МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 18/2013Г.
НА НПРС
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 338/2012г. по описа на РУП – гр. Н., ПД № 4/2013г. на
НПРП, срещу Т.В.В. с ЕГН **********, за това, че на 22.07.2012 г., 25.07.2012
г., 26.07.2012 г. и 28.07.2012 г., в гр. Н., обл. Ш., в качеството си на
длъжностно лице /технически изпълнител към ЖСП “***” ООД гр. Ш./, като се
възползвал от служебното си положение, при условията на продължавано
престъпление и чрез използване на моторно превозно средство /камион с
неустановени регистрационен номер и марка/, отнел чужди движими вещи: 18 бр.
стари ламаринени радиатори на стойност 394.74 лв., 18 бр. бракувани радиатори
за скраб на стойност 53,50 лв., 21 бр. метални букви
на стойност 43,68 лв., парапет от метални тръби с дължина 5 метра и височина
0,2 м. на стойност 16,15 лв., скочище за висок скок с
размери 2 х 3 х 0,3 м. на стойност 391,57 лв., парапет с дължина 3 метра и
ширина 1 метър от Г-образен винкел на стойност 13,97 лв., всичко на обща
стойност 913,61 лв. от владението на Д.Г.И. – директор на ОУ “***” гр. Н. и
собственост на Община Н., без тяхното съгласие и с намерението противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че
извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по
делото, както и от направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
признания на подсъдимия. Предлага с оглед на факта, че производството се
развива по реда на Глава 27 от НПК на подсъдимия да се наложи наказние при условията на чл. 55, ал.1 , т.1 от НК във вр.
с чл. 58а от НК, а именно наказание лишаване от свобода от 1 година и шест месеца, изпълнението на
което да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 от НК.
Защитникът на
подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Излага аргументи, че на подзащитния й следва да бъде
наложено наказание при условията на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и предлага наказание лишаване от свобода за срок от
4 месеца, с отложено изпълнение на с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Т.В.В.
се признава за виновен. Потвърждава фактите от обвинителния акт, изразява
съжаление за извършеното престъпление.
Община Н.,
представлявана от кмета на Общината посредством адвокат-повереник адв. Б. И. от
ШАК, е предявила граждански иск за причинените имуществени вреди в размер на 913,61 лв. и съдът конституира
като граждански ищец по делото Община Н.. Гражданският ищец пледира доказаност на предявения граждански иск. Претендира и
направените по делото разноски.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVII-ма от НПК, като
подсъдимият се признава за виновен и приема фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Не е провеждан
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.В.В..
През лятото
на 2012г. работел на длъжност „технически изпълнител”, по сключен трудов договор
№ 381 от 02.07.2012 г., с работодателя „ЖСП ***” ООД-гр.Ш..
Изпълнявайки тази своя длъжност участвал при ремонта на ОУ ”Никола Йонков
Вапцаров” – гр. Н., с директор св. Д.Г.И.. Ремонтът започнал в началото на месец юли 2012 г. и свидетелят И.
често посещавал учебното заведение. В края на месец юли установил, че от
училището липсват вещи, а именно: 18 бр. стари ламаринени радиатори, 18 бр.
бракувани радиатори за скраб, 21 бр. метални букви.,
парапет от метални тръби с дължина 5 метра и височина 0,2 м., скочище за висок скок с размери 2 х 3 х 0,3 м., и парапет с
дължина 3 метра и ширина 1 метър от Г-образен винкел. Една част от радиаторите
били демонтирани се намирали по етажите на училището преди кражбата им, а други
били на склад в мазето. 21 броя метални букви представлявали надпис на фасадата
на училището, които били демонтирани при ремонта на тази фасада. За
констатираното свидетелят уведомил компетентните власти.
От
свидетелските показания на работниците се установява, че на датите 22.07.2012
г., 25.07.2012 г., 26.07.2012 г. и 28.07.2012 г., подсъдимият използвал товарен
камион, наредил на работниците да натоварят описаните вещи и ги продавал лично
в пунктове за изкупуване на отпадъчни черни и цветни метали в гр.Н..
От
заключението на назначената в хода на разследването оценителна експертиза е
видно, че общата пазарна стойност на вещите, явяващи се предмет на
гореописаните посегателства към датите на същите е възлизала на обща стойност
913,61 лв., като отделните вещи по вид, брой и стойностни характеристики са
посочени изрично в експертизата.
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото доказателства чрез признанията на подсъдимия, показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели, както и писмените
доказателства, събрани на досъдебното следствие. Всички тези доказателства са
безпротиворечиви, ясни и точни.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че подс.
Т.В.В. от обективна страна на
датите 22.07.2012 г., 25.07.2012 г., 26.07.2012 г. и 28.07.2012 г., в гр.Н., в
качеството си на длъжностно лице /технически изпълнител към ЖСП “***” ООД гр. Ш./,
като се възползвал от служебното си положение и
чрез използване на моторно превозно средство /камион с неустановени
регистрационен номер и марка/, отнел чужди движими вещи: 18 бр. стари
ламаринени радиатори на стойност 394.74 лв., 18 бр. бракувани радиатори за скраб на стойност 53,50 лв., 21 бр. метални букви на
стойност 43,68 лв., парапет от метални тръби с дължина 5 метра и височина 0,2
м. на стойност 16,15 лв., скочище за висок скок с
размери 2 х 3 х 0,3 м. на стойност 391,57 лв., парапет с дължина 3 метра и
ширина 1 метър от Г-образен винкел на стойност 13,97 лв., всичко на обща
стойност 913,61 лв. от владението на Д.Г.И. – директор на ОУ “***” гр. Н. и
собственост на Община Н., без тяхното съгласие и с намерението противозаконно
да ги присвои. Деятелността на подсъдимия е идентична, както по отношение на
начина на извършване, така и по
отношение на вината и извършеното следва
да се разглежда като едно единно престъпление, извършено като продължавано
такова, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
От субективна страна, гореописаното
деяние е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е общественоопасните му последици и е
целял настьпването им. Той е съзнавал, че не е
собственик на вещите, знаел е, че няма разрешение на собственика, но въпреки
това ги е взел. Целта на подсъдимия е била противозаконно да се снабди с
парични средства.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че с действията си от обективна и субективна страна подсъдимия Т.В.В. с ЕГН **********, на 22.07.2012 г., 25.07.2012 г., 26.07.2012
г. и 28.07.2012 г., в гр. Н., обл. Ш., в качеството си на длъжностно лице
/технически изпълнител към ЖСП “***” ООД гр. Ш./, като се възползвал от
служебното си положение, при условията на продължавано престъпление и чрез
използване на моторно превозно средство /камион с неустановени регистрационен
номер и марка/, отнел чужди движими вещи: 18 бр. стари ламаринени радиатори на
стойност 394.74 лв., 18 бр. бракувани радиатори за скраб
на стойност 53,50 лв., 21 бр. метални букви на стойност 43,68 лв., парапет от
метални тръби с дължина 5 метра и височина 0,2 м. на стойност 16,15 лв., скочище за висок скок с размери 2 х 3 х 0,3 м. на стойност
391,57 лв., парапет с дължина 3 метра и ширина 1 метър от Г-образен винкел на
стойност 13,97 лв., всичко на обща стойност 913,61 лв. от владението на Д.Г.И.
– директор на ОУ “***” гр. Н. и собственост на Община Н., без тяхното съгласие
и с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 6, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Тъй като
делото е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която изрично предвижда, че при
признаване от страна на подсъдимия на всички обстоятелства по обвинението и при
провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът определя наказание при
условията на чл. 58а от НК.
Съдът отчете
като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, че той е
неосъждан, съдействал е на досъдебното производство и в съдебната фаза на
делото за разкриване на обективната истина, сравнително младата му възраст и
проявената критичност към извършеното. Не намери отегчаващи отговорността му
обстоятелства. За това, при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства съдът приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи наказание под
най-ниския предел на предвиденото такова, а именно лишаване от свобода за срок
от 5 месеца. Подсъдимият Т.В.В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. На основание чл. 66, ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание с изпитателен
срок от 3 ГОДИНИ, тъй като намери, че за поправянето на дееца не е наложително
да изтърпи наказанието и са налице предпоставките за това.
Съдът уважи
предявеният от Община Н. граждански иск за причинените имуществени вреди, тъй
като го намери за основателен, както и доказан. Точният размер на тези
имуществени вреди възлиза на 913,61 лв. Подсъдимият бе осъден и да заплати на
гражданския ищец – Община Н. платеното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., както и 50 лв.в полза на НПРС, представляващи държавна такса върху
размера на уважения граждански иск.
Подсъдимият Т.В.В.
бе осъден да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 90 лв., в полза на ОД МВР –Ш..
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 03.04.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.