Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т.,, 16.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд – Г.Т., на двадесет и
втори юни две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Росен Стоянов
при участието на секретаря Радостина
Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00372 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано е по искова молба с искова молба с вх.№261019/09.12.2020г., депозирана от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., С. община, район Л., бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт Г.Г., с която срещу Т.А.Д. с ЕГН - **********, с настоящ адрес: ***, е предявен иск с посочено правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Т.А.Д. с ЕГН - **********, че същата дължи на „А.С.В.“ ЕАД сумите, както следва: 472,07 лева /четиристотин седемдесет и два лева и 07 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит; 86,68 лева /осемдесет и шест лева и 68 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 04.02.2018 г.; 134,81 лева /сто тридесет и четири лева и 81 стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. до 12.03.2020 г. Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.
След справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Договор за потребителски паричен кредит № *********/09.12.2016 г. ведно с договорни разпоредби; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.” АД и „А.С.В.“ ООД; Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; Потвърждения за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 01.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.; Пълномощно от управителя на „Ф.Б.” ЕООД, с което е упълномощено „И.А.М.” АД да уведомява длъжници от името на „ Ф.Б.” ЕООД; Пълномощно от управителя на „И.А.М.” АД, с което е упълномощено „А.С.В.” АД да уведомява длъжници от името на „И.А.М.” АД.; Пълномощно от управителя на „И.А.М.” АД, с което е преупълномощено „А.С.В.” АД да уведомява длъжници от името на „Ф.Б.“ ЕООД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017г.; Уведомително писмо от „Ф.Б.“ ООД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „И.А.М.” АД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№ УПЦ-П- ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.11.2017 г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителните писма до длъжника; Уведомително писмо от „Ф.Б.“ ООД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.07.2017 г. и Уведомително писмо от „И.А.М.” АД чрез „А.С.В.“ АД с изх.№ УПЦ-С- ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. за извършената цесия от 01.11.2017г.
Районен съд – Г.Т.,, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Г.Т., е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.
При горните мотиви съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка
с чл.99 във връзка с чл.240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените и
поискани по гр. дело №00372/2020г. по описа на Районен съд – Г.Т., разноски в
размер на 375лева /в това число държавна такса за разглеждане на ИМ - 25 (двадесет
и пет лева) лева; юрисконсултско
възнаграждение - 350,00 (триста и петдесет) лева/.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответника трябва да бъде
осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 258/2020г по описа на Районен съд -
Г.Т., в размер на 75лева /в това число държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 25 (двадесет и пет лева) лева; юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство - 50,00 (петдесет)лева/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че
Т.А.Д. с ЕГН - **********, с настоящ адрес: ***, има следните неплатени парични
задължения към „А.С.В.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., С. община, район Л., бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., (за
които е издадена Заповед за изпълнение №260016/02.10.2020г. по частно гр. дело
№258/2020 г. по описа на Районен съд – Г.Т.,): 1) 472,07 лева /четиристотин
седемдесет и два лева и 07 стотинки/ - представляваща главница по договор за
кредит, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (01.10.2020г.) до окончателното плащане. 2) 86,68 лева /осемдесет и
шест лева и 68 стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от
15.01.2017 г. до 04.02.2018 г. 3) 134,81 лева /сто тридесет и четири лева и 81
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 15.01.2017 г. до
12.03.2020 г.
ОСЪЖДА Т.А.Д. с ЕГН - **********, да
заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С., С. община, район Л., бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.,
направените разноски по гр. дело №00372/2020г. по описа на Районен съд – Г.Т.,
в размер на 375(триста седемдесет и пет) лева, както и разноските по частно гр.
дело №258/2020г. по описа на Районен съд – Г.Т.,, в размер на 75лева (седемдесет и пет).
Банкова сметка, ***ата сума IBAN ***,
Банка: Обединена Българска банка АД, BIC ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: