Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…………
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ „Г“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 10834 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 103451 от 25.04.2019 г. по гр.д № 73672/2018 г. на
Софийския районен съд, 140-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, срещу „Т.Т.Б.“ АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че „Т.Т.Б.“ АД дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, както
следва: 583,47 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.12.2015 г. до м.11.2016 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******,
партерен етаж, аб. № 063052, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018
г. до погасяването, 30,28 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 31.01.2016 г. до 18.07.2018 г.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която същото се оспорва като неправилно поради
противоречието му с материалния закон. Твърди се, че неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че дружеството – ответник „Т.Т.Б.“ АД не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
както и че между страните не е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, поради което е следвало исковите претенции да бъдат
уважени.
Въззиваемата страна „Т.Т.Б.“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба. Представител
на дружеството се явява в откритото съдебно заседание по делото, като оспорва подадената
въззивна жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Третото лице помагач "Б.Б." ООД не е взело
становище по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр.2 ГПК.
СРС е бил сезиран
с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
производството се развива след подадено възражение по чл. 414 от ГПК против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по
чл. 422 ГПК за претендираните спрямо „Т.Т.Б.“ АД вземания, като е образувано
гр.д. № 73672/2018 г. по описа на Софийския районен съд. В исковата молба се
твърди, че между страните не е сключен договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди, но доколкото такава е доставяна, ответникът се е обогатил
неоснователно.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите като
неоснователни, твърди, че е абонат и потребител на топлинна енергия, като
страните са сключили споразумение за разсрочване на дължимите от ответника
суми. Твърди се, че след сключване на договора „Т.Т.Б.“ АД е заплащало в срок
всички вземания спрямо „Т.С.“ ЕАД, поради което и не дължи претендираните суми.
По делото са
събрани писмени доказателства, изслушани са заключения по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови обжалвания
съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че между страните има сключен
писмен договор за предоставяне на топлинна енергия за стопански нужди № ТД
936/П003893 от 14.11.2012 г. със срок на действие – 5 години от датата на
сключването му, поради което съдът е приел, че за ищеца е налице друго
основание за претендиране на вземанията си, а именно иск за реално изпълнение,
поради което и субсидиарният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява
неоснователен.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Във връзка с
формулираното оплакване за неправилност следва да се отбележи, че при извършената
от въззивния съд съвкупна преценка на събрените по делото доказателства се
установявава, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на събраните доказателства. По делото се установява, че „Т.С.“ ЕАД
и „Т.Т.Б.“ АД са сключили договор № ТД936/П003893 от 14.11.2012 г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** по
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, на 14.11.2012 г., за топлоснабдения имот на адрес: гр.
София, ул. „*******, партерен етаж, аб. № 063052. Договорът е със срок от 5
години, считано от 01.11.2012 г., т.е. до 01.11.2017 г. Въз основа на договора
е открита партида на името на „Т.Т.Б.“ АД. Именно защото е приел, че
дружеството „Т.Т.Б.“ АД е потребител на топлинна енергия и страните са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, то неприложима е субсидиарната
защита на чл. 59 ЗЗД, която е допустима само при липса на друга форма на
защита.
Отделно от това
следва да се подчертае и, че видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, според счетоводството на „Т.С.“ ЕАД
дружеството – ответник е заплатило суми в размер на 1440,03 лева за процесния
период, като се дължат още 217,46 лева – главница и 63,53 лева – мораторна
лихва, като вещото лице е констатирало, че една от сумите, заплатени от „Т.Т.Б.“
АД в размер от 370,63 лева / осчетоводена на 10.05.2016 г. / е била
осчетоводена като погасяване на задължения, които видно от споразумението от
03.12.2015 г., „Т.С.“ ЕАД е признала, че са били погасени по давност и
съответно се е съгласила, че няма да ги претендира.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която не претендира такива, поради което и разноски не следва да се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103451/25.04.2019 г. по гр.д. № 73672/2018 г.
на Софийския районен съд, 140 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач "Б.Б.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Настоящото решението е окончателно на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: