№ 498
гр. Враца, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200696 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба
на С. А. К., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Към молбата са приложени становище от началника на Затвора гр.Враца
със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план
на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения К..
В съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично. Същият
поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2
ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца
застъпва идентично становище за неоснователност на молбата по
съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно
освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но
не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
провери представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е допустима, тъй като от влизане в сила на 08.05.2024 г. на
предходния отказ за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода С. К., постановен с определение № 217/30.04.2024 г. по ЧНД №
296/2024 г. по описа на ОС-Враца, до настоящия момент е изтекъл
шестмесечният срок по чл.441 НПК.
1
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С определение, постановено по ЧНД № 5322/2023 г. по описа на СГС на
С. А. К. е определено едно общо наказание на основание чл.27, ал.2 НК
измежду наложените му по НОХД № 4203/2013 г. по описа на СГС, НОХД №
1175/2016 г. по описа на PC-Враца, НОХД № 4679/2016 г., НОХД № 5439/16г.
и НОХД № 163/17г. и трите по описа на СГС, за престъпления по чл.297, ал.1
и чл.199 ал.1, т.4 НК, в размер на 14 години и 19 дни лишаване от свобода.
Осъденият К. е започнал да търпи това наказание на 17.04.2016 г.,
първоначално в Затвора-гр.София. На 29.07.2014 г. е преместен в Затвора-
гр.Враца. С протокол от 28.09.2015 г. е прекатегоризиран в открит тип и
преместен в ЗООТ "Керамична фабрика". Със заповед № Л-3309/03.11.2022 г.
е преместен от корпуса на затвора-Враца в ЗОЗТ "Бойчиновци", а със заповед
№ Л-448/05.02.2024 г. отново е върнат в корпуса на Затвора-гр.Враца.
Към датата на постановяване на настоящото определение-12.12.2025 г., е
изтърпял фактически 9 години, 6 месеца и 8 дни, от работа му се зачитат 1
година, 2 месеца и 4 дни, от бягство му се приспадат 1 месец и 17 дни или
общо изтърпяната част е 10 години, 8 месеца и 12 дни. Остатъкът за
изтърпяване е в размер на 3 години, 4 месеца и 7 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 2/3 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2
НК, тъй като е осъден за деяние при условията на опасен рецидив.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От изготвения първоначален доклад е установено, че рискът от рецидив
при осъдения е с високи стойности - 90 точки. Като дефицитни зони с нужда
от корекция са определени: настоящо правонарушение - извършил е грабежи в
условия на опасен рецидив; криминално минало - осъждан е като
непълнолетен, търпял е присъда и в поправителен дом; отношение към
правонарушението - омаловажава деянието, не изразява съжаление, липсва
мотивация за позитивна промяна; жилищно устройване- израснал в
криминално активен регион, с честа смяна на жилищата; взаимоотношения -
не осъзнава мотивите за криминалното си поведение, с трайно формирани
криминални нагласи; образование и обучение - слабо грамотен, което е фактор
за трудна реализация на трудовия пазар и предпоставка за придобиване на
средства по престъпен начин; управление на финансите и доходите - няма
постоянни доходи, разчита на епизодична работа; начин на живот и
обкръжение - интегриран в криминалните среди и податлив на тяхното
влияние; умения за мислене - не разпознава проблемите си и без способности
за адекватното им разрешаване, не предвижда последствията от собствените
си действия.
При извършената на 24.08.2015 г. първа ревизия рискът от рецидив е
снижен с три точки, но при последващите девет преоценки този риск поетапно
2
е повишаван до актуалните 106 точки, запазвайки се във високи граници.
Причини за това са реализираната от осъдения устойчива линия на
деструктивно поведение в МЛС, констатираните импулсивност и
необмисленост в поведението му при неудовлетворяване на желанията му,
враждебните нагласи към администрацията на затвора. При последната
ревизия, извършена на 19.11.2025 г., е отчетено числово повишение в зоната
"междуличностни проблеми". Проблемни остават и зоните: "настоящо
правонарушение", "криминално минало, "отношение към правонарушението",
"взаимоотношения", "образование и обучение", "трудова заетост“, "начин на
живот и обкръжение" и "умения за мислене". В този аспект е посочено, че
лишеният от свобода действа импулсивно и необмислено, без да се замисля за
последствията от действията си, за което впоследствие не изказва съжаление.
Рискът от вреди остава висок за обществото след изтърпяване на
наложено наказание, при условно предсрочно освобождаване или прекъсване
на наказанието. Този риск се определя от характера на извършените
престъпления - грабежи в условията на опасен рецидив и кражби.
За периода от м.декември 2013 г.-м.март 2022 г. К. е участвал в трудовия
процес, като е полагал труд по чл.80 ЗИНЗС и на ½ щат като санитар,
болногледач, общ работник в кухнята, чистач в корпуса на затвора и в
училището към затвора и др.
В доклада е отбелязано, че въпреки усилията на пенитенциарните
служители, осъденият упорито не желае да повиши своята грамотност и
образователен ценз и отказва да се включи в учебния процес. Проявява
променлив интерес и към организираните мероприятия за осмисляне на
свободното време. Взел е участие в турнир по футбол през м.05.2025 г. и в
турнир по теглене на въже, проведен на 24.07.2025 г. До момента не е проявил
желание да участва в корекционни програми, въпреки че това е заложено като
задача в плана за препланиране на присъдата и му е предоставена такава
възможност, тъй като графикът за провеждането им е поставен на видно място
на информационното табло в групата, в която е разпределен.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие е видно, че по време на
престоя в затвора осъденият е бил дисциплинарно наказан общо 26 пъти за
извършени разнородни дисциплинарни нарушения, като последните пет
наказания са му наложени в периода 20.03.2023 г. - 08.10.2025 г. До момента е
награждаван общо четири пъти, по един път през 2013 г., 2014 г. и 2020 г. с
"писмена похвала" и веднъж през 2015 г. с "извънредна хранителна пратка".
Отчетено е, че лишеният от свобода К. има негативно отношение към
плана за препланиране на присъдата, като не проявява никаква активност за
реализиране на поставените в него цели и задачи. Напротив, същият е отказал
да подпише изготвения актуален план на присъдата от 12.02.2025 г., с което
ясно демонстрира нежелание за позитивна промяна и работа по проблемните
зони. Към момента липсват постъпки от негова страна за започване на
изпълнението на поставените цели и задачи в плана на присъдата.
Според доклада допуснатите множество дисциплинарни нарушения в
условията на ограничения и контрол са показател за неспособността на
осъдения да спазва правила и ограничения, да контролира и ограничава
3
собственото поведение в съответствие с нормите на обществото.
Податливостта му на отрицателно въздействие от криминалното обкръжение,
ригидното мислене, неумението да не повтаря допуснатите грешки,
нежеланието му изцяло да се съобразява и да спазва законовите разпоредби
определят вероятността от продължаването на престъпната дейност, след
освобождаването му от местата за лишаване от свобода.
Като допълнение е отбелязано, че лишеният от свобода К. не е преминал
и през всички етапи на прогресивната система - смяна на режим и
прекатегоризация в ЗООТ, а съгласно разпоредбата на чл.157а ЗИНЗС
предстои включването му и в индивидуален модул от програмата "Подготовка
за живот на свобода", която ще спомогне за по-пълноценната му
ресоциализация.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от
свобода К. все още не е дал категорични доказателства за промяна на
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на
изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават
основание на съда за извод, че с поведението си осъденият С. К. не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и
превъзпитание, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от рецидив при
него е в регистъра на високите стойности – 106 точки, и не само, че не е
коригиран спрямо началния момент от постъпването му в затвора - 90 точки,
но е и допълнително завишен с 16 пункта. Рискът от вреди за обществото след
освобождаването от затвора също е с непроменени високи стойности. Освен
това не са изпълнени целите и задачите, заложени в плана за препланиране на
присъдата, а дефицитните зони при осъдения, и преди всичко отношението
към правонарушението, междуличностните проблеми и умението за мислене,
трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като той не
осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък
предвижда негативните последици от действията си, а е склонен да повтаря
едни и същи грешки. От данните по делото е видно, че по време на престоя си
в затвора осъденият е бил многократно наказван за разнородни нарушения на
реда и дисциплината. Очевидно е, че същият все още е затруднен да спазва
правила, проявява склонност към импулсивни действия и продължава да
притежава степен на обществена опасност от повторяемост на престъпната му
дейност. Въпреки проведените корекционни мероприятия, все още не е
формирал нужното критично отношение към престъпното си поведение и е
неспособен правилно да формулира проблемите си и да поема отговорност за
собствените си действия. Освен това демонстрира нежелание да повиши
своята грамотност и образователен ценз, които имат пряко отношение към
успешната му ресоциализация. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора
не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. С оглед на
всичко това съдът намира, че по отношение на осъдения следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното
заведение до края на наказанието, за да има шанс при напускане на затвора
той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
4
При това положение съдът приема, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а
именно осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е
дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Така мотивиран и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. А. К.,
роден на *** в гр.Оряхово, обл.Враца, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка - в размер на 3 години, 4 месеца и 7 дни, от наказанието в размер на
14 години и 19 дни лишаване от свобода, определено му по ЧНД № 5322/2023
г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5