Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 06593 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се
иска да се признае за установено,
че С.К.М. дължи сума в размер на 809,93 лв., представляваща ½ ид.
част от общото задължение в
размер на 1 619, 85 лв., формирана
по следния начин: 715,27 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «М.С.»,
бл*вх*ап***за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 94,66 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни
доводи. Релевира се възражение
за погасяване по давност на
вземанията. В съдебно
заседание процесуалният представител
на ответника уточнява, че
не оспорва, че ответникът е
ползвател на топлинна енергия и че до процесния имот е доставено претендираното количество на съответната
стойност, посочена в исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С.К.М., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. На осн. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК са дадени указания на заявителя за предявяване на иск, който е предявен в законоустановения срок.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник. Представено е извлечение от сметка за неплатени задължения за доставка на топлинна енергия за посочения имот.
По делото е представен препис на нотариален акт от 21.11.2012 г., от
който се установява, че на С.К.М. и Росен Илиев Драганов е учредено вещно право на ползване върху имот с адрес: гр. П., ул. «М.С.»,
бл*вх*ап***Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка
може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в
цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на
собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието
на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
Между страните не е спорно, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, както и че за посочения период до имота е доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Основният въпрос, около който е концентриран спора е дали вземанията са погасени по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от "Топлофикация П." ЕАД е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо - кредиторът може да иска изпълнение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата ежемесечно започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните от ищеца главници – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Имайки предвид, че исковата претенция за главница е за периода м.
05.2016 г. – м. 04. 2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 28.05.2020 г. и съответно от тогава е прекъсната давността, това
означава, че по давност са погасени главниците, чиято изискуемост е настъпила
до 27.05.2017 г., които в случая с оглед приетото в ОУ за изискуемостта на вземанията
са тези от м. 05.2016 г. до м.03.2017г. в размер на
687, 30 лв. /изчислени от съда като период и размер по реда на чл. 162 ГПК въз
основа на представеното извлечение от сметка/.
Непогасената
главница за м. 04.2017 г. е в размер на 27,97 лева. Същата е станала изискуема на 31.05.2017
г., а заявлението е подадено
на 28.05.2020г. Ето защо ответницата остава задължена за стойността на ТЕ за тази сума, а
за разликата над тази сума
до предявения размер 715,27 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Изложеното напълно важи и за възражението за погасителна давност за иска по
чл. 86 ЗЗД. Като акцесорно задължението
по чл. 86 ЗЗД на осн. чл. 119 ЗЗД се погасява с погасяване на главното вземане. На осн. чл. 119 ЗЗД са погасени по давност и вземанията за мораторна лихва върху главниците за периода
м.05.2016 г. до м.03.2017 г. общо 91,92 лв. /изчислени от съда като период и размер по реда на чл. 162 ГПК въз основа на
представеното извлечение от сметка/. Ето защо възражението
на ответника за погасяване
на акцесорните вземания по давност също е основателно за сумата 91,92 лв. За останалото задължение за лихва ответникът остава задължен за мораторна лихва в размер на 2,74 лв.,
а за разликата до предявения
размер от 94, 66 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът определя стойностите
на база представеното извлечение като
отчита, че ответницата е отговорна за ½ ид. част от задълженията.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25лева – държавна такса, 150 лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 275 лева. Това води до извод, че следва да бъде присъдена сумата от 10,45 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2,85 лева – направени разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в заповедното и исковото производство съобразно отхвърлената част на исковете. В случая ответникът е представляван от особен представител и не е извършил разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че С.К.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 27,97 лева, представляваща 1/ 2 ид. част главницата
за стойността за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «М.С.»,
бл*вх*ап***за периода от
01.04.2017 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 2,74
лева, представляваща обезщетението
за забава на главницата (отнасяща се за
дължимия период от 01.04.2017 г. до
30.04.2017 г.), считано от 08.06.2017 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
претенция за разликата над уважения размер от 27,97 лева до предявения размер
от 715,27 лева – главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.03.2017 г. (поради
погасяване по давност), както и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата над уважения размер от 2,74 лева
до предявения размер от 94,66 лева – лихва за забава върху главницата, отнасяща се за периода от 01.05.2016 г. до
31.03.2017 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № *** по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сумата в размер на 10,45
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата
от 2,85 лева - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № *** по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Съдия: