№ 841
гр. С, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210533 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТ. Д. АТ., ЕГН **********, чрез своя
процесуален представител – адв. М., срещу наказателно постановление №21-
4332-007164/08.04.2021г., издадено от Г В Б –Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, с
което на А. на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП са му наложени
кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 103
ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
В жалбата се оспорва изведената в АУАН и НП фактология досежно
нарушенията. Възразява се и по повод допуснати съществени процесуални
нарушения. Формулирано е искане за отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от процесуалния си представител – адв. М., който поддържа
жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с отсъствие на
отразено в изведената в актовете фактология придвижване на друг лек
1
автомобил непосредствено пред този на А., което обективно е довело до
невъзможност санкционираният водач да възприеме насочеността на
подадения от контролните органи сигнал за спиране. Подчертава, че липсата
на умисъл в поведението на доверителя му се потвърждава и от успешното му
спиране от полицейските служители непосредствено след преминаване пред
тунела, изграден на пътя му.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по аргументи, изложени в
жалбата.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 19.03.2021г., около 22:30 ч., в община Столична, по Автомагистрала
А-6 (С), с посока на движение от гр.С към гр.П жалбоподателят АТ. Д. АТ.
управлявал личния си лек автомобил ”Н П”, с рег. №ХХХ. Преди тунел МБ,
въпреки действащите ограничения на скоростта, той предприел рязко
изпреварване на лек автомобил, придвижващ се пред него в средната лента,
която маневра била забелязана от полицейски автопатрул, в чийто състав
били включени свидетелите В. П. К. и Р. СТ. ЛЮБ. - служители към ОПП –
СДВР. Те изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението
в района. Свид. Л. веднага навлязъл върху пътното платно и застанал на
осевата линия, разделяща крайната лява лента, където се придвижвал
автомобилът на жалбоподателя и дясната до нея, като подал сигнал за
спиране със стоп - палка към водача, приканвайки го да преустанови
2
движението си. А. забелязал полицейския служител, доколкото мястото, на
което последният бил застанал, било добре осветено, но неглижирал
разпореждането и ускорил, подминавайки го. Свид. Л. се качил в патрулния
автомобил, паркиран отстрани на пътя и заедно с колегата си К. последвали
водача, като непрекъснато подавали многократно сигнали – звуков и
светлинен, изисквайки по този начин от него да спре. След като успели да
застигнат и спрат, полицейските служители се приближили към
жалбоподателя, легитимирали се и изискали документи за водача и
превозното средство. А. представил СУМПС, но не и контролния си талон
към него, тъй като не го носел у себе си. Бил проверен и за оръжие. Между
водача и полицейските служители възникнали разногласия, като А. си
позволил да заплашва свидетелите. Жалбоподателят подал оплакване до
телефон 112, администриран от Дирекция „Национална система 112“ - МВР
по повод поведението на полицейските служители, което възприел като
грубо. На място пристигнал и втори екип на ОПП – СДВР.
При така установените факти свидетелят К. преценил, че са извършени
от водача две нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това
съставил срещу него и Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) бл. №336829/19.03.2021г., в който били отразени обстоятелствата по
констатираните нарушения и правната им квалификация, а именно по чл.103
от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и от очевидеца Л.. Доколкото нарушителят не пожелал да
подпише документа и да получи препис от него, отказът му бил удостоверен с
подписа на един свидетел.
След издаване на АУАН писмени възражения не постъпили в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление №21-4332-007164/08.04.2021г., от Г Б –Н.Г. към СДВР, О., с
което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени наказания
„Глоба” в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП, а на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 10,00 лева. Препис от същото е връчен на жалбоподателя при отказ
да се подпише и да получи препис от него на 06.07.2021г., удостоверено с
3
подписа на един свидетел. Жалбата срещу него е подадена на същата дата.
Така установената обстановка се извежда от показанията на свидетелите
К. и Л., докладна записка от 19.03.2021г., справка – картон на водача А.,
Заповед № ЗМК-13140/29.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, акт
за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, справка №433200-87854/2021г. от ОПП – СДВР, справка
от Дирекция „Национална система 112“ – МВР и заключение на фоноскопска
експертиза, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК и обсъдени по реда на
чл.107 от НПК.
При проведените непосредствени разпити на актосъставителя К. и
колегата му Л., предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК, те изрично потвърждават, че изложените в АУАН фактически
констатации отговарят на обективната действителност. Двамата споделят
детайлни спомени относно причините за пристъпването към проверка на
водача на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната
дейност и установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по
пътищата. В продължението на своя разказ за събитията свидетелите сочат, че
са наблюдавали поведението на водача от първия момент, в който са го
забелязали като участник в движението. Подчертават, че той също ги е
възприел, като това е и причината за резките му маневри, в частност
ускоряване и подминаване на полицейския служител, което именно е
провокирало патрула да го последва. Убедителни са свидетелите, че свид. Л.
е подал ясно различим и недвусмислен сигнал към А. да преустанови своето
движение, който не е пораждал съмнение относно своята насоченост.
Категорични са, че полицаят, използвал стоп- палката, е стоял на осветено
място, на осевата линия, отделяща платното, в което в този момент се е
движел нарушителят. В тази насока дори свид. Л. споделя, че при
последващия разговор с жалбоподателя, последният е отправил реплика към
него: „Вие луд ли сте, как така заставате?“, поради което и възражението на
процесуалния представител, че е отсъствала обективна възможност
издаденото разпореждане да бъде възприето като адресирано именно към А.,
не може да бъде уважено като основателно. Двамата полицейски служители
подчертават, че дори и след като са последвали водача, те трудно са успели да
го спрат, въпреки придвижването си на кратко разстояние от него и
многократното подаване на звукови и светлинни сигнали. Потвърждават
4
констатацията и за отсъствието на носен от водача контролен талон към
свидетелството му за управление.
Възстановената от свидетелите конкретика за обстоятелствата по случая
и разкриващия се помежду им синхрон, въпреки рутинността на
извършваната от тях дейност, респ. изминалия период от време от датата на
процесните събития, явствува на непосредствено възприети събития от
действителността и изключва коментар за формалност на изявленията и
стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато
изведените от разказите факти не се опровергават от други независими
източници на доказателства. Показанията на свидетелите Л. и К. са подробни,
задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните им
възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността им към
йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което
да постави под съмнение достоверността на заявеното от тях или да указва
единствено неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без
претенции за истинност. В този смисъл обсъдените показания се явяват
обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване
изводите по съществото на настоящия казус.
За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал
МПС, като е демонстрирал неподчинение на издаден сигнал за спиране, което
се подкрепя по еднопосочен начин освен от свидетелските показания, така и
от приобщената по делото докладна записка на полицейския патрул.
Сведенията не се опровергават и от съдържанието на пресъздадения в
рамките на фоноскопската експертиза разговор между А. и диспечера,
обслужващ центъра за спешни повиквания на телефонен номер 112. От
последния се установява основно фактът на възникнал конфликт между
полицейските служители и водача. Не се съдържат обаче обстоятелства,
пораждащи съмнение в твърденията на полицейските служители, че А. е
възприел от първия момент разпореждането за спиране със стоп- палка и
неговата насоченост. От приобщените заповеди на министъра на вътрешните
работи решаващият орган установява обстоятелствата, свързани с
компетентността на органите, инициирали административнонаказателното
производство и наложили наказание. От представената справка – картон на
водача и писмен отговор от ОПП – СДВР се извежда обстоятелството, че към
5
датата 19.03.2021г. контролният талон на А. не е бил отнет, както и наличието
на множество предходни санкционирани с влезли в сила наказателни
постановления нарушения на правилата за движение по пътищата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП „Наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи … или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.
Законовата делегация по чл. 189 от ЗДвП не обвързва компетентността с
конкретен персоналитет, а с функционалните длъжностни характеристики на
съответното лице, издало санкционния акт. Видно от т.2.10. от Заповед рег.
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи началниците на
групи в ОПП при СДВР са определени да издават наказателни постановления
за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая
делегирането на правомощия за участие в административнонаказателното
производство като наказващ орган е извършено в съответствие с
нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна
6
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
1. За нарушението на чл.103 от ЗДвП.
Относно нарушението на правилото на чл.103 от ЗДвП съдът
констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се
пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на
всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Очертани са дата, място и
конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му
деяние. Предложеното описание на относимите обстоятелства не нарушава
логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не
препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. В констативно- съобразителната
част на НП изрично е обозначено, че е подаден сигнал със стоп – палка
образец С8, насочен към спиране на водача, на който последният не се е
подчинил, с което не е накърнена конкретиката на изложението, не се налага
несъответствие и не се отнема възможността на жалбоподателя да се
ориентира относно параметри на очертаното с двата процесуални акта
административно нарушение, респ. не разкрива непреодолими различия,
граничещи с недопустимо предявяване на нови факти. Допълнителните
обстоятелства, в частност движение и на други автомобили, са ирелевантни за
фактологията на нарушението, поради което и фактът, че те не са вписани в
АУАН, не го опорочава от формална страна.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че
краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно
удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
7
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника А.А. е
ангажирана за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като на същото основание са му
наложени наказания „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на
19.03.2021г., около 22:30 часа, на автомагистрала А- 6, преди тунел МБ, в
посока от гр. С към гр. П, жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и
въпреки подадения му ясен и недвусмислен сигнал със „стоп – палка“ от
патрулиращи полицаи, не е спрял съобразно указанията на контролните
органи на СДВР.
Нормата на чл. 103 от ЗДвП гласи, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. В случая сигналът за спиране е бил подаден със "стоп-палка" -
образец на МВР, от излязъл на пътното платно униформен полицейски
служители. Това е съобразено в цялост с текста на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП,
според който: "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране
може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет". Нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна, като определената от актосъставителя и
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Доказа се, че
А. е възприел подадения му сигнал за спиране, въпреки което е демонстрирал
неподчинение и продължил движението си, за да избегне проверката.
8
Последното недвусмислено се извежда от описанието на неговото поведение,
пресъздадено посредством показанията на свидетелите, респ. съдържанието
на изготвените от полицейските служители документи. Поведението е
виновно и е дадено при форма на вината - умисъл. Дори хипотетично да се
приеме, че водачът не е разбрал подадения му сигнал, което не беше доказано
в настоящото производство, то отново би било налице извършено
административно нарушение, макар и при форма на вината непредпазливост,
тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл да види и ясно да
възприеме посланието на подадения му сигнал от полицейския служител.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, но настоящият казус не е такъв.
Сигналът е бил ясен и разбираем, съответно съобразен с правомощията
на полицаите за спиране в движение. Действително, от установеното чрез
разпитите на свидетелите обстановка се установява наличието и на други
участници в движението, в частност автомобил, придвижвал се преди този на
нарушителя. Последното обстоятелство обаче не променя фактологията и не
привнася факт, отразяващ се върху обективната възможност на наказания
водач да възприеме подадения от полицейския служител разпореждане и
неговата насоченост. Изрично свид. Л. подчертава, че причината да се насочи
към спирането на водача А. е била предприета от последния маневра по
изпреварване на автомобила, движещ се пред него в средната лента на пътя, в
участък с ограничение на скоростта, което поведение полицейският служител
е възприел от разстояние повече от 150 метра. При тази обстановка, той е
пристъпил върху линията, разделяща крайната лява лента, в която се е движел
А. от тази, в която е останал другият автомобил – място, добре осветено от
крайпътните лампи и едва тогава е подал сигнала. Т.е., отсъствали са пречки
пред видимостта на водача към контролния орган и неговите сигнали, нито е
имало съмнение, за кого се отнасят те. За А. е било възможно да изпълни
издаденото разпореждане, като е могъл да спре, изпълнявайки задълженията
си по чл. 103 от ЗДвП. Свидетелят Л. и колегата му К. са изпълнявали
задълженията си като контролни органи по спазване правилата за движение
по пътищата, което е било видно от патрулирането им със служебни
униформи и ползваната от свид. Л. като средство стоп – палка, изготвена по
образец. Поради това нареждането, дадено за спиране движението на
автомобила с гореописаните конклудентни действия, е било задължително за
9
изпълнение. Въпреки това жалбоподателят е демонстрирал неподчинение и е
продължил движението си, като дори е увеличил скоростта си, за да избегне
проверката.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т.4
ЗДвП, предвиждаща отговорност за водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон и в тази част е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието,
съзнавал е неговият общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искал и пряко е целял неговото извършване.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, действаща към
момента на извършване на нарушението, предвижда глоба от 50,00 до 200,00
лв. И „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца за
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложена глоба в размер от 200,00 лева и размер от 2 /два/
месеца на кумулативно предвиденото лишаване от правоуправление.
Наказващият орган обаче не е изложил съображения, от които да е видно
какви са мотивите му за фиксиране на двете наказания в стойности,
надвишаващи минималните, а това индицира явната несправедливост на
кумулативната санкция. Липсата на обосновка в тази насока не би могла да
бъде запълнена от настоящия съдебен състав, доколкото той не разполага с
възможността да допълва или презюмира волята на административно-
наказващия орган. Това мотивира съда да приеме, че наказанието следва да
бъде индивидуализирано в законоустановения минимум на глобата от 50,00
/петдесет/ лева и 1 /един/ месец за наказанието „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство”. Не съществува юридическа
възможност така посочените размери да бъдат допълнително намалени /арг.
10
от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-
ниския предел за наказание глоба…”/. Съобразени са и целите на чл.12 от
ЗАНН, а наказанията ще отговорят на вида, характера и тежестта за
извършеното нарушение.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Не би
могло да се коментира липса или незначителност на вредните последици, тъй
като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не се разкрива и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да
редуцират степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с
нарушенията от същия вид, доколкото извършеното не се явява инцидентно
проявление на нарушителя. Видно от приложената по
административнонаказателната преписка справка - картон на водача не се
касае за първо нарушение, а поредна проява след множество простъпки
спрямо нормите на ЗДвП. Тези обстоятелства позволяват извод за проявена у
жалбоподателя тенденция системно да се отклонява от установените правила
за поведение като участник в движението, налагащо засилено въздействие от
страна на държавата посредством административно наказание като форма на
принуда. Гореизложените изводи, според съда, препятстват възможността
настоящият случай да бъде определен като маловажен
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд
намира, че отговорността на жалбоподателя А. е ангажирана правилно и за
нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП, като в тази си част издаденият
санкционен акт следва да бъде изменен единствено относно размера на
наложените кумулативно наказания, като бъдат определени минималните
такива, заложени в санкционната норма, съответно „Глоба“ в размер на 50,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
2. За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Второто възведено административно нарушение е посочено като
неизпълнение на правилото за поведение, заложено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
и свързано с изискването водачите при управление на МПС да носят със себе
си свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него.
11
Съдът намира, че така изведено деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин. В случая не са установени обстоятелства, водещи до
дисквалифициране на бездействието на водача като административно
нарушение. Контролният талон към СУМПС не се е намирал във
фактическата власт на жалбоподателя, като същият не е предоставил и
смислено обяснение за така констатираната липса. Установи се, че този
официлен удостоверителен знак не е бил иззет по административен или
съдебен ред. От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП, която изрично препраща към визираното в чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
задължение за водачите на МПС да носят контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС. Разкрива се пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка досежно
двете нарушения в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетите цифрови квалификации. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон по отношение на така коментираното нарушение е
приложен правилно.
Несъобразяването с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в конкретния
случай е извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост, в
проявната й форма на небрежност. Нарушителят не е предвиждал
извършването на деянието, но е могъл и е бил правно задължен да стори това.
По отношение на наложеното за нарушението наказание „Глоба“ в
размер на 10,00 /десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1
ЗДвП санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува
юридическа възможност да бъде намалена, предвид действието на
императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът достига до
извод, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
по отношение на наложеното административно наказание за нарушението на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, респективно да бъде изменено в частта за
нарушението по чл.103 от ЗДвП, като кумулативно наложените наказания
бъдат намалени до установените от закона техни минимални размери.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
12
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-
0007164/08.04.2021г., издадено от Г В Б –Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя АТ. Д. АТ., ЕГН **********, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „Глоба” на 50,00 /петдесет/ лева, а „Лишаване от право да
управлява МПС” - на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
0007164/08.04.2021г., издадено от Г В Б –Н.Г. към СДВР, ОПП - СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя
АТ. Д. АТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13