Решение по дело №1524/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АДРИА ЛАЙТ “ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № 26, ет. 6, ап. 7, представлявано от управителя А. С. С., против Ревизионен акт № Р-16001622000445-091-001 от 14.02.2023г., издаден от И. К. - началник сектор в ТД на НАП – [населено място], възложил ревизията, и Е. С. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 175 от 17.05.2023г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], с който допълнително е начислен ДДС в общ размер на 955 182,96 лв., отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 667 385,15лв. и са начислени прилежащи лихви в общ размер на 723 283,60лв.

Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт, поради неправилно прилагане на материалния закон – ЗДДС. Жалбоподателят не е съгласен с извършеното допълнително облагане с ДДС, като сочи, че за така визираните доставки дружеството разполага с всички документи, които да удостоверят извършването на ВОД, посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Претендира, че направените изводи са необосновани и незаконосъобразни, като не са взети предвид всички събрани документи и доказателства. Също така твърди, че в хода на ревизията са представени достатъчно документи, които удостоверяват, че стоките са напуснали територията на Република България, но органите по приходите не са ги ценили съвкупно с останалите доказателства. Сочи, че към датите на сделките контрагентите са били регистрирани по ДДС лица, факт който многократно бил проверяван в хода на извършваните проверки за прихващане и възстановяване на ДДС. Също така възразява и срещу мотивите за отказан данъчен кредит по фактурите, с които дружеството е закупувало стоки. Акцентирано е на обстоятелството, че едни и същи стоки се облагат с ДДС в двоен размер. Посочено, е че веднъж на дружеството е отказано правото на данъчен кредит за спорните стоки и е „санкциониран“ да заплати 20 % косвен данък и втори път същите стоки са обложени с „нови“ 20%, тъй като не е налице ВОД. Иска се отмяна на обжалвания РА. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. К., който поддържа жалбата.

Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Г., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора за изложени в депозирана по делото писмена защита.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил, изцяло. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на определения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Ревизията е повторна. Възложена е в изпълнение на Решение № 22/18.01.2022г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № Р-16001620006857-091-001/08.10.2021г. и преписката е върната на ТД на НАП – Пловдив с указания за провеждане на втора ревизия (л. 5671 и сл., т.23).

Повторното ревизионно производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-16001622000445-020-001/31.01.2022г. (л.5567, т. 23), с обхват определяне на данъчни задължения по ЗДДС за следните периоди: от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; от 01.04.2017 г. до 30.04.2017 г.; от 01.07.2017 г. до 31.07.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. Определен е срок до 3 месеца, считано от връчването й, което е направено редовно по електронен път на 03.02.2022г. (л.5570, т.23). Този срок е удължен със ЗИЗВР № Р-16001622000445-020-002/21.04.2022г. (л. 1815, т. 8) до 03.06.2022г. и със ЗИЗВР № Р-16001622000445-020-003/31.05.2022 г. (л. 1791 т. 8) до 01.07.2022 г. Преди изтичане на посочения срок ревизионното производство е спряно със заповед № Р-16001622000445-023-001 от 27.06.2022г. (л.1500, т. 7) на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради възложени насрещни проверки на лица, които са от значение за изхода на ревизията. След отпадане на основанието за спиране, ревизионното производство е възобновено със заповед № Р-16001622000445-143-001 от 06.10.2022г. (л. 1491, т. 7). След възобновяване на ревизията е посочен нов краен срок на приключването й до 10.10.2022г.

Въз основа на събраните при ревизията доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001622000445-092-001 от 25.11.2022г., връчен на 29.11.2022 г. (л. 176, т. 1). В срока за възражение срещу РД, от страна на ревизираното лице е подадено искане за удължаване срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Същото е уважено и срокът е удължен до 12.01.2023 г. Възражение от страна на ревизираното дружество относно констатациите в РД не е депозирано.

В хода на производството е издаден Ревизионен акт №Р-1600162200445-091-001/14.02.2023 г. (л.59, т. 1) от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са определени подробно описаните по-горе задължения на ревизираното лице. РА е връчен е на РЛ на 06.03.2023 г. (л. 70, т. 1)

РА е оспорен по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив на основание чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 70-00-2950/20.03.2023 г. Във връзка с жалбата е постановено решение № 175/17.05.2023 г. на решаващия орган, с което изцяло е потвърден РА №Р-16001622000445-091-001 от 14.02.2023 г., издаден от И. К. – началник сектор, възложил ревизията, и Е. С. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията. Решението е връчено по електронен път на 22.05.2023 г.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до отмяна на ревизионния акт само на това основание.

Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. В настоящия случай, РА е издаден от И. К. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – [населено място], в качеството на орган, възложил ревизията, овластен със Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021г., изменена със заповед № РД-09-789 от 13.05.2022г. на директора на ТД на НАП – [населено място], и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в качеството ѝ на ръководител на ревизията, съгласно Заповед № РД-09-2514 от 29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – [населено място], с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – [населено място] за срок от 01.12.2021г. до 30.11.2023г.

РА, РД и ЗВР са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени доказателства, приобщени към делото, които не са оспорени (л.5625-5629, т.23). С оглед на това съдът намира РА за издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

РА е издаден в установената писмена форма, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, като съдържа и диспозитивна част в табличен вид с посочени основание, период и размер на установени данъчни задължения. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се ползват и като мотиви на РА. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен.

На основание чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията се определя със заповедта за възлагането й и започва да тече от датата на връчване на заповедта. В случая тази дата е 03.02.2022 г., а производството е приключило в указания със заповедта за възобновяване на производството срок - до 10.10.2022 г. Ревизионният доклад /РД/ е издаден след посочения 14-дневен срок, след изтичане на срока на ревизията, който е изтекъл на 25.10.2022 г. РД №Р-16001622000445-092-001 е издаден на 25.11.2022 г., като е връчен на 29.11.2022 г. по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК. РА № Р-16001622000445-091-001 от 14.02.2023 г. също е издаден след срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е изтекъл на 27.01.2023 г.

РД и РА са издадени извън сроковете по чл. 117, ал. 1 и по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но това е нарушение, което не може да се квалифицира като съществено, поради което и не се отразява на законосъобразността на акта. Сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК са инструктивни, а не преклузивни, неспазването им не преклудира правото на оправомощените лица да издадат съответния административен акт, нито води до нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице (в този смисъл Решение № 4950 от 25.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2021 г., I о., Решение № 12748 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2023 г., VIII о, Решение № 527 от 17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2022 г., VIII о.). Събирането на доказателства и позоваването на такива, събрани в периода от изтичане на срока за издаване на РД до неговото фактическо издаване също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като тези доказателства могат да бъдат представени в производство по обжалване и да бъдат взети предвид.

Съгласно констатациите в ревизионния доклад, през ревизирания период РЛ декларира основна дейност търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки. Съгласно представени писмени обяснения от управителя на дружеството - А. С., с вх. № 70-00-1767/17.03.2022 г., фирмата се занимава основно с износ на стоки в държави от Европейски съюз - изнася дрехи, домакински прибори, инструменти, бельо, аксесоари за коса, обувки, електрически специални лампи, инструменти, ароматизатори и др. Декларирани са продажби на разнообразни промишлени стоки - обувки, чехли, сандали, чанти, раници, колани, пантофи, бельо, чорапи, плат, пердета, шивашки материали, щори, завеси, килими, комплект облекло, тениски, осветителни тела, мебели, аксесоари за мебели, специални лампи, детски играчки, инструменти, кухненски артикули, електроуреди, машини, газови запалки, имитиращи бижута, комплекти от изкуствени влакна, резервни части и пр.

В хода на ревизията на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/:

-ИПДПОЗЛ № Р-16001622000445-040-001 / 14.02.2022 г. с изх. № 70-00-1767/16.02.2022 г., връчено на 16.02.2022 г. на декларирания електронен адрес на дружеството, като в тази връзка е получена молба от А. С. С., представляващ на "Адриа Лайт" ЕООД за удължаване на срока, поради невъзможност в срок да бъдат представени всички документи. С Решение № Р-16001622000445-106-001/07.03.2022 г. срокът, определен с ИПДПОЗЛ за представяне на документи и писмени обяснения, е продължен до 16.03.2022 г.

-ИПДПОЗЛ Р-16001622000445-040-002 / 05.04.2022 г. с изх. № 70-00-3360/05.04.2022 г., връчено на 09.06.2022 г.

На основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения от трети лица и са представени обяснения и документи /ИПДСПОТЛ/, както следва: ИПДСПОТЛ № Р-16001622000445-041-001/25.05.2022 г. с изх. № 17-00-499/26.05.2022 г. до Търговска банка Д АД; ИПДСПОТЛ № Р-16001622000445-041-002/26.05.2022 г. с изх. № 94-00-3475/26.05.2022 г. до А. С. С.; ИПДСПОТЛ № Р-16001622000445-041-003/31.05.2022 г. с изх. № 94-00-3640/01.06.2022 г. до Г. П. М.; ИПДСПОТЛ № Р-16001622000445-041-004/31.05.2022 г. с изх. № 94-00-3639/01.06.2022 г. до Н. Н. П..

В ревизионното производство: с Протокол № Р-16001622000445-ППД-001 / 03.02.2022 г. са разчетени и присъединени доказателствата, събрани при извършено ревизионно производство на "АДРИА ЛАЙТ" ЕООД, приключило с издаване на ревизионен акт № Р-16001620006857-091-001/08.10.2021 г ведно с ревизионен доклад № Р-16001620006857-092-001 /06.08.2021 г.; с Протокол обр. Кд 73, сер. АА № 1703092/27.06.2022 г. е извършена проверка в деловодството за представени документи от "АДРИА ЛАЙТ" ЕООД относно ИПДПОЗЛ № Р-16001622000445-040- 002/05.04.2022 г. с изх.№ 70-00-3360/05.04.2022 г.; с Протокол обр. Кд 73, сер. АА № 1703100/07.10.2022 г. е извършено посещение на обект-складова база под наем на "АДРИА ЛАЙТ" ЕООД в [населено място], [улица]; с Протокол обр. Кд 73, сер. АА № 1761882/07.10.2022 г. е извършена проверка в информационната система на НАП - Агенция митници - пътни такси и разрешителни режими във връзка с преминаване на тежкотоварни МПС през граничен контрол на граница България; с Протокол обр. Кд 73, сер. АА № 1703099/07.10.2022 г. е извършена проверка в деловодството за представени документи и обяснения от Г. П. М. - представляващ на дружеството от Великобритания IANA § IANA SERVICES LTD- GВ267440003; с Протокол обр. Кд 73 №1761883/07.10.2022 г. е приобщен получен отговор с реф. № VАТ_BG_033058_GB_ВG-0831_20200817_АF_RI_R във връзка с изпратена Молба за предоставяне на информация от общ характер до данъчната/приходната администрация на Великобритания за контрагент LIGHT UP LTD с VIN GВ280630221.

При ревизионното производство са направени следните констатации, довели до определяне на данъчни задължения за данък върху добавената стойност (допълнително начислен ДДС в общ размер на 955 182,96лв. и непризнат данъчен кредит в общ размер на 54 062,52лв.):

В хода на ревизията и предхождащата я ПУФО е установено, че жалбоподателят е декларирал ВОД в СД по ЗДДС и VIES към контрагенти от държави - членки на ЕС, с предмет на сделките - дрехи, обувки, килими, платове, различни домакински уреди, стоки за бита, инструменти. Транспортът на стоките е за сметка на доставчика и е организиран от него. Към момента на извършване на доставките получателите са били регистрирани по ЗДДС лица, но в последствие, към момента на извършване на проверките част от тях /дружества от Великобритания/ са с прекратена регистрация по ЗДДС и са приети за липсващи търговци. По-конкретно, дружеството LIGHT UP LIMITED е дерегистрирано, считано от 29.06.2021г.; KATONIKO LIMITED, считано от 11.06.2019г.; IANA & IANA SERVICES, считано от 17.07.2019г. и TERA TRADING, считано от 15.08.2020г. В отговор на изпратени молби до компетентните данъчни власти във Великобритания са получени отговори със следното съдържание:

-за KATONIKO LIMITED и IANA & IANA SERVICES – търговецът е затворен /не извършва дейност/ от 2019г. и компетентните органи не са в състояние да го посетят;

-за TERA TRADING – след осъществен контакт с бившия счетоводител на дружеството са представени 6бр. фактури с доставчик „Адриа лайт“ ООД, издадени през месец юли 2017г., както следва: 30/21.07.2017г. с данъчна основа 9 720евро; 31/23.07.2017г. с данъчна основа 15 264евро; 32/29.07.2017г. с данъчна основа 11 166,40евро; 33/29.07.2017г. с данъчна основа 5 447,92евро; 34/31.07.2017г. с данъчна основа 8 500евро и 35/31.07.2017г. с данъчна основа 14 065,40евро. Британският служител е направил извод, че дружеството не извършва дейност след 14.08.2017г. и след като не отговаря на изпратените до него писма може да се квалифицира като рисков и липсващ търговец;

-за LIGHT UP LIMITED – единственият представител на дружеството е г-н С., който пътува при необходимост до Великобритания и няма друго лице, което да работи за него в страната. Агентът на фирмата във Великобритания потвърждава, че те попълват само сметки и декларации на компанията и не извършват друга дейност. Всички закупени от дружеството стоки се доставят до адрес в Лондон Mondial forwarding 46, Lockfield Avenue и това е складът, използван за съхранение на наличностите. Целият транспорт на стоките от доставчика се организира и заплаща от него. Фирмата получател има споразумение с доставчиците да получат стоките и да ги заплатят, след като бъдат продадени и част от споразумението е стоките да не могат да се продават директно в България от британското дружество. Всички стоки се доставят във Великобритания, независимо, че след това се препродават обратно в Европа.

С цел установяване реалността на извършените доставки до дружества във Великобритания от ревизиращия екип е извършена допълнителна проверка относно техните собственици и е направена констатация, че това са българските граждани А. С. С. – на LIGHT UP LIMITED; И. А. А. – на KATONIKO LIMITED и Г. П. М. – на IANA & IANA SERVICES. На лицето Г. М. е връчено ИПДПОТЛ, но в отговор на същото не са представени изисканите документи и писмени обяснения. По отношение на лицето И. А. е установено, че е напуснал територията на България на 01.05.2022г. и няма данни за връщане. От лицето А. С. е постъпил отговор на ИПДПОТЛ, в което е посочил, че не съхранява документи на британското дружество LIGHT UP LIMITED, независимо, че е бил негов управител. Не е имал търговски отношения с останалите британски дружества, а като ФЛ е обменял многократно парични суми, но не съхранява документи. Намирал се е в трудови правоотношения с дружеството – жалбоподател до 06.2019г., на длъжност шофьор и единствено тогава е осъществявал комуникация с британските фирми по служебни въпроси. След 06.2019г. „е наследил“ дружеството „Адриа лайт“ и тогава е продължил комуникацията с британските фирми, този път като управител. Комуникацията се осъществявала по различен начин – чрез лични срещи със служители на фирмите, по телефона или чрез и-мейли. Единствените парични суми е получавал от фирмата LIGHT UP LIMITED, на която е бил собственик и управител. По отношение организацията на транспорта посочва, че е ангажирал транспортни фирми, „с които работи от години“.

При извършена допълнителна проверка относно разплащанията по доставките, при ревизията е установено, че същите се извършват от банкови сметки в лева, щатски долари и евро, открити в „Търговска банка Д“ АД. Съгласно предоставената от банката информация, лицата, притежаващи спесимени и са упълномощени от българското дружество да извършват банкови операции от негово име и за негова сметка са лицата А. С. и Н. П.. За лицето Н. П. е установено, че се намира в трудови правоотношения с дружеството „Адриа лайт“ и същевременно съжителства на съпружески начала с управителя А. С. и имат две навършили пълнолетие деца към момента на извършване на ревизията. П. е извършила разплащания по издадени фактури от британските дружества KATONIKO LIMITED и LIGHT UP LIMITED през м. 06.2019г. в брой на парични суми, ненадвишаващи 10 000лв.

В отговор на ИПДПОТЛ Н. П. депозира писмени обяснения със съдържание, свеждащо се до следното: през ревизирания период се е намирала в трудови правоотношения с „Адриа лайт“ и като служител е разполагала с пълномощно за извършване на банкови операции. В това си качество е внасяла парични средства в брой в банката, като тези парични средства са й предоставяни от управителя А. С. и са й давани указания за какви разплащания да се използват. Не може да си спомни за търговски отношения с британски фирми, тъй като с кореспонденцията и комуникацията с тях се е занимавал единствено С.. Не разполага с търговска и фирмена документация на „Адриа лайт“, която да представи на ревизиращия екип. Не се е занимавала и с организирането на транспорт на стоки до фирми във Великобритания от името и за сметка на „Адриа лайт“.

За установяване транспортирането на стоките от България до Великобритания са извършени насрещни проверки на превозвачите, посочени като такива в ЧМР. В отговор на ИПДПОТЛ транспортните фирми „Венеция 012“ ООД, „РВ груп“ ЕООД и „Транс кар груп 17“ ЕООД не са представили изисканите им документи и писмени обяснения, а транспортната фирма „Н. В.“ ЕООД посочва в нарочна декларация, че няма клиент „Адриа лайт“. Останалите транспортни фирми „Г. В 2000“ ЕООД, „Д спедишън“ ЕООД, „К. ко“ ЕООД, „Интер транс 13“ ЕООД и „Вита транс груп“ ЕООД са представили документи и писмени обяснения при ПУФО, предхождаща ревизията, които са надлежно приобщени към доказателствения материал по двете ревизионни производства.

По отношение транспорта на стоки до дружеството LIGHT UP LIMITED са представени документи от жалбоподателя, както следва:

-за превозвача „Г. В 2000“ ЕООД документи за извършен транспорт на стоки са подложени на подробен анализ на стр. 28 – 70 от РД, при който е установено, че в кл. 24 от ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките, а единствено е положен подпис на неизвестно лице – получател и печати на дружествата. На представените при първото и повторното ревизионно производство документи товарителници и пътни листове е констатирано извършване на поправки и дописване на данни. При анализ на реквизитите на транспортните документи е установено, че транспортираните стоки се разтоварват на територията на държави, различни от Великобритания /Белгия, Нидерландия, Франция, Испания/, в които дружествата – получатели не разполагат с бази за извършване на дейността. При проследяване на данните за извършен транспорт на територията на България и извън територията на България е констатирано, че в голямата си част транспортът на стоките на територията на България започва от базата на транспортната фирма и преминава през различни от [населено място] населени места, а за част от посочените в ЧМР МПС няма данни за излизане от територията на страната или се констатират различни дати.

-за превозвача „РВ груп“ ЕООД документите са предмет на подробен анализ на стр. 71 – 75 от РД. При преглед на реквизитите в ЧМР се установява, че няма посочено място на получаване на стоките или е посочен единствено Лондон, няма посочена дата на получаване или първоначално посочената такава е коригирана, подписът за получател на стоките е положен от неизвестно лице. По отношение на част от транспортните средства, посочени в ЧМР не е установено движение на територията на РБ, както и че липсват данни за напускане на страната.

-за превозвача „Вита транс“ ЕООД документите са предмет на подробен анализ на стр. 75 – 76 от РД. При преглед на реквизитите в ЧМР се установява, че няма посочено място на получаване на стоките и подпис на получателя, а само печат на британското дружество и дата 14.11.2018г.

-за превозвача „Транс кар груп 17“ ЕООД документите са предмет на подробен анализ на стр. 76 – 80 от РД. При преглед на реквизитите в ЧМР се установява, че няма посочено място на получаване на стоките, няма положен подпис за получател или положеният подпис видимо се различава от подписа, положен на други документи, няма посочена дата на получаване на стоките, има посочена дата на получаване на стоките или има поправка в датата на получаване на стоките.

-за превозвача „К. ко“ ЕООД документите са предмет на подробен анализ на стр. 80 – 81 от РД. При преглед на реквизитите в ЧМР се установява, че няма посочено място на получаване на стоките, подписът е положен от неизвестно лице или видимо се различава от подписа, положен на други документи и са посочени дати на получаване на стоките.

-за превозвача „Венеция 12“ ЕООД документите са предмет на подробен анализ на стр. 81 - 82 от РД. При преглед на реквизитите в ЧМР се установява, че няма посочено място и дата на получаване на стоките, а положеният подпис видимо се различава от подписа, положен на други документи.

По отношение транспорта на стоки до дружеството KATONIKO LIMITED са представени документи от жалбоподателя, които са обсъдени по всеки един от превозвачите, аналогично на анализа, направен по отношение транспорта на стоки до дружеството LIGHT UP LIMITED. Направени са и идентични констатации с тези, отнасящи се до LIGHT UP LIMITED за всеки един превозвач поотделно, както следва: за „Г. В 2000“ ЕООД на стр. 82 – 84 от РД; -за „РВ груп“ ЕООД на стр. 84 от РД; за „К. ко“ ЕООД на стр. 84 – 85 от РД; за „Д спедишън“ ЕООД на стр. 85 – 87 от РД; за „Транс кар груп 17“ ЕООД на стр. 87 – 88 от РД.

За транспорта на стоки до дружеството IANA & IANA SERVICES са представени документи от жалбоподателя, които са анализирани по отношение на всеки един от превозвачите, аналогично на анализа, направен по отношение транспорта на стоки до дружествата LIGHT UP LIMITED и KATONIKO LIMITED. Направени са и идентични констатации с тези, отнасящи се до посочените дружества за всеки един превозвач поотделно, както следва: за „К. ко“ ЕООД на стр. 88 от РД; за „Д спедишън“ ЕООД на стр. 88 – 90 от РД; за „Див транс 15“ ЕООД на стр. 90 от РД.

По отношение транспорта на стоки до дружеството TERA TRADING са представени документи от жалбоподателя, които са подробно анализирани по отношение на всеки един от превозвачите, аналогично на анализа, направен по отношение транспорта на стоки до дружествата LIGHT UP LIMITED, KATONIKO LIMITED и IANA & IANA SERVICES. Направени са и идентични констатации с тези, отнасящи се до посочените дружества за всеки един превозвач поотделно, както следва: за „Каскада“ ООД на стр. 90 – 92 от РД; за „Д спедишън“ ЕООД на стр. 92 от РД; за „Интер транс 13“ ЕООД на стр. 92 – 95 от РД.

При анализ на представените от част от превозвачите документи и писмени обяснения по отношение твърденията за извършен транспорт на стоки извън територията на страната е установено, че липсват данни за място на натоварване на стоките; ЧМР са с некоректно попълнени реквизити, представени са документи с попълнени реквизити за извършен транспорт до територията на държави – членки, различни от Великобритания, липса на данни за извършен транспорт на територията на България, несъответствия относно преминаванията през ГКПП на посочените в ЧМР МПС.

При така направените констатации, ревизиращите приели, че РЛ не може да докаже извършен ВОД на стоки към 4 чуждестранни дружества във Великобритания през ревизирания период. Поради недоказан ВОД е прието, че стоките са реализирани на територията на РБългария и следва на основание разпоредбите на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС да се начисли ДДС в общ размер на 955 182,96лв. по декларираните от РД доставки на обща стойност 4 775 914,81лв.

При идентична фактическа обстановка е направен извод, че жалбоподателят не е получил фактически доставки на услуги с предмет транспорт във връзка с декларирания ВОД. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от превозвачите „Г. В 2000“ ЕООД в общ размер на 23 646,67лв. /таблица на стр. 138 – 140 от РД/; „Д спедишън“ ЕООД в общ размер на 2 402лв. /таблица на стр. 140 – 141 от РД/; „К. ко“ ООД в общ размер на 3 040лв. /таблица на стр. 141 – 142 от РД/; „РВ груп“ ЕООД в общ размер на 9 100лв. /таблица на стр. 142 – 143 от РД/; „Интер транс 13“ ЕООД в общ размер на 1 000лв. /таблица на стр. 143 от РД/; „Транс кар груп 17“ ЕООД в общ размер на 13 633,85лв. /таблица на стр. 143 – 145 от РД/; „Вита транс груп“ ЕООД в размер на 640лв. /таблица на л. 145 от РД/ и „Венеция 012“ ООД в размер на 600лв. /таблица на л. 145 от РД/

По отношение непризнатия данъчен кредит в общ размер на 613 322,63лв., в хода на ревизията е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 469 607,89лв. по 120бр. фактури с издател „Ер експрес“ ЕООД /таблица на стр. 145 – 152 от РД/, с предмет на доставките разнородни видове стоки. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22220320023586-141-001/18.03.2020г., че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчните периоди на издаването им. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е направена констатация, че доставчикът е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 12.10.2020г. В отговор на ИПДПОТЛ са представени заверени копия на процесните фактури, документи за предходни доставки, вторични счетоводни регистри на счетоводни сметки, договор за митническо складиране и 2бр. договори за наем.

Установено е, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 60 296,45лв. по 16бр. фактури с издател „Линет транс“ ЕООД, с променено наименование „Транслин“ ЕООД /таблица на стр. 153/, с предмет на доставките разнородни видове стоки. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221520023459-141-001/02.03.2020г., че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчните периоди на издаването им. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е направена констатация, че доставчикът е дерегистрирано по ЗДДС лице, за пръв път, считано от 18.12.2018г. и за втори път, считано от 10.03.2022г. В отговор на ИПДПОТЛ са представени заверени копия на процесните фактури, документи за предходни доставки, вторични счетоводни регистри на счетоводни сметки, договор за митническо складиране и 2бр. договори за наем.

На следващо място, при ревизията е установено, че РЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 83 418,29лв. по 13бр. фактури с издател „ЧМ импорт – експорт“ ЕООД /таблица на стр. 154 - 155/, с предмет на доставките разнородни видове стоки. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221520023471-141-001/06.03.2020г., че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за данъчните периоди на издаването им. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е направена констатация, че доставчикът е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 24.08.2022г. В отговор на ИПДПОТЛ са представени заверени копия на процесните фактури, документи за предходни доставки, вторични счетоводни регистри на счетоводни сметки, договор за митническо складиране и 2бр. договори за наем. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които стоките са придобити чрез внос от трети страни и след освобождаване за свободно движение е съхранявана в складово помещение на дружеството в [населено място]. След закупуване от клиента, стоката се транспортира от склада с транспорт на получателя.

След анализ на представените от трите дружества – доставчици писмени доказателства, ревизиращите органи по приходите са посочили, че в представените оборотни ведомости няма аналитични записвания, не е представена и хронология на счетоводна сметка 304 Стоки. Поради тази причина е невъзможно проследяването на стоковия поток единствено по митнически декларации, още повече, че се касае за изключително разнородни стоки, декларирани в дневниците за продажби между трите доставчика, към жалбоподателя и към други клиенти. При извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е установено, че трите дружества – доставчици са с един и същ управител и представляващ Р. А., който представлява още 37бр. дружества. Трите дружества – доставчици използват съвместно склад, находящ се в [населено място], [улица], от който клиентите получават стоките и в последствие ги транспортират със собствен транспорт. Същевременно, в представените съпътстващи документи потвърждения за получаване на стоки не са посочени реквизитите: място на получаване на стоките, данни за приел и предал стоките и регистрационен номер на МПС, с които е извършен транспорт на стоките. Във връзка с твърдението на РЛ, че транспортът на стоките е извършен от превозвачите, извършили международния транспорт на стоките по декларирания ВОД, е извършена съпоставка на данните между съпътстващите доставките документи – потвърждения и ЧМР, при които са установени съществени несъответствия и времеви интервали, които предполагат съхранение на стоките. При извършения анализ не е установена връзка между складовото помещение на доставчиците в [населено място] и местата, от които започва натоварването на стоките от превозвачите – [населено място], [населено място], Казичене, [населено място].

С цел установяване реалността на доставките, от страна на жалбоподателя също е изискано представянето на документи и писмени обяснения. В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани писмени обяснения, съгласно съдържанието на които жалбоподателят е ползвал складово помещение, находящо се в [населено място], [улица]. При извършено посещение на адреса е установено, че там се намира друг обект – автомивка „Рио“ и няма данни за складово помещение, ползвано от „Адриа лайт“.

При така направените фактически констатации е направен извод, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за придобиване на стоките от преките доставчици по посочения от тях начин /от складово помещение в [населено място] с транспорт на клиента/, както и за транспортирането им до складово помещение на получателя в [населено място] или до базите на фирми – превозвачи, находящи се в населени места, различни от [населено място] и [населено място]. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС на жалбоподателя „Адрия лайт“ не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 613 322,63лв. по доставките от доставчиците „Ер експрес“ ЕООД, „Линет транс“ ЕООД, с променено наименование „Транслин“ ЕООД и „ЧМ импорт – експорт“ ЕООД.

За да потвърди РА, горестоящият административен орган е възприел изцяло констатациите на ревизиращите и е посочил, че представените от страна на РЛ транспортни документи - международни товарителници – ЧМР са с липсващи реквизити (дата, място на получаване, имена и подпис на лицето изпращач и получател на стоките), и че за голяма част от доставките получателят и доставчикът са свързани лица (А. С. е представляващ и на „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД и на LIGHT UP LIMITED), което позволява да се съставят частни документи в изгода на двете страни. По отношение на отказания данъчен кредит за транспортните услуги в решението на горестоящия орган е посочено, че при липса на физическо преместване на стоките, които са декларирани като ВОД от страна на РЛ, то правилни са констатациите в РА, че не са налице реално изпълнени транспортни услуги. За отказания данъчен кредит по фактурите за покупка на стоки директорът на дирекция ОДОП – Пловдив е посочил, че представените фактури за доставки на стоки сами по себе си не са достатъчни да докажат наличието на реално осъществени доставки, а представените от РЛ потвърждения за получени стоки не доказват това, като липсват и документи за превоз от обекта, от който са предадени и натоварени до посочените обекти на последващото натоварване за извършване на ВОД. Според решаващия орган от наличните по преписката документи не може да се направи обвръзката между стоките по фактурите и тези по последващите ВОД, тъй като в митническите декларации стоките не са индивидуализирани (посочени са брой палети), а при ВОД са индивидуализирани по вид, количество и цена.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещото лице И. С.. По отношение на това редовно ли е водено счетоводството на дружествата Линет Транс ЕООД, ЕР Експрес ЕООД, ЧМ Импорт Експорт ЕООД експертът е посочил, че не може да даде в пълнота отговор на поставеният въпрос за редовност на цялото счетоводство, а само констатира, че стопанските операции по отношение на процесните фактури са правилно взети. За счетоводството на дружеството жалбоподател вещото лице е посочило, че при преглед на заведените от дружеството счетоводни регистри за ревизирания период във връзка с процесните фактури, се установило, че счетоводното записване на стопанските операции е в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Утвърден е от ръководството индивидуален сметкоплан. Според вещото лице от взетите счетоводни контировки, може да се твърди че счетоводната отчетност на жалбоподателя е водена редовно по отношение на взетите стопанските операции във връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които допълнително е начислен и отказан ДДС.

Според ССЕ всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството-жалбоподател, като в табличен вид са описани взетите стопански операции (от стр.4 до стр.52 от СССЕ). Вещото лице е посочило, че счетоводните записвания при жалбоподателя са взети въз основа на издадените първични счетоводни документи.

В табличен вид в ССЕ са посочени данните съдържащи се в ЧМР-тата в кл. 21 – „Дата на товарене“ с данните за преминаването на през територията на Р България, които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите на настоящото решение. Според СТЕ, освен представените ЧМР в таблицата по-горе за инвойси 52 и 53 с превозвач "Дспедишън", е представено общо ЧМР по фактури №№ 52, 53, 54 и 55 от друг превозвач РВ Груп ЕООД, а за част от приложените ЧМР /стр. 2847 гръб, 2849, 2849 гръб, 2855, 2859, 2859 гръб, 2860, 2862, 2862 гръб, 2863/ в клетка № 6 превозвач е изписано името на Транс кар груп ООД, а е положен печат в същата клетка и в клетка № 23 на превозвач "Венеция 012" ООД [област]. Експертизата е маркирала някои от установените несъответствия, установени при съпоставяне на датите на товарене, кл.24 от ЧМР и излизанията на посочените МПС през ГКПП.

По отношение на международния транспорт за извършените ВОД, в ССЕ в табличен вид са посочени всички налични съпътстващи документи към всяка една доставка (стр.76-92 от ССЕ), но част от съпътстващи документи са нечетливи и/или непреведени на български език; не може да се определи вида на стоката; част от ЧМР-тата не са добре документално оформени – липсват дати на доставка, посочени в кл.24. По отношение на плащанията за извършените ВОД, вещото лице е посочило следното: Light UPP Limited - салдо към 31.12.2019г – 1 919 564,02лв. задължение към „Адриа лайт“ ЕООД; Katoniko Limited - салдо по партидата на клиента към 31.12.2019 – задължение в размер на 62 904,30лв., IANA & IANA SERVICEZ LTD -клиента няма задължения към дружеството-жалбоподател; и TERA TRADING LTD - салдо към 31.12.2018г – 131 051,67лв задължение към „Адриа лайт“ ЕООД.

За стоковата обезпеченост на дружествата доставчици на жалбоподателя, вещото лице посочва следното:

По отношение на доставчик „Ер експрес“ ЕООД на вещото лице не са представени количествени справки за всеки един вид стока, като представеният аналитичен регистър е стойностно заведен, а изписването на отчетната стойност е извършвано в края на всеки месец. Според ССЕ видно от счетоводните записвания в по-голямата си част стоките са внос с митнически декларации. На експертизата е представен аналитичен регистър на сметка 304 Стоки за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г. подробно описан в табличен вид в ССЕ. Доставчикът е отразил към жалбоподателя всички процесни фактури по Кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки в таблица на стр. 118-119 от ССЕ, като вещото лице е направило подробно описание на осчетоводените разплащания в табличен вид. Според експерта при обща стойност на извършените продажби 2 00 8091,95 лв. без ДДС или 2 409 710,34лв. са извършени плащания в размер на 1481154,84лв. или Адриа лайт ЕООД дължи на „ЕР Експрес“ ЕООД – 1 147 336.77лв. към 31.12.2019г., а по данни от счетоводството на жалбоподателя към 31.19.2019г задължението е в размер на 1 1197 637,92лв, към 31.12.2020г. – 1 116 195,18лв.

По отношение на доставчик „Линет Транс“ ЕООД на експертизата не са представени количествени справки за всеки един вид стока, а представеният аналитичен регистър е стойностно заведен. Изписването на отчетната стойност е извършвано в края на всеки месец. Според ССЕ. видно от счетоводните записвания, в по-голямата си част стоките са внос с митнически декларации. Към 31.12.2020г. няма налична стока при доставчика. Данните стойностно за извършените покупки и продажби са обобщени в табличен вид в ССЕ. Вещото лице е описало и отразените от доставчикът към жалбоподателя всички процесни фактури по Кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки, като общо извършените продажби са в размер на 719 754,13лв. без ДДС или 863 704,96лв с ДДС. След проследяване на извършените плащания по банков път, според ССЕ общо извършените плащания са в размер на 267 168лв. и салдо към 31.12.2020г. – задължение на „Адриа лайт“ ЕООД към „Линет транс“ ЕООД в размер на 596 536,96лв.

Относно доставчик ЧМ „Импорт-Експорт“ ЕООД - на експертизата е представен аналитичен регистър на сметка 304 Стоки за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г., подробно описан в таблица на стр.159-171 от ССЕ. На експертизата не са представени количествени справки за всеки един вид стока, а представеният аналитичен регистър е стойностно заведен. Изписването на отчетната стойност е извършвано в края на всеки месец. От счетоводните записвания вещото лице е направило експертен извод, че в по-голямата си част стоките са внос с митнически декларации. Според ССЕ към 31.12.2019г. няма налична стока при доставчика. В ССЕ са обобщени и данните стойностно за извършените покупки и продажби. Вещото лице е описало и отразените от доставчикът към жалбоподателя всички процесни фактури по Кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки, като общо извършените продажби към дружеството-жалбоподател – 432 599,97лв. без ДДС или 519 119,96лв. с ДДС. Общо извършени плащания в размер на 241 570,72лв. Салдо към 31.12.2019г. задължения на "Адриа лайт“ ЕООД към доставчика в размер на 277 549,24лв.

По отношение на превозвачите, вещото лице е посочило следното:

-В таблица на стр. 172-193 от ССЕ са описани фактурите издадени от превозвач „Г. В 2000“ ООД, като вещото лице сочи, че всички приложени документи „delivery note“ са нечетливи и непреведени, а в таблица на стр. 194-206 от ССЕ са описани приложените към фактурите съпътстващи документи. Според вещото лице, към повечето фактури са приложени по 2 пътни листа – първият с маршрут Г. Д. до [област] и вторият от [област] до Лондон, като маршрута съответства на посочените по ЧМР и по заявка място на товарене – Гоце Делчев. Но според експерта към някои от фактурите не са приложени и двата пътни листа. Има пътни листа представени на няколко места по преписката, които са различни помежду си и са дописвани /например пътните листа по фактура **********/19.04.2019, **********/27.04.2019, **********/28.06.2019, **********/28.06.2019, **********/14.06.2019, **********/19.07.2019, **********/05.07.2019/ в частта на механика разрешил излизането, а всички останали реквизити са еднакви. По следните фактури е установено несъответствие между мястото на товарене по ЧМР, заявка и пътни листове: **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/02.11.2018 – посочени в ЧМР и заявка място на товарене Пловдив или София, а пътните листове от Гоце Делчев. В приложените заявки договор няма посочени дати. Приложени са счетоводни записвания по сметка 411 Клиенти за 2019 – 2020г /стр. 5299 т.22, 3097 т. 13 и 5224 т. 21/, от които е видно че „Адриа лайт“ ЕООД няма задължения към „Г. В“ ЕООД. Според ССЕ по данни от счетоводството на жалбоподателя, общо издадените фактури за 2018г- 2019г. от превозвача „Г. В“ ЕООД са в размер на 151 480лв, от които процесни са в размер на 141 880,02лв. Вещото лице проследявайки извършените плащания в брой и по банка, посочва салдо към 31.12.2019г – 432лв. надвнесена сума. Вещото лице е обсъдило представената от транспортното дружеството инвентарна книга за доказване на материално-техническата обезпеченост /стр. 4851 т.20/, според която същото разполага с транспортни средства – влекачи и полуремаркета за осъществяване на дейността си.

