Р Е
Ш Е Н И Е №105
гр. Перник, 27.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Н.Д., като разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 3946 по описа за 2016 год. на Районен съд Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник,
представлявано от изпълнителния директор И.С. чрез юрк. Й., твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу П.Б.И.
за следните суми: 2542,57 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., 295,04 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 11.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
2542,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането и разноски. Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника. След постъпилото възражение в срока по
чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за жилище с адрес ***, за която
ответникът не му заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така,
както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно депозирания писмен отговор ответникът прави
възражение за нередовност на исковата молба с твърдение, че от същата не
ставало ясно каква част от процесното вземане е начислена за топлинна енергия,
респ. за битово горещо водоснабдяване, топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация и такса мощност. На следващо място прави възражение че искът е
насочени срещу лице, което нямало качеството на потребител на топлинна енергия
за битови нужди. В тази връзка навежда конкретни съображения, че не е
собственик или ползвател на имота, за който са начислени сумите. Възразява, че
не се намирал в облигационно правоотношение с ответника, като в тази връзка
поддържа и че не е приемал писмено общи условия за доставка на топлинна
енергия, а всяка уговорка за презюмирано присъединяване към такива била нищожна
поради противоречие със закона и заобикалянето му. Оспорва доказателствената
стойност на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
включително и на извлечение от сметка,
като в тази връзка навежда и възражение срещу редовността на воденото от същия
счетоводство. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения установителен
иск. При условията на евентуалност поддържа, че сумите са неправилно изчислени.
Поддържа, че за процесния период за имота, за който са начислени процесните
суми, не е съществувал договор с фирма
за дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето,
ч.гр.дело №2872/2016 г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 2542,57
лв. /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и 57 ст./, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., сумата 295,04 лв. /двеста деветдесет и пет лева и 04 ст./
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 11.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
2542,57 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 28.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 56,75 лв. /петдесет и шест лева и 75 ст./ представляваща
държавна такса, както и сумата 100,00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
С възражение с рег.№17997/25.08.2016г. подадено в законовия двуседмичен срок по
чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите
предмет на издадена заповед за изпълнение.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава.
От представената
справка от ищцовото дружество е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия и за обезщетение за забава.
Представено е
удостоверение от Община Перник, дирекция „Местни приходи и такси“ с изх. №
16/МСИ-2145-1 от което е видно, че в информационния масив на дирекцията няма
подадена декларация от лицето П.Б.И. за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за
топлинна енергия.
От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер в абонатната
станция е сертифициран по съответния ред, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка, като ищцовото дружество е подавало на ФДР нетна
топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи в абонатната
станция. Вещото лице сочи, че системата за дялово разпределение е въведена на
14.12.2000г.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК и имат
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмеания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете съдът
намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период
топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е
заплатена от ответника.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответника
през процесния период. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот.
От събраните по делото доказателства
не се установи ответницата да е била собственик или ползвател на имота,
описан в исковата молба, през периода, за който са начислени вземанията.
При тези съображения съдът
намира, че макар и по делото да се събраха доказателства относно потребената в
имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, искът
за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като
привлеченото към отговорност лице не е пасивно легитимирано да отговоря по него
по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката. Ищцовото дружество,
въпреки указаната му с доклада доказателствена тежест, не ангажира
доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи
релевантните за спора обстоятелства, на които основава иска си, а именно: наличието на облигационно правоотношение със
страни, идентични със страните по настоящето дело, по което да е налице
неизпълнение на задължение от страна на привлеченото като ответник лице.
По разноските:
В
заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските в заповедното
производство. С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 56,75 лв. за държавна такса и сумата от 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на
ищцовото дружество.
В настоящото производство: Ответницата е заявила
искане за присъждане на направените от
нея разноски по делото, като такива й се дължат в размера на платеното адвокатско
възнаграждение, или ответницата има право на 300 лв. за разноски пред тази
инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния директор
инж.И.Н.С.
за признаване за установено по отношение на ответника П.Б.И., с
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че същата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2542,57 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и 57
ст./, - главница за неплатена топлинна енергия, доставена до топлофициран имот,
находящ се в *** за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., и сумата в размер на 295,04 лв. /двеста деветдесет и пет лева и четири ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 11.04.2016, като
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”,
ТЕЦ “Република”, представлявано от изпълнителния директор инж.И.Н.С. да заплати
на П.Б.И., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева и 00 ст./
за разноски в исковото производство.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 2872/2016 г. по описа на ПРС да се върне на съответния
състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: