Решение по дело №270/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 547 от 29.11.2024 г., постановено по анд № 20244430201173/2024 год., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №35-0002543/23.01.2024 год. на и.д. директор на РД“АА“-Плевен год., с което на Х. Ф. П., за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.3, предлож. 4 от ЗДП

Срещу постановеното решение са подадени две касационни жалби – Х. П. и от упълномощения от него адвокат Д., в които се излагат съображения за неправилност на оспореното решение. На първо място се твърди, че АУАН срещу касатора е съставен след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според касатора АУАН е съставен от некомпетентен орган, т.к. липсват данни за определения ред за осъществяване на контрол чрез видеонаблюдение, както и че именно на актосъставителя е възложено да извършва преглед на видеозаписа от пункта, респ. да е бил определен по график. Оспорва констатациите, че е налице нарушение, като описва хронологически стъпките по извършване на техническите прегледи на автомобилите. Счита, че неправилно е ангажирана единствено неговата отговорност при положение, че в Комисията участват, освен председателя, още двама технически специалисти. Твърди, че представеният диск с видеозапис, на данните от който съдът е изградил решаващите си изводи, не съставлява годно доказателствено средство, не е извършена експертиза на същия и не съдържа цялата релевантна информация. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението и НП.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че срещу касатора е съставен АУАН № 331339/19.12.2023г. затова, че на 8.06.2023г. в гр. Плевен, [улица] в КТИ с разрешение №1406 за извършване на периодичен технически преглед на ППС като член на комисия П. е извършил преглед на лек автомобил марка/модел „Опел Инсигния“ с рег. № [рег. номер], като е установено, че П. не извършва визуална проверка съгласно методиката по чл.31, ал.1 към Наредба № Н-32 на МТИТС т.5 (оси, колела, гуми, окачване) и т.6 (шаси и оборудване, свързано с шасито) от Методиката, част I. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.44, ал.1, т.1 предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МПС. Актът бил предявен на жалбоподателя, който не вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано и писмено възражение от жалбоподателя Х. П.. Въз основа на АУАН било издадено оспореното пред РС наказателно постановление, с което на П. била наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата), на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.

Въззивният съд установил горната фактическа обстановка въз основа на приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И. Ц. М. и Д. П. И., събрани в хода на съдебното производство. От показанията на св. И. Ц. М. съдът установил, че при изпълнение на служебните си задължения извършили преглед на видеозапис от камерите за видеоконтрол в КТП - Плевен, стопанисван от „Радиал Плюс“ ЕООД гр. Плевен, притежаващо разрешително за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, като техническият специалист като член на комисията на е извършил визуална проверка на автомобил, поставен на канала по време на техническия преглед. Съдът изложил съображения, че показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на св.Д. И., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, според които жалбоподателят като технически специалист в КТП/ контролно-технически пункт/, собственост на фирма „Радиал“ гр.Плевен представя МПС за извършен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, като му издава протокол от техническия преглед със заключение „допуска да се движи по пътища отворени за обществено ползване“, без да е извършил проверка, съгласно Методиката, част - I на ходовата част на автомобила, оси и колела, гуми, шаси и съоръженията, свързани с шасито и оборудване, което, за да се извърши това, трябва да се влезе в канала или да се вдигне автомобилът на подемника, ако има такъв. Според показанията на този свидетел, по време на извършване на техническия преглед, техническият специалист не е извършил тази процедура и въпреки това е дадено заключение, че автомобилът може да се движи свободно; това се виждало от малообемния запис, който бил прегледан от край до край, от започване на прегледа на дадения автомобил до неговото приключване; след това бил изготвен доклад до Директора на РД “Автомобилна администрация“ гр. Плевен. Съдът кредитирал показанията на свидетелите като обективни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото.

Въззивният съд направил извод, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. Налице е материална компетентност у актосъставителя и издателя на НП, тъй като същите са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 92, ал.2 от ЗАвПр и чл. 47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН във вр. чл. 92, ал.2 от ЗАвПр и чл.189, ал.12 от ЗДвП. Изложил съображения, че в административно-наказателната преписка е приложена Заповед №РД- 08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския съюз, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Нарушението е квалифицирано по чл. 44, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, което обусловило извод, че в АУАН и в НП точно и ясно са посочени нарушените разпоредби и санкционираното лице е било наясно за какво точно нарушение се ангажира административно-наказателната му отговорност в случая. В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Предвид изложеното, съдът счел, че в случая не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно на процесуалните правила, имащи за последица незаконосъобразност на така издаденото НП. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени, а приложената от административно-наказващия орган санкционна норма напълно съответства на установеното нарушение.

Съдът приел за неоснователен доводът, че не е спазен тримесечният срок за издаване на АУАН. Позовал се на мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия, според които административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. Според въззивния съд, по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено. Съдът приел, че в случая нарушението е станало известно на контролните органи на 24.11.2023 г., когато са установили, че е извършено нарушението, видно от Доклад с рег. № 11-539435/27.11.2023 г., изготвен от И. М. - инспектор отдел „Контрол" към РД "АА" гр. Плевен. Доколкото АУАН е съставен на 19.12.2023 г., същият е издаден в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Съдът направил извод, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано. Отговорността на последния е ангажирана за това, че не е извършил проверка на т.5 (оси, колела, гуми, окачване) и т.6 (шаси и оборудване, свързано с шасито) на поставеното над канал превозно средство. Изложил съображения, че изпълнителното деяние се изразява в бездействие, като следва да се докаже по несъмнен начин, че дължимото действие не е било извършено. Най-същественото доказателството по делото се явява представеният от административнонаказващият орган запис на техническия преглед. Съдът приел, че от същия може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е пропуснал да извърши дължимите действия по наредбата, а именно да слезе в канала и да извърши визуална проверка, която няма как да бъде осъществена без конкретното действие по оглед на оси, колела, гуми и окачване, невъзможен без слизане в канала над проверяваното превозно средство. На това основание направил извод, че П. е осъществил състава на чл.44, ал.1, т.1 Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства , като непълнотата в НП да се посочи, че е осъществена буква „а“ от чл.44, ал.1, т.1 на Наредбата, не представлява съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на нарушителя, тъй като в обстоятелствената част на акта за установяване на административното нарушение, и в обстоятелствената част на наказателното постановление словесно е посочено, че жалбоподателят като технически специалист не е извършил визуална проверка, съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 към Наредба Н-32 на МТИТС т. 5 и т. 6 част I. Съдът направил извод и че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал и санкционирал деянието, извършено от жалбоподателя и описано в обжалваното наказателно постановление, като наказанието е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и с него биха били постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Не установил и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на П. деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването за изтекла давност за съставяне на акта, поради изтичане на регламентирания тримесечен срок от датата на извършване на деянието до датата на съставяне на акта. Съобразно чл.34 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен. Според постановеното Тълкувателно решение № 48 от [интернет адрес] г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК, което не е изгубило действие, първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушението, е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Т.е и законът, и задължителната тълкувателна практика на ВС изискват контролните органи, овластени да откриват и санкционират нарушенията, не само да имат правомощие да правят това, но и реално, действително да се запознали, да са установили, че са налице факти и обстоятелства, които сочат на извършено нарушение. Т.е. не е достатъчно да има информация за извършено нарушение в системата на органа, необходимо е органите, овластени да установяват тези нарушения, да са се запознали с тази информация, да е станала тя тяхно достояние, за да се счете, че са установили нарушението. В конкретния случай това означава, че не е достатъчно, че има видеозапис, съхраняващ се при органа, но е необходимо актосъставителят да се е запознал с този видеозапис и в тримесечен срок от запознаването с него, ако той носи информация за извършено нарушение, да не е съставил акт за нарушение. В този случай ще се счете, че не е спазен тримесечният срок от откриване на нарушителя за съставяне на акт. Санкцията , която законът свързва с бездействието на органа своевременно да прегледа информацията, съдържаща данни за извършено нарушение, е изтичането на едногодишния срок от извършване на нарушението, след изтичането на която една година, дори и нарушението да е открито в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя, е погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, поради изтичане на по-дългия срок за наказателно преследване. Т.е. нарушението би се погасило по давност, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, и не по-късно от една година от неговото извършване. Настоящият случай не е такъв. В случая нарушението е станало известно на контролните органи на 24.11.2023 г., когато са установили, че е извършено нарушението, видно от необорения Доклад с рег. № 11-539435/27.11.2023 г., изготвен от И. М. - инспектор отдел „Контрол" към РД "АА" гр. Плевен. Доколкото АУАН е съставен на 19.12.2023 г., същият е издаден в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и едногодишния от извършване на нарушението.

