Решение по КНАХД №1694/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Лизинг“ЕАД, подадена чрез адв.Н., против Решение № 619/28.05.2025г. по НАХД № 74/2025г., на ВРС, 45-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № В-005524/01.10.24г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за извършено нарушение по чл.5, ал.8 ЗПК.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост. Твърди че, съдът неправилно е приел, че за разглежданата дейност на дружеството се прилага Законът за потребителския кредит, без да е отчел, че по силата на изричната норма на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК този закон в случая не се прилага. Счита, че съдът неправилно е приел и че „Уникредит Лизинг“ ЕАД е следвало да поставя на видно място в помещенията за обслужване на клиенти общи условия, без да отчита, че договорите на „Уникредит Лизинг“ ЕАД не са договори при общи условия, а всички уговорки между страните се намират в индивидуалните договори, поради което не би могло да има административно нарушение, изразяващо се в непоставяне на видно място на ОУ, ако търговецът не е длъжен да има и в действителност няма ОУ. Твърди, че видно от представените още в хода на административното производство договори за лизинг (ведно с приложенията към тях), които сключва със свои клиенти, ЗПК не се прилага за тях на основание чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК, тъй като не предвиждат задължение за лизингополучателя да закупи стоката - предмет на договора. Напротив, видно е от договорите, че закупуването на лизинговия обект (прехвърлянето на собствеността) е само право (опция) за лизингополучателя, което той сам решава дали да упражни, но не и негово задължение. Сключваните от „Уникредит Лизинг“ ЕАД договори за лизинг не съдържат и „предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността“, тоест сключваните от „УниКредит Лизинг“ ЕАД договори за финансов лизинг попадат в изключението на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК и за тях не се прилага ЗПК. Правилото на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК имплементира чл.2, параграф 1, буква „г“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, според която директивата „не се прилага за договори за наема или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друг отделно споразумение; смята се, че съществува такова задължение, ако кредиторът едностранно реши така“. Тоест, и Директивата, която е била основание за създаването на уредбата за защитата на потребителите в ЗПК, изключва от приложното си поле описаните договори за лизинг, което следва да се вземе предвид и при тълкуването на българския ЗПК. Позовава се и на съдебната практика в този смисъл. Касаторът твърди, че неправилни са изводите на ВРС, че ЗПК се прилагал по отношение на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, който извод е обосновал с правилото на чл.3, ал.3 от ЗПК, според което „Разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора “. Отношението между това правило на чл.3, ал.3 от ЗПК и правилото на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК, според което „разпоредбите на закона не се прилагат за договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, нито в договора, нито в друго споразумение между страните; смята се, че задължение за закупуване на стоката - предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността“ е отношение на обща норма към специална норма. Специалната норма на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК урежда частен случай (договори, в които не е предвидено задължение за придобиване на собствеността) и ограничава приложното поле на общата норма на чл.3, ал.3 от ЗПК (договори, в които има възможност да придобиване на собствеността), т.е. в случаите уредени в специалната норма на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК общата такава на чл.3, ал.3 от ЗПК не се прилага, поради това изводът за приложимост на ЗПК в случая е неправилен. За неправилен счита и изводът на ВРС, че в правната теория и съдебна практика се приема, че договорът за финансов лизинг, представлява особен вид инвестиционен кредит, т.е. получава се ефекта на получен кредит, който се погасява от лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. Договорът за лизинг поначало е сходен на договора за наем, а не на договора за заем (или инвестиционен кредит, както е прието). Съгласно и чл. 347, ал.2 от ТЗ за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от ЗЗД. Твърди, че неправилният извод на съда е продължение на друг, също неправилен, който е направен в НП за правната природа на сключваните от дружеството договори, а именно, че те били „лизинг на покупка“, както и че „Уникредит Лизинг" ЕАД предлагало „лизинг за покупка“, което не е вярно. Предвид изложеното, счита, че дейността на „Уникредит Лизинг“ ЕАД попада в изключението на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК, за дружеството не се прилага ЗПК, включително не се прилага задължението, предвидено в чл.5, ал.8 от ЗПК за поставяне на общи условия на видно място, следователно незаконосъобразно с НП е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Изводите на ВРС, че задължително трябва да има „общи условия“, понеже чл.11, ал.2 от ЗПК предвиждал, че общите условия трябвало да бъдат подписани на всяка страница, е неправилен. Не съществува задължение - нито по ЗПК, нито по друг закон, договорите за лизинг да се сключват като договори при общи условия. Счита за напълно законосъобразно всички клаузи, които уреждат отношенията между страните, да са включени в индивидуалния договор, а не да се прилагат общи условия. Всички клаузи, които биха били изнесени в общи условия като отделен документ, в случая са инкорпорирани в самите ДФЛ, поради което е спазена целта на ЗПК. Твърди и че ВРС не е обсъдил възраженията за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП. Моли съда да отмени решението, както и потвърденото с него НП. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Председател на Комисия за защита на потребителите, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „УниКредит Лизинг“ЕАД против наказателно постановление № В-005524/01.10.24г. на Председателя на КЗП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за извършено нарушение по чл.5, ал.8 ЗПК.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.04.2024 г. св. А., на длъжност „главен инспектор“ в КЗП, РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, извършила проверка на „УниКредит Лизинг“ ЕАД в обект-клон в гр. Варна, [улица], ет.**, при която установила, че дружеството извършва дейност, като предоставя финансови лизинги в небанкова институция, находяща се в проверявания обект, предлага лизинг за покупка на електромобили, селскостопанска техника, строителна и подемна техника, товарни автомобили, възобновяеми енергийни източници и др. Установила, че не са поставени на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при който дружеството предоставя потребителски кредити, с което не е изпълнило административното си задължение, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 8 от Закона за потребителския кредит. За извършената проверка св.А. съставила КП № К-2751254/01.04.2024 г., а за констатираното нарушение на 18.04.2024 г., в присъствието на упълномощено лице, съставила на дружеството АУАН № 005524. В срока по чл.44 от ЗАНН било подадено възражение, което не било възприето от АНО. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като нарушението правилно е квалифицирано от АНО и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 ЗПК, като при индивидуализацията на наказанието са съобразени обстоятелствата по чл.27 ЗАНН, а наложената санкция в минималния предвиден от разпоредбата размер, ще постигне на чл.12 ЗАНН. ВРС е обсъдил възраженията на дружеството, като ги е счел за неоснователни. Приел е и че нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

С обжалваното НП е наложена на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит имуществена санкция на касатора в размер [рег. номер]. за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.8 от ЗПК, за това, че извършва дейност, като предоставя финансови лизинги в небанкова институция, находяща се гр.Варна, [улица], ет.*, предлага лизинг за покупка на електромобили, селскостопанска техника, строителна и подемна техника, товарни автомобили, възобновяеми енергийни източници и др., като не са поставени на видно място Общи условия за отпускане на финансов лизинг в залата за обслужване на клиенти.

За да потвърди обжалваното НП районният съд е приел, че видно от представения договор за финансов лизинг № 161016/12.03.24г. договорът е потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, предвид препращащата норма на чл.3, ал.3 ЗПК, според която разпоредбите на закона се прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката – предмет на договора, както и с оглед обстоятелството, че лизингополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Касаторът твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК. Съгласно чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката – предмет на договора, нито в договора, нито в друго споразумение между страните; смята се, че задължение за закупуване на стоката-предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. Видно от представеният договор за финансов лизинг, сключен на 12.03.24г., лизингополучателят има право да придобие правото на собственост върху лизинговия обект, съгласно условията на договора /чл.19.1.2 /. В чл.16 е уредено правото на изкупуване, условията, при които лизингополучателя може да придобие собствеността върху лизинговия обект, както и че в случай, че не се възползва от това право следва да върне лизинговия обект в указания в чл.16.2 срок на лизингодателя на място и при условия, посочени от лизингодателя. Видно от клаузите на договора за лизингополучателя не съществува задължение за закупуване на стоката в смисъла на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК, като за кредитора не съществува възможност за едностранно вземане на решение за прехвърляне на собствеността, тъй като изрично е уговорен ред и условия за изкупуване на лизинговата вещ. Условие за изкупуване е и лизингополучателят да е отправил писмено изявление до лизингодателя за придобиване на лизинговия обект, което да е получено в определен срок.

Видно е, че договорите на касатора попадат в изключението на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК и за тях не се прилага ЗПК. Правилото на чл.4, ал.1, т.4 от ЗПК съответства на чл.2, параграф 1, буква „г“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, според която разпоредба директивата „не се прилага за договори за наема или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друг отделно споразумение; смята се, че съществува такова задължение, ако кредиторът едностранно реши така“. Разпоредбите на Директивата са въведени именно със ЗПК /§2 ДР на ЗПК/. И Директивата, чиито разпоредби са въведени със закона изключва от приложното си поле тези договори за лизинг. В този смисъл и приетото в решение на СЕС по съединени дела С-38/21, С-47/21 и С-232/21. Съгласно т.155 съдът е приел, че договор за лизинг като разглеждания в главното производство, с който търговец се задължава да предостави превозно средство на потребител срещу заплащането на вноски без задължение за закупуване на това превозно средство в края на срока на лизинга не представлява „договор за продажба“. В т.156 СЕС е с оглед изложените съображения на петия въпрос по дело С-38/21 е приел, че следва да се отговори, че член 2, т.6 вр. чл.3, параграф 1 от Директива 2011/83 следва да се тълкува в смисъл, че договор за лизинг на моторно превозно средство, който се характеризира с това, че нито в този договор, нито в друго отделно споразумение се предвижда задължение на потребителя да закупи превозното средство след изтичането на договора, попада в приложното поле на тази директива като „договор за услуга“ по смисъла на член 2, точка 6 от нея. Такъв договор обаче не попада в приложното поле нито на Директива 2002/65, нито на Директива 2008/48.

Именно това е отчетено и от Директива /ЕС/ 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 2008/48/ЕО, в обхвата на която са включени и някои договори, които са били изключени от обхвата на Директива 2008/48/ЕО, сред които и договорите за наем или лизинг с опция за закупуване. Съгласно разпоредбата на чл.2, параграф 2, б."ж" същата не се прилага спрямо договори за наем или лизинг, при които не се предвижда задължение или опция за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друго отделно споразумение. Съгласно чл.48 държавите членки приемат и публикуват не по-късно от 20 ноември 2025г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби от 20 ноември 2026г.

Предвид горното е налице хипотезата на чл.4, ал.1 т.4 от ЗПК, която изключва приложението на разпоредбите на ЗПК в настоящия случай. Не е налице нарушение от страна на касатора на посочената в НП норма, т.е. вмененото нарушение е несъставомерно, а издаденото НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил ВРС е постановил неправилно решение.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на ВРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер [рег. номер].

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 619/28.05.2025г. по НАХД № 74/2025г. на ВРС, 45-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № В-005524/01.10.24г. на Председателя на КЗП, с което на „УниКредит Лизинг“ЕАД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за извършено нарушение по чл.5, ал.8 ЗПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-005524/01.10.24г. на Председателя на КЗП, с което на „УниКредит Лизинг“ЕАД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит за извършено нарушение по чл.5, ал.8 ЗПК.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „УниКредит Лизинг“ЕАД сумата [рег. номер]., представляваща направените по делото разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.