МОТИВИ:
Делото е
образувано въз основа на подадена частна тъжба от ***, с ЕГН: ********** ***, с
която е повдигнато обвинение срещу подсъдимия ***, с ЕГН ********** *** за
извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал. 2 от НК, а именно
за това, че на 01.03.2020 г. в гр. Плевен, обл. Плевен е причинил лека телесна повреда на
тъжителя ***, с ЕГН: ********** изразяваща се в нанасяне на малки на площ отоци, кръвонасядания и
охлузване в областта на лявата скула, лявата ушна мида и задушна област довели
до причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от Н**
В тъжбата
частният тъжител ***, е описал следната фактическа обстановка:
Частният тъжител *** е домоуправител
на ***.
На 01.03.2020 г. около 18:45 часа се прибрал от
село. На пейката пред входа седели няколко човека. Частният тъжител *** ги
поздравил, разменили са си няколко приказки и се прибрал вкъщи. Там жена му му казала,
че хората пред входа говорели, че не му е била правена ревизия и че по всяка
вероятност правел злоупотреби, както и че своеволно вдигал таксите на входа.
Частният тъжител *** излязъл навън и попитал в
какво точно го обвиняват. Казал им, че може на момента да де касовата книга, за
да му направят ревизия, както и че му е писнало да върши обществена работа, а
да го обвиняват в злоупотреби. Частният тъжител *** им казал още, че веднага
могат да хвърли книгата и да спре да събира такси, а на който не му харесва да
върви на майната си.
Подсъдимият *** станал от пейката и го е попитал
дали го псува частния тъжител ***.
Частният тъжител *** отговорил на подсъдимия ***,
че въобще не го е псувал.
Подсъдимият *** тръгнал заплашително срещу частния
тъжител ***.
Свидетелката ***застанала пред частния тъжител ***,
но подсъдимият *** я съборил на земята и е ударил частния тъжител *** с юмрук в
главата.
Частният тъжител *** се обърнал и се опитал да си
тръгне, но подсъдимият *** отново го е ударил в главата отзад.
През нощта частният тъжител *** имал болки в
главата и ухото.
На следващия ден след инцидента частният тъжител ***
отишъл в отделение по съдебна медицина на УМБАЛ-гр. Плевен. Там дежурният лекар
доц. д-р ***е установил, че частният тъжител *** имал бледовато червеникаво
кръвонасядане и лек оток в областта на лявата скула на площ 2/2 см. По ръба на
лявата ушна мида имал малко повърхностно охлузване, покрито с тънка коричка на
площ 1/0.5-0.6 см.
Зад лявата ушна мида на площ 2.1/1.5 см. има лек оток и червеникаво кръвонасядане.
За болките в ухото, които имал частния тъжител *** бил насочен към лекар по УНГ
болести.
Същия ден частният тъжител *** ***, където д-р ***УНГ-специалист
установила, че зад ушната мида и по ушната вляво имал кръвонасядания. Мембрана
тимпани синиетра хиперимирана, личали анатомични подробности. Нямал травматична
перфорация. Предписал му “Зинат” и “Унифлокс”.
С така
описаното е подадена тъжбата от частния тъжител ***, с която е предявен и
граждански иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лв. за причинени
неимуществени вреди, като се претендира тази сума за причинени болки и
страдания.
В хода на
делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния
тъжител *** за сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предмет
на тъжбата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
инкриминираното деяние – 01.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Частният
тъжител по делото, чрез редовно упълномощения си повереник адв. ****** поддържа
обвинението и искат от съда подсъдимият да бъде признат
за виновен по предявеното обвинение и му бъде
наложено наказание по преценка на съда, както и да бъде уважен в
пълен размер предявения граждански иск за причинените на частния тъжител неимуществени
вреди.
Подсъдимият ***, редовно
уведомен се явява лично, с упълномощения си защитник – адв. ******.
В хода на
производството дава обяснения съгласно защитната си теза , като не признава вината си, не споделя оплакването
на частния тъжител в тъжбата, че му е нанесъл лек побой, а твърди че частният
тъжител го е напсувал на майка преди това .
В дадените
обяснения от страна на подсъдимия в хода на съдебното следствие, последният
заяви следнато :
„Докато съм бил пред жената може и с пръст да съм го ударил, може с пръстен,
но аз не съм го ударил, така че да го ударя.
Може да съм го дернал с пръста, с пръстен, с нокът, но не знам.“
Защитникът на подсъдимия подържат изложената от него
версия и моли да бъде оправдан, тъй като липсват доказателства, да е нанесъл
каквато и да е телесна повреда на частния тъжител.
В хода на съдебните прения излага доводи в насока:
-
подсъдимият да бъде оправдан;
-че
деянието е извършено от подсъдимия и същото да бъде квалифицирано като такова
по чл. 132, ал. 2, т. 4 от НК, тъй като по делото са събрани
доказателства, че частният тъжител е предизвикал подсъдимия с обидни думи –
„боклук, с боколук“ и с вулгарни псувни;
-подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като подзащитният й не е осъждан и може да се приложи
разпоредбата на чл. 78а от Н**
По отношение на гражданския иск, защитника на
подсъдимия адв. ***моли съда да го определи по справедливост.
По делото бяха разпитани свидетелите – ***, ***, ***и ***,
които като косвени свидетели на противните страни описват и различна фактическа
обстановка.
По делото бе прието и ксерокопие на преписка
образувана по повод подадена жалба от страна на подсъдимия *** против частния
тъжител ***.
В жалбата подадена до РП – гр. Плевен подсъдимият ***
е посочил лично следното :
„…при
което се изправих и му ударих два шамара“ !!!
Съдът прие описаната в тъжбата фактическа обстановка
от събраните по делото гласни доказателства – на всички изброени свидетели ,
изготвената и приета от страните съдебно-медцинска експертиза, както и всички
писмени доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК, вкл. изисканата от
РП-Плевен преписка.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от доц. д-р *** и от заключението на която се установяват следните
телесни увреждания нанесени на тъжителя:
При извършените преглед и
освидетелстване на ***са описани: бледовато червеникаво кръвонасядане и лек
оток в областта на лявата скула на площ 2/2 см; повърхностно охлузване с
коричка по ръба на лявата ушна мида, на площ 1/0,5-0,6 см; лек оток и
червеникаво кръвонасядане зад лявата ушна мида.
Консултацията с УНГ- специалист установява хиперемия
(зачервяване) на ушната мембрана вляво, без перфорация. Слухът не е изследван
(няма приложена аудиограма).
Описаните находки са с травматична генеза. По техния
вид (неспецифични) не може да се направи идентификация на увреждащия агент. Пострадалият
съобщава за два удара с ръка, които могат да се свържат (да причинят) с
уврежданията.
Видът ми дава основание за заключение, че са пресни
(причинени в границите на денонощие).
Травмата в областта на главата и
лявото ухо може да доведе до описваните от пострадалия субективни усещания -
главоболие и глъхнене на ухото, които са краткотрайни (няколко дни) и не водят
до трайни последствия.
Съдът не кредитира обясненията дадени от страна на подсъдимия
, защото те фактически представляват отправено
обвинение спрямо частния тъжител.
На първо място не се доказа по какъвто и да е начин,
че частният тъжител *** е предизвикал с действията си подсъдимият ***.
Съдът прие, че
сочената от подсъдимия фактическа обстановка категорично представлява една негова
защитна теза.
Съдът не кредитира и показанията му че едва ли не частният
тъжител сам се е наранил, а той не го е
удрял.
Това категорично противоречи на всички доказателства
по делото, включително разпитаните свидетели, представената и приета експертиза
по делото и най вече посоченото в прокурорската преписка на практика САМОПРИЗНАНИЕ !!!
Съда не кредитира показанията и на свидетелката ***, защото
тя заяви , че с подсъдимия живее на семейни начала от повече от 5 години.
Свидетелката фактически възпроизведе защитната версия
на подсъдимия, като заяви, че частният тъжител
започнал да ги псува.
В показанията си обаче свидетелката заявява, че
частният тъжител е псувал всички наред и
не се е обърнал конкретно към подсъдимия нито с думи нито с действия .Останалите
разпитани свидетели не са категорични относно възприятията си за нанасянето на
удар на подсъдимия към частния тъжител .
Именно
при така описаната фактическа обстановка и изложени доказателства обаче съда
прие, че престъплението в което бе обвинен *** е извършено.
Дори
и да няма пряк очевидец сред разпитаните свидетели който да е видял нанасянето
на директен удар , какъвто се явява случая, логическата подредба на събитията и
хронологията водят до единствения възможен правен и житейски извод, че именно ***
е нанесъл ударите и е причинил лека телесна повреда на частния тъжител.
На първо място на 01.03.2020 г.
са били пред блока в който живеят в ж.** „***“.Това не се отрича нито от
подсъдимия, нито от частния тъжител. Не се отрича и от двамата, че е възникнал
спор относно управлението на входа и събирането на таксите .
Напълно нормално е това да
провокира гняв у подсъдимия.
Безспорно се доказа от
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, че на 01.03.2020 г.,
частният тъжител *** е получил телесни увреждания -
малки на площ отоци,
кръвонасядания и охлузване в областта на лявата скула, лявата ушна мида и
задушна област.
Вследствие на тези увреждания на **
е причинена болка и страдание, представляващи лека телесна повреда без
разстройство на здравето.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът е на становище, че подсъдимият *** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130,
ал. 2 от НК, именно:
На 01.03.2020 г. в гр. Плевен,
обл. Плевен е
причинил лека телесна повреда на тъжителя ***, с ЕГН: ********** изразяваща се в нанасяне на
малки на площ отоци, кръвонасядания и охлузване в областта на лявата скула,
лявата ушна мида и задушна област довели до причиняване на болки и страдание
без разстройство на здравето.
Подсъдимия е ударил с юмрук
частния тъжител, с който механизъм е причинил гореописаните увреждания.
От обективна страна подсъдимият *** е нанесъл удари в
областта на главата на частния тъжител, като по този начин му е причинил
телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди, като по този начин му
е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето.
От субективна страна
престъплението по чл.130, ал.2 от НК е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност и
противоправност на действията си, съзнавал е че с нанасянето на удари на
пострадалия ще му причини телесни увреждания и пряко е искал и целял
настъпването на такива.
С оглед изложеното до тук подсъдимият
*** бе признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние по
чл.130, ал.2 от Н**
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Според съда са налице всички
законови предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, т.е. за
освобождаване на подсъдимия *** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ГЛОБА .
Видно от приложената справка за съдимост
- подсъдимият *** е неосъждан. Същевременно за това престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до 6 месеца или „Пробация“ или Глоба от 100 до 300
лева.
От изложеното до тук се
установява, че са налице всички изискуеми от закона положителни предпоставки за
приложението на привилегированата разпоредба на чл. 78а от НК.
От материалите по делото не се
установява наличието на някоя от пречките по чл. 78а, ал.7 от НК – причиненото
увреждане да е тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно
състояние, както и при множество престъпления, както и когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
С оглед изложеното до тук то подсъдимият
*** след като бе признат за виновен за извършеното от него престъпно деяние
по чл. 130, ал.2 от НК съдът присъди да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ГЛОБА , като същата следва да бъде определена в минималния размер
предвиден в закона – 1000 лв.
За да наложи този размер, съдът
прецени следните обстоятелства - липсата на предишни осъждания, добрите
характеристични данни, факта че подсъдимият се грижи за едно дете и явно е добър член на обществото .
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства не се отчетоха такива , поради което и наказанието следва да бъде
ориентирано към минимума предвиден в закона.
Според съда именно това наказание
се явява справедливо и би способствало за изпълнение на целите на наказанията
посочени в чл. 36 от НК и по-висок размер на глобата би го поставило в
затруднено положения да я заплаща.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение на предявения
граждански иск съдът счита същия за основателен, с оглед
извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в основата на
гражданската отговорност в случая стоят установяването на увреждащи действия от
страна на подсъдимия, които едновременно с това следва да осъществяват и
състава на престъплението за което подсъдимият *** е предаден на съд.
Според съда от доказателствата по
делото може да се направи извод за наличие на нанесени телесни повреди на
частния тъжител, поради съображения изложени по-горе и съответно съдът приема
наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителя да
са причинени неимуществени вреди.
За да присъди обезщетение в
размер на 1000 /хиляда/ лева съдът отчете нанесените телесни увреждания на пострадалия
***, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания, както и
обстоятелствата че оздравителните процеси са протекли без усложнения, по време
на лечението Тъжителя е бил подложен на значителни по сила и сравнително
продължителни болки и страдания, но въпреки това не са довели до остатъчни
болестни явления и възстановяването на пострадалия *** се е случило сравнително
бързо.
За да не уважи изцяло предявения
граждански иск в размер на 5000 лева съдът отчита обстоятелството, че
претенциите са чувствително завишени от
страна на тъжителя и неговия процесуален представител .
Все пак не се събраха никакви доказателства
за странични последици, които да се довели и до по-продължителни и тежки
психически травми и до значителни нарушения в общуването с околните и социалния
живот на тъжителя в следствие на деянието .
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият *** бе осъден да заплати и държавна
такса в размер на 40 лева, изчислена въз основа на уважената част от предявения
граждански иск.
По време на целият съдебен процес
от неговото започване на 27.04.2020 до неговото приключване на 01.09.2020 не
бяха направени разноски и не бяха претендирани такива от страните затова съдът
не се произнася по тях – не се произнася за нещо за което не е сезиран своевременно
!
При така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктно спазване разпоредбите на
закона съдът постанови своето решение в този му вид .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: