Номер 347026.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503055 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна,чрез юрисконсулт БЙ, срещу
Решение №26082/31.08.2020г., постановено по гр. дело №16006 по описа за 2019г. на ВРС,
с което, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, въззивникът
е осъден да заплати на С. Т. И. сумата 1514,01 лв., представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за
производството в размер на 230лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът между страните е
изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически положения спор не
съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно
субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно
време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл.3, ал.3 от Наредба № 81213-776,
съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8
часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
1
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В
условие на евентуалност претенцията да се отхвърли за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г.,
поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към
дневен труд в размер на 275,58лв., Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозиран в срока по чл.263 ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба №81213з-
776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл.179,ал.2 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в
чл.259,ал.1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и
приложения по чл.261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.01.2021г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3