№ 131
гр. Варна, 23.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600115 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Подсъдимият А. М. Н., редовно призован, явява се лично и с адв.И. Т.
от АК – Варна, редовно упълномощен от преди.
Подсъдимият Р. Н. К., редовно призован, явява се лично и с адв.Ю. Г. от
АК – Варна, редовно упълномощен от преди.
Жалб.-частни обвинители Р. А. М., Е. А. М. и Л. С. М. редовно
призовани, не се явяват, представляват се от повереник адв.В. Щ. Я. от АК –
Варна, редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
1
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, осъдителната присъда
на първоинстанционния съд е постановена по реда на диференцираната
процедура по глава 27 от НПК, и подсъдимите са признали изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВОС е констатирал,
че самопризнанието им се подкрепя от събраните по ДП доказателства, което е
дало основание за приемане на релевантна фактология, без необходимост от
провеждане на съдебно следствие. Изяснено е напълно в какво се състои
деянието, работило се е при неосигурени безопасни условия на труд, изяснено
е и в какво се изразяват неговите тежки последици, а именно по
непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване е настъпила
смъртта на пострадалия М.. В рамките на признатите факти се е развила
допустимата защита на двамата подсъдими. Съответно по тези факти са
изготвени и заключенията по назначените експертизи. Не намирам да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на първата
инстанция. Считам, че материалния закон е приложен правилно. В кориците
на делото се съдържат достатъчно доказателства, които характеризират
дейците така, че да се извърши обективна преценка за личната им обществена
опасност с оглед прогнозата за целите на чл.36 от НК. Като намирам тази
преценка на първоинстанционния съд за правилна. Считам, че жалбата на
частните обвинители е неоснователна, а наложеното наказание и за двамата
подсъдими считам, че е справедливо.
Не намирам за основателно искането за увЕ.чаване размера на
наложеното наказание на подсъдимия К. и определяне на наказание лишаване
от свобода вместо пробация за подс.Н.. Считам, че първоинстанционният съд
е изложил достатъчно убедителни съображения при индивидуализация на
наказанието и на двамата подсъдими, като е обсъдил обстоятелствата, които
имат значение за определяне на справедливия размер. В случая правилно
2
съдът е отмерил наказанието при приложение разпоредбата на чл.55 от НК,
съобразявайки наличието не само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, но най-вече предвид наличието на изключително
смекчаващото отговорността обстоятелство, а именно съпричиняването от
страна на пострадалия, като в тази насока са изложени убедителни аргументи,
които се споделят и от апелативна прокуратура. В този смисъл не намирам
основания за уважаване жалбата на частните обвинители, а
първоинстанционната присъда считам, че е правилна, законосъобразна и
справедлива и моля да се потвърди.
АДВ.Я.: Уважаеми Апелативни съдии, не споделям становището на
представителя на обвинението, както и изложил съм съображения защо не
мога да намеря удовлетворение в онази част на присъдата с която са
постановени наказанията. Ще се опитам да маркирам моето становище по
делото.
Съдът при налагане на наказанията е приел на стр. 17, като цитирам
Изключително съпричиняване от страна на пострадалия към настъпилия
резултат, визирайки преди извода облекло, джапанки, алкохол. Игнорирал е,
че техническият ръководител Н. не само го е допуснал да работи на скеле, но
той го е накарал в този вид да работи.
Този извод на съда е произволен и противоречи на двете експертизи за
причинно-следствената връзка за настъпване на вредоносния резултат. В нито
един ред от експертизите не е посочено, че употребения от М. алкохол и
облекло е в причинна връзка с падането му от скелето. Поради това и
наложените наказания не съответстват на обществената опасност на деянията.
Според мене се явяват несправедливи.
По делото има две експертизи. Вещото лице след анализ на писмените и
гласни доказателства е стигнал до заключението – прието от съда и защитата,
че употребения от М. алкохол не е в причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат. А в същото време това е в основата на решението на съда за
определяне като вид и размер на наказанията които е наложил.
На второ място, злополуката е настъпила при неосигурени и безопасни
условия на труд, които са задължителни за работодателя при изграждане на
скеле от страна на К. като управител.
По отношение на техническия ръководител Н., ако си беше изпълнил
задълженията – инструктаж, облекло, допуснал работника да работи след
употреба на алкохол нямаше да се стигне до този резултат.
Отделно от това техническият ръководител е накарал М. да изгражда
скеле, което не е влизало в неговите задължения по договор. В негово
присъствие М. в безспорно установения вид на облекло е накаран да работи на
скелето. Вината на пострадалия съгласно заключението на експертизата се
състои в това, че е подценил риска при работа на височина. Скелето не е било
3
готово и прието от техническия ръководител. Ако са били спазени
изискванията за монтаж на скеле, инструктаж, облекло, произшествието е
било предотвратимо.
Не е налице изключително съпричиняване, както е приел обратно съдът
и е опредЕ.л и постановил явно несправедливи наказания.
Извинете повтарям се. Употребения от М. алкохол не е в причинно-
следствена връзка с настъпилия резултат.
С оглед на това и изложените съображения в жалбата, моля да измените
присъдата на ВОС по НОХД № 1750/2024 г. в частта за наложените наказания,
като опредЕ.те наказания във вида и размера поискани от защитата при
разглеждане на делото пред първата инстанция.
Считам, че на Н., оказал помощ, но с по-голяма според мен вина следва
да измените присъдата и да опредЕ.те наказание една година лишаване от
свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
На г-н К. с оглед вината и предвиденото в квалификацията наказание
следва да измените наказанието и наложите две години лишаване от свобода с
приложение на чл. 66, ал.1 от НК. Считам, че с така поисканите от мен
наказания целите както на личната, така и на генералната превенция
предвидени в чл.36 ще бъдат изпълнени.
АДВ.Т.: Уважаеми Апелативни съдии, аз изслушах съдебните прения на
частното обвинение, те не се отличават с тези, които са изложени във
въззивната жалба. За мене функцията на ЧО е ясно регламентирана в НПК.
Сега от изложението на частния обвинител оставам с впечатлението, че то се
различава от становището на държавното обвинение. Частното обвинение
следва да поддържа обвинението наред с прокурора. Сега в тези изложения и
във въззивната жалба дефакто се измества тежестта в предмета на делото и
дефакто частния обвинител казва „аз не съм съгласен с държавното
обвинение, защото държавното обвинение е повдигнало обвинение, а пък
частния обвинител цитира интерпретация на материали по делото неясно от
къде говорейки за липсата на заключение по изготвените по делото
експертизи касателно установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалото лице, че то не било в причинно следствена връзка. Не мога да
разбера от къде извежда тези аргументи и факти, след като самото държавно
обвинение след като е предало на съд подсъдимите лица, прецезирало е
правната квалификация, посочило е кои текстове от нормативната уредба на
специалния закон са допуснати нарушение по ЗБУТ, предявил е обвинение за
всяко едно от двете подсъдими лица, съответно по отношение на личната
наказателна отговорност на всеки един от тях, описал е и в обвинителния акт,
а и в мотивите на съда също се посочва, че от експертното заключение е
прието становището, че пострадалото лице е употребило алкохол в работно
време в количество, довело до опиянение, забавени реакции,
несъобразителност, не оценяване на риска от собственото си здраве и
безопасност по време на работа, че неизпълнението на тези условия и
4
установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия според
заключението на в.л. представлява причинно следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. И може ли при тази ситуация и заключение на вещите
лица частното обвинение да говори, че нямало такова становище, съдът не
приел това заключение. Защо съдът приема, че има изключително
смекчаващи отговорността обстоятелства, и то е ценено при оценката на
смекчаващи отговорността обстоятелства за вината на подсъдимите лица.
Затова смея да твърдя, че частното обвинение излиза извън предмета на
обвинението.
Разбирайки оплакването като явно несправедливо според мен, тук
оплакването на частното обвинение за така охарактеризиране материалния
аспект на делото, и то с оглед наказването на подсъдимите лица, като в тази
връзка съм убеден, че са Ви известни редица фундаментални постановки на
материалното наказателно право по отношение на наложеното наказание, че
то следва да бъде съответно на престъплението, справедливо достатъчно и
годно за постигане целите на наказанието. Принципите на наказателното
право и на ЕС прокламирани в редица актове е този за пропорционалното
съразмерно на постановеното наказание с възпиращ ефект и то при спазването
на чл.54 и чл.55 от НК, така, както е постановил съдът в мотивите.
Моля да приемете, че въззивната жалба е неоснователна по отношение
на оплакванията, че наказанията не са съобразени с всички обстоятелства,
имащи значение за постигане целите на наказанието.
В тази връзка наказанието е съобразено. В мотивите е аргументирано
със степента на обществена опасност на деянието от една страна. Степента на
обществена опасност на деянието е определено от законодателя при
формиране размера на съответното наказание. |Размерът на наказанието по
отношение на моя доверител с оглед предявената правна квалификация
посочена от прокурора е лишаване от свобода до три години. Съответно
степента на обществена опасност на това деяние е ниска. Преценена е от
почитаемия първоинстанционен съдебен състав, че наказанието е съобразено
със степента на обществената опасност на дееца - отново ниска, лицето е
неосъждано, трудов стаж, данни за личността му. Наказанието е съобразено с
превеза единствено с наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наказанието е съобразено и с изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства. Посочено е, че това е високата степен на съпричиняване за
вредоносния резултат. Съдът го е приел като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство в съвкупна оценка и анализ с други
обстоятелства, съотносими към определяне на наказанието и неговата
индивидуализация.
Моля да отчетете, че съдът е приел и мотивирал своя съдебен акт с
изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, а това е това
обстоятелство, което значително отличава конкретния казус от други типични
случаи. Рядко се случва при деяние по чл.123 да има установена средна степен
5
на алкохолно опиянение на пострадалото лице, затова споделям
съображенията и мотивите на първоинстанционния съд, и считам, че то е
правилно и законосъобразно и като такова моля да се потвърди.
ПОДС. Н.: Аз много съжалявам за всичко, което се случи и се надявам
да потвърдите първоначалната присъда.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, представлявам защитата на
подс.К., и искам да посоча, че той като бивш собственик на тази фирма,
изключително много съжалява за това, което се е случило. Той заяви в с.з., че
ако е бил там, и той би бил сред хората, които указват помощ на М., защото
двамата се познават много добре. Така или иначе М. е върнат на работа с
обещанието от негова страна към К., че той повече няма да си позволява да
пие алкохол по време на работа. Именно заради това се е получило и това
възстановяване от страна на К. и връщането му на работа, което след това тази
употреба на алкохол е довела до средна степен на алкохолно опийване, защото
явно тук трябва да приемем по високата концентрация на алкохол, която е
установена в урината на пострадалия. Една концентрация на алкохол, която
при всяко едно положение е в причинно следствена връзка с настъпилата
смърт. Защото както каза и колегата Т., тя влияе на концентрацията на
координацията на движение на пострадалия. Неща, които са изключително
важни когато работиш на височина. Оспорваме и твърденията във въззивната
жалба, че алкохола не е в причинно следствена връзка с настъпилата смърт.
Ние твърдим, че то е на първо място, защото на л.7 от обвинителния акт
прокуратурата е посочила, че причините за настъпване на тази трудова
злополука с фатален изход са комплексни и ги подрежда - от организационен,
технически и употребата на алкохол. Тук нещата се изместват. Обратно би
трябвало да бъдат подредени, защото за мен употребата на алкохол е важната.
Защото е безспорно, че ако той не е бил употребил алкохол, нямало е да се
получат тези неща. Защото той е изграждал не за първи път скеле като общ
работник. И той допуска една фатална грешка, че не подкривява опорните
железа. Верно е че трябвало да бъдат закрепвани с анкерни болтове, но в
крайна сметка ако те не бяха закривени, да се получи изхлузването. Тук никой
не е свидетел на последните секунди от живота на пострадалия, защото в тези
последни секунди може нещата да не се развиват по същия начин, по който
предполага в.л., вследствие на технически данни на скелето и на това което е
установено при огледа. Възможно е евентуално да се получат и по друг начин,
но тези неща са свързани именно с употребата на алкохол и с техническото
неглижиране на проблема, защото той не се е обезопасил с обезопасителен
колан – неща, които са му били известни. Защото основната причина за
падането казват, че е подхлъзването на джапанките. На него му е обръщано
многократно внимание, че на обекта следва да се работи, но той не ги
възприема тези неща. Изложеното в частната жалба е за да Ви убеди колко не
е прав ВОС, защото е наложил едни символични наказания. Тук ми направи
впечатление, че по отношение на наказанията промяната в размерите, които
поиска частното обвинение, в сравнение с тези посочени във въззивната
6
жалба. Не ми е ясно защо трябва да вървим към завишаване, след като трябва
да се погледне реално на случилото се. За това скеле е ясно, че фирмата
изготвя допълнително след този инцидент допълнителна инструкция, която
предлага на своите нови клиенти, но към момента на закупуване на скелето,
което е изрядно по отношение на купувача и продавам, още повече на
купувача на фирмата Руник. Нещата може би за в бъдеще ще бъдат избегнати,
но така или иначе в този момент М. е този, който е работил по това скеле, и то
не за първи път. Защото тук се говори, че това не влиза в неговите задължения
като длъжностна характеристика, с което ние не сме съгласни. Това е също в
неговите задължения, както е било в неговите задължения да бъде с изрядно
работно облекло и с обезопасителен колан, което той не е направил. Обърнете
внимание, че има свидетелски показания от хората, които са работили там и
заявяват, че той е казал, че е направил едно скеле, което ще се чудят как да
бъде свалено. Така, че аз считам, че присъдата на ВОС е правилна,
законосъобразна , в нея има всичко което се изисква за такъв съдебен акт като
уточняване на фактическата обстановка, на нещата които са от значение, за
извода, че е осъществен този състав на деянието, което двамата подсъдими
признаха с факта на приемането на тази процедура по НПК и съответно
абсолютно правилно е определен и размерите на наказанието, което за мене
съдът е прав когато казва, че употребата на алкохол е едно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство за тях, което води до извод за
съпричиняването от страна на починалия за това произшествие. В този случай
следва да постановите Вашия съдебен акт като потвърдите този на
първоинстанционния съд.
ПОДС.К.: Аз не искам да повтарям адв.Г. в неговите думи, но все пак
бих искал да спомена, че като управител винаги съм закупувал всичко
необходимо за обезопасяване, и това е най-важната част от работата. Дори не
е трябвало и мое изрично нареждане да се закупи нещо. Всъщност
обезопасителни каски, маски, колани, въжета има на всеки един обект. Така,
че в този смисъл като организация на материалните условия за труд това е
осъществено. Съжалявам за това което се случи, защото това е един трагичен
инцидент. Този инцидент оставя много дълбока следа. Дори с чиста съвест
мога да кажа, че не минава ден, в който да не мисля, анализирам, търся вина за
това което се случи. Съжалявам и моля да се потвърди присъдата на
първоинстанционният съд.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Н.: Дълбоко съжалявам за всичко, което се случи и моля да се
потвърди първоинстанционната присъда.
ПОДС. К.: Искрено съжалявам за това което се случи с нашия колега
Антон М. и моля да се потвърди първоинстанционната присъда.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
7
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8