Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1197 10.04.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6100 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл.79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№ 250 твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за исковите суми, но в рамките на заповедното
производство заповведния съд му дал указания за предявяване на иск, което
станало причина за предявяване на настоящите искове. Ищецът бил В и К оператор
и съгласно чл.198о ЗВ предоставял В и К услуги на потребителите срещу заплащане
и по реда на ЗРВКУ. Ответникът бил потребител на В и К услуги по смисъла на
посочения закон и фигурирал в базата данни на ищеца с потребителски номер
******. Отношенията между потребителите и експлоатационното дружество се
уреждали от публично известни общи условия. За периода от 13.12.2017 г. до 10.05.2018
г. ответникът имал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.
П., ж.к. Т., блок **, вх. *, ап. **, в общ размер 509,84 лв. Водомерът в имота
на потребителя не отговарял на изискванията на Закона за измерванията, поради
което през целия период месечното количество изразходвана вода в имота било
определяно съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в плащането на посочените задължения в общ размер 17,65
лв. за периода от 28.02.2018 г. до 31.08.2018 г.. на основание чл. 31, ал. 2 и
чл. 42 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите поради
неспазване на 30-дневен срок от фактуриране. За потребените количества вода
били издадени фактури, подробно описани в исковата молба по периоди и
стойности. Били издадени фактури и за дължимите законни лихви. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 15708/2018г.
по описа на ПРС. Претендират се и разноските в заповедното и в настоящото
производство.
Ответникът М.И.М., представлявана от
особен предсатвител адв. Ч. оспорва исковете. Възразява, че не е потребител на
услугите на ищцовото дружество и да не става ясно по къкав начин е извършено
отчитането на водата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени справка за
задължения на абонат, справка за водомер и описи на издадени фактури. Приети са
и извлечения от книги (карнети) за показанията на водомер № *****. Според
отбелязванията през процесния период отчет на водомера е правен и в него са
вписвани конкретни показания. Количеството изразходвана вода е определяно по
тарифа, в забележка е отразявано, че в имота живеят трима човека.
Приети са общи условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, гр. П., одобрени с решение
на ДКЕВР ОУ-09/11.08.2014г. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от общите условия
потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В и К услуги, а съгласно ал.3 потребител може да бъде и наемател,
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота декларира съгласие за това пред В и К оператора – лично или чрез
представяне на нотариално заверена декларация. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и
чл. 26, ал. 2 при повреда на индивидуалния водомер, представителят на В и
К-оператора прави предписание за отстраняване на повредата и определя срок за
отстраняването, в рамките на който месечното количество изразходвана вода се
определя по средномесечен разход за съответния период от предходната година, а
след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, таксуването е по реда
на чл.25, ал.8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано за всеки обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от
фактурирането според чл.33, ал.2 ОУ. Аналогични са предвижданията в
представените ОУ, одобрени с решение № ОУ-027/09.06.2006г., действали до
приемане на горните – чл. 2, чл. 20 и чл. 21; чл. 23, ал. 5; чл. 31.
Установява се от приетия по делото
договор, че на 04.01.2011г. между ОП „ЖИЛФОНД“, гр. П., от една страна като
наемодател, и ответника, като наемател, е сключен договор за наем на общинско
жилище, находящо се в гр. П., ж.к. Т., блок **, вх. *, ет. *, ап. **, за срок
от десет години. Установява се от приложената заповед от 13.04.2018г., че е
наредено прекратяванетона договора за наем с ответницата, а със заповед от
27.07.2018г. е наредено изземването на недв. имот по реда на член 65, ал. 2 от
ЗОС.
Разпитана е като св. И. Л., ***** на
процесния обект. От показанията й се установява, че обектът се намира в жилищен
блок, като абонатът няма водомер, а количеството вода е начислявано за трима
човека по тарифа.
Видно от приложеното ч.гр.д.№15708/2018г.
на ПРС, ІV гр.с.., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковите суми. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е
подадена настоящата искова молба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи
(ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с
Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила
от 13.05.2005 г.; изм. и доп., бр. 63 от 17.08.2012 г., в сила от 17.08.2012
г., изм., бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г., бр. 102 от 12.12.2014
г., в сила от 12.12.2014 г.) правоотношението във връзка с предоставяне на В и К
услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи
условия. За да
възникне правоотношение по доставка на В и К услуги срещу заплащане на тяхната
цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е
общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една
страна В и К операторът, а от друга – потребителят на услугите. Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата потребители на В и К услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и
нежилищни имоти.
Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в исковия процес, ищецът следва да установи
фактите, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за
неговия размер, а в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи
и правоизключващи факти.
Съдът намира, че от ищцовата страна не
е проведено пълно и главно доказване на фактите, обосноваващи твърдяното
облигационно правоотношение между страните. Ищецът не установи, че ответникът
е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател (носител на
ограничено право на ползване) на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква по отношение потребителя горепосочения нормативен акт.
Напротив, няма спор, че процесният имот е общинска собственост и се стопанисва
от ОП „ЖИЛФОНД“, съответно няма спор, че в полза на ответника не е учредявано
ограничено вещно право върху същия имот. Ищецът поддържа, че ответникът е
потребител на имота в качеството си на наемател. В закона, обаче, наемателят не
е уреден като потребител на В и К услуги. В чл. 8, ал. 9 от Наредбата се
допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на
собственика – съгласно посочената разпоредба наемателят на водоснабдяван имот
може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение,
последното възниква между В и К оператора и собственика на имота, а наемателят
може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не
той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.
В приложените по делото общи условия на
В и К оператора е предвидена хипотеза – чл.2, ал.3, в която по обща
договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният
да придобие качеството потребител. В нея е предвидено, че наемателят може да
бъде потребител, ако е налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с
нотариално заверена декларация пред В и К оператора. В конкретната хипотеза
такова съгласие не се установява. Не се доказва собственикът на имота чрез своя
законен или упълномощен представител да е изявявал съгласие пред ищцовото
дружество относно това ответникът, като наемател, да фигурира като потребител
на услугите и страна по правоотношението с ищеца. Въобще не става ясно по какъв
начин и на какво основание партидата се води на името на ответника. Освен това,
заместването в дълг по своя характер представлява договор, в който трябва да
участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за чуждото
задължение. Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно
заместване в дълг. Последното не е допустимо само по волята на кредитора. В
конкретната хипотеза и такова съгласие не се установява. Ответникът не доказа
нито собственикът на имота, нито ответникът да са изявили воля за това
наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношението с ищеца, ето
защо се налага извода, че отговорен за тях следва да е наемодателят.
Ищецът претендира заплащане на услуги
на основание чл. 23, ал. 5 ОУ, в които е предвидена хипотеза на неизправен или
липсващ водомер. В тази хипотеза ищецът е следвало да процедира по реда,
предвиден в чл. 33, ал. 2 от горната Наредба, според който при установяване на
повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора
прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. В случая се твърди от
ищеца, че е дадено предписание на ответника за смяна на водомера, но такова не
е представено по делото. Не се установява пълно и главно собственикът на имота
или пък ответникът, ако се приеме, че той е потребител по смисъла на закона, да
е уведомен за повредата във водомера, на същия да е връчено предписание и да му
е определен срок за неговата подмяна, само след изпълнение на която процедура
ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на
обитателите. В приложените карнети предписание в посочения смисъл няма. След
като надлежно дадено предписание за отстраняване на повредата няма, то
операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2
от общите условия, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на
който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен
разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на
срока за отстраняване на повредата или подмяна на водомера, ако повредата не е
отстранена, да таксува потребителя по реда на чл.25, ал.8 ОУ – по 6 куб.м. за
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател. В
случая не се установява тази поредност да е била спазена. Ето защо съдът
намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на
количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в
процесния имот, съответно не доказва за този имот да е доставяна и изразходвана
вода или пък да са ползвани други В и К услуги от ответника и той да е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. В обобщение исковете са
изцяло недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат
деловодни разноски. Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.„Шести септември”№ 250, предявени против М.И.М.,
ЕГН ********** за признаване за установено, че същата дължи присъдените със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по
ч.гр.д.№ 15708/2018 г. на Пловдивски районен съд, суми, както следва: 509,84 лв.,
ведно със законна лихва от 03.10.2018 г. до окончателното плащане,
представляваща стойност на доставени В и К услуги за обект в гр. П., ж.к. Т.,
блок **, вх. *, ап. **, през периода от 13.12.2017 г. до 10.05.2018г., както и
сумата 17,65 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение в размер на законната лихва за периода от 28.02.2018 г. до 31.08.2018г.
На адв.Ч. се издаде РКО за сумата от 300
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Д. К.