Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С решение по АНД №.../2010 год. В.Търновски районен съд е признал П. В. Д. и П. Г. П. за невинни по обвинение в това, че на 16.05.2009 год. в гр. В. да са потвърдили неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 234 ал. 3 от ТЗ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на липсата на пречки по чл. 234 ал. 2 от ТЗ за избиране членове на съвет на директорите на Акционерно дружество - като посредствени извършители чрез адвокат П. Л. от гр. С., който представя пред служител на службата по регистрация при Агенция по вписванията гр. В. декларация от 14.05.2009 год., че отговарят на изискванията за член на съвета на директорите, предвидени в устава на "В." ЕАД, когато в нарушение на чл. 15 т. 2 от него участвали като съдружници в ООД. Оправдал ги по обвинението за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 НК. В мотивите си Районният съд приема, че макар от обективна страна двамата уличени да са подписали всеки поотделно писмена декларация и по този начин престъплението по чл. 313 ал. 1 НК да се покрива с хипотезата, то от субективна страна те не са действали при пряк умисъл и по този начин не е налице съставомерност на деянието. Районният съд приема, че П. П. и П. Д. не са знаели и не са били запознати със съдържанието на Устава, както и на подписаните декларации за това, че попълват неистина и това не им било разяснено от трето лице - адв. П. Л. Приема ,че П. Д. е запознат ± различните изисквания от ТЗ, т.к. е юрист по образование и преподавател в СА гр.С.. Не е знаел, че в устава има някакви допълнителни изисквания, различни от тези по ТЗ. Уличеният П. П. се бил доверил на колегата си юрист П. Д.. От разпита на свидетелите ставало ясно, че двамата не били запознати с устава на В. и най-вече с ограничението на чл. 15 т. 2, като били уверени от адв.Л., че не съществуват различия между устава и ТЗ. Били подписали декларациите, без да са знаели и съзнавали, че декларират данни в противоречие с изискванията на устава. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 303 ал. 1 НПК, Районният съд е приел,че присъдата не може да почива на предположения и не можело да се вмени вина на Д. и П. по презумпция, че двамата са знаели за ограниченията на чл. 15 т.2 отустава на "В." ЕАД Против това решение е подаден протест от прокурор при ВТРП, който моли да се отмени решението и двамата уличени да бъдат признати за виновни по повдигнатото на всеки един от тях обвинение и т.к. били налице предпоставките на чл. 78а от НК да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им се наложат наказания по адм.ред глоба. Счита,че Районният съд неправилно е интерпретирал доказателстватавата по делото и стигнал до един неправилен извод, че липсва субективна страна. Безспорен бил фактът, че на 16.05.2009 год. П. и Д. са представили пред служител на Службата по регистрация при Агенция по вписванията В. саморъчно подписани от тях декларации за съгласие и липса на пречки по чл. 234 ал. 2 от ТЗ от 14.05.2009 год., както и че удостовереното в тях, че отговарят на изискванията предвидени в Устава е неистина, т.к. и двамата към този момент са участвали в дружесва с ограничена отговорност. Волеизявлението в тези декларации е затова, че са запознати с изискванията на ТЗ и устава на дружеството. Прокурорът не е съгласен с това, че липсва субективен елемент - пряк умисъл в действията на двамата уличени. Недопустимо било едно лице да черпи изгода от недобросъвестното си поведение и твърденията, че били подведени от адв. Л. показват една защитна теза, която е неиздържана. Представител на В. поддържа протеста и счита, че той е основателен. Напълно съзнателно те са попълнили тези декларации според прокурора и по този начин са осъществили съставът на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК. Двамата уличени заявяват, че няма какво да добавят извън представената писмена защита от адв. Б. - техен пълномощник пред Районния съд. В нея се изразява становище, че решението на ВТРС е законосъобразно и правилно са признати за невинни. Заявява, че в предварително приготвените и поднесени им за подпис декларации никъде не било отразено, че те са се запознали със съдържанието на устава и реално видно от разпитаните свидетели, той не им е бил представен, а в заседанието на Общински съвет гр. С., когато той е бил приеман, те не били участвали. В този устав, с включените в него допълнителни ограничения, те не знаели и в този смисъл не може да им се вмени вина пряк умисъл при осъществяване на състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 НК, а от там не могат да бъдат признати за виновни, че са осъществили това престъпление. Съдът след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното: Фактическата обстановка по делото досежно обективната страна на деянието извършено от двамата уличени е безспорно установена ,като районния съд приема,че С решение № ../...2009 година Общински съвет С. в качеството му на едноличен собственик на капитала дава съгласие за преобразуване на ЕООД "В." гр.С. в ЕАД "В."гр.С..Бил приет устав на дружеството и бил избран Съвет на директорите в който членове са двамата уличени-П. П. и П. Д..В чл.15 т.2 от Устава е предвидено че в този съвет не могат да участват лица ,които имат участие в СД ,КД или в ООД.Двамата приложили декларации -нотариално заверени ,че са съгласни да бъдат членове на Съвета на директорите и липсват пречки за всеки един от тях по чл.234 от ТЗ да бъдат членове на Съвета на директорите в ЕАД"В." гр.С..Тази декларация те подписали на 14.05.2009 година и същата била представена пред Агенция по вписванията -Служба регистрация гр.В..Това станало на 16.05.2009 година когато пълномощникът на изпълнителния директор на дружеството адв.П. Л. подал документите.Безспорно установено е ,че подписите са положени в тези декларации от П. и Д..След като е било образувано ДП са събрани доказателства ,които не се спорят от страните във връзка с обстоятелството ,че и П. и Д. къý момента на избирането им за членове на Съвета на директорите и подписването на декларациите,които са били нотариално заверени ,членуват в дружества.От обективна страна деянието е осъществено и правилно районния съд е стигнал до този извод,след като са обсъдени доказателствата по делото-писмените декларации нотариално заверени ,графологическите експертизи и показанията на свидетелите. Районния съд неправилно обаче според настоящия състав е интерпретирал ,че липсва субективната страна на деянието по чл.313 ал.1 от НК и по този начин престъплението не е консумирано от двамата уличени.Приел е ,че те не били сигурни ,че подписвайки декларациите потвърждавали неистина в тях,като обосновава мотивите си в тази насока ,че не бил им представен Устава на дружеството да се запознаят с него.Били подведени от адв.Л,че в него не съществували различия от общите ,които са в разпоредбата на чл.234 ал.2 от ТЗ.Свидетелите ,които били разпитани потвърждавали това обстоятелство, а именно ,че при среща в кабинета на Кмета на Община С. двамата уличени подписали дадените им декларации ,без да им се представи Устава на ЕАД "В." С. и без да им се разясни хипотезата на чл.15 т.2 от него.По този начин те подписали без да знаят ,че не следва да членуват в други дружества и да са членове на Съвет на директорите на ЕАД.По този начин от субективна страна не осъществили състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. На първо място решението на ОбСъвет гр.С. за преобразуване на ЕООД "В." в ЕАД "В." гр.С. е от заседание на 30.04.2009 година,което е протекло при сериозни дебати и е имало отзвук в обществото.На това заседание е прието това ЕАД да се управлява от Съвет на директорите в състав от трима души.Избрани са П. Г. П.,А. Й. Б. и П. В. Д..Приет е Устава на дружеството ,като в чл.15 т.2 в същия е записно изрично кой не може да е член на дружеството, а именно -който участва в събирателни или командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност.Подписан е устава от Председателя на Общинския съвет-св.М.Подписанните декларации от двамата уличени са от дата 14.05.2009 година и са с нотариална заверка на подписите.В този период от време е несериозно да се твърди ,че те не са се запознали с решението на ОбСъвет и с приетите решения във връзка с дейността на дружеството в ,което те са избарани да го управляват.Самия свидетел М. заявява ,че при събирането им при кмета на Община С. тези две лица са присъствали и са знаели ,че са избарани в СД. На следващо място декларацията ,която се подава е в съответствие с разпоредбата на чл.234 ал.2 и з от ТЗ и е несериозно да се твърди ,че дългогодишен преподавател по търговско и финансво право в Стопанска академия гр.С. ,какъвто е П. Д. не е запознат с тази правна норма.Той като юрист се е подписал на тази декларация съобразявайки ,че носи и наказателна отговорност по реда на чл.313 ал.1 от НК.Уличения П. П. е бил избран още на 14.05.2009 година и за председател на Съвета на директорите,което от своя страна ознава ,че се е запознал с основния документ на ЕАД-неговия устав.Видно от доказателствата по делото П. е бил член на няколко търговски дружества ,включително и като управляващ същите,той е преподавател в СА гр.С. с познания в областта на финансовите и търговски разпоредби.Не е основателно твърдението ,че бил се предоверил на своя колега Д. и подписал тази декларация,която пък от своя страна им била дадена от Л.,който не им бил разяснил какво подписват. Тези декларации били подадени пред орган валстта на 16.05.2009 година -Служба по регистрация при Агенция по вписванията гр.В. от адв.Л. ,като пълномощник на Община гр.С.,която се явява едноличен собственик на капитала на акционерното дружество. В този смисъл считаме ,че и от субективна страна двамата уличени са разбирали съдържанието на декларацията ,подписали са същата и са знаели ,че я подават именно във връзка с качеството им на членове на Съвет на директорите в ЕАД "В."гр.С. пред Служба по регистрация при Агенция по вписванията гр.В. ,която от своя страна се явява орган на власт по смисъла на чл.313 ал.1 от НК.Знаели са ,че това е неистина ,което е записано в нея ,а именно че не членуват в дружества с ограничена отговорност ,което е предпоставка да не могат да бъдат членове на Съвета на директорите на въпросното ЕАД.Нотариус е заверил техните подписи ,след като в самата декларация е изрично записана отговорността по чл.313 от НК ,която се носи при невярно съдържание,което те са потвърдили.Действително твърденÞята на двамата относно факта ,че били заблудени от адв.Л. представляват защитна теза и са неоснователни,след като се вземе предвид образованието ,ценза и преподавателската дейност на двамата в именно таза материя на ТЗ. В този смисъл решението на ВТРС следва да се отмени ,П. П. и П. Д. трябва да бъдат признати за виновни в извършване и осъществяване на престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК.В предвид на обстоятелството ,че те са неосъждани,няма причинена имуществена вреда и наказанието ,което е предвидено е до три години лос,то те следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на наказание по административен ред-глоба в размер от 1000 лева за всеки един оот тях. Считаме ,че определения размер съответства на извършеното и тяхното семейно и имотно състояние и ще отговори в правилна светлина при постигане на целите визирани в чл.36 от НК и в частност на чл.78а от НК. Водим от горното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на ВТРС постановено по АНД №../2010 година ,като неправилно и незаконосъобразно,вместо което ПРИЗНАВА П. В. Д., роден на 18.08.1956 год. в гр. С., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, преподавател в Стопанска академия гр. С., с ЕГН ..... за ВИНОВЕН в това, че на 16.05.2009год. в гр. В., потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 234 ал. 3 от ТЗ се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на липсата на пречки по чл. 234 ал. 2 от ТЗ за избиране член на Съвет на директорите на Акционерно дружество, като посредствен извършител чрез адв. П. К. Л. от гр. С. представил пред служител на Службата по регистрация при Агенция по вписванията гр. В. нотариално заверена декларация от 14.05.2009 год., че отговаря на изискванията за член на Съвета на директорите, предвидени в Устава на "В. - С." ЕАД, когато в нарушение на чл. 15 т. 2 от него участва като съдружник в Дружество с ограничена отговорност - "Н." ООД гр. С., с което осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност П. В. Д., като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева . ПРИЗНАВА П. Г. П., роден на 09.02.1968 год. в гр. С., български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН ...... за ВИНОВЕН, в това, че на 16.05.2009 год. в гр. В. потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 234 ал. 3 отТЗ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на липсата на пречки по чл. 234 ал. 2 от ТЗ за избиране член на Съвета на директорите на Акционерно дружество - като посредствен извършител чрез адв. П. К. Л. от гр. С., представил пред служител на Службата по регистрация при Агенция по вписванията гр. В. нотариално заверена декларация от 14.05.2009 год., че отговаря на изискванията за член на Съвета на директорите,предвидени в Устава на "В. - С." ЕАД, когато в нарушение на чл. 15 т. 2 от него, участва като съдружник и управител в Дружества с ограничена отговорност - "Б." ООД гр. С., "Е." ООД - гр. С.и "Ф. Б." ООД гр. С., като е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност П. Г. П., като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |