Р Е Ш
Е Н И Е
№……..
гр. Пирдоп, 17.06.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп, първи състав в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар М.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 77 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.187 ал.6,
вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР,вр.чл.86 ал.1 ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба на Д.Ц.Т. с ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощника си адв.А.Д. от САК, адрес ***, офис 508 срещу .....към МВР София,
представлявана от Главен Комисар Николай Николов, адрес: гр.София,
ул."Пиротска" № 171 А. Ищецът твърди в исковата молба, че от 2009г.
работи на длъжност главен специалист спасител и ръководител на група в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Пирдоп. Твърди, че
службата е на структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР. Твърди, че съгласно
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител. Твърди, че работата в системата на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" е организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени
графици за смените. Твърди, че през периода 18.02.2017г. до 18.02.2020г.
изпълнявал служебните си задължения на смени, които включват полагането на
нощен труд в часовия интервал от 22.00 h до 06.00 h на следващия ден. Така общо
за процесния период е положил приблизително 1751 часа нощен труд. Ищецът твърди
в исковата молба, че положеният от него труд при сумирано изчисляване на
работното време следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З ЗМВР - в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени
- сумирано за тримесечен период. Твърди, че според чл.187, ал.5, ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители работещи на смени.
Твърди, че така от организацията на работа на служителя на 24- и 12-часови
смени, при сумирано изчисляване на работното време следва, че в настоящия
случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбата на чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, предвиждаща компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Твърди, че според
чл.187, ал.9, ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.
Именно поради тази причина в конкретния казус приложение намира и нормата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Ищецът твърди в исковата
молба, че в процесния период действащи са Наредба №81213-592/29.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Чл.З, ал. 3 в двете наредби е идентичен и
гласи, че „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва на надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Твърди, че в двете наредби липсва изрична правна
разпоредба, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че
липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време и на неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Твърди, че при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази
разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата
на МВР, в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, което е
недопустимо. Ищецът счита, че в настоящия казус съществуват всички необходими
законови предпоставки за уважаване на исковата му претенция - между страните е
налице действително служебно правоотношение; основното задължение на служителя
да престира труд е изпълнено, като за процесния период е положен и извънреден
труд; работодателят от своя страна не е изпълнил задължението си за заплащане
на уговореното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. С оглед
това, следва да бъде ангажирана отговорността на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението", която следва да изплати на своите
служители паричната равностойност на положените часове нощен труд за процесния
период след преизчисляването им с коефициент 1.143, което обуславя и правния
интерес на доверителя ми от завеждане на настоящата искова молба срещу
ответника. Ищецът твърди в исковата молба, че към датата на завеждане на
исковата претенция е отработил общо 1751 часа извънреден нощен труд. Твърди, че
след преобразуване на нощния труд в извънреден с преизчисляване на коефициента
1.143, изработените часове се увеличават до 2 001 часа, като се получава
разлика от 250 часа, останали неплатени. Твърди, че при изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,00 лв, т.е. задължението на
ответника към ищеца за процесния период възлиза на 1500 лв. Твърди, че
задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
е част от задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е
установено със срок. Твърди, че на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати
съответното възнаграждение, поради което претендира и законна лихва върху
главницата до момента на окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР София, с адрес гр.София, ПК 1309, ул.Пиротска
171 А, представлявана от Главен комисар Николай Николов, да му заплати сумата
от 1670.97 лв., изм. в с.з.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода
18.02.2017г. - 18.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считана от момента на изпадане в забава до датата на окончателното изплащане на
паричното задължение.
С молба, депозирана в съда на 12.03.2020 г. в
изпълнение на указанията дадени от съда, ищецът е уточнил претенцията за
мораторна лихва, изчислена върху дължимата неизплатена част от месечната нетна
сума за получаване на трудовите възнаграждения от датата на изпадане в забава
(от 1-во число на месеца, следващ този, за който се дължи - 18.03.2017 г.) до
момента на подаване на исковата претенция пред съда (18.02.2020 г.), т.е. за
периода от 18.03.2017г. до 17.02.2020г. възлизала приблизително на 220 лв.,
изм. в с.з. на 220,03 лв. Моли да му бъде начислена и законна лихва, считана от
18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.4, ГПК, ишецът
моли всички претендирани суми да бъдат преведени по следната банкова сметка: ***,
BIC *** Д.Ц.Т..
Ищецът моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде
осъден ответника да му плати всички разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР-София, представлявана от Главен комисар
Николай Николов, чрез процесуален представител - гл.юрк. Д. Иванова Я., в
дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмени
доказателства и не е направил доказателствени искания. В отговора излагат, че
предявеният иск е неоснователен. Сочат се доказателства за неприложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и необоснованост на
искането за плащане на извънредния труд на ищеца, като излагат твърдения, че е
налице специална наредба. Разясняват се статиите и монографиите на професор
Мръчков, претендират се разноски в проиводството, алтернативно се твърди за
прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявената искова
претенция, претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
В хода на производството по делото заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира молби-становища, с
които оспорва предявената искова претенция, претендира разноски.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по
делото писмени доказателства: Заповед за назначаване на държавен служител от
28.12.2009 г.; удостоверение за банкова сметка *** молба писмени доказателства
по опис, а именно: кадрова справка per. №1107р-2074/26.05.2020г.; графици за
организация на работните смени за държавните служители, работещи на смени в
РСПБЗН- гр.Пирдоп -36 бр.; протоколи за отчитане на отработеното време между
22ч. и 6ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в РСПБЗН- гр.Пирдоп - 37 бр.; платежни бележки за изплатено трудово
възнаграждение - 37 бр., като и не се спори между страните, че ищецът от 2009г.
