Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1799/23.12.2020 година, гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С. и
прокурор Христо К.,
разгледа адм.д. № 1430/2020 година.
Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от И.Х.И.
с ЕГН ********** с адрес ***, ж. к. „Славейков“, блок 39, вход 2, етаж 7 и
съдебен адрес ***, офис 2 чрез адвокат С.К. ***, против Областна дирекция –
Бургас на МВР за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление (НП) №
18 – 0769 - 002216/2018 година на началник на група към сектор „Пътна полиция“
в ОД – Бургас на МВР.
В исковата молба се заявява, че
за оказаната правна помощ и процесуално представителство по обжалване на НП
ищецът е направил разноски в общ размер на 300
лева, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д. № 2/2016 година
на ОСС на ВАС, подлежат на обезщетяване от ответника.
Ответникът по иска, чрез
процесуален представител, оспорва исковата молба. Поддържа, че ищецът не
представя надлежни доказателства за реалното заплащане на претендираната сума,
както и за това, че самият договор се намира в кориците на КАНД, във връзка с
което е постановена и отмяната на наказателното постановление. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Прокурорът
пледира
основателност на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл. 205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с НП № 18-0769-002216/05.06.2018 година,
издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР на
ищеца И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца (лист 8 от приложеното н.а.х.д.
№ 3384/2018 година на БРС).
След проведено обжалване от И., с
решение № 122/30.01.2019 година по н.а.х.д. № 3301/2018 година на АдмС – Бургас
е отменено решение № 1522/15.11.2018 година по н.а.х.д. № 3384/2018 година на
РС – Бургас, както и издаденото НП № 18-0769-002216/05.06.2018 година. По това
съдебно производство И. е заплатил на процесуалния си представител пред РС –
Бургас сумата от 300 лева в брой, съгласно представен договор за правна защита
и съдействие серия В № 68996. В производството пред АдмС – Бургас от И. не са
представени доказателства за заплатено възнаграждение на процесуален
представител.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по този ред.
Съдът счита, че по делото е
доказано наличието на всички предпоставки.
От установените факти съдът прави
извод, че на И.И. е било наложено административно наказание „глоба“ и лишаване
от право да управлява МПС с НП, което е било отменено по съдебен ред като
незаконосъобразно.
Съдът приема, че за обжалването
на НП ищецът е направил разноски като е заплатил 300 лева на адвокат К., който
го е представлявал, съгласно договор за правна защита и съдействие серия В №
68996/10.07.2018 година, представен в производството пред РС – Бургас (лист 18
от н.а.х.д. № 3384/2018 година на РС - Бургас).
Този разход съставлява вредата на
ищеца, съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело
№ 2/2016 година на Общото събрание на съдиите от ВАС, с което е прието, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В
цитираното тълкувателно решение се сочи, че „… след като едно от условията на
АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния
акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези
производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да
се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е
нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая наказателно
постановление)….“. В мотивите на същото тълкувателно решение се заявява още, че
„основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали
искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен
факт - издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния
ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар“.
От цитираните мотиви на
тълкувателното решение, имащо задължителен характер за настоящата инстанция,
може да бъде направен единствен извод: Общото събрание на съдиите от ВАС е
допуснало възможността за обезщетяване по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ на лицата,
заплатили адвокатско възнаграждение при обжалването на НП, само в случаите,
когато НП е отменено от съда. В тази насока тълкувателният акт на ВАС е
еднозначен.
От доказателствата по настоящото
дело се установява, че при обжалването на НП ищецът е достигнал до отмяна на
наложените му санкции, т.е. признат е за невиновен в извършването на нарушението,
за което е бил наказан. Налице е причинна връзка между разноските, които И. е
сторил по обжалването на НП (вредата) и отмяната на издаденото НП
(установяването на неговата незаконосъобразност).
При тези факти и прилагайки
тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година по тълкувателно дело № 2/2016 година
на Общото събрание на съдиите от ВАС, настоящият съдебен състав счита, че
исковата молба е основателна и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, своевременно поискано от процесуалния
му представител с отделен петитум в исковата молба (лист 2). По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 375
(триста седемдесет и пет) лева и 10 (десет) лева държавна такса, които Областна
дирекция – Бургас на МВР следва да заплати на ищеца (лист 3 и лист 7-8).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас
на МВР да заплати на И.Х.И. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 300 (триста)
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас
на МВР да заплати на И.Х.И. с ЕГН ********** сумата от 385 (триста осемдесет и
пет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: