№ 1970
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:Е. Александрова
при участието на секретаря КристИ. П. Георгиева
в присъствието на прокурора Х. Ив. Х.
като разгледа докладваното от Е. Александрова Гражданско дело №
20241100114729 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган
по смисъл на Конвенцията.
Г. П., роден на ********** г., прави искане по чл. 7, б. „f”, вр. чл. 8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ХК) и на
основание чл. 22а, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), срещу майката И. К. В.,
родена на ******* г., за връщане на малолетното дете С. П., родено на ******* г., в
държавата по обичайното му местопребиваване - Великобритания с твърдения за
незаконното му задържане в Република България. В молбата са изложени факти за
незаконното задържане на детето в България от неговата майка И. К. В..
Сочи се, че съгласно приложеното удостоверение за раждане, детето С. П. е родено в
гр. Лондон с вписани родители г-жа И. К. В. - майка и Г. П. - баща. Детето има българско,
британско и австрийско гражданство. В молбата за връщане е посочено, че майката е родена
на ******* г. в България и е с българско и британско гражданство, а бащата е роден на
********** г. и е с австрийско гражданство. Не е представен документ за сключен брак
между родителите. Твърди се, че и двамата родители работят в Лондон. По данните от
молбата детето е отведено в България в края на месец май 2024 г. от майката И. В., която е
уведомила бащата Г. П., че престоят на дъщеря им ще продължи няколко месеца и след това
1
тя ще бъде върната в Лондон към края на август 2024 г. През време на престоя на детето в
България за него грижи за него полагали родителите на майката И. В., тъй като тя самата е
продължила да работи в Лондон. Молителят сочи, че това отвеждане на детето в България
не е единственото и всеки път майката само го е уведомявала. Излага се, че на 22.07.2024 г.
И. В. изпратила електронно съобщение на Г. П. за това, че тя смята, че е в интерес на детето
да остане да живее в България, като въпреки противопоставянето на молителя срещу това
решение, майката задържала детето в България, предлагайки на г-н П. да го вижда толкова
често, колкото желае, като го посещава в България. Молителят твърди, че дъщеря му се
отглежда в гр. София от родителите на майката, на които тя е поверила детето, а тя самата се
е върнала и продължила работала си в Лондон, като същият обосновава молбата си за
връщане на дъщеря му във Великобритания с това, че детето е родено в Лондон, родителите
живеят и работят постоянно в Англия, С. е посещавала детска градИ., за което е представено
писмо от детска градИ. „Въображение"' от септември 2023 г. до май 2024г.
В молбата се сочи, че съгласно приложимото действащото право във Великобритания
в областта на родителските права - извлечение от Закона за децата от 1989 г. и Закона за
отвличането на деца от 1984 г. /предоставено от Централният орган на Англия/, бащата на
дете е носител на родителски права, ако и двамата родители са присъствали, когато
раждането е регистрирано. Сочи се, че молителят е вписан в удостоверението за раждане на
дъщеря си, т.е. той е участвал в регистрацията на раждането и това го поставя в кръга на
лицата, които са носители на родителски права по силата на правната норма на относимия
закон, в случая чл. 4. параграф 1А, буква „ а" от Закона за децата от 1989 г. вр чл. 4.
параграф I . буква „ а“ от Закона за регистрацията на ражданията и смъртните случаи.
Излага се, че съгласно раздел 3, параграф 1 от Закона за децата от 1989 г. родителската
отговорност се определя като всички права, задължения, отговорност и власт, които
родителите имат по отношение на детето и неговото имущество, като съдилищата включват
даването на съгласие за извеждане на детето извън страната. Сочи се, че освен това Законът
за отвличането на деца от 1984 г. обявява за престъпление извеждането на дете под 16-
годишна възраст извън Обединеното кралство без съгласието на всяко друго лице, което има
родителски права. Въз основа на изложените фактически и правни основания, обосноваващи
молбата за връщане от България във Великобритания на детето С. П., се твърди, че може да
се приеме, че задържането на детето в България след месец август 2024 г. е неправомерно по
смисъла на чл. 3 от Хагската конвениия от 1980 г. Излага се, че нормата на чл. 3 определя
като неправомерно прехвърлянето или задържането на дете извън държавата на обичайното
му местопребиваване, когато детето е изведено от тази държава без знанието или съгласието
на лицето или институцията, които са носители на родителските права, предоставени по
силата на закона, на съдебно решение или на споразумение. Поддържа се, че държавата на
обичайното местопребиваване на детето С. П. е Великобритания по силата на факта на
раждането и отглеждането му преимуществено в тази държава, избрана от родителите да
живеят и работят постоянно в нея. Сочи се, че дори към момента на подаване на молбата
майката, която е отвела детето в България и е взела еднолично решение то да остане в
страната, продължава да живее и работи във Великобритания, както и че това обстоятелство
2
показва, че тя не се е отказала от постоянно местоживеене във Великобритания и това нейно
решение влияе върху местопребиваването на детето, като родител, който полага или
организира основните грижи за отглеждането на детето. Излага се, че съгласно приложимото
английско законодателство в областта на родителските права, всеки от родителите е носител
на родителските права, като решенията относно напускането на Великобритания и трайно
преместване на дете в друга държава не могат да бъдат взети еднолично и дори е обявено за
престъпление, ако детето е изведено по решение само на единия родител. Ето защо се сочи,
че тъй като бащата не е дал съгласие детето му да живее трайно извън Великобритания, е
подал молба за връщането му по реда на Хагската конвенция от 1980 г., липсва съгласие
между родителите относно местоживеенето на детето в България и следователно
задържането му в България е извършено въз основа на еднолично решение на майката, на
което тя няма право. Отделно от това се сочи, че молбата е постъпила в Министерството на
правосъдието три месеца след довеждането на детето в България и почти веднага след
твърдяното незаконно задържане на детето в края на месец август 2024 г., поради което
следва да се приеме, че е подадена в едногодишния срок, предвиден в чл. 12, ал. 1 от
конвенцията, уреждащи издаване на разпореждане за незабавното връщане на детето в
държавата на обичайното му местопребиваване. Излага се, че в резултат на предприетите
действия за локализиране на детето в България в Министерството на правосъдието, е
получено на 04.12.2024 г. писмо от Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ гр.
София, в което са посочени действията на дирекция „Социално подпомагане, Красно село,
посетила детето в дома на неговите баба и дядо по майчИ. линия, находящ се в гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади", ул. „******* апартамент 4. Твърди се, че в писмото е отразено
изявлението на майката г-жа И. В., че решението детето да живее в България е изцяло
нейно, тъй като смята че е по-добро място за живеене на детето и не смята да го връща във
Великобритания, като бащата бил уведомен за това решение при последното му идване в
България без посочена дата.
Предвид гореизложеното се моли, на основаниечл. 22а от ЗЗакрД, да бъде образувано
гражданско дело за разглеждане на молбата от Софийски градски съд.
Към молбата на Министерство на правосъдието са приложени следните документи: Молба
за връщане на детето по чл. 8 от Хагската конвенция; 2. Пълномощно по чл.28; 3. Копие от
удостоверение зараждане на детето С. П.; 4. Копие от писмо от посещаваната от детето
детска градИ.; 5. Извлечение от английското законодателство; 6. Социален доклад на ДСП -
Красно село - гр. София.
Ответницата И. К. В. оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява
становище, че същата е неоснователна. Сочи, че не е налице противозаконно отвличане,
респ. задържане, на детето С. в България, тъй като същото било доведено в страната с
изричното съгласие на бащата, който впоследствие е променил решението си, на второ
място се оспорва, че детето е било с обичайно местопребиваване във Великобритания,
доколкото от раждането си на18.04.22 г., детето е пребивавало много по-дълъг период от
3
време в България, отколкото в Англия, респективно пребивавало е в България за периодите
от: 25.06.22 г.-16.07.22г., от 20.08.22г.-21.04.23 г., от 27.05.23 г.-28.08.23 г., от 20.12.23 г.-
29.01.24 г., от 14.03.23 г.-20.04.24 г., както и от 25 .05 .24 г., излага освен това, че бащата не е
упражнявал ефективно родителските права, тъй като още от самото си раждане, на *******
г., детето еживяло в общо домакинство с баща сизамного кратък периодот време, около
четири месеца, до 20.08.22 г., като дори и в рамките на този кратък период от време, майката
и детето били в България за периода от 26.06.22 г.до 16.07.22 г., а скоро след това, от 20.08.22
г., и по време на целия отпуск по майчинство, до края на януари 2023 г., детето е било
заедно с майка си вБългария, като бащата ги посетил 3-4 пъти.
Отделно от това се позовава на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „а“ и б. „б“ от
Хагската конвенция, като излага, че в случай на връщане на малолетното дете във
Великобритания, това обстоятелство ще постави детето в неблагоприятна ситуация, и ще я
изложи на заплаха от увреждане, защото ще я лиши от създадената за нея подкрепяща среда,
сочи се, че предвид ниската възраст на детето, то се нуждае от ежедневни грижи от неговата
майка, а евентуалното отделяне от нея би го поставило в риск. Сочи се, че заплахата от
увреждане и поставянето в неблагоприятна ситуация произтичат както от обстоятелствата,
свързани с бащата /липса на постоянна работа във Великобритания, като той веднъж вече
при прекратяване на трудовия му договор заявявал на ответницата, че ако не си намери
работа, ще се върне във Виена и ще напусне Лондон, така и предвид обстоятелството, че
няма данни същият да работи, каква е неговата ангажираност по трудов договор и за това
какви месечни доходи получава и дали тези доходи могат да осигурят неговата издръжка и
и издръжката по домакинството /наем, консумативни разходи и др./, както и средства за
отглеждането на детето, нито има данни къде живее. Излага се, че молителят е австрийски
гражданин, без подкрепяща среда във Великобритания, като сестра му и възрастната му
майка, живеят в Австрия. От друга страна се сочи, че ответницата е започнала е работа по
трудов договор в София, в „ПрайсуотърхаусКупърс Одит ООД, София, на длъжност" Бизнес
анализатор, информационии технологии", „Старши асистент " в отдел „Одиторски услуги",
с много добро месечно възнаграждение, и освен че е отговорен родител, е в състояние да
покрива фИ.нсовите грижи за детето. Излага се, че малолетната е на твърде ниска възраст за
да приеме без сътресения отглеждането си без майчини грижи, които молителят не може да
замести по никакъв начин. Извън това се твърди, че са налице и рискове в поведението на
самия молител, който освен, че досега не е бил ангажиран пряко в полагането на
непосредствени грижи за детето, но и в присъствие на детето многократно упражнявал
психическо домашно насилие над майката, обиждал я, псувал я, заплашвал я вдигал
скандали дори и от елементарен въпрос като например „Би ли почистил бутилката на С.,
докато аз я сложа на рамо след млякото й ?", обиждал я с неприличии и нецеизурии думи от
рода на "Are you а fucking idiot?", *******", "Shut thefuck up", "You'restupid", "Bitch",
(„*******?", „*******" , „Млъкни по дяволите", „Ти си глупава", „ *******") и всичко това
пред детето. Твърди се, че на няколко пъти бащата дори казвал на майката „Просто си
замИ.вай със С. в София." Твърди се също, че обидите били насочени не само към майката,
но и към нейното семейство, като при един от поредните скандали на 18.08.2022г. молителят
4
отново пред детето нарекъл нейните родители цигани, плъхове, как С. ще стане циганин и
плъх като тях и други обидни думи. При друг скандал той направил унизителен коментар за
българите, които според него са най-долните от нисшите и „как поне пречиствал кръвта на
С. от нейните български гени". Излага се, че в края на 2022г. и началото на 2023г. майката и
бащата започнали да посещават семеен психолог, но без резултат, като агресията и лошото
отношение на молителя към майката и невъзможността му той да приеме факта, че след
раждането на С. е родител, със съответните права и отговорности, довели до фактическата
раздяла между родителите на 18.02.2023г., когато бащата се изнесъл от жилището. След
тази дата майката няма информация къде е отишъл да живее, при кого, при какви условия.
Твърди се, че от раждането на детето до настоящия момент детето е отглеждано от майката и
нейните родители, като бащата не е участвал в отглеждането на С., не проявявал особен
интерес към нея, нейното развитие и много рядко отделял време, за да прекарва време с
детето. Твърди се още, че от известно време бащата комуникирал с майката единствено чрез
имейл, като блокирал всички останали средства за комуникация. Излагат се и други
подробни съображения. Моли се молбата на молителя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират се разноски по списък. Към отговора са представени писмени
документи, отнасящи се до раждането на детето, както и за посещавана от него детска
градИ. в София и в Англия, декларация, подписана от бащата, даваща право на майката да
извежда детето от Великобритания, документи за трудова заетост на майката във
Великобритания и понастоящем в София, данни за доходите й от трудова заетост – във
Великобритания и за тези в София, за наем на жилище във Великобритания, както и за
размер на таксата за детска градИ. във Великобритания , за пътуванията на нея и нейните
родители, а също и на детето С. от Великобритания за България и обратно, за това кой е
заплащал тези пътувания, за обстоятелството, че родителите й притежават апартамент в град
София, за електронна кореспонденция между страните.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е неоснователна,
като излага съображения за наличие на хипотезата на чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция,
както и че бащата не е упражнявал ефективно родителските права.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете във Великобритания по реда
на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се
предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е
имало обичайно местопребиваване във Великобритания непосредствено преди отвличането
му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България
в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на родителски
права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да
изтече една годИ. от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след
изтичане на периода от една годИ.; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските
5
права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е
приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация;
7)връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в
областта на защитата на правата на човека и основните свободи.
По делото са изслушани страните, както и свидетелите О.Г., австрийски гражданин,
без дела и родство със страните, И.-С. П., австрийска гражданка, майка на молителя, както
и В.Д.Р.-В. и К.П.В., родители на ответницата.
Св. Граймайстер сочи, че е запознат с грижите, които бащата полага за дъщеря си,
както и че бащата има изключително добре изградена връзка със своето дете, сочи, че детето
в момента живее в България, защото майката го е довела, но Г. П. не е давал съгласие.
Излага също, че е чувал от Г., че И. е дошла в България и не се е върнала. Сочи, че в
апартамента си бащата е подготвил доста неща за детето, не може да посочи адрес на този
апартамент в Лондон.
Св. си спомня, че през м. Декември 2023 г. е виждал детето на страните, като твърди,
че има и други случаи, в които го е виждал, не е виждал жилището, в което И. и Г. са
живели. Св. сочи също, че не знае и не е присъствал на разговори между майката и бащата
във връзка с това, къде те искат да се отглежда детето дали в Австрия, дали в Лондон или в
България, като излага, че това което знае, го знае от Г..
От показанията на св. И.-С. П., майка на молителя Г. П., се установява, че преди
раждането на детето, отношенията между Г. и И. били добри, но след раждането на детето,
покрай липсата на сън, стресът от появата на бебето, след 2-3 месеца настъпили промени в
отношенията им и те се влошили, като ответницата се държала като нормална майка, а
молителят правел това, което нормален баща прави за детето си.
Св. П. сочи, че е виждала страните и детето в Лондон, в апартамента им, където и
самата тя е била отседнала. Сочи също, че е виждала два пъти Г. и детето С. в София, като
при една от срещите в София е видяла как Г. и И. се скарали, като бащата на И. дошъл, за да
ги вземе с автомобила си. Св. излага и за случаи, докато е била в дома на страните в Лондон,
когато същите се карали, но не можела да разбере по какъв повод точно се карат.
Излага също, че Г. е искал И. и детето да дойдат на гости на свидетелката в Австрия
и за известно време да останат с детето – ако искат. Свидетелката сочи, че молителят е
заплащал сметките, докато живеели съвместно тримата в Лондон.
От показанията на свидетелката В.Д.Р.-В., майка на ответницата, се установява, че
след раждането на детето С., тя е помагала в грижите за детето до 24 май 2022г., като в този
период молителят се подготвял за изпити и почти не го виждала в апартамента на страните,
свидетелката е видяла и чула някои пререкания между страните, като на 18.02.2023 г. Г. П.
6
се изнесъл от жилището на страните.
За първи път детето С., ответницата и молителят пристигнали в България, около
20 юни 2022 г., като в една от вечерите чула заедно със съпруга си скандал на улицата, в
който разпознала гласа на дъщеря си, която плачела. Свидетелката чула, че молителят с груб
глас казал, че ще си тръгне веднага от България и няма да стъпи повече „На тази шибана
територия“.
Свидетелката сочи, че от раждането на детето единствено за него се грижи майката,
заедно с помощта на свидетелката и съпруга й.
Сочи също, че по отношение на фИ.нсите, ответницата дори и когато била в отпуск
по майчинство, заплащала процент от наема на апартамента - около 60 процента от
стойността на наема на апартамента и сметките на този апартамент.
След като окончателно се разделили страните, т.е. молителят напуснал техния
апартамент на 18.02.2023 г., основно фИ.нсовата тежест паднала върху ответницата, като
градИ.та на детето възлизала на около 2 хил. паунда, квартирата първоначално струвала
2700 паунда, но в рамките на няколко месеца, наемът се вдигнал на 3 хил. паунда. Бащата
заплащал по калкулатор на Великобритания според доходите си 720 Паунда. Свидетелката
сочи, че тя и съпругът и помагали на дъщеря си, защото знаели, че няма как да се справи,
тъй като нейната заплата почти покривала градИ.та и наема, а другите разходи били
отделно.
Свидетелката сочи за случай, когато детето през месец април 2023 г. се разболяло от
Ковид, вдигнало температура почти 40 градуса, за което майката писала на бащата, а
неговата реакция била, че нищо не може да направи и уведомил майката, че я блокира от
всякакви комуникации, освен имейли. След този случай свидетелката не знае дали бащата се
е интересувал дали детето е оздравяло. Свидетелката описва и случай, когато бащата върнал
детето, след разходка с него с висока температура - 39.4 градуса и майката не успяла да
свали температурата на детето до и след полунощ.
Свидетелката сочи, че по време на цялото майчинство от 20 август 2022 г. до 20
април 2023 г. детето било в София с майка си. Бащата трябвало да полага грижи за детето,
като вземе отпуск по бащинство м. март и м. април 2023 г., но той на 18.02.2023 г. се изнесъл
от апартамента и не поел ангажимент да гледа детето, поради което ответницата трябвало за
10 дни да организира гледането на детето и да се справи с цялата тази новосъздала се
ситуация. Освен това, когато той се изнесъл, не обсъдил с майката как ще се гледа детето
през м. Март и м. Април – 2023 г., във времето, когато той първоначално бил поел този
ангажимент. Многократно настоявал ответницата да му върне депозита за апартамента който
е дал и накрая тя му го върнала.
Св. излага, че липсата на каквато и да било подкрепа и фИ.нсовото изтощаване
наложили връщането на ответницата и детето в България. Св. сочи, че от момента в който
детето станало български гражданин през есента на 2022 г., С. е наблюдавана от личния си
7
лекар в България, всички профилактични прегледи са й направени в България, като детето
от 01.09.2024 г. редовно ходи и на детска градИ. в София.
Св. сочи, че тя лично не е чула г-н П. да е дал съгласие детето да остане в България с
майката И..
От показанията на св.К.П.В., баща на ответницата, се установяват подобни
обстоятелства, както и от показанията на нейната майка – за обидното отношение от страна
на молителя спрямо ответницата, което се случило в края на месец юни 2022 г., за помощта,
която той и неговата съпруга са оказвали на ответницата както за отглеждането на детето,
така и фИ.нсова подкрепа, разказва за случай в Гранд Хотел София, когато между страните
отново станал скандал, в присъствието на майката на молителя.
Св. описва и как са протичали срещите между бащата и детето, когато бащата е
осъществявал контакти, като акцентира върху неумението на Г. П. да полага адекватни
грижи за детето си.
Св. излага, че детето не се е адаптирало в Лондон, като описва адаптивните дни на
детето в детската градИ..
Сочи и че ответницата от 2007 г. е в Лондон, където е завършила престижен
университет, но връщането в България с детето се е наложило, защото майката не можела да
издържа в Лондон вкл. и фИ.нсово, каквато и подкрепа да имала от своите родители, а той и
съпругата му били във Великобритания по шест – седем пъти в годИ.та там.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като съобразява
разпоредбата на чл.172 от ГПК и ги преценява с оглед всички други данни по делото.
За целите на настоящото производство е изготвен и представен социален доклад от
компетентната по местоживеене на детето С. в Република България Дирекция „Социално
подпомагане“ – Красно село.
В настоящия случай детето С. П. е имало обичайно местопребиваване във
Великобритания от раждането си на ******* г. Детето е родено във Великобритания, в
Болница Свети Тома", видно от представено заверено копие на регистрация за раждане
BCN 930172/29.04.2022г., издадено от административен район Ламбет, Лондон, посещавало
е детска градИ. във Великобритания, което обстоятелство се установява от препис от
удостоверение от Детска градИ. „Въображение“, от което е видно, че детето С. е посещавало
посочената детска градИ. от месец септември 2023 г. до месец май 2024 г. Не се спори между
страните, а се установява от доказателствата по делото, че детето е родено на ******* г. във
Великобритания, както и че бащата е предоставил декларация на майката, по силата но
която детето да напуска пределите на Великобритания придружавано от своята майка.
/препис от декларация от 12.02.2023 г., подписана от бащата, представена от ответницата с
отговора на молбата/.
8
Действително детето е било отглеждано и в България, но доколкото същото е на
много ниска възраст, следва да се посочи, че децата в кърмаческа или ниска възраст по
необходимост споделят социалната и семейната среда на хората, от които зависят, като
безспорно от доказателствата по делото се установява, вкл. и от св. показания, че до
започването на работа в България на 29.11.2024 г., значителна част от живота на майката е
бил концентриран преимуществено във Великобритания, поради което следва да се приеме,
че и обичайното местопребиваване на детето е било в тази страна.
Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите Й.-С. П., майка
на молителя, както и от показанията на свидетелите В.Д.Р.-В. и К.П.В., родители на
ответницата, които са посещавали дома на молителя и ответницата във Великобритания,
където молителят, ответницата и детето С. са живеели заедно, като свидетелят В. сочи, че
ответницата от 2007 г. е в Лондон, където е завършила университет, който в момента е номер
три във Великобритания.
Между страните е безспорно, че бащата е напуснал жилището, което са обитавали
заедно с ответницата и детето С. на 18.02.2023 г., като майката, заедно с детето С., са
пристигнали в България в края на месец май 2024г. Безспорно е също, че бащата не е дал
съгласие за задържането на детето в Република България след края на месец август 2024 г.,
нито впоследствие е приел задържането на детето в Република България – бащата се
противопоставя на задържането на детето в България, което противопоставяне е
обективирано в молбата по чл. 8 от Хагската конвенция. Детето е задържано от неговата
майка в Република България в нарушение на установените във Великобритания правила за
упражняване на родителските права. Това е така, тъй като съгласно приложимото
действащото право във Великобритания в областта на родителските права - Закона за децата
от 1989 г. и Закона за отвличането на деца от 1984 г. /предоставено от Централният орган на
Англия/, бащата на дете е носител на родителски права, ако и двамата родители са
присъствали, когато раждането е регистрирано. В случая молителят е вписан в
удостоверението за раждане на дъщеря си, т.е. той е участвал в регистрацията на раждането
и това го поставя в кръга на лицата, които са носители на родителски права по силата на
правната норма на относимия закон, в случая чл. 4. параграф 1А, буква „ а" от Закона за
децата от 1989 г. вр чл. 4. параграф I . буква „ а“ от Закона за регистрацията на ражданията и
смъртните случаи. Съгласно раздел 3, параграф 1 от Закона за децата от 1989 г.
родителската отговорност се определя като всички права, задължения, отговорност и власт,
които родителите имат по отношение на детето и неговото имущество.
Молбата на Г. П. за връщане на детето С. П. във Великобритания е подадена на
23.08.2024, а чрез Министерство на правосъдието в съда на 19.12.2024 г., т.е. преди да е
изтекла една годИ. от датата на задържането на детето в България – края на месец май 2024
г.
Съдът намира обаче, че не може да се приеме категорично, че бащата, макар и
носител на родителските права, е упражнявал ефективно същите по отношение на детето С.,
както към датата на довеждането на детето в България в края на месец май 2024 г., така и
9
след напускането му на жилището /на 18.02.2023 г., 10 месеца след раждането на детето/,
което са обитавали общо страните заедно с детето, като същият доброволно след 18.02.2023
г. е абдикирал от задълженията си, свързани с родителската отговорност, провеждал е
спорадични и кратковременни контакти с детето, а фИ.нсовият му ангажимент към
издръжката на детето се е свеждал до заплащане на 1/3 от таксата за детска градИ.. Тези
обстоятелства се установяват от свидетелските показания на св. В.Д.Р.-В. и К.П.В.,
родители на ответницата, от които е видно, че молителят е напуснал общо обитаваното
жилище с майката и детето, като грижите му за детето са се свеждали до спорадични
контакти с него, както и до предоставяне на минимална част от таксата за детската градИ. на
детето, което е довело майката до фИ.нсова невъзможност да издържа себе си и детето в
Англия /при нетна заплата около 5600 паунда, същевременно наем на жилище и такса за
детска градИ. в размер на около 5000 паунда/ и именно това е породило решението й за
връщане в Република България, където родителите й притежават собствен апартамент,
видно от препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание
давностно владение от 27.11.2018 г. и където ответницата се е устроила трудово с добри
доходи за стандартите на Република България.
Независимо от всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице и основанията
на чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, при които детето не следва да бъде връщано в държавата на обичайното
му местопребиваване. Това е така, тъй като връщането на детето С. във Великобритания би
го поставило в неблагоприятна ситуация, което произтича от твърде ниската му възраст – на
2 години и 11 месеца, понастоящем, като бащата към настоящия момент почти не е полагал
самостоятелни грижи за детето и все още не се е адаптирал в грижите си към него.
Изслушана от съда, майката е обяснила, че е полагала много усилия бащата да може
да се адаптира, да влезе в ролята на баща, детето да може да се адаптира към него, както и че
през цялото време ги е придружалава много месеци подред, за да може да се осъществи
връзката между тях и детето да бъде спокойно и да не е така емоционално напрегнато.
Майката е посочила също, че бащата не се е сещал да вземе необходимите неща за времето с
детето, а майката му давала храна, вода, памперс и всичко от което детето има нужда за
времето, в което то прекарва с баща си, като независимо от нейните напомняния, често
бащата казвал, че е забравил.
Отказът да се върне детето във Великобритания има и друго основание - при
изслушването му от съда молителят е посочил, че за довеждането на детето в България от
извеждането му в Обединеното Кралство през м. Май 2024 г., е дал съгласие, но при
положение, че детето ще се върне обратно във Великобритания около м. Август 2024 г.
Посочил е, че понастоящем получава нетно месечно 4500 Британски паунда, посочил е, че
работи като инвестиционен анализатор по макро-изследвания, както и че може да се снабди
с документ - трудов договор и/или удостоверение за получаваните от него доходи от
работодателя му. Посочил е, че към момента живее в Лондон, в жилище под наем и че може
да представи договор за наем на жилището и не възразява да го представи по делото, но
10
към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция такива
документи не са представен. Св. О.Г. сочи, че молителят има постоянно жилище в Англия,
но не може да посочи адреса му. При това положение, наред с обстоятелството, че детето е
на твърде ниска възраст, доколкото молителят не е доказал по делото, че разполага с
необходимите жилищни условия и доходи, които да обезпечат задоволяване потребностите
на детето при връщането му във Великобритания, без майката, то съдът намира, че
връщането на детето би го поставило в неблагоприятна ситуация по смисъла на чл. 13, б.
„б“ от Хагската конвенция.
В случая съдът съобразява и изразеното становище, обективирано в заключителната
част на социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, изготвен на
14.01.2025г., съгласно което детето С. е записана в детско заведение в София, където е
напълно адаптирана и социализирана, както и че предвид възрастта на малолетната С.,
същата е напълно зависима от грижите на своята майка, а възрастта на детето не позволява
същото да бъде лишено от грижите на майката за дълъг период от време.
С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето във
Великобритания, като неоснователна.
По разноските – такива са заявени от ответницата, като с оглед изхода на делото,
претенцията й се явява основателна. Ето защо съдът осъжда молителя да й заплати
сторените разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лв., при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 20 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, действителната правна и
фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /две/, както и
направеното възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско
възнаграждение.
Искането на ответницата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
над уважения размер от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 4510 лв., подлежи на
отхвърляне.
Следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на разноски в размер на
7776.74лв. за превод на документи и за фотокопия на доказателства, тъй като от
представените документи, за които се твърди, че удостоверяват извършените плащания, не
може да се установи какви точно документи са превеждани, съответно фотокопирани, както
и че тези документи са използвани по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. П., роден на ********** г., постъпила чрез Министерството на
правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската
11
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на
детето С. П., родено на ******* г., ЕГН **********, в Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия , като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. П., роден на ********** г., да заплати на И. К. В., ЕГН **********,
-ви
сторените разноски по гр. д. № 14729/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
брачен състав, в размер на 2500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
като отхвърля искането на И. К. В. за присъждане на разноски над уважения размер от 2500
лв. до пълния претендиран размер от 4510 лв. за адвокатско възнаграждение, както и за
присъждане на разноски в размер на 7776.74 лв. за превод на документи и за фотокопия на
доказателства, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12