работи на длъжност главен специалист спасител и ръководител на група в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Пирдоп.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, депозирано от в.л. М.Н.Л., което е прието от съда като обективно и
безпристрастно, и изслушано вещо лице в съдебно заседание, е че през периода от 18.02.2017 г. до 18.02.2020
г. положеният от Д.Ц.Т. нощен труд е в размер на 1512 часа, нощните смени са
199 бр., като по месеци са описани в таблица в констативната част на
заключението. Положеният и отчетен нощен труд при 24-часово дежурство и при 24-
часова смяна за периода от 18.02.2017 г. до 18.02.2020 г. в размер на 1512 часа,
след умножаване на часовете за нощен труд с коефициент 1,143, съобразно
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, след преизчисляване с коефициента
става 1728 часа. Разликата от 216 часа /1728 часа - 1512 часа/ се получава след
превръщане на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време. Стойността на дължащото се на ищеца допълнително възнаграждение за
извънреден труд е 1670.97 лв. в брутен размер и 1505.70 лв. в нетен размер.
Определеното в точка 2 възнаграждение не е изплатено на ищеца. Законната лихва върху дължимото обезщетение
/нетния размер на обезщетението/, изчислена от първо число на месеца, следващ
този, за който се дължи до 18.02.2020 г. е в размер на 220.03 лв.
Производството по настоящето дело е било
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до постановяване на решение
по дело № С-262/ 2020 г. на СЕС, като от прието по делото решение по дело №
С-262/ 2020 г. на СЕС от 24.02.2022 г., че:
1) „Член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003
година откосно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правка уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има друга мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, конто да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд.
2)
Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът счита за доказано, че от 2009г. ищецът Д.Ц.Т. работи на длъжност „главен специалист спасител и ръководител на
група“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Пирдоп, службата е структурно
подчинена към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, съгласно ЗМВР ищецът е със статут
на държавен служител и работата в системата на ГД „ПБЗН“ в МВР е организирана на смени от по 24 часа
непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени
графици за смените. Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР /действаща към исковия период/ „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на
24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /действаща към исковия
период/ работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители
работещи на смени. Съдът счита, че в конкретния случай отношенията се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР /действащи към исковия
период/, предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР „На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.“ Според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /действащ към исковия период/ редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В исковия период действащи са Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г./отм./ и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г./отм./, в които чл. 3,
ал. 2 от първата наредба и чл. 3, ал. 3 от втората наредба са идентични и
регламентират, че „За държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ Установи се безспорно по делото, че в исковия период
ищецът е положил извънреден труд в размер на 1683 часа, за който не му е
заплатено възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установи, че в исковия период от 18.02.2017 г. до
18.02.2020 г. положеният от ищеца извънреден труд е в размер на 1512 часа,
нощните смени са 199 броя, стойността на допълнителното възнаграждение на ищеца
за извънреден труд е 1670.97 лева, което не е изплатено на ищеца, а законната
лихва върху размера на дължимото възнаграждение, изчислена от първо число на
месеца, следващ този за който се дължи, до 18.02.2020 г. е в размер на 220.03
лева. Съдът счита за доказано, че предявените искове от
ищеца срещу ответника в размер на 1670.97 лева – главница, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., и в
размер на 220.03 лева – мораторна лихва за периода 18.03.2017 г. – 17.02.2020
г., следва да бъдат уважени като
основателни и доказани, ведно със законните последици. Следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумите в размер на 1670.97 лева – главница,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 18.02.2017
г. –
18.02.2020 г., и 220.03 лева – мораторна лихва за периода 18.03.2017 г. –
17.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
При този изход на делото, настоящия
съдебен състав намира следното: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 362.37
лева – представляващи адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в
размер на 200.00 лева (двеста лева) – за съдебно-счетоводната експертиза и
държавна такса в размер на 116.83 лева – върху уважените искове.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР СОФИЯ, представлявана от Главен Комисар Николай Николов,
адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” № 171 А, да заплати на Д.Ц.Т. с ЕГН **********,***
сумите в размер на 1670.97 лева – главница, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020 г., и 220.03 лева –
мораторна лихва за периода 18.03.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.02.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР СОФИЯ, представлявана от
Главен Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” №
171 А, да заплати на Д.Ц.Т. с ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 362.37 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” към МВР СОФИЯ, представлявана от
Главен Комисар Николай Николов, адрес: град София п.к.1309, ул. „Пиротска” №
171 А, да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от
бюджетните средства в размер на 200.00 лева и държавна такса в размер на 116.83
лева – върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: