаване на изпълнителния лист
– 01.08.2014 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по
общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
2
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.
Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши
преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.08.2014 г., е
изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до
спирането или прекъсването й.
За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 01.08.2014 г. и
с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 06.10.2014 г. е образувано изп. дело №
20148490401348 по описа на ЧСИ А.П.. За периода от образуване на изпълнителното дело на
06.10.2014 г. до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е
образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и
липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по
тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното
3
изпълнително дело, като настоящият въззивен състав е длъжен да се съобрази със
задължителното тълкуване на закона, дадено от върховната инстанция (арг. чл. 130, ал. 2
ЗСВ). Ето защо, едва от датата на постановяването на тълкувателното решение на 26.06.2015
г. е продължила да тече започналата от 01.08.2014 г. (датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение) погасителна давност за установените вземания (спряла да тече за периода
06.10.2014 г. – 25.06.2015 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др.
Следователно, с молбата на взискателя от 06.10.2014 г. за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителния лист от 01.08.2014 г. давността за вземанията не е била
прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ
А.П., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника,
като са предприети действия, с които валидно е била прекъсната погасителната давност за
вземанията срещу длъжника К.Г.Б. – на 10.11.2014 г. с налагането на запор върху пенсията на
длъжника, както и на 02.02.2016 г. с молба на взискателя за предприемане на конкретен
изпълнителен способ (опис и запор на движими вещи).
От книжата по изпълнителното дело се установява, че в хода на изпълнителния процес
длъжникът К.Б. е починала – на 11.01.2016 г., като на 22.06.2018 г. взискателят е подал
молба до съдебния изпълнител с искане за предоставяне на удостоверение за наследници на
починалия длъжник, същото е постъпило по делото на 22.10.2018 г., а със съобщение на
ЧСИ, изпратено на 07.11.2018 г. и връчено на законния наследник Е.Г.Б. на 29.01.2019 г., на
последната е предоставен срок по чл. 51 ЗН да заяви дали приема или се отказва от
наследството на К.Г.Б.. С молба от 12.02.2019 г., подадена от Е.Г.Б. чрез упълномощения й
представител Д. С. Д. (ищец в настоящото производство), същата е заявила, че приема
наследството на К.Б., като изявлението й е вписано в особената книга на Софийски районен
съд по чл. 49 ЗН.
4
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира в
случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е
било вече направено обявление, т.е. поради смъртта на длъжника (хипотезата на чл. 229, ал.
1, т. 2 ГПК) считано от 11.01.2016 г. процесното изпълнително производство е спряло по
силата на закона, респ. спрели са да текат и всички срокове, като не могат да бъдат
извършвани никакви изпълнителни действия от съдебния изпълнител до конституирането на
наследниците на длъжника. Спирането настъпва по силата на закона и не е нужен нарочен
акт на съдебния изпълнител в този смисъл, като ЧСИ може само да прогласи в
постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното производство (в този смисъл са
и мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г.).
Изпълнителното производство следва да се счита за възобновено с конституирането на
наследника на починалия длъжник, в случая считано от 12.02.2019 г., когато по
изпълнителното дело е постъпило изявлението на Е.Г.Б., че приема наследството на
длъжника К.Г.Б.. Противно на доводите във въззивната жалба, не може да се приеме, че в
периода на спрялото изпълнително производство от 11.01.2016 г. до 12.02.2019 г. взискателят
не е бил лишен от възможността да предприема действия и погасителната давност не е
спряла да тече. Докато производството е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК и до
издирването на наследниците, взискателят не може да иска от съдебния изпълнител
извършването на изпълнителни действия поради липсата на правосубектен длъжник. Тъй
като давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор,
когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си, то ако
кредиторът не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.
Докато производството е спряно поради смърт на длъжника, взискателят е длъжен
единствено да прояви активност за издирването и конституирането на неговите наследници
(каквато „Топлофикация София“ ЕАД е проявила с молбата от 22.06.2018 г.), но за да стори
това, той следва да е уведомен от съдебния изпълнител, че длъжникът е починал. Аргумент
в тази насока е и разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК, според която при смърт на ответника
ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници,
като при неизпълнение на това задължение делото се прекратява, т.е. законът обвързва със
санкция бездействието на кредитора само ако той е бил надлежно уведомен за действията,
които трябва да предприеме. Взискателят в изпълнителния процес не разполага с достъп до
информацията относно гражданското състояние на лицата и тези данни не са общодостъпни,
поради което при липса на уведомяването му от съдебния изпълнител относно смъртта на
длъжника не може да се приеме, че е съществувала възможност за него да предприема
надлежни действия за удовлетворяване на вземането си. Ето защо в този период
погасителната давност за подлежащите на принудително изпълнение вземания е спряла да
тече, доколкото бездействието на съдебния изпълнител да предприеме необходимите
действия за поддържане висящността на изпълнителния процес съобразно правомощията му
не може да бъде обвързано със санкция в тежест на кредитора.
5
В настоящия случай в приложеното копие на изп. дело № 20148490401348 не са налице
данни ЧСИ А.П. да е уведомил взискателя за настъпилата на 11.01.2016 г. смърт на длъжника
К.Г.Б., поради което забавата в издирването и конституирането на наследниците й не може
да се вмени във вина на „Топлофикация София“ ЕАД, която все пак е подала молба за
снабдяване с удостоверение за наследници на 22.06.2018 г. По изложените мотиви
настоящият въззивен състав счита, че давността е била прекъсната на 02.02.2016 г., а в
периода 11.01.2016 г. – 12.02.2019 г. същата е спряла да тече, като от приемане на
наследството от новия длъжник Е.Г.Б. на 12.02.2019 г. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок за оспорените вземания. Същият отново е спрял да тече със спирането на
изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК поради смъртта на
новоконституирания длъжник Е.Г.Б. на 03.07.2020 г. и е започнал отново да тече едва с
конституирането на нейния наследник Д. С. Д. с разпореждане на съдебния изпълнител от
19.06.2024 г. В рамките на този период отново липсват каквито и да било данни за
уведомяване на взискателя относно смъртта на длъжника и необходимостта от
предприемане на действия за издирване на наследниците му, поради което погасителната
давност през това време не е текла, като същата е била валидно прекъсната на 25.06.2024 г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Д. С. Д. и до приключване на
устните състезания по настоящото дело на 26.11.2025 г. не е изтекъл петгодишният
давностен срок за оспорените вземания.
В допълнение следва да се отбележи, че считано от подаване на исковата молба по
настоящото дело на 05.07.2024 г. и по време на настоящия процес давността е спряла да тече
на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика,
погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от
длъжника по аргумент от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която не изисква други
условия за спиране на давността освен висящ процес с предмет конкретното вземане, а
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако бъде отхвърлен. В този смисъл – Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
720/2022 г., IV г. о., Решение № 50105 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021 г., IV г.
о., Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., Решение №
50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о. и др.
Във връзка с доводите на въззивницата следва да се посочи, че цитираното от нея решение
по гр.д. № 9227/2024 г. по описа на СГС засяга въпроса за настъпилата перемпция по
изпълнителното дело, като с решението се отменя отказа на съдебния изпълнител да
прекрати производството, но съдебният акт няма отношение към срока на погасителната
давност – в този смисъл изрично е посочено в решението, че настъпилата перемпция по
изпълнителното дело не води автоматично до извод, че погасителната давност също е
изтекла, като това не е предмет на производството по чл. 435 ГПК. Дори и да се приеме, че
въпреки спирането на изпълнителното производство в случая е настъпила перемпция по
изпълнителното дело, то този извод не би обосновал различен изход на настоящия правен
спор. Перемепцията е без правно значение за давността, като трайната съдебна практика
6
приема, че това са два различни правни института с различни правни последици. За разлика
от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело
(преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Ето защо обстоятелството, че
делото е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не възпрепятства
прекъсването на давността с предприемането на изпълнителни действия преди изтичане на
давностния срок (в този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3),
респ. не обосновава различни изводи относно спирането на погасителната давност, което е
обвързано от наличието или липсата на възможност за взискателя да предприема активни
действия за събиране на вземането си срещу правосубектно лице.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че считано от последното
валидно изпълнително действие, предприето на 25.06.2024 г., петгодишната погасителна
давност за оспорените вземания не е изтекла, поради което оспорените от ищеца вземания
към настоящия момент не са погасени по давност, а предявените отрицателни
установителни искове са неоснователни. Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5182 от 24.03.2025 г., постановено по гр. дело № 40805/2024 г.
по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8