№ 77
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500285 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-
05-262281/28.05.21г. на СлОС от „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“
№ 7, представлявано от адв.В.Д., служебен адрес: гр.С., ул.“Е. Й.“ № *, вх.*,
ет.*, ап.*, против решение № 41/21.04.21г. по гр.д.№ 215/2020г. на СлОС, в
частта, с която са отхвърлени предявените против Р. П. Д. с ЕГН: **********,
с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № *, в качеството й на наследник на Д. С. Д., ЕГН:
**********, обективно съединени искове: с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ,
вр. с чл.79 ЗЗД - за заплащане на сумата над 10 986.54евро, с левова
равностойност 21 487.80лв., представляваща неизпълнено задължение за
заплащане на 71бр. месечни вноски по договор за банков кредит № TR
****9298 за периода от 27.04.2015г. до 27.02.2021г., до първоначално
предявения размер от общо 18 787.20евро, включващ дължима главница,
лихва върху редовна главница, лихва за просрочена главница и наказателна
лихва за просрочие, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 18 337.76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
1
от 27.04.2015г. до 27.05.2020г. върху главница от 15 673,44 евро. Заявява, че
в горните части решението не е правилно. Излага аргументи за отмяната му и
постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемата Р. П. Д., надлежно уведомена чрез процесуалния си
представител адв.Я., не оспорва въззивната жалба. В насроченото пред
настоящия съд о.с.з. депозира писмено становище, чрез процесуалния си
представител, с което заявява, че постановеното решение е правилно и
съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено и няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Исковете, предмет на настоящата въззивна проверка, са с правно
основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, на които е
противопоставено възражение за погасяване по давност на част от
вземанията, разгледано от окръжния съд и зачетено при постановяване на
обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от „Уникредит
Булбанк“ АД, чрез адв.В.Д., против Р. П. Д.. Твърди, че на 29.01.2008г. между
Банката от една страна и от друга – Д. С. Д., ЕГН: **********, поч. на
30.03.2011г. и наследодател на Р.Д., е сключен договор за банков кредит №
TR ****9298 от 29.01.2008г. Съгласно договора, Банката е отпуснала на Д.
сума в размер на 23 000 евро, за срок до 27.02.2026г., платима на равни
анюитетни вноски на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.03.2008г.
Твърди се от въззивника, че по договора е допуснато просрочие и целият
кредит е станал и е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от
29.03.2014г. С нарочна покана Р.Д. е уведомена за това и е поканена да
издължи сумата в 1-седмичен срок от получаване на поканата, но без
2
резултат. Ето защо е заведена настоящата искова молба, като се претендира
заплащането на: просрочена главница в размер от 15 673.44 евро, включваща
падежиралите вноски, плюс предсрочно изискуемия остатък от кредита;
договорна възнаградителна лихва върху редовната главница в размер от
523.55 евро за периода 27.10.2013г. – 29.03.2014г.; лихва за просрочена
главница в размер от 2078.21 евро за периода 27.09.2013г. – 29.03.2014г.;
наказателна лихва при просрочие – 512 евро към 27.09.2013г.; лихва за
забава в размер на 18 337.76лв. за периода от датата на уведомяване за
предсрочната изискуемост – 27.04.2015г. до 27.05.2020г. – датата на
входиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху цялата
дължима сума, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното
й изплащане. Моли за решение в горния смисъл, претендира разноски.
Ангажира доказателства.
С предявяване на исковата молба са посочени и евентуални ответници
по исковете: Р. М. Х., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.С., ул.“Б.“ № **,
наследница на М. С. Д. - покоен брат на починалия наследодател Д. С. Д. и
като втори евентуален ответник – Държавата. Банката моли, в случай, че с
постановеното решение бъдат отхвърлени предявените искове против Р.Д., да
бъде даден срок на евентуалния ответник Р. Х. да заяви дали приема
наследството на Д. Д. и при положителен отговор да бъде осъдена да заплати
описаните по-горе суми, а в случай, че направи отказ от наследство – да бъде
осъдена Държавата, като единственият правен субект, който ще приеме
наследството по реда на чл.11 ЗН.
Въззиваемата Р.Д. е оспорила исковете в депозирания отговор по реда и в
срока по чл.131 ГПК. На първо място се е позовала на направен отказ от
наследството на бившия й съпруг – Д. Д.. На следващо място е оспорила
качеството си на солидарен длъжник по задължението за погасяване на
цитирания по-горе кредит и се е позовала на влязлото в сила съдебно решение
по гр.д.№ 496/2015г. СлОС, с което исковете на „Уникредит Булбанк“ АД,
гр.София за заплащане на всички дължими суми по цитирания кредит са
отхвърлени, като в частта на мотивите е прието, че положеният по договора
подпис не е на Р.Д. и тя не е солидарен длъжник, редом с бившия си съпруг, а
вземането против нея е предявено в горното качество.
3
Като следващо правопогасяващо възражение е въвела възражение за
давност. Заявила е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем , считано от
29.03.2014г., а подадената искова молба по настоящото дело е от 07.07.2020г.
– т.е. шест години по-късно. Поради погасяване по давност на вземането за
главницата, счита, че са погасени и акцесорните вземания за лихви. Моли за
отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК исковете са оспорени и от евентуалната
ответница Р. М. Х. в надлежно депозирания от нея отговор срещу исковата
молба. Моли за отхвърлянето им. Излага подробни правозащитни
възражения. Депозира удостоверение изх.№ СД-02-09-6-69/18.07.2018г. на
СлРС за отказ от наследството на Д. Ст.Д., надлежно вписан в специалния
регистър на съда. С протоколно определение от о.с.з. на 15.02.2021г. по гр.д.
№ 215/2020г. производството против Р. Х. е прекратено. Впоследствие, с
допълнителна молба е направен отказ от исковете, предявени при условията
на евентуалност. С определение № 260126/23.02.2021г. по гр.д.№ 215/2020г.
СлОС производството по тях е прекратено. Липсват данни за атакуване на
определението.
За да се произнесе по основателността на заведените искове, след като
съобрази изложените с исковата молба твърдения и съответните
правозащитни възражения на въззиваемата, в обема на поставения пред
съдилищата спор, Бургаският апелативен съд прие следното:
С постановеното решение № 41/21.04.2021г. по гр.д.№ 215/2020г. СлОС е
прието за установено по спора между „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София и
Р. П. Д., че извършеният от нея и надлежно вписан в нарочните книги на
СлРС отказ от наследството на бившия й съпруг Д. С. Д., е нищожен. В тази
част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо качеството на Р.Д.
на наследник на Д. Д. е безспорно установено.
Видно от приложения на стр.8 и сл. по гр.д.№ 215/2020г. СлОС договор
за банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г., Банката е отпуснала на Д.
сума в размер на 23 000 евро, платима за срок до 27.02.2026г. на равни
анюитетни вноски в размер на 154.74 евро всяка (според експертното
заключение) дължими на всяко 27-мо число от месеца, считано от
27.03.2008г., при условията на договора. От приложеното по делото копие от
4
цитирания договор, става ясно, че въззиваемата Р.Д. е вписана като солидарен
длъжник, заедно с Д. Д.. След установяване на просрочие на няколко
падежирани вноски по договора, Банката е насочила претенциите си срещу Д.,
в качеството й на солидарен длъжник на кредитополучателя – неин бивш
съпруг. Страните не спорят, че въззивникът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Р.Д. и е започнало
принудително удовлетворяване на вземанията му, образувано като изп.д.№
201522300400801 на ДСИ С. С. при СлРС.
С цитираното по-горе решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г.
СлОС е отречено вземането на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
1791/2015г. СлРС против въззиваемата, в качеството й на „солидарен“
длъжник на кредитополучателя. Няма данни решението на СлОС да е
обжалвано, затова настоящият състав приема, че е влязло в сила.
Между страните няма спор, че сумите по исковата молба – падежирани
вноски, договорна лихва, наказателни лихви и лихва за забава не са погасени,
като спорът относно тяхната дължимост е неразривно свързан с разрешаване
на въпроса за уведомяването на въззиваемата за просрочието на кредита, с
оглед определяне на обема на дължимото.
В тази връзка съдът съобрази ангажираните писмени доказателства. С
приложената на стр.13 и стр.14 по гр.д.№ 215/2020г. СлОС нотариална
покана, изходяща от въззивника, въззиваемата е уведомена, в качеството на
солидарен длъжник по договор за банков кредит № TR ****9298 от
29.01.2008г., че е допуснато просрочие по кредита. Упоменати са дължимите
суми и е поканена да ги погаси доброволно в пълен размер в 7-дневен срок от
уведомяването, в противен случай Банката ще пристъпи към принудителното
им събиране. Поканата е връчена на 29.04.2015г. и датата е официално
удостоверена от нотариус Н.С., гр. С..
Първият спорен въпрос по делото е относно възникването на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по кредита. В контекста на цитираното по-
горе решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г. СлОС, следва да бъде
извършена преценка относно надлежното уведомяване на въззиваемата за
просроченото задължение, при спазване на задължителното тълкуване на
5
закона, извършено с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.18.
Видно от него, едно от условията за възникване на предсрочна
изискуемост на всички дължими суми по кредита, е уведомяването на
длъжника за просрочието и обявяването на кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Според настоящия състав, длъжникът е надлежно уведомен, когато е
известен по предвидения в закон или в договор ред за съществуващо против
него вземане. В конкретния случай е безспорно, че въззиваемата, като
наследник на покойния си съпруг, е наследила не само правата, но и
задълженията, включени в неговия патримониум, следователно и тези по
цитирания договор за банков кредит за връщане на заетата сума, ведно с
лихви, разноски и санкциите при евентуално просрочие.
Основен спорен въпрос по настоящото дело е дали посоченото в
приложената на стр.13 по гр.д.№ 215/2020г. СлОС нотариална покана
качество на въззиваемата на „солидарен“ длъжник прави уведомяването й
нередовно и съответно изключва извода за възникнала предсрочна
изискуемост на цялото вземане по кредита. Настоящият състав приема, че в
контекста на цитираното ТР, подобно ограничително тълкуване не
съответства на волята на закона и дадените указания за приложението му.
Според ТР и установената съдебна практика – Решение № 106 от 20 юни
2017г. по т.д.№ 60152/2016г. ІV г.о., право на кредитора е да направи кредита
предсрочно изискуем при сбъдване на определени в договора или при
условията на чл.60, ал.2 ЗКИ предпоставки и след като тази предсрочна
изискуемост бъде обявена на длъжника. Уведомяването е, за да се доведе до
знанието му, че срещу него съществува вземане в определен размер, с
посочено основание. В конкретния случай, с нотариалната покана
въззиваемата е уведомена, че вземането произтича от сключен между нейния
наследодател и Банката договор за банков кредит. В същото време от
мотивната част на решение № 20/06.04.2016г. по гр.д.№ 496/2015г. СлОС
става ясно, че Д. е уведомена за кредитите на покойния си съпруг още след
неговата смърт през 2011г., затова може да се направи обоснован извод, че е
била в известност за наследените задължения и дори е погасила, заедно с
6
покойния си девер – брат на бившия й съпруг, част от тях.
Ето защо, посоченото в нотариалната покана качество на „солидарен“
длъжник, според настоящия състав, не опорочава уведомяването й, че е
длъжник по договор за кредит. В поканата е цитиран номер на договора за
банков кредит, размер на задължението и срок за погасяване. Обявена е дата
на предсрочната изискуемост – 29.03.2015г., макар и всъщност да има
действие от датата на уведомяване на длъжника – 29.04.2015г. Затова
настоящият състав приема, че въззиваемата е редовно уведомена за обявената
предсрочна изискуемост по смисъла на т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
При така приетото, относно дължимото следва да се приложи правното
разрешение на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
8/2017 г., ОСГТК и т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, като се определи броя на падежираните
вноски към датата на настъпване на предсрочната изискуемост, със зачитане
на погасеното по давност, размера на оставащата към същата дата дължима
главница и се присъди мораторна лихва за забава върху същата главница в
полза на Банката от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
завеждане на исковата молба и законната такава от депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По делото е назначена и приета по надлежния ред СИЕ. От заключението
на в.л. – стр.297 по гр.д.№ 215/2020г. СлОС, се установява, че към датата на
връчване на нотариалната покана с уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на кредита, предсрочно изискуемата част от главницата е
възлизала на 15 211.90евро, просрочената главница – на 461.54евро ,
просрочената договорна лихва за периода 27.09.2013г. – 29.03.2014г. – 523.55
евро лихва върху просрочената главница за периода 27.09.2013г. –
15.05.2015г. – 2 078.21 евро и наказателна лихва за просрочие за периода
27.09.2013г. – 15.05.2015г. – 512евро.
По повод приложението на погасителната давност относно
претендираните вземания, съдът, след като се съобрази с трайно установената
практика и спирането на сроковете за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. по
ЗМДВИП, приема следното:
7
Исковата молба е изпратена по пощата на 26.05.2020г., видно от
товарителницата, а предсрочната изискуемост на вземането е обявена на
въззиваемата, видно от нотариалната покана, на 29.04.2015г. Принципно, по
общите правила на чл.110 и чл.111 ЗЗД, погасителната давност е 5-годишна, а
по отношение на вземания за лихви – 3-годишна.
Като се съобрази спирането на изтичането на сроковете в периода по
ЗМДВИП, давностните срокове, изтичащи в периода 13.03.2020г. –
13.05.2020г., ще изтекат след последната дата. Налага се заключение, че
исковата молба е подадена в срок. Същото се отнася до вземането на Банката
за предсрочно изискуемия остатък от главницата, както и за падежиралите
анюитетни вноски, които не са погасени по давност. Това означава, че
вземанията за ежемесечни вноски за м.март, 2015г. и м.април 2015г. не са
погасени по давност и се дължат на Банката, в размер на 154.74евро всяка или
общо 309.48евро, доколкото всяка от тях е дължима на 27-мо число, частта от
тях, представляваща капитализирана лихва, е станала част от главния дълг и
по отношение на цялата вноска се прилага общата 5-годишна давност.
Вземането за просрочена договорна лихва за периода 27.09.2013г. –
29.03.2014г. в размер на 523.55 евро е погасено по давност, същото се отнася
за лихвата върху просрочената главница за периода 27.09.2013г. –
15.05.2015г. в размер на 2 078.21 евро и наказателната лихва за просрочие за
периода 27.09.2013г. – 15.05.2015г. в размер на 512евро, понеже сумите се
претендират като отделни, самостоятелни вземания, за които е приложима
кратката 3-годишна давност.
По отношение на мораторната лихва, която се претендира в лева за
периода от датата на уведомяване на длъжницата – 27.04.2015г. до завеждане
на исковата молба и е в размер на 18 337.76лв. по исковата молба, съдът
приема следното:
Началната дата на срока е датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 29.04.2015г., видно от нотариалното удостоверяване. Сумата
на предсрочно изискуемата част от главницата възлиза на 15211.90 евро,
равняващи се на 29 751.89лв., а на двете падежирани вноски – на 605.29лв.
Лихвата за забава, определена от съда по реда на чл.162 ГПК, при
приложение на разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД и на чл.6 ЗМДВИП за
8
периода 26.05.2017г. – 12.03.2020г. възлиза на 8 618.76лв. и за периода
15.05.2020г. – 25.05.2020г. – на 101.20лв. или общо на 8719.96лв.
От завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
главниците се дължи законна лихва върху тях.