Актосъставителят, противно на изложеното в касационната жалба е имал компетентност да съставя актове от вида на процесния , съгласно чл. 37, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 92, ал.2 от ЗАвПр-той е инспектор в отдел „Контрол“ при РД“АА“-Плевен, на когото с приложената на л.27 от касационното дело Заповед №РД-12-129/12.01.2023 год. на Директора на РД“АА“ е било възложено да осъществява контрол чрез видеонаблюдение на КТП, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, да проверява сигналите за електронно регистриране на прегледите и други, подробно разписани в заповедта. В този смисъл актосъставителят, именно след преглед на видеозаписите на процесния ден е установил, констатирал извършеното нарушение и е съставил доклад за същото, приложен на л.29 от делото.

Неоснователни са и доводите за липсата на доказателствена стойност на диска, съдържащ данни за нарушението. Съдът притежава правомощия съобразно чл. 107вр. чл. 109 вр. чл. 125 НПК и съобразно способите за проверка на доказателствените средства да извърши, и то в открито с. з., оглед на представеното веществено доказателство- диск, което съдът е сторил, видно от отбелязването в протокола от проведеното с.з., който диск не е оспорен пред съда с доводи за неговата неавтентичност, респ. с доводи, че не е събран по предвидения в процесуалния закон ред. Тези доказателствени средства са събрани, проверени и преценени в хода на развилото се съдебно производство и правото на защита не е нарушено, още повече, както вече се посочи съдът разполага с правомощието си да осъществи чрез възпроизвеждане на оптичния носител на доказателства/ док. средство/ проверка на съдържанието на информацията му, при което не е необходимо възлагането на експертни познания при простия преглед на възпроизведеното и описаното в съдебния протокол, който не е оспорен. Нещо повече, в чл. 41 от ЗАНН са уредени веществените доказателства, като е предвидено, че при констатиране на административни нарушения актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението. Материалният носител, на който е записан видеофайла, представлява именно такова веществено доказателство, тъй като върху него има "следи от нарушението", т. е. има записан видеофайл, чието съдържание обективира извършването на конкретно административно нарушение – арг. по чл. 109 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В случая се касае до видеозапис, направен от камера, предварително поставена на посочения пункт съгласно ЗДвП и Наредбата и този видеозапис, може да бъде доказателствено средство в наказателния процес, респ. в административнонаказателния процес, тъй като в тези случаи е налице запис на регламентираното предаване в реално време на извършения технически преглед към информационните масиви на ИА"АА" и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена. Т. е правилно РС е ценил това доказателствено средство, от което е и извел правилен извод за съставомерност на вмененото нарушение. В нито един етап на въззивното производство касаторът не е оспорил автентичността на записа и не е поискал изслушването на експертиза, респ. събирането на други доказателства в тази насока, за да обори информацията, съдържаща се на този носител.

Касаторът не е представил и други доказателства, от които да може да се направи еднозначен извод, че е извършил визуална проверка съгласно методиката по чл.31, ал.1 към Наредба № Н-32 на МТИТС т.5 (оси, колела, гуми, окачване) и т.6 (шаси и оборудване, свързано с шасито) от Методиката, част I на процесния, описан в АУАН автомобил. Свидетелските показания на св.И. П. са общи, не оборват категоричните, последователни, еднозначни и съответни на останалите доказателства показания на контролните органи. Ето защо правилен е изводът на въззивния съд, че нарушението е безспорно установено от всички събрани и анализирани доказателства, а извършването му не е оборено от касатора. Затова решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №547 от 29.11.2024 г., постановено по анд № 20244430201173/2024 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.