Р Е Ш Е Н И Е
№120
гр.Шумен, 23 Май 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
при секретаря Г. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №70 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1094 от 11.12.2018г. по
гр.д.№1752/2018г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният
установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А." Париж рег.№ /чрез клона му в България с ЕИК /, срещу З.Х.С., с ЕГН **********,***,
за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 4976,07
лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от
14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от
20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева
– мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по
ч.гр.д. №831/2018 г. по описа на ШРС, като неоснователни. С решението са отхвърлени
като неоснователни и евентуално предявените осъдителни искове, с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4976,07 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между
страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021;
451,03 лева – мораторна лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като неоснователни.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за
неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго,
с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала
отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно
съединени искови претенции по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А." Париж рег.№ /чрез клона му в България с ЕИК /,
срещу З.Х.С., с ЕГН **********,***, и в условията на евентуалност, при
отхвърляне на главните претенции поради ненастъпила предсрочна изискуемост,
осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за същите суми, претендирани по
установителния иск. Ищецът сочи, че по ч.гр.д.
№831/2018 г. му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 4976,073 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г.,
сключен между страните; 5179,25 лева – възнаградителна лихва; 451,03 лева –
мораторна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Твърди се,
че е постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът предявява настоящите
искове. Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за
потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г. е предоставил на ответника
паричен кредит в размер на 5000 лева, като е закупена и застраховка за сума от
1680 лева. Ответникът се задължил да върне така заетата сума чрез 60 месечни
вноски, всяка по 216, 44 лева, които вноски включвали главницата по заема и
оскъпяването ѝ. Длъжникът преустановил плащанията по договора на
20.03.2017 г., като към тази дата били погасени седем месечни вноски. На
основание чл.5 от договора, вземането ставало предсрочно изискуемо в пълен
размер /10155,32 лева/. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 4976,73 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните;
5179,25 лева – възнаградителна лихва; 451,03 лева – мораторна лихва от
20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като претендира и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В подадения
отговор, ответника, действащ чрез назначения му от съда особен представител, оспорва
предявените претенции по подробно изложени съображения. Сочи липса на
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца, както и недължимост на
договорната лихва след прекратяване на договора.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства
/ Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13624188 от
14.07.2016 г., извлечение от кредит и др./, се установява, че на 14.07.2016
между страните е сключен
договор за кредит, в размер на 5000 лева. На последната страница от договора,
кредитополучателя е декларирал, че е получил посочената група "Параметри и
условия" сума по посочената в чл.1 банкова сметка. ***становява, че в
дължимата месечна вноска е включена и сума от 28 лева, представляваща главница
на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, в общ
размер на 1680 лева. Предвидено е кредитът да бъде издължен чрез 60 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 216, 44 лева, при средно месечно
отклонение на вноска до 1 стотинка. Предвидени са и последиците при
неизпълнение задълженията на кредитополучателя за плащане на две поредни
месечни вноски, а именно предсрочна изискуемост на цялото задължение,
включително всички, определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането. Ищецът сочи, че ответника е
спрял плащанията на 20.03.2017 г., като към тази дата били направени 7 месечни
вноски, равняващи се, според погасителния план, на сума от 1515,08 лева,
включваща главница, лихва и застраховка по кредита. От представените от ищеца
сертификат за застраховка към процесния договор, ведно с общите условия към
застраховката, се установява, че ответникът и ищеца са подпиС. намерение за
сключване на застрахователен договор, но такъв, сключен със застраховател, не е
представен по делото. Предвидено е премията по застраховката да се изплаща
месечно, като същата е определена съобразно процент от заетата сума. Видно от
погасителния план, кредитора е отразил анулиране на застраховката считано от
20.09.2017 г. След подадено от кредитора заявление по реда на
чл.410 и сл. от ГПК е било
образувано ч.гр.д.№831/2018 г. по описа на ШРС, и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми:
4976,07 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем
PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните; 5179,25 лева –
възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021 и 451,03 лева – мораторна
лихва от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., като е присъдено и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане на главното задължение, както и извършените по делото разноски в
размер на 262,13 лева. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си по заповедта. От изслушаната във въззивното
производство съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че размера на
задължението по кредита /непогасена главница и договорна лихва/ към
04.09.2018г. - датата на връчване на исковата молба по гр.д.№1752/2018г. по
описа на ШРС на назначения на длъжника особен представител, е 3256,51 лева -
821,23 лева главница и 2435,28 лева договорна лихва, а целия размер на
непогасената главница по процесния договор е 4772,01 лева.
Горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014
год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи, че
преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От
представения в исковото производство документ, озаглавен „последна покана“,
единствено се установява фактът на написването ѝ, като няма данни същата
да е изпращана до длъжника, респ. да е получена от последния. Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и
за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т.
1 - 3 ГПК
исково производство, пред банката като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК
да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението
претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси
и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство, стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението
размери. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата
главница по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените
от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново
основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба,
от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално
право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за последица изменение
на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо -
датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. От
гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото
основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които
произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката
за допустимо съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в
условията на евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основание и
петитум по двата иска. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с
връчване препис от исковата молба на особения представител на ответника на 04.09.2018
г., има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не променя
основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение. В процесния случай разликата между
главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, а предпоставка за съединяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и Решение
№135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др./. Необходимо е да се
отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично уважаване на
главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /цитираното по-горе
Р №135/2018, Решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС,
Определение №310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и
др./. Ето защо първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск следва да се остави обезсили,
а производството по делото прекратено поради недопустимост в тази му част.
В настоящия случай, доколкото с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, ищеца е обективирал изявлението си за упражняване на правото да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник /Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. І т.о. на ВСК, постановено по чл.290 от ГПК, и др./, то установителната претенция следва да бъде уважена за вноските с настъпил падеж до този момент - 04.09.2018г. / 821,23 лева главница и 2435,28 лева договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 04.09.2018г., и 21,86 лева мораторна лихва върху изискуемата главница за периода от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г. /определена от съда на основание чл.162 от ГПК//, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Както бе посочено по-горе, съобразно заключението по приетата във въззивното производство експертиза, целия размер на непогасената главница по процесния договор е в размер на 4772,01 лева. След приспадане на падежиралата главница до обявяване на предсрочната изискуемост - 821,23 лева, на ищцовата страна следва да се признае и вземането за главница в размер на 3950,78 лева, която е предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, считано от настъпването на предсрочната изискуемост - 04.09.2018г., до окончателното ѝ изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на възнаградителна лихва, и мораторна лихва, в останалата им предявена част следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която установителната претенция е отхвърлена за сумата от 4772,01 лева главница, от която 821,23 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, 3950,78 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2018г., сумата от 2435,28 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017г. до 04.09.2018г., и за законната лихва върху главницата в размер на 21,86 лева за периода от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., и вместо това постановено друго, с което бъде уважен иска в тази му част. Решението следва да бъде обезсилено, в частта с която са отхвърлени предявените осъдителни претенции. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата
инстанция следва да се направи преизчисляване на разноските за заповедното
производство, първата инстанция и да се изчислят такива за втора инстанция. По
отношение на разноските направени в заповедното производство, които са в размер
на 262,13 лева, на ищеца следва да се присъди сумата 178,66 лева съразмерно с
уважената част от претенцията. Съразмерно с уважената част от установителните
претенции на ищеца следва да се присъдят и деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 812,64 лева, и в размер на 933,93
лева за въззивното производство.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №1094 от 11.12.2018г. по гр.д.№1752/2018г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", Париж,
рег. № , чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с
ЕИК: срещу З.Х.С. с ЕГН **********,***, искове с правно основание с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4976,07 лева /четири хиляди деветстотин
седемдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски заем PLUS-13624188 от 14.07.2016 г., сключен между страните;
5179,25 лева /пет хиляди сто седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/
– възнаградителна лихва от 20.03.2017 г. до 20.07.2021; 451,03 лева
/четиристотин петдесет и един лева и три стотинки/ – мораторна лихва от 20.04.2017
г. до 11.03.2018 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ
решение №1094 от 11.12.2018г. по гр.д.№1752/2018г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № ,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с ЕИК: срещу З.Х.С.
с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца, сумата от 4772,01
лева /четири хиляди седемстотин седемдесет и два
лева и една стотинка/ - главница,
представляваща дължима сума по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от
14.07.2016 г., сключен между страните, сумата от 2435,28 лева /две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки /, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017 год. до 04.09.2018 год., сумата от 21,86 лева /двадесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/,
мораторна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., присъдени по
ч.гр.д. №831/2018 г. по описа на ШРС, като вместо това, в тази част,
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.Х.С. с ЕГН **********, че същият
дължИ на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", Париж,
рег. № , чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с
ЕИК: , от 4772,01
лева /четири хиляди седемстотин седемдесет и два
лева и една стотинка/ - главница,
представляваща дължима сума по Договор за потребителски заем PLUS-13624188 от
14.07.2016 г., сключен между страните, от която 821,23 лева /осемстотин двадесет и един лева и двадесет и три
стотинки/ - дължима, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, и 3950,78 лева /три хиляди деветстотин и петдесет лева и седемдесет и
осем стотинки/, дължима ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2018г., до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 2435,28 лева /две
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки /,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 год. до 04.09.2018
год., и сумата от 21,86 лева
/двадесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, мораторна лихва за периода
от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г., присъдени по ч.гр.д. №831/2018 г. по описа
на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1094 от 11.12.2018г. по гр.д.№1752/2018г. на Районен съд - гр.Шумен
в останалата част.
ОСЪЖДА З.Х.Сали с ЕГН **********, да заплати на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.", Париж, рег. № , чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с ЕИК: , направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от предявените претенции, както следва: в
размер на 178,66 лева /сто седемдесет и осем лева и шестдесет
и шест стотинки/ за заповедното производство, в размер на 812,64 лева /осемстотин и дванадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ за първоинстанционното производство, и в размер на 933,93 лева /деветстотин тридесет и три
лева и деветдесет и три стотинки/ за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.