Приложена е справка за актуалното състояние на действащите трудови договори към 30.06.2021г. по отношение на трудовата обезпеченост. Управителя е декларирал основна дейност на фирмата с КИД – 4941 Товарен и автомобилен транспорт – международни превози с лиценз за международен превоз № 1567/22.09.2018г. От превозвача са представени ЧМР на други фирми във връзка с извършения групаж и товарене от Гърция с място на разтоварване във Великобритания. Експертизата обвързвайки в табличен вид номерата на издадените фактури с групажните ЧМР-тата е констатирала, че има съвпадение на номера на превозното средство описано във фактурите и номера на транспортното средство посочен в ЧМР-тата, касаещи групажа.

-По отношение на превозвача „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД, вещото лице не е могло да извърши проверка на счетоводството и е използвало наличните по преписката данни, като в табличен вид е описало фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, ЧМР и заявки договор ако такива има (стр.208-209). Експертизата констатирала, че за някои от инвойсите, посочени в ЧМР има извършен транспорт и от фирма „ИНТЕР ТРАНС 13“ ООД. Поради непредставяне и липса на пакинг листове към всяко ЧМР, вещото лице не може да прецени дали стоките като количество съответстват на количеството по фактура и сборно се обвързват и съответстват на ЧМР-тата. За фактура 765/22.08.2017г. е посочен превоз по инвойс № 32 към контрагент TERRA, като същият инвойс № 32 е посочен за извършен транспорт от друг превозвач „ИНТЕР ТРАНС 13“ ООД.

-За превозвача „К. КО “ ЕООД, вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството и е използвало данните наличните по преписката. В таблици са описани фактурите по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и приложените документи като доказателства за извършения транспорт, но експертът посочва, че няма предоставени документи и доказателства за извършен групаж. Според вещото лице МПС изложени в таблицата са собственост на К. К.. Според ССЕ в представения на стр. 3796 т.16 по делото Дневник на сметка 411 -клиент Адриа Лайт ЕООД за 2017, 2018 и 2019 година с кореспонденция на сметка 503 са включени всички фактури и всички са разплатени. Подробно са описани и приложените документи за пътни такси, винетки и гориво към фактурите.

-Според ССЕ от счетоводството на превозвача „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ООД са представени идентични документи с представените такива в хода на ревизията. Няма приложени данни транспорта да е групажен. Вещото лице е описало процесната фактура, издадена от превозвача „ВИТА ТРАНС ГРУП “ ООД с всички приложени съпътстващи към нея документи.

-За превозвача „ВЕНЕЦИЯ 012“ ООД , вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството и е използвало данните наличните по преписката. В таблици са описани фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Според ССЕ няма предоставени данни транспорта да е групажен. Превозвача е извършил транспорта по фактура № **********/26.01.2018г. на LIGHT UPP LTD.

-Проверка в счетоводството на превозвача „РВ ГРУП“ ЕООД, вещото лице не е могло да извърши и е използвало данните наличните по преписката. В таблици са описани фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, като други документи не са приложени.

-За превозвача „ИНТЕР ТРАНС 13“ ООД , вещото лице не е могло да извърши проверка в счетоводството и е използвало данните наличните по преписката. В таблици са описани фактурите по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. По данни от счетоводтсвото на жалбоподателя фактурите са платени по банков път, а приложените към фактурите ЧМР са описани в табличен вид. Експертизата констатирала, че за един и същ инвойс има издадени по няколко ЧМР с различни транспортни средства /примерно фактура № 765/22.08.2017г./ за различни количества, но поради непредставяне и липса на пакинг листове към всяко ЧМР, експертизата не може да прецени дали стоките като количество съответстват на количеството по фактура и сборно се обвързват и съответстват на ЧМР-тата. За фактура 765/22.08.2017г. е посочен превоз по инвойс № 32 към контрагент TERRA, като същият инвойс № 32 е посочен за извършен транспорт от друг превозвач ДС Спедишън ЕООД, приложен към фактура № **********/21.08.2017г. издадена от ДС Спедишън ЕООД към Адриа лайт ЕООД.

-Проверка в счетоводството на превозвача „ТРАНС КАР ГРУП 17“ ЕООД, вещото лице не е могло да извърши и е използвало данните наличните по преписката. В таблици са описани фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, като при извършената насрещна проверка на „ТРАНС КАР ГРУП 17“ ЕООД не са предоставени никакви документи. По данните от счетоводството на жалбоподателя всички фактури са платени.

Вещото лице е посочило, че за доставчиците „Линет Транс“ ЕООД, „ЕР Експрес“ ЕООД, ЧМ „Импорт-Експорт ЕООД не са представени данни за налични и собствени складови помещения и по делото няма приложени насрещните проверки от предходното ревизионно производство. Транспорта по данни от доставчиците е бил организиран за сметка на клиента. Към фактурите няма приложени съпътстващи документи.

По отношение на дружеството жалбоподател вещото лице е посочило, че по счетоводни данни дружеството не притежава собствени помещения, съгласно представена главна книга за 2019г /стр. 4458 т. 18/, но са приложени следните договори за наем: от 09.01.2017г. за наем на недвижим имот между И. А. К. -Царимир и „Адриа Лайт“ за склад - от 80 кв.м в срок 1 година за 50 лв. наемна цена (стр. 4375 т.18); договор от 09.05.2016г. за наем на недвижим имот между „Имобайл Мениджмънт Сървисез“ ООД -София и „Адриа Лайт“ за склад - за напълно оборудвани сгради в [населено място] вилно селище Бей Вю Вилас - наемна цена 4000 лв. (стр. 4377 т.18); договор за наем - 29.03.2017г. на недвижим имот между „Имобайл Мениджмънт Сървисез“ ООД -София и „Адриа Лайт“ за склад - за хран. магазин вилно селище Бей Вю Вилас - наемна цена 4000 лв. (стр 4379 т.18).

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

За допълнително начисления с оспорения РА, ДДС в размер на 955 182,96 лева, спорът между страните е относно приложението на материалния закон, като следва да бъде извършена преценка дали от представените по делото доказателства се установява реалността на извършване на ВОД към клиенти от Великобритания: LIGHT UP LIMITED с VIN – GB280630221, KATONIKO LIMITED с VIN – GB279663936, IANA & IANA SERVICES с VIN – GB267440003 и TERA TRADING с VIN – GB255465194.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл.38, ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Т.е. за да е налице вътреобщностна доставка, следва да са изпълнени следните условия – доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка; възмездност на доставката.

Съгласно разпоредбата на чл.45, т.1 от ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документ за доставката: фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката; протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4; документ по чл.168, ал.8 от ЗДДС, когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона. Съгласно разпоредбата на чл.45, т.2 ,б.“а“ и б.“б“ от ППЗДДС документите, които доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка, зависят от това кой от участниците в сделката осъществява превоза.

Когато стоката се превозва от доставчика или от трето лице за негова сметка (какъвто е настоящия случай), за доказващи изпращането и транспортирането на стоката се приема транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка .

Установи се по делото, включително и чрез ССЕ, че транспортните разходи на процесните стоки са за сметка на дружеството-жалбоподател. Няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ, т.е. приложение следва да намери разпоредбата на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС.

На следващо място, разпоредбата на чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) регламентира, че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Съответно, разпоредбата на чл.6, т.1 от КДМАПС регламентира какви реквизити следва да съдържа товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.

В отговор постъпил от процедурата за обмен на информация между Република България и Великобритания е получена следната информация:

-за KATONIKO LIMITED и IANA & IANA SERVICES – търговецът е затворен /не извършва дейност/ от 2019г. и компетентните органи не са в състояние да го посетят;

-за TERA TRADING – след осъществен контакт с бившия счетоводител на дружеството са представени 6бр. фактури с доставчик „Адриа лайт“ ООД, издадени през месец юли 2017г., както следва: 30/21.07.2017г. с данъчна основа 9 720евро; 31/23.07.2017г. с данъчна основа 15 264евро; 32/29.07.2017г. с данъчна основа 11 166,40евро; 33/29.07.2017г. с данъчна основа 5 447,92евро; 34/31.07.2017г. с данъчна основа 8 500евро и 35/31.07.2017г. с данъчна основа 14 065,40евро. Британският служител е направил извод, че дружеството не извършва дейност след 14.08.2017г. и след като не отговаря на изпратените до него писма може да се квалифицира като рисков и липсващ търговец;

-за LIGHT UP LIMITED – единственият представител на дружеството е г-н С., който пътува при необходимост до Великобритания и няма друго лице, което да работи за него в страната. Агентът на фирмата във Великобритания потвърждава, че те попълват само сметки и декларации на компанията и не извършват друга дейност. Всички закупени от дружеството стоки се доставят до адрес в Лондон Mondial forwarding 46, Lockfield Avenue и това е складът, използван за съхранение на наличностите. Целият транспорт на стоките от доставчика се организира и заплаща от него. Фирмата – получател има споразумение с доставчиците да получат стоките и да ги заплатят, след като бъдат продадени и част от споразумението е стоките да не могат да се продават директно в България от британското дружество. Всички стоки се доставят във Великобритания, независимо, че след това се препродават обратно в Европа.

Относно получателя IANA & IANA SERVICES LTD установи се по делото вкл. и от приетата по делото ССЕ, че всички приложени по преписката фактури към контрагента са преведени на български език, като към част от фактурите има представени приемо-предавателни протоколи, както следва: **********/27.10.2017 г.; **********/30.10.2017 г.; **********/31.10.2017 г.; **********/31.10.2017 г.; **********/22.11.2017 г., но към същите няма приложени потвърждения от контрагента. По фактура **********/31.10.2017 на стойност 20 191,99 лв. и фактура **********/31.10.2017 на стойност 34 388,18 лв. няма ЧМР. Отделно от това по фактура 00000000061/22.11.2017 г. на стойност 24 817,14 лв. в представеното ЧМР липсва подпис, печат и дата от получателя, а също така за посоченото в ЧМР-то МПС липсват данни за преминаване на граница за 2017 г. Липсват данни за преминаване на МПС-та посочени в ЧМР през ГКПП и по следните фактури: фактура 00000000046/17.10.2017 г. на стойност 13 899,18лв.; фактура 00000000047/19.10.2017 г. на стойност 17 709,99лв.; фактура 00000000048/22.10.2017 г. на стойност 11 163,86 лв.; фактура 00000000049/23.10.2017 г. на стойност 14 136,13 лв. Отделно от това се установява, че за инвойси 52 и 53 с превозвач ДС Спедишън, е представено общо ЧМР по фактури №№ 52, 53, 54 и 55 от друг превозвач РВ Груп ЕООД, идентично посочено и от вещото лице. Т.е. изпращането или транспортирането на стоките по всички фактури с получател IANA & IANA SERVICES LTD не се доказва с международните товарителници, тъй като същите или не съдържат съществени реквизити като подпис, печат и дата от получателя, или към тях няма потвърждения от контрагента. Освен това в товарителниците не се съдържат данни за вида на стоките, а в товарителниците са посочени само определен брой кашони, брой европалета и тегло. Този товар, при липса на други доказателства за предаване на стоки между доставчик и превозвач или между доставчик и получател, не може да се обвърже с фактурите.

По отношение на всички фактури с получател TERA TRADING (**********/21.07.2017 г., **********/23.07.2017 г., **********/29.07.2017 г., **********/29.07.2017 г., **********/31.07.2017 г., **********/31.07.2017 г., **********/12.08.2017 г., **********/14.08.2017 г., **********/11.09.2017 г., **********/17.09.2017 г., **********//29.08.2017 г., **********/31.08.2017 г.) следва да се отбележи, че няма приложени потвърждения от контрагента и липсват данни за преминаване на МПС-та посочени в ЧМР през ГКПП. За по-голямата част от фактурите в ЧМР липсва дата на получаване на стоката (по фактура **********/29.07.2017 г.; по фактура **********/29.07.2017 г.; по фактура **********/31.07.2017 г.; по фактура **********/31.07.2017 г.; по фактура **********/12.08.2017 г.; по фактура **********/14.08.2017 г.; по фактура **********/11.09.2017 г.; по фактура **********/17.09.2017 г.), а по фактура **********/14.08.2017 г. освен дата на получаване на стоката в ЧМР липсва и подпис на получателя. В ЧМР по фактура **********//29.08.2017 г. не е посочен и номер на МПС. Всъщност по фактура **********/31.08.2017 г. липсва ЧМР. В обобщение по фактурите с получател TERA TRADING, представените международни товарителници не доказват изпращането и транспортирането на стоките. Липсват данни по делото, че посочените в ЧМР МПС-та са преминали през ГКПП. Идентично като при получателя IANA & IANA SERVICES LTD товарителниците не се съдържат данни за вида на стоките, а са посочени само определен брой кашони, брой евро палета и тегло. При липса на други доказателства за предаване на стоки между доставчик и превозвач или между доставчик и получател, този товар не може да се обвърже с фактурите.

Относно получател KATONIKO LIMITED се установява, че част от фактурите към контрагента са предеведени на български език, с изключение на фактури № **********/12.03.2018 г., **********/05.03.2018 г., **********/08.03.2018 г., **********/11.03.2018 г., **********/12.03.2018 г., **********/14.03.2018 г., **********/15.03.2018 г., **********/18.03.2018 г., **********/22.03.2018 г. , **********/26.03.2018 г., **********/23.11.2018 г., като в приемо-предавателните протоколи към тях наименованието на стоките също не е преведено. С изключение на фактура **********/12.03.2018 г., към останалите има представени приемо-предавателни протоколи. Липсват данни за преминаване на МПС-та посочени в ЧМР през ГКПП по фактура **********/31.10.2017 г., по фактура **********/31.10.2017 г., по фактура **********/22.11.2017 г. (по тази фактура има две ЧМР-та), по фактура **********/05.03.2018 г., по фактура **********/14.03.2018 г., по фактура **********/15.03.2018 г. (по тази фактура има две ЧМР-та), **********/18.03.2018 г., по фактура **********/22.03.2018 г. (в тази фактура липсва и дата за получаване на стоката), по фактура **********/26.03.2018 г. (също липсва и дата за получаване на стоката). По фактура **********/23.11.2018 г. се установява, че има два транспорта и също така несъответствие между датата на преминаване на посоченото в ЧМР МПС през ГКПП и датата на разтоварване. Отделно от това по фактура **********/22.12.2017 г. и по фактура **********/12.03.2018 г. липсва международна товарителница. А по фактури **********/11.03.2018 г., **********/29.12.2017 г., **********/08.03.2018 г., **********/11.03.2018 г. и **********/12.03.2018 г. в ЧМР липсват реквизити: или подпис, или печат, или дата на получаване. По фактура **********/23.11.2017 г. също се установява и несъответствие между датата на преминаване на посоченото в ЧМР МПС през ГКПП и дата на разтоварване. По фактура **********/05.12.2018г. е нечетлив номера на МПС посочено в ЧМР.

Допълнително по ССЕ е установено, че за фактури **********/11.03.2018 г., **********/12.03.2018 г., **********/15.03.2018 г., **********/22.03.2018 г. и **********/26.03.2018 г. в клетка № 6 превозвач в ЧМР е изписано името на Транс кар груп ООД, а е положен печат в същата клетка и в клетка № 23 на превозвач Венеция 012 ООД Перник. В по-голямата част от товарителниците не се съдържат данни за вида на стоките, а са посочени само определен брой кашони, брой евро палета и тегло, с изключение на няколко в които е посочено като вид стока – плат, освежители, дрехи, батерии, сух спирт, което не позволява конкретна фактура да се обвърже с конкретно ЧМР. Така например фактура № **********/18.03.2018 г. (л. 2856 т.12) е с предмет препарат за инсектициди 8328бр х 0.60 евра, спортни к-ти 1621бр х 0.80 евра, джинси 3200 бр х 1.60 евра - 11413.60 евра -, а в ЧМР (л.2857 гръб, т.12) в кл.11 е посочено - 347 кашона инсектициди и 482 кашона , кл.14 тегло - 3400 кг. Фактура **********/22.03.2018 г. (л. 2858 т.12) е с предмет плат 2460 кг х0.90 евра, спортни к-ти 3980бр х0.80евра, обувки 84бр х 0.90 евра, чанти 60 бр х0.90 евра, пижама 500бр х 0.50евра, Trousers 2400 /, n 0.90 el,d - 8444.00 евра, а в ЧМР (л.2860 гръб, т.12) в кл. 11 е посочено – 760 кашона дрехи, кл. 14 тегло 4100 кг. Фактура **********/14.03.2018 г. (л.2850 т.12) е с предмет газ за осветление 13320 бр х 0.47 евра, автосиликон 10500 бр х 0.50 евра, а в ЧМР (л.4799, т.20) е посочено 535 кашона, кл.14 тегло 4100 кг. Фактура **********/22.12.2017г. е с предмет играчки 68320 бр х 0.14 евра, а в ЧМР (л.2548, т.11) е посочено 460 кашона. Фактура **********/08.03.2018г. (л.2843, т.12) е с предмет плат 54000 бр х 0.25 евра, тениски 15667 бр х 0.25 евра, панталони 1000 бр х 0.50 евра, риза 670 бр х 0.40 евра, колани 430 бр х 0.60 евра , а в ЧМР (л.4792, т.20) е посочено 8 европалета. При липса на други доказателства за предаване на стоки между доставчик и превозвач или между доставчик и получател, този товар не може да се обвърже с фактурите.

Установи се по делото, че всички приложени по преписката фактури към контрагента LIGHT UP не са преведени на български език. Към фактурите са приложени приемо-предавателните протоколи, като наименованието на стоките също не е преведено. Допълнително към част от фактурите има представени заявки и писмени потвърждения /които също не са преведени/. В тази връзка следва да се отбележи, че неколкократно съдът с оглед изискванията на чл. 185 ГПК (в с.з. от 23.05.2024г., 04.07.2024г. и 21.11.2024г.) указа на жалбоподателя да представи четливи копия на документите, които са представени в хода на ревизионното производство и са нечетливи, както и че част от представените писмени доказателства не са придружени с точен превод на български език. В с.з. от 26.09.2024г. са дадени указания на страните, че всички документи на които се позовават в случай, че са представени на чужд език, следва да бъдат придружени с превод на български език, като при неизпълнение, доказателствата непредставени в превод на български език, ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Въпреки дадената възможност и изричните указания на съда, жалбоподателят не прояви процесуална активност и не представи заверен превод на относими към процесните ВОД писмени доказателства, които е представил в хода на ревизията, поради което същите следва да се изключат като негодни доказателства по делото и не следва да се ценят.

Отделно от това по отношение на получателя LIGHT UP липсват данни за преминаване на МПС-та посочени в ЧМР през ГКПП по фактури, както следва: **********/09.04.2018 г., **********/10.04.2018 г., **********/14.04.2018 г., **********/16.04.2018 г., **********/17.04.2018 г., **********/23.04.2018 г., **********/23.04.2018 г. **********/24.04.2018 г., **********/24.04.2018 г., **********/26.04.2018 г., **********/01.06.2018 г., **********/01.06.2018 г., **********/05.06.2018 г., **********/14.06.2018 г., **********/18.06.2018 г., **********/21.06.2018 г., **********/21.06.2018 г., **********/25.06.2018 г., **********/02.07.2018 г., **********/03.07.2018 г.; **********/10.07.2018 г., **********/17.07.2018 г., **********/02.08.2018 г., **********/06.08.2018 г., **********/23.08.2018 г.; **********/27.08.2018 г. **********/29.08.2018 г.; **********/24.09.2018 г.; **********/28.09.2018 г.; **********/08.10.2018 г.; **********/18.10.2018 г.; **********/30.10.2018 г. **********/30.10.2018 г.; **********/30.11.2018 г.; **********/04.12.2018 г.; **********/03.01.2019 г.; **********/04.01.2019 г.; **********/09.02.2019 г., **********/15.02.2019 г., **********/15.02.2019 г., **********/28.02.2019 г.; **********/15.03.2019 г.; **********/15.03.2019 г.; **********/24.03.2019 г., **********/18.07.2019 г., **********/19.07.2019 г. За друга част от фактурите се установява несъответствие в ЧМР на датата на излизане през ГКПП и дата на разтоварване на стоките: **********/08.10.2018 г.; **********/08.10.2018 г.; **********/12.10.2018 г.; **********/12.10.2018 г., **********/13.10.2018 г.; **********/15.10.2018 г.; **********/16.10.2018 г.; **********/22.10.2018 г., **********/30.10.2018 г., **********/26.11.2018 г., **********/10.12.2018 г.; **********/14.12.2018 г.; **********/15.12.2018 г.; **********/30.01.2019 г., **********/31.01.2019 г., **********/04.02.2019 г., **********/21.02.2019 г., **********/22.02.2019 г., **********/21.03.2019 г., **********/22.03.2019 г., **********/22.03.2019 г. **********/22.03.2019 г.; **********/13.05.2019 г.; **********/07.06.2019 г.; **********/13.06.2019 г.; **********/27.01.2020 г. Същото е констатирано и от вещото лице по ССЕ, съобразявайки Протокол обр. Кд 73, сер. АА № 1761882/07.10.2022 г. за извършената в хода на ревизията проверка в информационната система на НАП - Агенция митници - пътни такси и разрешителни режими във връзка с преминаване на тежкотоварни МПС през граничен контрол на граница България.

В ЧМР по фактури **********/09.04.2018 г., **********/10.04.2018 г. и **********/14.04.2018 г. липсва дата за получаване на стоката, а по фактура **********/25.06.2018 г. в съответното ЧМР има дописвани номера на инвойси, а именно ..130,…133, …134, …135 и …136. За част от фактурите се установи, че стоките са изпратени с два или повече транспорта и съответно фактурите са отразени в две товарителници: **********/01.06.2018 г., **********/02.07.2018 г., **********/10.07.2018 г., **********/27.08.2018 г., **********/30.10.2018 г. , **********/09.02.2019 г., **********/15.02.2019 г., **********/15.02.2019 г., **********/24.03.2019 г., **********/18.07.2019 г., *********/19.07.2019 г., **********/08.10.2018 г.; **********/24.01.2019 г.; **********/25.01.2019 г.; **********/18.04.2019 г.; **********/18.04.2019 г.; **********/19.04.2019 г.; **********/17.05.2019 г.; **********/27.06.2019 г.; **********/30.06.2019 г.; **********/30.06.2019 г.; **********/27.07.2019 г., **********/30.07.2019 г., **********/30.07.2019 г., **********/31.07.2019 г. В част от представените ЧМР липсват съществени реквизити като подпис, печат или дата от получателя или пък са нечетливи. Така например са ЧМР по фактури **********/11.05.2018 г.; **********/14.05.2018 г.; **********/17.05.2018 г.; **********/17.05.2018 г.; **********/25.05.2018 г.; **********/28.05.2018 г.; **********/26.09.2018 г. (датата не се чете).

Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита, че изпращането или транспортирането на стоките по фактурите с получател LIGHT UP не се доказва с международните товарителници, тъй като същите или не съдържат съществени реквизити като подпис, печат и дата от получателя, или към тях няма потвърждения от контрагента. Освен това фактурите, заявките и потвържденията не са преведени на български език, не са годни доказателства и не следва да се ценят. Няма приложен packing list /опаковъчен лист/, който се прилага към документите, съпровождащи транспортирането на една стока и в него изпращачът описва на получателя съдържанието на отделните товари, с цел да се онагледи информацията за броя и групата на отделните стоки в превозното средство.

Безспорно е установено, че за доставките с получател LIGHT UP, които са по-голямата част от процесните доставки, получател и доставчик са свързани лица, като А. С. е представляващ и на „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД и на LIGHT UP.

В хода на ревизията е установено, че собственици и управители на останалите дружества от Великобритания са български граждани, които не са се дали отговор на изпратените им искания от органите по приходите във връзка с извършените ВОД от жалбоподателя. Съмнение относно реалността на доставките във Великобритания внася и установеното от ревизиращите чрез банковите извлечения, че управителя на „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД А. С. е внасял суми по фактури издадени освен към LIGHT UP, но и към IANA & IANA SERVICES LTD и TERA TRADING, а лицето Н. Н. П., която е във фактическо съжителство с А. С. С. е внасяла суми в брой по фактури на KATONIKO LIMITED.

Вещото лице в изготвената ССЕ е описало плащанията за извършените ВОД на четиримата контрагенти и е посочило, както следва: за Light UPP Limited - салдо към 31.12.2019г. – 1 919 564,02лв. задължение към „Адриа лайт“ ЕООД; за Katoniko Limited - салдо по партидата на клиента към 31.12.2019г. – задължение в размер на 62 904,30лв., за IANA & IANA SERVICES LTD -клиента няма задължения към дружеството жалбоподател; и за TERA TRADING LTD - салдо към 31.12.2018г. – 131 051,67лв. задължение към „Адриа лайт“ ЕООД.

По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка. Предвид доказателствата по делото, преценени в съвкупност: липсата на съществени реквизити в международните товарителници, липса на данни за преминаване на посочените в ЧМР МПС-та през КГПП, или несъответствие по ЧМР на датата на излизане през ГКПП и дата на разтоварване на стоките, липсата на данни за вида на стоките, липса на други доказателства за предаване на стоки между доставчик и превозвач или между доставчик и получател, невъзможността този товар да се обвърже с фактурите, размера на задълженията които имат контрагентите към „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД и свързаността между получател и изпращач, водят до извод, че претендираните от ревизираното дружество доставки към великобритански получатели не са осъществени. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС за изискване за транспортен документ или писмено потвърждение, означава че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката.

Когато се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя, именно с доказване, че стоката е достигнала до нейния получател на територията на друга държава членка. Само от процесните товарителници не се установява по безспорен начин получаването на стоката от посочените във фактурата получатели. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи разпечатки от фирмения имейл на дружеството, за кореспонденция във връзка с организиране на транспорта (л.5765 и сл.), от съдържанието на които не може да се направи обвързване на конкретна фактура с уговаряне на конкретен транспорт. При доказателствена тежест за дружеството - жалбоподател да установи по несъмнен начин, че стоките са достигнали до местоназначението си във Великобритания, такива доказателства не бяха представени.

За голяма част от доставките не са представени и потвърждения. Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04 терминът "изпратен(и)", употребен в чл. 28а, § 3, ал. 1 и чл. 28в, б. “а“, ал. 1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Т.е. кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване. Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

Без да е доказано превозването на стоките по доставките към чуждестранните дружества е съответно на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС разбирането, че те са с място на изпълнение на територията на страната. Това изключва облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и сочи на дължимо облагане със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По тази причина начисляването на данъка в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е съответно на материалния закон.

В практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира обжалваният РА в тази част за правилен и законосъобразен.

По отношение на твърденията на жалбоподателя, че многократно бил проверяван в хода на извършваните проверки за прихващане и възстановяване на ДДС, за което по делото са представени 11 броя АПВ (л.5654 и сл)., следва да се отбележи, че проверките извършвани по повод издаването на АПВ не препятстват образуването на ревизионно производство за установяване на данъчните задължения на лицето (чл. 129, ал. 3 от ДОПК). АПВ се издава след извършена проверка по смисъла на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване наличието на основание за възстановяване на ДДС по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС въз основа на подадена от лицето СД за съответния месец. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци, каквито могат да бъдат установени само в хода на ревизия. Проверката е за изпълнение на формалните изисквания на закона и следва да приключи в кратък срок от 30 дни, съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Краткият срок за произнасяне в хода на осъществената проверка за наличие на основания за възстановяване/прихващане, както и характерът на производството по чл. 110, ал. 3 от ДОПК, при което не се установяват данъчни задължения на лицето, не предоставят възможност на приходните органи да извършат глобална преценка на всички факти и обстоятелства, относими към данъчните задължения на лицето, които могат да бъдат предмет на установяване единствено в хода на ревизия (чл. 110, ал. 2 от ДОПК). Издадените на лицето АПВ за проверка на обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС не препятства възможността за извършване на ревизия за същия данъчен период, в хода на която да се установят релевантните факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения на лицето. По повод на ревизионното производство приходните органи могат да събират всички допустими и относими по ГПК и ДОПК доказателства. Според практиката на ВАС, не е налице накърняване на принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания, тъй като разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК допуска провеждане на ревизионно производство при издаден АПВ и лицето е наясно с реда и процедурата за определяне на задълженията му. При определяне на задълженията им за данъци посредством РА не се поставят нови или допълнителни изисквания – данъчно задълженото лице носи доказателствената тежест за установяване на благоприятния за него факт, че е налице право на освобождаване при ВОД.

По отношение на отказаното с оспорения РА право на приспадане на данъчен кредит в размер на 667 385,15 лева, спорът между страните се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така както се твърди от ревизираното лице и по-конкретно дали доставките са изпълнени именно от издателите на процесните фактури.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 или на чл.9 ал.1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС е посочено, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

По арг. от чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07. 2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите за транспорт подробно описани в РД, доколкото по-горе се установи, че претендираните от ревизираното дружество доставки към великобритански получатели не са осъществени, то и фактурирания "транспорт" на стоките по процесните фактури за ВОД не е извършван.

Отделно от изложеното за превозвачите се установяват и несъответствия, както следва:

По отношение на превозвача „Г. В 2000“ ООД се установява по делото, вкл. и от изготвената ССЕ, че има пътни листи представени на няколко места по преписката, които са различни помежду си и са дописвани, например пътните листи по фактури **********/19.04.2019, **********/27.04.2019, **********/28.06.2019, **********/28.06.2019, **********/14.06.2019, **********/19.07.2019, **********/05.07.2019. По част от фактурите е установено несъответствие между мястото на товарене по ЧМР, заявка и пътни листи (така **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/16.11.2018, **********/02.11.2018), като в ЧМР са посочени заявка място на товарене Пловдив или София, а пътните листове от Гоце Делчев. Отделно от това в приложените заявки договор няма посочени дати, като всички приложени документи „delivery note“ са нечетливи и непреведени.

За превозвача „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД се установява, че за някои от инвойсите, посочени в ЧМР има извършен транспорт и от фирма „ИНТЕР ТРАНС 13“ ООД, но стоките като количество не могат да се обвържат с ЧМР, тъй като липсват пакинг листове. А за фактура 765/22.08.2017г. е посочен превоз по инвойс № 32 към контрагент TERRA, като същият инвойс № 32 е посочен за извършен транспорт от друг превозвач „ИНТЕР ТРАНС 13“ ООД.

Поради изложеното не са налице условия за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени на „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД от сочените за превозвачи дружества: „Г.-В-2000“ ООД, „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД, „К. КО“ ЕООД, „РВ ГРУП“ ЕООД, „ИНТЕР ТРАНС 13“ ЕООД, „ТРАНС КАР ГРУП 17“ ЕООД, „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД и „ВЕНЕЦИЯ 012“ ООД.

Настоящия съдебен състав, счита РА за правилен и законосъобразен и в частта относно отказания данъчен кредит по фактурите за покупка на стоки подробно описани в РД (плат, килими, чанти, сандали, обувки, дрехи, автомобилни аксесоари, инструменти, стоки за бита и др.) от доставчиците „ЕР ЕКСПРЕС“ ЕООД, „ЛИНЕТ ТРАНС“ ЕООД и „ЧМ ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД. Представените по делото документи не установяват реалността на процесните доставки, респ. предаването на стоките от доставчиците „ЕР ЕКСПРЕС“ ЕООД, „ЛИНЕТ ТРАНС“ ЕООД и „ЧМ ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД на ревизираното лице. Следва да се отбележи, че за нито една от доставките не се установяват други съпътстващи документи към тях освен потвърждения и то само за някои доставки.

В хода на ревизията във връзка с предходни доставки са представени митнически декларации за внос от Турция и Китай, но не е представена хронология на счетоводна сметка „Стоки“. Установено е, че стоките се съхраняват в склад в [населено място], ползван съвместно и от трите дружества „ЕР ЕКСПРЕС“ ЕООД, „ЛИНЕТ ТРАНС“ ЕООД и „ЧМ ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД. С оглед обясненията на проверяваните лица - доставчици, че клиентите получават стоките в склада и ги транспортират със собствен транспорт, то предаването на стоките на „АДРИА ЛАЙТ“ ЕООД би следвало да е именно в [населено място], но в представените в хода на ревизията потвърждения не е посочено място на предаване на стоките, нито данни за МПС превозващи стоките. По отношение на твърдението, че транспортът на стоките е осъществен от същите превозвачи, които в последствие извършват ВОД ( „Г.-В-2000“ ООД, „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД, „К. КО“ ЕООД, „РВ ГРУП“ ЕООД, „ИНТЕР ТРАНС 13“ ЕООД, „КАСКАДА“ ООД, „ТРАНС КАР ГРУП 17“ ЕООД, „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД и „ВЕНЕЦИЯ 012“ ООД), следва да се отбележи, че са установени несъответствия между ЧМР и фактурите издадени от трите дружества доставчици с потвържденията към тях. В ЧМР е посочено, че стоките са натоварени от превозвачите в [населено място], [населено място], Казичене, [населено място] - последните две са складови бази на „Г. В 2000“ ЕООД; [населено място] - складова база на „ВИТА ТРАНС ГРУП“ ЕООД. В тази връзка не са представени доказателства от къде и кой е превозил стоките до тези места. Не е доказано и предаването/приемането на процесните родово определени вещи.

Макар и документално оформени в счетоводството, доставките на стоки не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване. Тук отново следва да се отбележи, че когато лицето претендира един благоприятен за себе си факт то е длъжно, при условията на пълно насрещно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици. Според изготвената по делото ССЕ, на вещото лице не са представени количествени справки за всеки един вид стока и от тримата доставчика, а са представени аналитичен регистър, който е стойностно заведен, а изписването на отчетната стойност е извършвано в края на всеки месец.

Само фактурите не могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки, поради което няма основания за признаване на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на ЕС - решения по дела С-284/11 ("ЕМС Транспорт България" ООД) и С-285/11 ("Боник" ЕООД). Трайната практика на Съда на ЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл решение по дело С-152/02 на Съда на ЕО и т.49 от решение по дело С-285/09 на Съда на ЕС. От значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В своята константна практика Съда на ЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановената реалност на доставките от процесните трима доставчика е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал.5 ЗДДС.

Отделно от това и на трите дружества доставчици управител и представляващ е бил Р. И. А., което лице е собственик/управител на още 37 дружества. При справка в ИС на НАП в хода на ревизията е установено, че дружествата - доставчици са с публични задължения в особено големи размери и съответно са дерегистрирани по ЗДДС (по чл. 176 - задължителна по инициатива на орган по приходите) дружества - „ЕР ЕКСПРЕС“ ЕООД дерегистрирано на 12.10.2020 г.; „ЛИНЕТ ТРАНС“ ЕООД - дереистрирано за първи път на 05.07.2018 г., повторно регистрирано на 11.12.2018 г. и отново дерегистрирано на 10.03.2022 г., „ЧМ ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД - дерегистрирано на 24.08.2022 г.

В заключението си вещото лице е проследило обща стойност на извършените продажби, както и извършените плащания от жалбоподателя към доставчиците и е установило, че „Адриа лайт“ ЕООД дължи на „ЕР Експрес“ ЕООД – 1 147 336.77лв. към 31.12.2019г., а по данни от счетоводството на жалбоподателя към 31.12.2019г. задълженията са в размер на 1 197 637,92лв, към 31.12.2020г. – 1 116 195,18лв.; към 31.12.2020г. – задълженията на „Адриа лайт“ ЕООД към „Линет транс“ ЕООД са в размер на 596 536,96лв., а към 31.12.2019г. задълженията на „Адриа лайт“ ЕООД към доставчика „ЧМ ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ЕООД са размер на 277 549,24лв.

Поради изложеното се налага извод, че е налице основание за отказване на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по процесните фактури за доставки на стоки от „ЕР ЕКСПРЕС“ ЕООД, „ЛИНЕТ ТРАНС“ ЕООД и „ЧМ ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД.

По отношение задължението за лихви, в жалбата не са посочени конкретни възражения и не са ангажирани доказателства.

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ал. 1, предл. 3 от ДОПК, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, както и внесения депозит за вещо лице – в размер на 718,70 лева (л. 6065). Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, юрисконсултското възнаграждение възлиза на 59 826 лв. Или всичко общо разноски в размер на 60 544,70 лева.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АДРИА ЛАЙТ “ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № 26, ет. 6, ап. 7, представлявано от управителя А. С. С., против Ревизионен акт № Р-16001622000445-091-001 от 14.02.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 175 от 17.05.2023г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], с който допълнително е начислен ДДС в общ размер на 955 182,96 лв., отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 667 385,15лв. и са начислени прилежащи лихви в общ размер на 723 283,60лв.

ОСЪЖДА „АДРИА ЛАЙТ “ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № 26, ет. 6, ап. 7, представлявано от управителя А. С. С., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата в размер на 60 544,70 лева (шестдесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева и 70ст.), разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.