Номер 681 Година
2019, 10 април гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
десети април година две хиляди и
деветнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2..мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело №
373 описа за 2019 година
Производството е по реда на
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, против решение № 2595/17.12.2018 г. по
гр.д.8862/2017 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу М.И.У. и Н.И.У.,
двамата като наследници по закон на Фатме Реджебова Мехмедова, починала на
30.01.2017 г., за установяване съществуване на вземане на Банката по
ч.гр.д.7146/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, по което е издадена заповед
№ 3962 от 21.11.2017 г. за изпълнение на задължение, въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу общата наследодателка на ответниците, за сумата от
10 900,35 лв, по извлечение от счетоводните книги за сметка №
0000000021477245 от 17.11.2016 г., по договор за кредит за текущо потребление
от 13.01.2014 г. и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, които Банка ДСК АД предоставя на физически лица, в размер на
10 000,00 лв, за срок от 120 месеца, по който не са платени 9 месечни
погасителни вноски, в периода от 07.11.2015 г. до 07.06.2016 г., всяка в размер
на 143.18 лв - забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, с настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договора на 27.06.2016 г., на основание
чл. 19.2 от Общите условия към него, за което длъжницата е уведомена лично на
08.06.2016 г., с нотариална покана на нотариуса Феодора Ииванова, рег № 449 на
НК, от която обща сума 9 016,51 лв - главница, 1 390,57 лв - редовна
лихва, за периода от 07.09.2015 г. до 16.11.2016 г., 373.27 лв - лихва за
забава върху главницата, за периода от 14.10.2015 г. до 16.11.2016 г. и 120.00
лв - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата и заемните такси
от подаването на заявлението - 17.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, за солидарно заплащане на задълженията, а при евентуална неоснователност
на исковете за разделно заплащане, при квоти по 1/4 от дълга, за всеки от
двамата наследници; като решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „ОТП Факторинг България” ЕАД гр.София, ЕИК *********.
Твърди се, че изводите на съда, че двамата ответници са изгубили правото
да приемат наследството на общата си наследодателка, са неправилни и
необосновани. Твърди се, че по делото не просто не е представен документ за
заявен от ответниците отказ от наследството на Фатме Мехмедова, а се установява
приемането на наследството от ответниците с конклудентни действия – подали са
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат вземането; ангажирали са адвокат да
ги представлява в исковото производство; депозирали са отговор на исковата
молба и са извършили процесуални действия по делото в първата инстанция.
Претендира
се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се
уважава изцяло – при условията на солидарна отговорност на ответниците, или,
евентуално, по ¼ от дълга за всеки от двамата ответници.
Претендират
се разноски.
Няма
искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В срока по чл.263 от ГПК против въззивната жалба е постъпил писмен
отговор от въззиваемите-ответници М.И.У. и Н.И.У., както и от
третото лице – помагач „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София.
Въззиваемите-ответници М.И.У. и Н.И.У. оспорват въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Твърди се,
че обжалваното решение е правилно и съобразено с представените по делото
доказателства. Оспорва се твърдението на въззивника, че изброените в жалбата
процесуални действия на ответниците представлявали приемане на наследството с
конклудентни действия. Твърди се, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК;
ангажирането на адвокат да ги представлява в исковото производство;
депозирането на отговор на исковата молба и останалите процесуални действия по
делото, представляват процесуален способ на защита на ответниците в
производството, а не приемане на наследството. Излагат се подробни доводи. Претендира
се потвърждаване на решението на БРС и присъждане на разноски. Също няма искания
по доказателствата.
Третото лице –
помагач „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София в писмения си отговор на въззивната жалба
изразяват становище за нейната основателност. Сочи се, че са неправилни
изводите на съда, че след като в определения им от съда срок по чл.51 от ЗН,
ответниците не са заявили, че го приемат, ответниците за изгубили правото си да
го направят. Твърди се, че между ответниците и третото лице- помагач се е
развило друго производство (по гр.д.9315/2017 г. на БРС), по което съдът е
постановил, че всеки от ответниците, в качеството си на наследник на Фатме
Мехмедова, дължи суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит, предоставена на наследодателката им от Банка ДСК ЕАД., като
решението по това дело е влязло в сила. Твърди се, че след като ответниците не
са обжалвали решението по гр.д.9315/2017 г. на БРС и не са подали и вписали
отказ от наследство, на практика са приели наследството преди настоящото дело.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение, с което искът на въззивника се уважава.
Към отговора е приложени решение № 1033 от
22.08.2018 г. по гр.д.9315/2017
г. на БРС, намиращо се вече в кориците на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ДОКЛАДВА въззивната жалба
на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, против решение № 2595/17.12.2018 г. по
гр.д.8862/2017 г. на Бургаски районен съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.