№ 903
гр. Сливен, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230103495 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество
е сключен договор за наем на 26.10.2017г.Предмет на договора е предоставяне
за временно и възмездно ползване под наем на земеделска земя изрично
индивидуализирана в исковата молба.Сочи се, че договорът за наем е сключен
за шест стопански години за периода от 2018/2019г.Твърди се, че
наемополучателя не е заплатил наемната стопанска 2021/2022г. е заплатено
със значително закъснение след връчването на покана за плащане, а сумата от
199.80лв за стопанската 2022/2023г. не е заплатена към момента на подаването
на исковата молба въпреки, че стопанската година е приключила на 1.10.2023г.
Поискано е, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 199.80лв, представляваща незаплатен наем за стопанската
2022/2023г. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба, както и направените по делото.
Съдът е квалифицирал осъдителния иск за заплащане на наем, като
такъв с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД.
Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията му, че между страните е сключен договор за наем, уговарянето на
размера на наемната вноска, начина за заплащане на наемната вноска, срока
1
на заплащане на наемната вноска, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.
Заявено е, че предявения иск е допустим, но неоснователен.Призната е
исковата претенция по размер, но е заявено, че сумата е преведена на ищеца
на 5.04.2024г. преди връчването на исковата молба.Твърди се, че в договора за
наем не е определен срок за заплащане на наемната вноска-падеж на плащане
и ответното дружество изпада в забава след като наемодателя поиска плащане.
Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и да
бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията му, че е заплатена дължимата наемна вноска за
стопанската 2022/2023г. на 5.04.2024г., е негова.
В съдебно заседание ищецът, редовно призована,не се явява, в писмено
становище адвокат пълномощникът му моли да бъдат присъдени направените
разноски, представя списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се адв.Р. моли
да бъде отхвърлен предявения иск поради извършеното плащане и да бъдат
присъдени на доверителя му направените по делото разноски, съобразно
представения списък към отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на
26.10.2017г. между П. Х. П., като наемодател, и *****, като наемател, за срок
от шест година, считано от стопанската 2018/2019г. страните са се уговорили,
че наемодателя отдава под наем нива, а наемателя се задължава да заплаща
наем при реда и условията, уговорени в договора.В чл.7 от договора е
предвидено, че страните са се уговорили в размер на 25лв на декар за
производствена година и натуралната форма на плащане се извършва в 30
дневен срок от приключване на производствената година.
От удостоверение за актуално състояние се установява, че ***** е
сменило наименованието си на ***.
Исковата молба е входирана на 14.03.2024г.
Препис от исковата молба, писмените доказателства и разпореждането
2
за размяна на книжа са изпратени за връчване на ответника *** на 21.03.2024г
и са връчени на 26.03.2024г. на лицето К.С.Т. и са връчени повторно на К.С.Т.
на 14.05.2024г.
С платежно нареждане от 5.04.2024г. *** е заплатило по банковата
сметка на ищеца П. Х. П. сумата от 199.80лв
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно чл.232,ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 199.80лв установи се в производството, че
ответникът е заплатил сумата на 5.04.2024г. Задължението за наем е станало
дължимо с изтичането на стопанската година. Наема не е заплатен до
връчването на исковата молба на ответното дружество, което е станало на
26.03.2024г.С оглед извършеното плащане в хода на процеса, предявения иск
ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, поради извършеното
плащане.
С поведението си ответника е станал причина за завеждането на
производството.Съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си от приключването на стопанската година,
поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане
в исковата молба ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 450 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал.1 от ГП
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск, с правно основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД от П. Х. П., ЕГН **********, от ****, за осъждане на ***,
със седалище и адрес на управление **** ЕИК *** да й заплати главница в
размер на 199.80 лв., представляваща наем за стопанската 2022/2023г. по
договор от 26.10.2017г., поради извършено плащане на 5.04.2024г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление **** ЕИК *** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П. Х. П., ЕГН **********, от
****, направените по делото разноски в размер на 450 лв., представляваща
3
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд,гр.Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4