По отношение на разноските: разглежданите от първата инстанция
искове по чл.430 ТЗ, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са в общ размер на
36 744.57лв.+18 337.76лв или общо 55082.33лв. Извършените пред СлОС от
въззивника разноски са в размер на 6017.25лв., от които следва да се
приспадне сумата от 600лв. по чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1… за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, присъдена с първоинстанционното
решение. Така, съразмерно на уважената част от исковете – 39 077.14лв.
(605.29лв. – двете анюитетни вноски + 29751.89лв. + 8719.96лв. ) в полза на
търговеца се следва сумата от 3843.17лв. или кръгло – 3843лв. (5417.25 х 39
077.14лв / 55082.33). Пред СлОС е присъдена сума в размер на 2346.63лв.
общо и остава дължима сумата от 2096.37лв. – кръгло 2096лв.
Разноските на въззиваемата пред СлОС се определят съобразно
отхвърлената част от исковете и по представения списък от страната по чл.80
ГПК. Така, при извършени разноски от 2500лв., от които следва да се
приспадне сумата от 600лв. за неоценяемия иск, при отхвърлена част от
исковете 16005.19лв., в полза на въззиваемата се следват разноски от
552.08лв. за първата инстанция или кръгло – 552лв.
За втората инстанция въззивникът е направил разноски в размер на
3153.49лв. при обжалваем интерес 33 594.52лв. С въззивното решение е
присъдена сума, надвишаваща тази по първоинстанционното със 17 589.34лв.
Съразмерно на уважената част от жалбата в полза на въззивника се следва
сумата от 1651лв. за направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна също е претендирала разноски, но при положение,
че липсват данни за извършени такива пред този съд, няма да бъдат
присъждани.
С оглед всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
Мотивиран от изложеното, БАС
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/21.04.21г. по гр.д.№ 215/2020г. на СлОС в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Уникредит
Булбанк“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7, против Р. П. Д. с ЕГН: **********, с
адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № *, в качеството й на наследник на Д. С. Д., ЕГН:
**********, искове за заплащане на следните дължими суми по договор за
банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г., сключен между „Уникредит
Булбанк“ АД, гр.София и Д. С. Д., ЕГН: **********, както следва: сумата
над 10 986.54 евро, съответстваща на 21 487.80лв. до размера от 15 521.38
евро, от които 15211.90евро, равняващи се на 29751.89лв. – изцяло
предсрочно изискуема част от главница по договор за банков кредит № TR
****9298 от 29.01.2008г. и 309.48евро, равняващи се на 605.29лв. – две
падежирани анюитетни вноски по същия договор, сумата на
претендираната мораторна лихва за забава за периода 26.05.2017г. –
12.03.2020г. и за периода 15.05.2020г. – 25.05.2020г. общо в размер на
8719.96лв. върху главницата от 15 521.38 евро, равняваща се на 30 357.18лв.,
както и сумата на разноските, които „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София е
осъдено да заплати на Р. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № *
пред СлОС над размера от 552лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Р. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № * да
заплати на „Уникредит Булбанк“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7 сумата над 10 986.54
евро, съответстваща на 21 487.80лв., до размера от 15 521.38 евро, от които
15211.90евро, равняващи се на 29751.89лв. – изцяло предсрочно изискуема
част от главница по договор за банков кредит № TR ****9298 от 29.01.2008г.,
сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София и Д. С. Д., ЕГН:
********** и 309.48евро, равняващи се на 605.29лв., представляващи две
падежирани анюитетни вноски по същия договор, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от завеждане на исковата молба – 26.05.2020г. и до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Р. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № * да
заплати на „Уникредит Булбанк“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и
10
адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7 мораторна лихва за
забава за периода 26.05.2017г. – 12.03.2020г. и за периода 15.05.2020г. –
25.05.2020г. общо в размер на 8719.96лв. върху главницата от 15 521.38 евро,
равняваща се на 30 357.18лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ул.“Ш.“ № * да
заплати на „Уникредит Булбанк“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7 допълнително сумата
от 2096лв. за направените пред СлОС разноски, както и сумата от 1651лв. за
извършени такива пред настоящия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11