РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д. и С. Ив. П.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600898 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 14 / 08.05.2025г., постановена по НОХД № 306/22г. по
описа на Софийски окръжен съд (СОС), ІV първоинстанционен състав, съдът е
признал за виновна подсъдимата Р. Н. Д. – Х. за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 16.03.2017г., в гр.Ботевград, Софийска
област, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ********, е нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали” и чл.31, ал.7 от
ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина означава
преминаването е забранено. Водачите на пътните превозни средства не трябва да
преминават линията, на която е поставен светофара”, като навлязла от ул.
„Г.С.Раковски“ в кръстовището, образувано от бул. „България“ и ул. „Г.С.Раковски“ в
гр.Ботевград, на светеща на светофара червена светлина, в резултат на което е
причинила по непредпазливост смъртта на Н. А. В. с ЕГН **********, като при
условията на чл. 55 от НК й е наложил наказания – 1 (една) година и 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК за
срок от 3 (три) години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (две)
години. С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, които
са възложени в тежест на подсъдимата на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - сумите от
1
4652,90 лева - направени разноски в д.п. и от 5062,62 лева – направени в съдебното
производство разноски.
От така постановената присъда са останали недоволни всички страни по делото -
прокурорът, подсъдимата Х. и частните обвинители, които по предвидения процесуален
ред въвеждат оплаквания срещу нейната законосъобразност.
Във въззивния протест и допълнението към него се оспорва единствено дейността
на първостепенния съд, свързана с определянето на следващото се на подсъдимата Х.
наказание, като се навеждат твърдения, че е занижено и несъответно на извършеното
деяние. В тази връзка се оспорва извода на СОС за приложимост на разпоредбата на чл.
55 от НК, като се анализира броят и относителната тежест на смекчаващите
отговорността на подсъдимата обстоятелства и се отправя упрек към недооценяването
от съда на отегчаващите такива. В заключение прокурорът счита, че следващата се
справедлива санкция следва да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а не при изключителност или многобройност на
смекчаващите. Прави се искане за изменение на присъдата, определянето на
наказанието при условията на чл. 54 от НК и увеличаването на наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 3 ( три) години.
Във въззивната жалба, изходяща от частните обвинители А. А., Р. В. и Д. А.,
подадена чрез общия им повереник А. Н., аналогично се атакува първоинстанционната
присъда в частта относно наложените на подс. Х. наказания, като се изтъкват
аргументи за проявена прекалена снизходителност от състава на първостепенния съд. В
тази насока се твърди, че СОС не е отчел изключително високата степен на обществена
опасност на деянието, изразена в причинения вредоносен резултат, както и нарушеното
правило на движение, поради което съдът е упрекнат, че целите на наказанието не биха
били постигнати с така индивидуализираните санкции. Оспорвайки определянето на
наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, повереникът намира, че посочените
от първостепенния съд смекчаващи отговорността на подс. Х. такива не са нито
изключителни, нито многобройни. Предлага се въззивният съд да измени присъдата на
СОС като увеличи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 ( четири ) години и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 ( пет) години.
Във въззивните жалби и допълненията към тях, изходящи от двамата
упълномощени защитника на подс. Х.– А. М. и А. Д. се оспорва изцяло правилността на
първоинстанционната присъда.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изходящи от защитника адв. П.
М. се твърди, че присъдата е неправилна, постановена при непълнота на
доказателствата и допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Сочи се, че първостепенният съд превратно и едностранчиво е ценил събраните по
2
делото доказателства и е възприел единствено тези, подкрепящи тезата на обвинението.
Според защитника адв. М. относно най- съществения фактически въпрос – на каква
светлина на светофарната уредба са преминали двамата водачи – в хода на съдебното
следствие е бил разпитан един – единствен очевидец на пътно-транспортното
произшествие (ПТП) - св. И. А., който сочи, че подзащитната й е преминала на зелен
светофар, а останалите разпитани свидетели не са присъствали на ПТП, като голяма
част от тях не са и безпристрастни; необективно и едностранчиво е било обсъдено от
първостепенния съд заключението на ВТАТЕ, като са игнорирани обясненията на в.л.,
дадени в с.з. и не е съобразно обстоятелството, че е имало пешеходна пътека, по която
са преминали св. Р.Б. и св. Л. Б. със следващия от преминаването им период от време,
т.е. изводите им почиват на предположения и са относителни и хипотетични; не са
обсъдени възраженията на защитата за негодност на протокола за оглед – без
необходими реквизити, без присъствие на поемни лица, от което следва, че е
невъзможно да се ползва при изготвянето на експертизите и при изграждане на
фактически изводи; необосновано съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимата;
неправилни и необосновани са изводите на СОС по отношение на приетите по делото
СМЕ, като са игнорирани предходните и е ценено последното относно наличието на
причинно - следствена връзка между процесното ПТП и настъпила смърт на
пострадалия В., не са обсъдени отговорите на експертите в с.з. и установените по делото
данни за транспортиране на пострадалия от гр.Ботевград в гр. София, като адв. М.
намира, че причинно следствената връзка касае получена средна телесна повреда, но не
и смъртта на пострадалия, която е резултат от неадекватно лекарско поведение и тежко
придружаващо заболяване, в която насока се позовава на експертните заключения и
пояснения от експерта Т. в о.с.з. В заключение адв. М. счита, че липсват доказателства
за вината на подзащитната й – за преминаването й на светеща червена светлина на
светофара и за причиняването по непредпазливост на смъртта на пострадалия В., като
от приетите по делото СМЕ не е установено наличие на причинно – следствена връзка
между ПТП и настъпилия резултат. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подс. Д. - Х. да бъде оправдана
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК.
Във въззивната жалба и допълненията към нея, изходящи от защитника адв. Н. Д.
се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, излагайки съображения в няколко насоки.
На първо място се концентрира върху диспозитива на присъдата, намирайки, че в него
липсват основни реквизити – не е посочено какъв участник в движението е бил
пострадалият, не е посочена причинно – следствената връзка между нарушените
правила за движение по пътищата и настъпилия съставомерен резултат, а и
пострадалият не е починал на посочената в диспозитива дата, както и при каква форма
на вина е извършено деянието ( тъй като непредпазливостта има две форми). В тази
насока адв. Д. заключава, че липсва „годен“ диспозитив на присъда, който да може да
3
ангажира наказателна отговорност на подсъдимата и тъй като той е преписан от
обвинителния акт, то порокът е в обвинението; съдът е следвало да върне в проведеното
разпоредително заседание делото на прокуратурата и след като не го е сторил, е
следвало да оправдае подсъдимата по това „негодно“ обвинение; защитникът Д. счита,
че въззивната инстанция не може да санира порока, а е длъжна при спазване
принципите на състезателното начало и на равнопоставеност на страните да постанови
оправдателна присъда на „формално“ основание. На следващо място адв. Д. оправя
критика към мотивите към постановената присъда, твърдейки, че и те страдат от
съществени пороци - липса на задълбочен и коректен анализ на доказателствата,
необоснованост на оспорения факт на какъв сигнал на светофарната уредба са
преминали водачите, като в тази връзка защитникът намира за неправилно
кредитирането на показанията на св. Д. и изключването на показанията на св. А. и св. В.,
както и необсъждането на констативния протокол на служба КАТ. Адв. Д. счита, че
преките доказателства за този факт се съдържат единствено в показанията на
изключените от първостепенния съд свидетели, а заключението на повторната АТЕ не ги
оборва, тъй като експертите дават многовариантност при изводите си и навлизат в
дълбоки вътрешни противоречия, тъй като не са обсъдили преминаването на
пешеходците Р. Б. и Л. Б. на пешеходната пътека, както и показанията на св. Г. З., който
е заявил че е изминал около 200 метра преди да чуе удара от ПТП. В този смисъл
защитникът приема, че обвинителната теза е разколебана, още повече, че за показанията
на обслужващите я свидетели П. Д., Р. Д. и Р. М. са налични данни за критичния им
анализ, а и те не твърдят, че лично са възприели какъв е сигналът на светофара;
защитникът поставя акцент върху показанията на св. Х. и св. В., пред които
пострадалият лично е заявил и се е извинил, че е преминал на червено, в каквато насока
са и показанията на св. И. А. – пряк очевидец на сигналите на светофарната уредба. На
следващо място адв. Д. счита, че неправилно експертите по назначените АТЕ за
ползвали протокола за оглед, скиците и снимковия материал от деня на
произшествието, тъй като протоколът не отговаря на императивните изисквания на чл.
156 от НПК, тъй като при извършването му не са присъствали поемни лица и
следователно следва да бъде изключен от доказателствения материал. Оттук и
защитникът намира, че АТЕ и направените в тях изводи не следва да бъдат
кредитирани. Логично адв. Д. заключава, че обвинението е недоказано по несъмнен
начин и моли подзащитната му да бъде призната за невиновна. Идентично е
становището му и относно „медицинската“ част на първоинстанционните мотиви, в
които отново били допуснати непълнота и необоснованост на изводите. Според
защитника липсва причинно – следствена връзка между ПТП и леталния изход, за което
се позовава на поясненията на експерта Т. в с.з. и разясненията на вещите лица по
другите СМЕ, от анализа на които защитникът счита, че пострадалият Н. не е починал
от черепно – мозъчната травма, а от тромбоемболия, която обаче няма травматичен
4
характер. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава от
въззивния съд, с която подс. Х. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, алтернативно – да отмени
първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
съда. Във второ допълнение към въззивната жалба ( от 04.11.2025г.) адв. Н. Д. отправя
критики към заключението на ВТАТЕ, което счита за непълно и некоректно ( като
некореспондиращо с наличния снимков материал) и прави извод за установеност за
навлизането на л.а. „Шкода“ на зелен сигнал на светофара, за което се позовава и на
показанията на прекия свидетел – очевидец и на двамата полицаи, посетили
пострадалия в болница и пред които е споделил, че е преминал на червено; оспорва и
приетото от експертите разстояние, изминато от л.а. „Фиат“ от пресичане на линията на
светофара до мястото на удара от 15.42м., което се изминава за 2 секунди и е в
противоречие с видеозаписа, където л.а. „Фиат“ е изминал за 0.51 секунди. От
изложеното адв. Д. черпи извод за необоснованост на експертното заключение и
възникване на съмнения за правилността му; по отношение на медицинската част на
делото, адв. Д., позовавайки се на становището на в.л. Т., също счита въпросът за
неизяснен, като намира, че заключението на допълнителната тройна СМЕ, в която е
описано, че не са установени данни за възникнали усложнения по време на
транспортирането на пациента от МБАЛ „Ботевград“ до УМБАЛ „ Св. Анна“ за невярно
, тъй като при извършена в УМБАЛ „ Св. Анна“ компютърна томография е установен
остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, която травма
пострадалият не е имал в МБАЛ „Ботевград“, където също му е бил направен скенер.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от САП поддържа
депозирания протест по изложените в него съображения и моли за неговото
уважаване, като същевременно счита, че осъждането на подс. Д. – Х. по повдигнатото
й обвинение е правилно и не са налични сочените от защитата пороци в съдебния акт.
Прави искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта относно
определеното наказание „лишаване от свобода“ като същото бъде увеличено в размер
на 3 ( три) години, а в останалата част – потвърдена.
Общият упълномощеният повереник на частните обвинители А. А., Р. В. и Д. А.
– А. Н. поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения и
прави искане за утежняване положението на подсъдимата, считайки, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл. 55, ал. 1 НК в случая. Моли въззивния съд да измени присъдата,
като постанови наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и на
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 5 (пет) години.
5
Частният обвинител Р. В. изразява съгласие с доводите на повереника си без да
излага собствени такива.
Частният обвинител Д. А. изразява съгласие с доводите на повереника си без да
излага собствени такива.
Частният обвинител А. А., редовно призован, не се явява пред настоящата
инстанция и не изразява собствено становище по съществото на делото.
Първият упълномощен защитник на подс. Д. – Х. – А. Д. поддържа доводите
си, развити в писмен вид и счита, че по конкретното дело обвинението не е доказано
по несъмнен начин и на осн. чл. 304 от НПК следва да се постанови оправдателна
присъда. Допълва аргументите си в тази насока, като заявява, че АТЕ не установява
категорично кой от водачите на какъв сигнал на светофарната уредба е минал; на
следващо място са налични гласни доказателствени средства, оборващи изложеното в
обвинителния акт, от което адв. Д. заключава, че с оглед тежестта на доказване, следва
да се тълкува в подкрепа на защитната теза. Оспорва на следващо място аналитичната
дейност на първостепенния съд и в частност заключението му , че при скорост на
движение с 42 км/ч., при директен удар, пострадалият не е имал травми по тялото си
освен мекотъканни; отново сочи негодността на протокола за оглед, а оттам и
основаващите се на констатациите в него експертизи. Поставя акцент върху липсата на
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на
неговата доверителка, тъй като пострадалият е починал от белодробна тромбоемболия
– заболяване, което той е имал далеч назад във времето, преди да настъпи ПТП, като
непълнотите, съдържащи се в аутопсионния протокол не следва да увреждат
положението на подзащитната му, тъй като в случая се касае до нарушаване на
медицинския протокол, който не е бил спазен още от самото начало, както от
болницата в Ботевград, така и след това в Окръжна болница, където е бил
транспортиран пострадалият. Намира за установено от експертите в тази насока, че
кръвоизливът в мозъка, който се получава, е от лекарството „Синтром“, което не е
трябвало да му бъде давано. Затова адв. Д. изразява становище, че ако съдът намери
подзащитната му за виновна за настъпване на ПТП, то тя следва да носи отговорност
единствено за телесните повреди, които е причинила – средна телесна повреда и с
оглед разпоредбата на закона към онзи момент, прави искане САС да приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК, като в този смисъл да постанови своя краен акт. При
подобно процедиране от въззивния съд, адв. Д. се позовава на изтеклата давност и
прави искане за прекратяване на наказателното производство. Алтернативно прави
искане за намаляване размера на наказанието в рамките на чл.55 от НК , позовавайки
се на отличните характеристични данни на подзащитната му, перфектното й
процесуално поведение и данните, които се събрани за нея като водач. В този смисъл
6
прави искане за приложение на чл. 55, ал. 3 от НК за неналагане на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, като посочва, че доверителката му е болна от
рак, провежда лечение и е необходимо е да посещава лечебни заведения.
Вторият упълномощен защитник на подс. Д. – Х. – А. М. също поддържа
изготвените от нея в писмен вид доводи, както и тези, изтъкнати от адв. Д.. Допълва,
че първоинстанционната присъда и мотивите към нея са неправилни,
незаконосъобразни, в тях изцяло субективно и едностранчиво са разгледани събраните
по делото доказателства, като съдът не е посочил защо дава вяра единствено на
доказателствата, събрани в подкрепа на обвинението и не е изложил нито един мотив
защо не възприема другите доказателства, включително показанията на очевидеца,
който категорично заявява, че доверителката й е преминала на зелен светофар; неясни
и неточни са и аргументите на съда защо възприема единствено последната тройна
експертиза и изводите на вещите лица, а игнорира събраните преди това СМЕ и
обясненията на вещите лица – лекари за допуснатите лекарски неточности и грешки
както в Ботевград, така и в УМБАЛ „Света Анна“ – София. Прави искане въззивният
съд да постанови оправдателна присъда, алтернативно - да върне делото за ново
разглеждане, при констатация за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Подсъдимата Д. – Х. в хода на съдебните прения заявява, че поддържа
доводите на защитниците си и не изтъква собствени такива.
В предоставената й последна дума подсъдимата Д. – Х. иска от въззвиния съд
да я признае за невинна и да отмени първоинстанционната присъда, тъй като е
несправедлива. Категорично заявява, че е преминала на зелен сигнал на светофара.
Въззивният съд не счете за необходимо да допуска провеждането на
съдебно следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитника адв. Д., че
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
свързано с диспозитива и мотивите към постановената присъда – че диспозитивът не
съдържа основни реквизити, а в мотивите липсва задълбочен и коректен анализ на
доказателствата, доколкото, в принципен план, основателността на това възражение
предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на
делото. Този състав на САС намери, че възражението на защитника не се явява
основателно, а съдебният акт отговаря в отделните си части на изискванията на чл.
301, ал. 1, т.т. 1- 12 и чл. 305, ал. ал. 1- 4 от НПК. Претенцията на защитника за
наличие в диспозитива на присъдата на посочване на качеството на пострадалия като
участник в движението, на причинно – следствената връзка между нарушените
правила за движение по пътищата и настъпилият съставомерен резултат, на датата на
смъртта на пострадалия и при коя от двата вида непредпазливост по чл. 11, ал.3 от НК
7
е извършено деянието – поставя несъществуващи в процесуалния закон изисквания
към съдържанието му. Несъмнено е, че тези обстоятелства са от значение за
осигуряване на правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно
престъпление е обвинен, респ. осъден, но систематичното им място е съответно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. мотивите към присъдата, където в
конкретния случай те са налични. Диспозитивът на атакуваната присъда е съответен на
този на обвинителния акт ( с изключение на датата на смъртта на пострадалия) и
срещу който адв. Д. в проведеното пред СОС на 06.04.2023г. разпоредително заседание
по делото не е имал възражения, заявявайки позицията си за липса на допуснати на
д.п. отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на неговата подзащитна. От своя страна датата на
смъртта на пострадалия не рефлектира върху времеизвършването на инкриминираното
деяние, поради което непосочването й в диспозитива на присъдата от СОС не
представлява липса на реквизит, свързан с темпоралните параметри на твърдяното
престъпление. На второ място твърдяната от адв. Д. липса в мотивите към присъдата
на СОС на „задълбочен и коректен анализ на доказателствата“, освен че не обективно
не съответства на конкретните качества на проверявания съдебен акт, изначално не
представлява основание за налично процесуално нарушение, тъй като с оглед на
правомощията си на втора „първа“ инстанция по фактите, САС би могъл да
интервенира на плоскостта на „задълбочен и коректен анализ на доказателствата“, като
извърши собствен такъв.
Неоснователността на възражението за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила обуславя необходимост въззивната инстанция да провери
обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.
Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от СОС. Установени
са по категоричен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му
решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на
престъплението, авторството на подсъдимата Д. - Х. в него, последиците от деянието,
субективната страна на престъплението, личността на подсъдимата и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, като САС не
намери основание да упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК за
коригиране на фактическите констатации на първата инстанция относно съществените
за правилния изход и включени в предмета на доказване на делото обстоятелства.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд са направени след правилен
анализ на събраните по делото доказателствени средства.
С оглед наведеното възражение от страна на двамата защитници за негодност на
протокола за оглед на местопроизшествие от 16.03.2017г., а оттам - и на заключенията
на изготвените по делото авто - технически експертизи, базиращи се на описаните в
него констатации, въззивният съдебен състав го намери за неоснователно. Следва да
бъде посочено, че протоколът от 16.03.2017г. е със съдържанието, визирано от чл. 129,
ал.1 и ал.2 от НПК, поради което и се ползва със силата, предвидена в чл. 131 от НПК
– за извършването на съответното действие, за реда по който е извършено и за
събраните доказателства. Нещо повече – за това действие е изготвен и приложен по
8
делото албум с фотоснимки, които визуализират отразените в протокола констатации, а
съпоставката помежду им също води до извод за достоверност на вписаните в
протокола обстоятелства. В д.п. експертите, назначени за изготвянето на
Комплексната авто-техническа и видео-техническа експертиза №15/19-22 и Видео -
техническа и авто-техническа експертиза, видно от тяхната обстоятелствена част,
също са посетили мястото на произшествието и са извършили технически изследвания
на параметрите му, като съпоставката между измерванията на вещите лица и
констатациите в протокола за оглед също води до заключение за правдивост на
отразените в протокола обстоятелства.
Защитниците оспорват процесуалната годност на протокола за оглед и с
аргумент, че не отговаря на императивните изисквания на чл. 156, ал.1 от НПК, тъй
като при извършването му не са присъствали поемни лица. Видно е, че в протокола за
оглед като поемни лица са вписани свидетелите И. И. и В. Н., които са разпитани в
хода на първоинстанционното съдебно следствие. Разпитите на поемните лица И. и Н.
не дават основания да се приеме наличието на съществени процесуални нарушения
при извършването на процесуално следственото действие, респ. процесуалната му
негодност. Така поемните лица сочат, че са участвали в оглед на пътно-транспортно
произшествие и са положили свои подписи в цитирания протокол, но не са
присъствали на всички извършени при огледа действия и не са прочели текста на
огледния протокол при подписването му. При такива случаи съдебната практика е
еднопосочна, че законът не поставя изискванията за активност на поемните лица при
извършването на действието ( законовото изискване е за тяхното „присъствие“, а не за
„участие“ в него), като добросъвестното изпълнение на този граждански дълг зависи
единствено от желанието на конкретното поемно лице, доколкото липсват предвидени
в закона механизми за осигуряване на дейна активност на гражданите при извършване
и описване на техническите дейности, свързани в конкретния случай с настъпило
ПТП; на следващо място поемните лица са подписали протокола от огледа на
местопроизшествие без възражения или забележки, като потвърждават, че положените
подписи са техни. С оглед изложеното, не са налице основания писменото
доказателствено средство - протокол за оглед на местопроизшествие - да се изключи
от доказателствената съвкупност с оглед липсата на доказателства за допуснати
съществени нарушения, които да опорочат неговата годност. Не са налични и
съмнения за правдивостта на техническата информация, съдържаща се в огледния
протокол поради проверката й от експертите по изготвените АТЕ и визуализацията й
посредством фотоснимки. Предвид изложеното дотук и въззивният съд при
изграждането на изводите си по фактите цени протокола за оглед на
местопроизшествие от инкриминираната дата.
Останалите (неоспорени от страните и поради това без необходимост от излагане на
изрични мотиви относно процесуалната им годност) източници на значима за правилния
9
изход на делото информация се явяват гласните доказателствени средства – обясненията на
подс. Д., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на
разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Р. В. Д. А., П. Д.,
Р. Д., Г. З., Л. Л., И. Д., Г. В., Р. М.-М., Ц. В., И. С., Р. Б., Л. Б., Х. Х., В. Н. и И. И., като за
свидетелите П. Д., Р. Д., Г. З., И. Д., Г. В., Р. Б., Л. Б., Ц. В. и И. С. – и депозираните в хода на
д.п.. техни показания, приобщени посредством процесуалната техника на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1 от НПК; способите за доказване – видео-техническите експертизи № № 17, 16 и 187 (
от д.п.), СМЕ на труп № 282/2017 г. (от д.п.), Комплексна авто-техническа и видео-
техническа експертиза №15/19-22 (от д.п.), Видео-техническа и авто -техническа експертиза
(от д.п.), тройна СМЕ (от д.п.), допълнителна тройна СМЕ ( в с. дело) и допълнителната
единична СМЕ (в с. дело) и от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, справка от Районен център 112-
София, копие на ИЗ №1192 от МБАЛ Ботевград, протокол за химическа експертиза, справка
от КАТ, препис от акт за смърт, удостоверения за родствени връзки и за наследници, справка
за нарушител-водач, справка за съдимост на подсъдимата, копия на медицински документи.
От така посочената доказателствена съвкупност се установява по делото, че подс. Р.
Н. Д. – Х. е родена на ********г. в гр.***, живуща в гр.***, Софийска област, ул. „***“ № *,
вх.*, ет.*, ап.*, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана,
с ЕГН **********, работеща в „Електрохолд България“. Същата притежава свидетелство за
управление на МПС № 28033365, валидно до 07.10.2020 г., категории В, АМ. Същата е с
отлични характеристични данни и понастоящем е във влошено здравословно състояние.
На 16.03.2017г. пострадалият Н. А. В. управлявал т.а. „Фиат Скудо” с рег. №
******** в гр.Ботевград, движейки се по бул. „България” в посока от с. Врачеш към центъра
на гр.Ботевград, Софийска област. В същото време по ул. „Г.С. Раковски” в посока от
автогарата към с. Секаница се движел т.а. „Шкода Октавия” с рег. № ********, управляван
от подс. Р. Н. Д. – Х.. Приближавайки кръстовището между бул. „България” и ул. „Г.С.
Раковски” в гр. Ботевград, което било регулирано със светофарна уредба, работеща в
автоматичен режим, т.а. „Фиат Скудо” с рег. № ******** се движил със скорост от 27 км/ч., а
т.а. „Шкода Октавия” с рег. № ******** – със скорост на движение от 42 км/ч. При
достигане на кръстовището, водачът на т.а. „Фиат Скудо” с рег. № ******** – пострадалият
Н. В. навлязъл в него на зелен (разрешителен) сигнал на светофарната уредба.
Същевременно подс. Д. – Х., управлявайки т.а. „Шкода Октавия“ по ул. „Г.С.Раковски”
навлязла в кръстовището на червен (забранителен) сигнал на светофарната уредба, който
действал и за автомобилите идващи на кръстовището в противоположната посока на тази на
движението на подсъдимата – по ул. „Г.С. Раковски” в посока ул. „Витоша”. Именно поради
тази причина св. Р. Д., която управлявала личния си автомобил „Тойота” с рег. № ********, в
който на предното пасажерско място била и св. П. Д., спряла на кръстовището,
непосредствено след друг спрял автомобил, изчаквайки подаването на зелен сигнал. В
резултат на навлизането в кръстовището от страна на управлявания от подс. Д. – Х.
автомобил на червен сигнал на светофара, настъпил удар между предната част на т.а.
„Шкода Октавия” в предната лява страна на т.а. „Фиат Скудо”, след който двата автомобила
преустановили движението си. При този удар, пострадалият Н. В. ударил главата си в купето
на автомобила, в областта на лявата-челно слепоочна област, като получил травматични
увреждания – черепно-мозъчна травма и травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване
на седмо ребро вляво по аксиларна линия. На мястото на пътния инцидент веднага спряла
св. Р. Д., пътуваща с дъщеря й св. П. Д.. Последната слязла от автомобила и отишла при
пострадалия. На местопроизшествието пристигнал и синът на пострадалия – св. Д. А., който
констатирал, че вратата на водача на т.а. „Фиат Скудо” била смачкана и не можела да се
отвори. Свидетелите А. и Д. възприели и отправените думи от пострадалия към
подсъдимата: „Госпожо, защо преминахте на червено”. На мястото на злополуката
пристигнали дежурните полицейски служители от РУ на МВР Ботевград – св. В. В. и св. Х.
10
Х., които извършили проверка с техническо средство, за употреба на алкохол от подс. Д. - Х.,
която отчела отрицателен резултат. На местопроизшествието пристигнал и медицински екип
от ФСМП Ботевград – свидетелите Р. М.-М. (медицински фелдшер), Ц. В. (акушерка) и Г. В.
(шофьор на линейката), които веднага транспортирали пострадалия В. в МБАЛ „Ботевград“.
Също на 16.03.2017 г., за времето от 10.05ч. до 10.28ч., на мястото на
произшествието, бил извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР гр.Ботевград,
резултатите от който били удостоверени в съставен протокол и били направени скица и
фотоснимки. В резултат на така проведеното действие по разследването, били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района на
настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние (деформациите) на
превозните средства, участвали в произшествието, следите оставени на пътната настилка от
превозните средства и от части (елементи) от същите.
При приемането на пострадалия В. в болницата, били установени мекотъканна
травма в лявата челно слепоочна област на главата и клинично проявена общомозъчна
симптоматика, като в резултат на извършените му изследвания, му била поставена диагноза
„мозъчно сътресение” и бил приет за клинично наблюдение. Същият ден вечерта,
състоянието на пострадалия В. се влошило, което наложило транспортирането му по
спешност в МБАЛ „Св.Анна” София – Неврохирургия. При проведеното му в тази болница,
при КТ изследване на главен мозък, бил установен травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка (субдурален хематом) в лява челно-слепоочна- теменна област на главата,
което наложило извършването на две оперативни интервенции на пострадалия. Въпреки
положените усилия от страна на медицинските лица, Н. В. останал в тежко коматозно
състояние, интубиран на апаратна вентилация и на ******** г. починал.
При извършеният оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Н. А. В., от вещото лице
по назначената СМЕ на труп № 282/2017 г. били установени следните увреждания: тежки
двустранни възпалителни промени на белия дроб /пневмония/, състояние след трепанация на
черепа и евакуация на субдурален хематом вляво, контузия на мозъка с разпад в ляво
слепоочно-теменно, тежък оток на мозъка и на белия дроб, остър кръвен застой на
вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по серозите, белодробна тромбоемболия,
кръвонасядане на гърба и врата в ляво. Характерът и морфологията на описаните
травматични увреждания са дали основание на експерта да заключи, че черепно-мозъчната
травма и контузията на гърба и врата, са резултат от удари с или върху твърд тъп предмет
/предмети/, и могат да бъдат получени от ПТП. Според вещото лице по тази експертиза,
смъртта на Н. В. се дължи на дихателната и сърдечносъдова недостатъчност, обусловени от
масивните възпалителни промени на белия дроб, като констатираната двустранна пневмония
е пряко усложнение на тежката черепно-мозъчна травма /кръвоизливът под твърдата
мозъчна обвивка и контузията на мозъка/. Посочените резултати от огледа на трупа на
пострадалия, са дали основание на вещото лице да изведе наличието на причинно-
следствена връзка между констатираната при пострадалия черепно-мозъчна травма и
настъпилата му смърт, в генезата на която е взела участие и белодробната тромбоемболия,
допринесла за нарушение на микроциркулацията на белия дроб и допринесла за
задълбочаването на дихателната недостатъчност.
В д.п. била назначена видео-техническа и авто -техническа експертиза, според
заключението на която, мястото на удара между двата процесни автомобила се определя на
платното за движение в кръстовището, образувано между ул. „Г.С.Раковски“ и бул.
„България” в гр.Ботевград, по широчина на пътното платно – 7-8 м.западно от приетия в
огледния протокол ориентир, и по дължина на пътното платно – на 12-13 м. северно от
приетия в огледния протокол ориентир. Скоростта на движение на т.а. „Шкода” в района
преди произшествието и в момента на удара е била около 42 км/ч. При тази скорост на
11
движение на т.а. „Шкода”, опасната зона за спиране на същия е била 30,15 м. Скоростта на
движение на т.а. „Фиат“ в района на произшествието и в момента на удара е била около 27
км/ч., а опасната му зона на спиране при тази скорост – 16,48 м. Прието е, че в конкретната
пътна ситуация, при реакция на водача на т.а. „Шкода“ в момента на пресичане на линията
на светофара от т.а. „Фиат”, водачът на т.а. „Шкода” е имал видимост към него и е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. При реакция на водача на т.а. „Фиат” в
момента на пресичане на линията на светофара от т.а. „Шкода”, същият е имал видимост
към него и е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
В д.п. са приобщени видеозаписи на произшествието, експертно изследвани в
няколко експертизи. Експертите по видео-автотехническата експертиза са дали заключение
за механизма на възникване и развитие на пътно-транспортното произшествие, като са
извели, че от техническа гледна точка механизмът на конкретното ПТП се характеризира с
настъпването на удар между предната част на т.а. „Шкода“, управляван от подсъдимата, и
предна лява страна на т.а. „Фиат”, управляван от пострадалия, в кръстовището между
бул.”България” и ул. „Г.С.Раковски” в гр.Ботевград, в резултат на навлизането в
кръстовището, на червен сигнал на светофара, от страна на водача на т.а. „Шкода” /движещ
се по ул.”Г.С.Раковски в посока от север на юг/ и навлизането от водача на т.а. „Фиат” на
зелен сигнал на светофара /движещ се по бул.”България” в посока от запад на изток/.
Експертите са достигнали до извод, че от техническа гледна точка причината за настъпилото
ПТП се дължи на това, че водача на т.а. „Шкода” – подс. Д. е навлязла във въпросното
кръстовище на червен сигнал на светофара, като така не е пропуснала т.а. „Фиат” да
премине през кръстовището на зелен за него сигнал на светофара. Прието е още, че в
конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. „Шкода” е имал техническа възможност да
избегне произшествието, ако бе спрял и не бе навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофара.
В д.п. е назначена и изготвена тройна съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която, проведеното спрямо пострадалия Н. В. болнично лечение е било
адекватно на утвърдените медицински стандарти; при постъпването на пострадалия на
лечение в МБАЛ „Ботевград“, състоянието му е било добро, преценено по ГКС – 14 т. и не е
налагало каквито и да е действия, освен симптоматично лечение и активно наблюдение; в
хода на диагностичния процес са били извършени всички необходими изследвания в
предвидения обем; прието е, че правилно след влошаване състоянието на В., са предприети
незабавни действия за транспортирането му в специализирана клиника по неврохирургия, за
диагностично уточняване и оперативно лечение; посочено е, че от приложената медицинска
документация и от справката от личния лекар за здравния статус на пострадалия В. вещите
лица са установили, че същия страдал от постфлебитен синдром и белодробен
тромбоемболизъм, регистриран през 2012г., което е изисквало лечение с антикоагуланти.
Според експертите, именно антикоагулантната терапия, на която е бил подложен
пострадалия, е оказала решаващо значение, както за развитието на субдуралния хематом
часове след травмата, така и за последвалия оперативното му отстраняване рецидив.
В хода на първоинстанционното съдебното следствие е назначена, изслушана и
съответно приета допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза, според
заключението на която пострадалият Н. В. е получил следните травматични увреждания,
вследствие на процесния пътно-транспортен инцидент:
- черепно-мозъчна травма /състояща се от тежка контузия на мозъка, остър
травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, изразен компресионно-
дислокационен синдром с изместване на срединните мозъчни структури надясно с около 18
мм., остър травматичен кръвоизлив по хода на фалкса, остър травматичен кръвоизлив по
12
хода на тенториума, контузионно[1]кръвоизливни огнища, контузионно-кръвоизливно
огнище вляво фронтално и теменно и травматичен подкожен кръвоизлив в ляво челна-
слепоочна област/ и
– травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на седмо ребро в ляво.
Според експертите установената черепно-мозъчна травма с мекотъканен хематом в
ляво челно-слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за лявата голямо мозъчна
хемисфера, с подлежаща контузия на левия челен и слепоочни дялове на главния мозък, са
получени от директен силен удар в лявата челно-слепоочна област на главата. При разпита
им в о.с.з. експертите са допълнили, че основание за този категоричен извод формират от
факта, че при инициален травматичен момент, с разкъсване на кръвоносни съдове в
междумозъчните пространства, стартира излИ.е на кръв в черепната кухина, в което
всъщност е ефекта на травмата. В тази насока вещите лица са допълнили още и че в
конкретния случай приеманите от пострадалия антикоагуланти, са тласнали развитието на
кръвоизлива в главата, в посока продължаване излива на кръв, все по-тежко потискане
дейността на главния мозък от притискането му, до такава степен, че са се получили
вторични увреждания на мозъка. Категорични са в направения извод за наличие на пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между получената от пострадалия В. черепно-
мозъчна травма и настъпилия смъртен изход. Последният е резултат от травматичния
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка със забавено развитие, предизвикал
компресионно-дислокационен синдром с последващо начало и в ход с тенториално
вклиняване и притискане на мозъчния ствол, след пътно-транспортното произшествие. От
друга страна употребата на антикоагуланти повишава многократно риска от смъртен изход
след черепно-мозъчна травма, тъй като при пациенти на такава терапия, дори след лека
черепно-мозъчна травма, се повишава риска от развитие на интракраниална хеморагия,
което е свързано с високите стойности на ИНР. Вън от това, според вещите лица
здравословното състояние на пострадалия В. до преди пътно-транспортния инцидент, е било
стационарно – взимал е предписаните му медикаменти, без документални доказателства за
влошаване.
Приетата от въззивния съд фактическа обстановка ( въпреки въведените от
защитата на подс. Д. – Х. доводи за необоснованост на проверявания съдебен акт)
след самостоятелен анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред СОС
доказателства по същество се припокрива с установената от първоинстанционния съд,
като настоящият съдебен състав не констатира нарушения при оценъчната дейност на
СОС на събраните по делото доказателства – както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Оспорването от страна на двамата защитници на първо място на
противоправността на поведението на подс. Д. – Х. в качеството й на водач на МПС и
на второ – на причинно – следствена връзка между причинените на пострадалия В.
увреждания от ПТП и настъпилата впоследствие (на ******** г.) негова смърт,
изисква съгласно чл. 339, ал.2 от НПК излагането на съображения от САС за
неоснователността на отправената критика към анализа на проверяваната съдебна
инстанция при обсъждането на доказателствения материал, събран по делото.
По отношение на първото оспорено обстоятелство, свързано със сигналите на
регулиращата процесното кръстовище светофарна уредба, САС счете, че аналитичната
13
дейност на проверяваната инстанция относно достоверността на двете групи (
обособени с оглед на информационната им насоченост) гласни доказателствени
средства ( обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите И. А. и В. В. от
една страна и показанията на свидетелите П. Д., Р. Д., Д. А., Р. В. и Р. М.-М.) е
правилна, съобразена с правилата на формалната логика и най-вече намираща
подкрепа и в други източници на информация. Както бе посочено по-горе, по
отношение на този съществен за изхода на делото факт, са налице взаимноизключващи
се твърдения. Така в обясненията си подс. Д. – Х. и в показанията си св. И. А. сочат,
че управляваното от подсъдимата МПС е преминало кръстовището на зелен (
разрешителен) сигнал, а св. В. заявява, че при посещението му при пострадалия в
болницата в Ботевград, последният му е признал, че е минал на червен сигнал на
светофара. Данните в тези гласни доказателствени средства са обективно
несъвместими със съдържащите се в показанията на св. П. Д. и св. Р. Д., които са
еднозначни, че сигналът за преминаване на МПС по ул. „Г.С.Раковски” с
кръстовището с бул.”България” е бил забранителен в момента на настъпване на ПТП,
както и с изнесената от св. Д. А., св. Р. В. и св. Р. М.-М. информация за отправените
упреци на пострадалия към подсъдимата, че е преминала на червен сигнал на
светофара. Противоречията между показанията на св. В. от една страна и на св. Д. А.,
св. Р. В. и св. Р. М.-М. от друга касаят извънсъдебни изявления на участници в
инцидента, изводими от субективното им отношение към настъпилото ПТП, поради
което се явяват и вторични и косвени доказателства за действително случилите се
събития на процесната дата, поради което се определят от въззивния съд като
несъществени противоречия относно включените в предмета на делото обстоятелства.
Не така стои въпроса относно обясненията на подс. Д. – Х. и показанията на
св. И. А. (първа група) и показанията на св. П. Д. и св. Р. Д. ( втора група), тъй като
възпроизвеждащите информация в процеса субекти твърдят да изразяват свои
непосредствени възприятия от сигналите на светофарната уредба при настъпването на
ПТП и които твърдения дефинитивно са взаимноизключващи се. Именно в хипотези,
подобни на настоящата, преценката за достоверност на гласните доказателствени
средства ( освен тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността,
последователността на разказа и качествената характеристика на източника на
информация) се базира основно на подкрепеността на фактическите данни от други
събрани по делото материали. В това отношение видеозаписите от настъпилото ПТП
и експертният им анализ в изготвените по делото заключения категорично подкрепят
информацията, съдържаща се в показанията на св. П. Д. и св. Р. Д., според която
именно т.а. „Шкода”, управляван от подс. Д. – Х. е навлязъл на кръстовището на
червен (забранителен ) сигнал на функциониращата светофарна уредба. В д.п. са
изготвени ВТЕ № 17 ( л.л. 98- 113 от т.1), Комплексна авто-техническа и видео-
техническа експертиза (КАТВТЕ) №15/19-22 (л.л. 71 – 80 от т.3) и Видео-техническа и
14
АТЕ ( л.л. 127 – 172 от т.5), в които по експертен път са анализирани видеозаписите, на
които е възпроизведено процесното ПТП, като в последните две заключения е
изследвано движението на участвалите в ПТП автомобили в кръстовището съобразно
светлинните сигнали на светофарната уредба ( вкл. и чрез непосредствено измерване
на времето на фазите на светофара от вещите лица по двете експертизи). Въпреки
липсата на заснемане на конкретните сигнали на светофарната уредба, регулираща
интересуващото делото кръстовище, вещите лица по Видео-техническа и АТЕ в т.7,
съобразявайки моментите на потегляне на други ( четири) записани автомобили по
направлението на т.а. „Фиат Скудо“ с продължителността на сигналите на светофара
по същото направление, достигат до извода, че ударът между двата автомобила е
настъпил около 8 сек., след като по направлението на движението на т.а. „Фиат Скудо“
е светнал зелен сигнал, като т.а. „Шкода Октавия“ е навлязъл в кръстовището
(преминал линията на светофара) около 7.43 сек. след като за него е светнал червен
сигнал на светофара, а т.а. „Фиат Скудо“ е навлязъл в кръстовището (преминал
линията на светофара) около 5.97 сек. след като за него е светнал зелен сигнал на
светофара. Експертите посочват и вариант, изводим от възможността изследваните 4
МПС да са потеглили по посоченото направление на червен – жълт сигнал на
светофара, при което отново стигат до извод, че т.а. „Шкода Октавия“ е навлязъл на
червен сигнал, а т.а. „Фиат Скудо“ – на зелен. Експертите по Комплексната експертиза
по протокол №15/19-22 в т. 2 са възприели друг подход за установяване на
обстоятелството на какъв сигнал на светофарната уредба са навлезли в кръстовището
двете МПС, между които е настъпило ПТП : те са съпоставили продължителността на
отделните фази на автоматичната светофарна уредба по направленията на движение на
т.а. „Фиат Скудо“ и т.а. „Шкода Октавия“ с движението на л.а. „ Тойота Рав4“,
управлявана от св. Г. З. ( за който автомобил е несъмнено установено от записите, че се
е движел по направлението на т.а. „Фиат Скудо“ и е спрял на светофарната уредба,
след което е предприел завой надясно) и отново достигат до извод, че т.а. „Фиат
Скудо“ е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара, а т.а. „Шкода
Октавия“ – на червен, като посочват, че ПТП е настъпило 14 сек. след светването на
зелен сигнал на светофара по направлението на т.а. „Фиат Скудо“ ( при измерена фаза
на зелен сигнал с продължителност 19 сек.).
От така посочените заключения се налага доказателствения извод, че
показанията на св. П. Д. и св. Р. Д. относно навлизането в кръстовището от
управлявания от подс. Д. – Х. автомобил на червен ( забранителен ) сигнал на
светофара са доказателствено подкрепени по експертен път, поради което и следва да
бъдат приети за достоверни. Обратно – обясненията на подсъдимата и показанията на
св. И. А. не са съответни на обективната действителност, категорично се оборват от
останалия събран по делото доказателствен материал и следва да бъдат преценени
единствено на плоскостта да бъде облагодетелствана страна в процеса. Оттук и
15
преценката за достоверност на изнесената от св. Д. А., св. Р. В. и св. Р. М.-М.
информация за отправени от пострадалия В. упреци към поведението на подсъдимата
като водач на МПС отговаря за обективно случилите се събития, а изнесеното от св. В.
за негово признание за причиняване на ПТП – не.
Следва да бъде поставен акцент и върху обстоятелството, че горепосочените
експертни заключения не почиват върху субективната преценка от дадено лице на
конкретния светлинен сигнал на регулиращата кръстовището светофарна уредба, а са
изведени въз основа на повтаряеми обективни критерии от записите на движението в
процесното кръстовище, т.е. въз основа на анализа на обективни/технически находки,
при които субективният момент дефинитивно е изключен и следователно – годни да
обосноват извод с висока степен на достоверност.
Упрекът на адв. Д. за „многовариантност“ на заключенията, от което
защитникът прави и извод за неустановеност на този факт въз основа на тях, не се
възприема от този съдебен състав, тъй като при всички изследвани и обсъдени от в.л.
алтернативи, крайният им извод е категоричен – управляваният от подсъдимата т.а.
„Шкода Октавия“ е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба.
Не могат да се черпят благоприятстващи защитната (както впрочем и
обвинителната ) теза фактически изводи от данните в показанията на свидетелите Р. Б.
и Л. Б. (въпреки твърденията във въззивната жалба на адв. М.) , свързани със
сигналите на светофарната уредба, тъй като и двамата свидетели още в д.п. не сочат
конкретно изминатото от тях разстояние след пресичане на пътното платно на
бул.”България” до звуковото възприемане на удара между двете МПС, за да могат да
се съпоставят технически параметрите на движението им със сигналите на светофара.
Единствено св. Л. Б. в приобщените от д.п. показания заявява, че е била на разстояние
от около 50 метра в парка, когато е чула силен удар. Тази приблизителност на дадените
от нея сведения не се явява сигурен индикатор за поставянето им като основа при
определяне светлинния сигнал на светофара.
Оспорването от страна на адв. Д. ( във второто допълнение към въззивната
жалба) на пълнотата и обосноваността на КАТВТЕ относно разстоянието, изминато от
т.а. „Фиат Скудо“ от навлизане в кръстовището до мястото на удара от 15.42м. при
скорост на движение от около 27 км./ч. за 2.03сек. също не е основателно, тъй като
вещите лица по технически път са извели изминатия от т.а. „Фиат Скудо“ път,
съобразявайки всички релевантни параметри. Това заключение не противоречи на
изследваните във ВТЕ № 17 видеозаписи на ПТП, тъй като там на сн. № 45 е отразено,
че т.а. „Фиат Скудо“ е навлязъл в кръстовището в 08.20.24ч., а ударът между него и
т.а. „Шкода Октавия“ е настъпил в 08.20.26ч. (сн. № 50), т.е. отново за 2 сек.
И второто оспорено от страна на защитниците правно релевантно
16
обстоятелство - наличието на причинно – следствена връзка между причинените на
пострадалия В. увреждания от ПТП и настъпилата впоследствие негова смърт – не се
явява основателно, като изводът на проверяваната инстанция за несъмнената му
доказаност следва да бъде споделен. Действително между изготвените по делото
експертни заключения – това по допълнителната единична СМЕ от в.л. Т. (л.л. 335 –
338 от т.1 на съд. дело) и на допълнителната тройна СМЕ от в.л. П. П., Е. К. и Д. Н. (
л.л. 402-454 от 2 на съд. дело) – е налично противоречие и различна интерпретация на
вещите лица относно установената при изследванията на пострадалия В. в УМБАЛ
„Св. Анна“ „контузия на мозъка вляво теменно – слепоочно, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка вляво“. Следва да се посочи, че медицинските лица ( в д.п. и в
съдебното производство) са единодушни за непосредствената причина за смъртта на
пострадалия В. – черепно-мозъчна травма и развилите се от нея усложнения –
дихателна и сърдечно съдова недостатъчност (белодробна тромбоемболия). Също така
експертите са категорични, че развилият се след ПТП кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка ( субдурален хематом) в лява челно – слепоочно-теменна област на
главата е довел до увеличаване на интракриалното налягане и развитие на
компресивен мозъчен синдром и мозъчен оток. Леталният изход е резултат именно от
травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и усложненията от него.
Различията между посочените две медицински заключения касаят неговата генеза.
Според експерта Т. в заключението и при разпита му в първоинстанционното
съдебно следствие, не е възможно да се приеме кръвоизливът да е с травматична
генеза, като експертът го свързва с неконтролираното лечение на хроничната му
венозна болест, довело до близо 4 пъти над нормата промяна в съсирваемостта на
кръвта, а оттам ( вж. разпитът му от 31.10.2024г.) и на неустановеност на причинна
връзка между травмата при ПТП и настъпилата смърт.
Обратното становище застъпват тримата експерти П., К. и Н., според които,
установената при В. черепно-мозъчна травма с мекотъканен хематом в ляво челно-
слепоочно, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка за лявата голямомозъчна
хемисфера, с подлежаща контузия на левия челен и слепоочни дялове на главния
мозък, са получени от директен силен удар в лявата челно-слепоочна област на
главата; че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
черепно-мозъчната травма на пострадалия и настъпилата му смърт; че смъртният
изход в случая е резултат от травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
със забавено развитие, предизвикал дислокационен синдром с последващо начално и в
ход с тенториално вклиняване, и притискане на мозъчния ствол, след пътно-
транспортния инцидент на процесната дата.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствения извод на СОС за
възприемане в пълнота на заключението на допълнителната тройна СМЕ относно
17
наличието на причинност между процесното ПТП и настъпилата смърт на
пострадалия, като също отчита обосноваността и мотивираността на експертните
изводи, както и разширеният експертен състав със специалисти в различни области на
медицината - съдебна медицина, неврохирургия и образна диагностика със следващата
от това всеобхватност и убедителност на достигнатите от тях резултати. От друга
страна не следва да бъде подминато различието в становищата на експерта Т. ( който е
със специалност „Съдебна медицина“) в д.п. и в съдебната фаза на производството – в
СМЕ на труп № 282/2017г. от д.п. същият е заявил, че черепно-мозъчната травма,
както и контузията на гърба и врата се дължат на удар с или върху тъп твърд
предмет/и и могат да се получат при ПТП ; в тройната СМЕ от д.п., в която също е
взел участие, е посочено, че „…субдуралният хематом е характерен при протичането
си с наличието на светъл период, т.е. не се проявява веднага след травмата, а в един по
– късен период от време, както е в процесния случай…“, именно което обстоятелство е
мотивирало първоинстанционния съдебен състав да назначи допълнителна тройна
СМЕ с различни персонално и по специализацията си експерти. Ето защо и
въззивният съд също възприема като най-пълно и обосновано, а оттам и правилно,
заключението на допълнителната тройна СМЕ от в.л. П., К. и Н. и не цени
противоречащото му заключение на допълнителната единична СМЕ на в.л. Т. относно
наличието на причинност между увредите на В. при ПТП и впоследствие настъпилия
летален изход. Пряко следствие от кредитирането на посоченото експертно
заключение е и несъстоятелността на застъпената от защитниците теза, че
транспортирането на В. от МБАЛ Ботевград до УМБАЛ „ Св. Анна“ е довело до
неговата смърт, тъй като тримата експерти са категорични, че развитието на самата
черепно – мозъчна травма е довело до влошаване на състоянието на пациента и
прехвърлянето му в УМБАЛ „ Св. Анна“ е било единственото правилно решение за
оказване на своевременна и високоспециализирана медицинска помощ, вкл. и
оперативно лечение.
Относно останалите включени в предмета на доказване по делото
обстоятелства, неоспорени от страните, следва да се отбележи, че доказателствената
съвкупност, събрана в хода на д.п. и в първоинстанционното съдебно следствие, е
еднопосочна и категорична – датата и мястото на деянието, конкретните повърхности
на съприкосновение между двете МПС, скоростта им на движение и съответно
опасната зона за спиране, авторството на деянието ( управлението на т.а. „Шкода
Октавия“ от подс. Д. - Х.), причинените на жертвата увреждания, предприетите по
неотложност медицински интервенции спрямо Н. В., но въпреки тях – настъпилата
след инцидента негова смърт – като в тази насока констатациите в огледния протокол (
със скица и фотоалбум към него), заключенията на експертизите, видеозаписите,
гласните и писмените доказателства не разкриват противоречия, а категорично
18
установяват тези значими за правилния изход на делото факти. Изключително
аналитично ( въпреки липсата на необходимост от това по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.2 от НПК) СОС е обсъдил данните, съдържащи се в
гласните доказателствени средства, включително и тези със спомагателно значение,
съдържащи се в показанията на свидетелите Л. Л., И. Д., Г. В., Р. М. -М., Ц. В., И. С., Р.
Б., Л. Б., Х. Х., съпоставил ги е с експертните заключения на СМЕ, на комплексната
видео и авто-техническа експертиза, на видео- техническата и авто-техническа
експертиза, като е извел обосновани фактически изводи относно картината на
престъплението и последвалите след настъпването на ПТП събития.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счете, че съвкупността
от доказателства, събрани по делото, несъмнено и категорично установява
обстоятелствата, значими за правилния изход на делото и включени в предмета на
доказване. Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото
доказателства , настоящият съдебен състав споделя съществените констатации на
първата инстанция по фактите.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства СОС
законосъобразно е заключил, че подсъдимата Р. Н. Д.а - Х.а е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1, б. „в“, вр.
чл.342 ал.1 от НК.
На първо място, подсъдимата Д. - Х. е годен субект на наказателна отговорност.
Същата е била пълнолетна към момента на извършване на престъплението, липсват
данни да е страдала от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и
както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимата е
управлявала т.а „Шкода Октавия“, с рег. № ******** – моторно превозно средство по
смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г.,
разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по смисъла на чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с приборите и механизмите
на превозното средство, независимо дали същото се намира в покой или в движение. В
настоящият случай подс. Д. - Х. е взаимодействала с уредите за управление на
автомобила, който се движил и е имала възможност да въздейства и съответно
определя неговата посока, покой и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимата Д. - Х. е управлявала МПС в
нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, вр. чл.31 ал.7 от ППЗДвП. Видно от
приетия по делото механизъм на настъпване на ПТП между двете МПС в зоната на
19
кръстовището, образувано от бул. „България“ и ул. „Г.С. Раковски“ в гр. Ботевград,
подсъдимата в нарушение на изискването на чл.31, ал.7 от ППЗДвП: „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина означава преминаването е
забранено. Водачите на пътните превозни средства не трябва да преминават линията,
на която е поставен светофара” е навлязла от ул. „Г.С.Раковски“ в кръстовището на
светеща на светофара червена (забранителна ) светлина.
Именно в резултат на посоченото нарушение и като пряка последица от него
подс. Д. - Х. е причинила смъртта на другия водач Н. А. В. ( настъпила след пътно-
транспортно произшествие, но в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с
причинените му травматични увреждания в резултат на настъпилото пътно-
транспортно произшествие). Налице е пряка причинно следствена връзка между
избраното от подсъдимата отношение към останалите участници в движението и
осъществените общественоопасни последици, тъй като при спазването на посоченото
правило от страна на подс. Д. - Х. не би настъпил противоправния резултат – смъртта
на Н. В. като следствие от удара между управляваните от тях автомобили.
Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подс. Д. - Х. е навлязла в кръстовище, регулирано със светофарна
уредба, сигналите на която са задължителни за водачите по силата на чл.6, т.1 от ЗДвП,
без да има право за това и следователно при обективна възможност да предотврати
удара като изчака сигнала, разрешаващ преминаването й. Поради изложеното съдът
намира, че съставомерният резултат се дължи изключително на виновното поведение
на подсъдимата и не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие.
Общественоопасният резултат не би настъпил, ако подсъдимата бе изпълнила
визираната в чл.31 ал.7 от ППЗДвП забрана за навлизане в кръстовището за червен
сигнал на светофарната уредба, каквато обективна възможност е била налице. Именно
нейното противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали
причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната
връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата и настъпилия
противоправен резултат.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата Д. – Х.
непредпазливо под формата на небрежност по отношение на настъпилия
общественоопасен резултат. Подсъдимата е съзнавала, че нарушава правилото на
ЗДвП, навлизайки в кръстовище при светещ червен (забранителен) сигнал на
регулиращата движението светофарна уредба. Същата е притежавала представа, че
извършва забранена маневра в кръстовище, по което преминават и други МПС, като не
е предвиждала настъпването на смъртта на друго лице ( в случая Н. В.) при
управлението на автомобила, но за нея е съществувало задължение, а същата е и
могла, при ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното
20
настъпване на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за
движение по пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могла да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото при детерминиране формата на вината на водача при
престъпленията по транспорта е отношението на дееца към последиците, предвидени
към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответното
правило за движение. В случая по делото не са събрани каквито и да било
доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по – тежко наказуемо
престъпление), които да сочат, че подс. Д. - Х. да е целяла (искала) или допускала (
отнасяла се е безразлично) смъртта на починалия Н. В., като следва да бъде обсъдена
формата на вина на водача към нарушаването на правилата за безопасност на
участниците в движението по пътищата, т.е. не психическото отношение на
подсъдимата към общественоопасния резултат, обективно настъпил по делото –
причиняването на смърт, а към нарушаването на съответните правила, гарантиращи
безопасността на участниците в движението по пътищата. В случая от приетите за
установени факти касателно поведението на подс. Д. – Х. при управлението на
автомобила на инкриминираната дата и механизма на реализиране на ПТП ( при
движение в населено място, при дневна светлина с добра видимост, на регулирано със
светофарна уредба кръстовище и възможност за възприемането й) следва извод, че
неспазването на забраната на чл.31 ал.7 от ППЗДвП се дължи на нейно умишлено
отношение към спазване правилото за движение (чл.31 ал.7 от ППЗДвП), доколкото
пълното игнориране на забранителния сигнал на светофара е обективно негативно
въздействащ върху пътната обстановка фактор, логически и закономерно явяващ се
предпоставка за настъпване на ПТП и сочи във волеви аспект на умисъл у водача за
нарушаването на правилото за движение. Това обаче не рефлектира върху
квалификацията на деянието, а е обстоятелство от значение при определянето на
наказанието ( така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., т.3, б.”б”).
В заключение, с допълненията, направени от правна страна, въззивният съд
намери, че законосъобразно СОС, ІV първоинстанционен състав е квалифицирал
деянието, извършено от подс. Д. – Х. като престъпление по чл. 343, ал.1,б. „в“, вр. чл.
342, ал.1, пр.3 от НК.
Другата основна спорна / оспорена чрез въззивния протест, въззивната жалба от
частните обвинители и от защитника Д. в хода на съдебните прения пред въззивния
съд / по делото дейност на първоинстанционният съд е тази по индивидуализацията на
наказанието, следващо се на подс. Д. – Х. за извършеното престъпление. Нормата на
чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК към момента на деянието (16.03.2017г.) предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 6 години, като с последвали редакции в ДВ
21
бр. 67 от 2023 г. и ДВ, бр. 61 от 2025 г. са завишени както минимума, така и
максимума на наказанието „лишаване от свобода“ ( от 5 до 8 години), т.е. приложим
се явява законът по чл.2, ал.1 от НК.
За да определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, под
минимума от 2 (две) години „лишаване от свобода“, предвиден в санкционната част на
нормата, правилно СОС е съобразил баланса между отегчаващите и смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, констатирал е наличието на многобройни
смекчаващи и е преценил, че и най-лекото наказание предвидено за това престъпление
се явява несъразмерно тежко и тази му дейност неоснователно се оспорва от страните.
Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства законосъобразно от първата
съдебна инстанция са отчетени необремененото съдебно минало на подсъдимата,
положителните личностни характеристични нейни данни, трудовата й ангажираност,
влошеното й здравословно състояние, изрядното й процесуално поведение, изразеното
съжаление за случилото се, обстоятелството, че за дългогодишния шофьорски стаж на
подсъдимата, същата е била наказвана само веднъж с влязло в сила наказателно
постановление за нарушение по ЗДвП и най –вече продължителността на воденото
спрямо нея наказателно производство от над 8 години, напълно несъответно на
фактическата и правна сложност на казуса.
На така посочените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства
въззивният съдебен състав намери ( за разлика от първата съдебна инстанция), че се
противопоставят и отегчаващи отговорността такива - като обективно увеличаващо
степента на обществена опасност на конкретното деяние следва да бъде прието
изключително значимото за безопасността на останалите участници в движението
правило за движение по пътищата, нарушено от подсъдимата – неспазването на
сигналите на светофарна уредба в населено място, а също и формата на вина – умисъл
при нарушаването на правилото за движение, визирано в чл.31, ал.7 от ППЗДвП в
процесния случай.
Видно е, че въпреки констатираните от настоящата инстанция отегчаващи
отговорността на подс. Д. – Х. обстоятелства, броят на смекчаващите и тяхната
относителна тежест ( като с най-голяма значимост се определят свързаните с
личността й и продължителността на наказателното производство ) позволяват
направата на еднозначен извод за многобройност на последните и най – вече на
преценката, че дори и най – лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко.
При самостоятелна преценка на относителната тежест на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подс. Д. – Х. обстоятелства и ръководейки се най -
вече от визирания в чл. 35, ал.3 от НК принцип за съответствие между наказанието и
22
престъплението, въззивният съд намери, че следва да бъде споделен извода на
проверяваната съдебна инстанция за определяне на наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, под минималния, предвиден в закона размер, като
справедливото и съответно на престъплението наказание е именно 1 (една) година и 6
( шест) месеца „лишаване от свобода“. Данните за личността на подс. Д. – Х. са
отлични, тя не е осъждана и като се съобразят нейната възраст и влошено
здравословно състояние, изводът на СО за наличие на предпоставките за приложение
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и то в минималния, предвиден в закона размер от
3 (три) години са законосъобразни, като несъмнено целите на наказанието по
отношение на нея могат да се постигнати и без ефективното изтърпяване на
наказанието „ лишаване от свобода“.
От друга страна искането на защитата за приложение на чл. 55, ал.3 от НК със
следващото от това неналагане на кумулативно предвиденото наказание в чл. 343г, вр.
чл.343, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, не се явява основателно. При горепосочената
оценка на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подс. Д. – Х. обстоятелства, въззивният съд счете за справедливо наложеното й
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (две) години, явяващ
се над минималния, но под средния, предвиден съобразно правилото на чл. 49, ал.2 от
НК, размер. Необходимостта от налагането на кумулативното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в конкретния случай настоящият съдебен състав свързва
най-вече със значимостта на нарушеното правило за движение по пътищата и формата
на вина при нарушаването му, което води до извод, че конкретното инкриминирано по
делото деяние представлява концентриран и темпорално обособен израз на
цялостното отношение на подсъдимата към установените правила за безопасност на
участниците в движението по пътищата и в този смисъл на нейната безотговорност
при управление на МПС. Ето защо и последващо смекчаване на отговорността на
дееца с приложението на чл. 55, ал.3 от НК не съответства на обективните
характеристики на деянието и на констатираната степен на обществената опасност на
дееца в качеството му на водач на МПС.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК правилно в
тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, НО, ІІ състав
23
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 / 08.05.2025г., постановена по НОХД №
306/2022г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24