О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, ……06.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
Д.
като разгледа докладваното от мл. съдия Д.
в. гр. д. № 8981 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба вх. №
35353/25.03.2020г., подадена лично от ищеца в производството – И.П.Е., с която
е заявено, че на основание чл. 233 от ГПК извършва отказ от всички искове,
предмет на разглеждане по в. гр. д. № 8981/2019г. по описа на СГС, първоначално
предявени пред СРС по гр. д. № 63482/2016г., поради което моли за постановяване
на определение, с което да се прекрати производството по делото.
Постъпила е и молба от „Ю.Б.“ АД чрез
пълномощника адв. М.В., с която е заявено, че с оглед молбата по чл. 233 от ГПК
на ищеца И.Е., ответникът се отказва от правото си по чл. 78, ал. 4 ГПК за
присъждане на разноски по гр. д. № 63482/2016г. по описа на СРС и по в. гр. д.
№ 8981/2019г. по описа на СГС и моли при прекратяване на производството по
делото да се не присъждат разноски в полза на „Ю.Б.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК
ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този
случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред
въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
В конкретния случай, спорът между
страните, предмет на делото, висящ пред въззивната инстанция е само по
отношение на исковете, които са уважени от районния съд. В отхвърлителната част
първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила, поради което в тази част решението не може да
бъде обезсилено. Следователно първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а производството прекратено само в частта, с която е прогласена
нищожността по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 З., на клаузите по чл.
1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 2 – в
частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; чл. 6, ал.
3; чл. 12 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на
недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г., сключен между И.П.Е. и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, и на частта от анекс №
1/02.07.2013г. към посочения договор, сключен между И.П.Е. и цесионера „Б.р.с.“ АД, с която страните са декларирали,
че нямат претенции една към друга, като неравноправни, както и в частта, с
която „Б.р.с.“ АД е осъдено да заплати на И.П.Е. на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата
6664,26 швейцарски франка – представляваща разликата между предварително
уговорените и реално заплатените анюитетни вноски за периода 23.06.2011г. до
23.06.2016г.; сумата от 1255,00 лева (предявена частично от претендирания общ
размер от 20 021,64 лева) – представляваща недължимо надвзети курсови разлики
за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г.; сумата от 1418,10 швейцарски франка,
представляваща недължимо получени такси за периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г.
Доколкото отказът от посочените искове е
заявен лично от ищеца, настоящият съдебен състав приема, че е надлежно десезиран
и следва да обезсили първоинстанционното решение в посочените части и да
прекрати исковото производство.
Воден от горното и на основание чл. 233 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
от 27.03.2019г., постановено по гр. д. № 63482/2016г. по описа на СРС, ГО,
36-ти състав, В УВАЖИТЕЛНАТА ЧАСТ, А ИМЕННО:
В ЧАСТТА, с която е прогласена
нищожността по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 З., на клаузите по чл.
1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 2 – в
частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; чл. 6, ал.
3; чл. 12 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на
недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г., сключен между И.П.Е. и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, и на частта от анекс №
1/02.07.2013г. към посочения договор, сключен между И.П.Е. и цесионера „Б.р.с.“ АД, с която страните са декларирали,
че нямат претенции една към друга, като неравноправни, И В ЧАСТТА, с която „Б.р.с.“ АД е осъдено да заплати на И.П.Е. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата 6664,26 швейцарски франка – представляваща
разликата между предварително уговорените и реално заплатените анюитетни вноски
за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г.; сумата от 1255,00 лева (предявена
частично от претендирания общ размер от 20 021,64 лева) – представляваща
недължимо надвзети курсови разлики за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г.;
сумата от 1418,10 швейцарски франка, представляваща недължимо получени такси за
периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 8981/2019г. по описа на СГС, ГО, II-Г въззивен състав, и производството
по гр. д. № 63482/2016г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав, в посочените части,
поради извършен отказ от исковете.
Решението
на СРС в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.