РЕШЕНИЕ
№477
30.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Д.
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: ………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1425 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл. 145 – 178 от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.И.П.,*** подадена чрез процесуален представител – адв. З.Г., с посочен съдебен адрес ***, против Решение по т.3 от 05.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Хасково, в частта му по пор. 35, обективирано в Протокол № 31 от 04.09.2018г., с което е определено еднократното обезщетение, за прокарване и преминаване сервитутно право за изграждане на трасе на въздушна линия 400 kV и площадки на ел.стълбове в землището на с.Узунджово, общ.Хасково, за строеж „ВЛ“ 400 kV п/ст“Марица изток(Република България)-п/ст „Нея Санта(Република Гърция) на територията на Община Хасково за поземлен имот № 110027 с площ на 3,100 дка, в размер на 910.00 лева.
Жалбоподателят намира размера на посоченото в решението обезщетение за несправедливо определено - занижено, като счита, че изготвената оценка за имота му е материално незаконосъобразна.
По изложените съображения се иска изменение на оспорваното решение и присъждане на справедливо обезщетение на базата на нова оценка, за справедливата пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение от лицензиран експерт-оценител. Претендира се присъждане на разноски, както и алтернативно се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното юрисконсулско възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .
Заинтересованата страна - “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен №48, том I, рег. №426, дело №41 от 26.03.2002г. на Нотариус с рег. № 078 от регистъра на Нотариалната камара на Република България и с район на действие района на РС-Хасково, жалбоподателят Ж.И.П. се легитимира като собственик на имот № 110027 представляващ нива от пета категория, находяща се в местността“Севжата“ в землището на с.Узунджово, обл. Хасково.
С Решение № 584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет(л.153), линеен обект „Нова въздушна електропроводна линия(ВЛ) 400kV между п/ст“Марица изток“(Република България) и п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция), в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, бил обявен за национален обект и за обект с национално значение.
Със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник –Министъра на регионалното развитие и благоустройството(л.150), , обн. ДВ бр. 25 от 20.03.2018г., бил одобрен ПУП-ПП за обект „Междусистемна въздушна линия (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция) на територията на област Хасково и област Кърджали. Заповедта не е била обжалвана в законоустановения 14 – дневен срок от обнародването й в ДВ, поради което същата е влязла в сила след изтичането му на 04.04.2018г.
Със Заявление рег. индекс № 53-Е-450-2 от 17.08.2018г. при Община Хасково(л.118), „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр.София поискало, във връзка с изграждане на обект “ (ВЛ) 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ обявен с Решение № 584/18.07.2016г. за национален обект и обект с национално значение, съгласно ПУП- ПП, одобрен със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на Заместник-Министъра на регионалното развитие и с оглед наличието на поземлени имоти - частна собственост на територията на Община Хасково, които ще бъдат засегнати прокарването на електропровода, на основание чл.64 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 210, ал.2 от ЗУТ, да бъде назначена комисия за определяне размера на дължимите обезщетения на правоимащите лица, чийто имоти са засегнати от сервитутното право.
Към заявлението дружеството приложило Решение № 584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет, Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. на МРРБ, одобрения ПУП-ПП и експертни оценки .
Във връзка с така подаденото заявление до Община Хасково, назначената на основание чл. 210, ал.2 от ЗУТ, поименно със Заповеди № 240/17.02.2011г. , Заповед № 104/13.01.2014г. и Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково комисия, на 04.09.2018г. в пълен състав, разгледала постъпилото искане и изготвената от лицензиран оценител оценка, и възприемайки същата изцяло, приела пазарните оценки за размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки за ел.стълбове върху поземлени имоти, находящи се в землището на с.Узунджово, общ.Хасково, през поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица за строеж „ Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България) -п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“, на територията на Община Хасково, като по отношение имот с № 110.27, находящ се в землището на с. Узунджово, общ.Хасково с площ на сервитута 1,765 дка, приела пазарната оценка за обезщетението да бъде в размер на 910.00 лева.
Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково било съобщено на Ж.И.П. с известие за доставяне с бар код ИД PS 6300 011M9D 0 на 28.11.2019г.
Жалбата на Ж.И.П. срещу решението в оспорената му част била депозирана по поща на 10.12.2019г., видно от пощенското клеймо поставено на плика и заведена в Община Хасково с рег. индекс 94Ж-651-1 от 12.12.2019г.
По делото е приложена използваната от комисията експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител„ДелЕлектрикс“ЕООД,чрез независим оценител инж.Елена Ангелова Ковачева със сертификат рег. № **********, по отношение на поземлен имот №110.27, находящ се в землище с.Узунджово, обл.Хасково. Видно от същата, използваните методи на оценка са Сравнителен подход и Приходен подход. Съобразно така предвидените походи на оценка предлаганата пазарна стойност на сервитута в поземления имот на жалбоподателя възлиза на 910.00 лева.
По искане на оспорващия по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза. Съгласно поставените му задачи вещото лице инж.Т.М. е дало отговор на въпроса относно вида, местоположението и статута на засегнатия имот, собственост на жалбоподателя. За определяне пазарната стойност на земята вещото лице е използвало сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента).
Пазарната стойност на земята е определена като са използвани аналози на извършени 4 бр. продажби на имоти в землището на с.Узунджово и съседните землища на с.Стамболийски и гр.Хасково. За привеждане в съответствие на характеристиките на избраните аналози към тези на оценявания имот е приложен корекционен коефициент, отразяващ разликите в площ, местоположение, отдалеченост на населеното място и от областен център. По този метод вещото лице е приело пазарна цена в размер на 1874 лева.
Изчислило е приходната стойност на база привеждане на бъдещите доходи в настояща стойност, чрез дисконтиране, по посочена формула и е определило приходната стойност на имота в сервитутната зона–2000. 00 лева, като е взело предвид и стойностите на годишна рента посочени в сайта на НСИ. В табличен вид е представило и крайната пазарна, при теглови коефициент от 50% за всеки от двата метода. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право следва да е в размер на 1743.30 лева.
Експертизата е приета с оспорване на ответната страна. Във връзка с това оспорване по искане на ответника е допусната повторна, единична, съдебно-оценъчна експертиза.
В заключението, си вещото лице изготвило повторната експертиза, приета без оспорване от страните по делото сочи, че определянето размера на обезщетенията за сервитути се извършва по реда на чл. 210 и чл.211 от ЗУТ и съобразно чл. 65 от Закона за енергетиката. Справедливата пазарна стойност е изведена чрез прилагане на метода на пазарните сравнения/сравнителен метод/. Който метод се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и на други действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които са извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяват изискванията за сравнимост с предмета на оценката. Посочило е, че при изготвяне на заключението са взети предвид действително сключени сделки със земеделски земи в землището на с. Узунджово и землищата на съседни населени места в гр. Хасково, които са описани в табличен вид в приложение №1 към заключението. За целта при проверка в Служба по вписванията гр.Хасково са издирени и прегледани сделки с имоти със сходни и на процесния имот характеристики/същата или близка категория/ находящи се в землищата на с.Узунджово и съседни населени места за период от 1 г. преди издаване на оспореният административен акт. При определяне размера на дължимото еднократно парично обезщетение при възникване на сервитута вещото лице е отчело и срока на ограничението /безсрочен/ и вида на ограниченията, като е използвало съответни корекционни коефициенти. Като краен извод вещото лице е посочило, че стойността на обезщетението за сервитутното право следва да е в размер на 1533 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чийто права и законни интереси са засегнати и в законоустановеният 14-дневен срок, и с оглед гореизложеното е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК .
Оспорваният административен акт обаче е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.142 , ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалният закон се преценява към момента на издаването му.
Съгласно чл. 64, ал.1 от Закона за енергетиката(в редакцията към датата на приемане на оспореното решение), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. По смисъла на ал.2 на чл. 64 от същия н.а.(в приложимата към датата на приемане на решението редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 от с.р.(в приложимата към датата на решението редакция) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2.титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Не е спорно по делото, че „Въздушна линия 400kV между “Марица изток“(Република България)-п/ст „Нея Санта“ (Република Гърция)“ представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно и че трасето на електропровода, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-15-20 от 09.03.2018г. издадена от Заместник–Министъра на регионалното развитие и благоустройството ПУП - ПП, преминава през посочения поземлен имот с № 110.27 находящ се в м. „Севжата“, землище с. Узунджово, общ.Хасково, както и че сервитутната площ, определена въз основа на одобрения ПУП - ПП за имота, попадащи в трасето на електропровода и нормативно регламентираните в ЗЕ сервитутни площи, обхваща площ от 1.765 дка от този имот.
Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собствениците на имотите, върху които е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:
С решението в оспорената му част, Комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независим оценител при „ДелЕлектрикс“ ЕООД, като е приела пазарната цена на сервитута с площ 1,765 дка, минаващ през имот № 110.27 , землище с. Узунджово, общ.Хасково, да е в размер на 910.00 лева .
Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира, като го намира за необосновано. Както вече бе посочено, при изготвянето му оценителят е използвал два подхода - Сравнителен и Приходен, като при изготвяне на оценката си, вещото лице изрично е посочило използваните източници, част от които са публикувани данни в интернет сайтове.
Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. По мнение на настоящия съдебен състав не е допустимо при използване на методите пазарен аналог и поземлена рента, пазарните цени и рентните цени да се определят на база оферти/данни в интернет, тъй като те, доколкото не се базират на действително установени продажби и др. договори, не могат да се приемат за достоверни такива, респ. не представляват действителни пазарни/рентни цени. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция,
Освен това следва да се посочи, че това заключение се опровергава и от двете приети по делото в хода на съдебното производство заключения, по първоначална е повторна съдебно–оценъчни експертизи, изготвени от вещи лице – оценители на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира заключението дадено от вещото лице М. по първоначално допуснатата експертиза. Същата при изготвяне на заключението си е взела предвид само 4 бр. сделки с недвижими имоти вписани в Служба по вписванията, гр.Хасково, само една от които се намира в землището на с.Узунджово и не е взела предвид при изготвянето му изобщо сделките, изповядани на цена, близка до данъчната при определяне на обезщетението. Видно от повторната експертиза такива са извършени, като са установени общо 8 осъществени сделки в период от 1 година преди издаване на обжалваният акт, от които общо три сделки за имоти находящи се в землището на с.Узунджово(където се намира имота на жалбоподателя). При изслушване на вещото лице М. в открито съдебно заседание вещото лице посочи, че не е взело предвид при изготвяне на заключението си част от установените от него при проверка в Служба по вписванията сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, тъй като е приело че цените визирани в съответните сделки са недействителни, понеже са близки до данъчната оценка на имотите. Че това не е реалната цена вещото лице преценило след разговор с купувачи и продавачи и Агенция за недвижими имоти. Следва да се има предвид, че размерът на цената се определя от страните по всяка сделка. Дали продажбените цени по сделките са реалните, договорени между продавача и купувача, съдът не може да се преценява в това производство. Още по-малко вещото лице при определяне на пазарната цена на имота, може да изключва като пазарни аналози сделки по съображения, че удостоверената в нотариалните актове като продажна цена на земеделските земи е близка до данъчната им оценка. Ето защо съдът намира заключението на вещото лице М. непълно и необосновано, респ. и неправилно, и по тази причина не го кредитира.
Съдът възприема заключението изготвено по повторната експертиза от вещото лице Г., която кредитира изцяло като компетентна, обективна и безпристрастно дадена. Вещото лице подробно е обосновало заключението си, обяснило е методологията, по която работи, посочило е по какви причини е изготвило оценката си само по метода на пазарните сравнения, включително е посочило в табличен вид наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със земеделски земи от същата категория в землище с.Узунджово и близки до него землища, установени от извършената справка в Служба по вписванията, гр. Хасково, като е отчело и факта че ограниченията върху имота, в частта засягаща имота ще бъдат безсрочни и че сервитута е отрицателен, тъй като в частта заета от сервитута не може да се строи.
При изготвяне на оценката по повторната експертиза вещото лице се е съобразило и е отчело всички законоустановени критерии за извършване на оценката визирани в чл.65 от Закона за енергетиката. Предвид това, съдът намира, че дадената със заключението на вещото лице Г. оценка е определена в съответствие с чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.65, ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени и респ. тази експертиза, при която е приложен метода на пазарни аналози (сравнителен метод), следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице специални знания дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл. 65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №110027,находящ се в м. „Севжата“, землище с. Узунджово, общ. Хасково с площ на имота 3,100 дка и на сервитута 1,765 дка е в размер на 910.00 лева, определената от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при Община Хасково стойност се явява материално незаконосъобразна, по причина, че не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на обжалваното решение в тази му част и увеличаване на определената цена от 910.00 лева на 1533.00 лева-съобразно заключението по повторната допусната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски. Жалбоподателя е сторил следните разноски: внесена ДТ в размер на 10.00 лева, 300.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар и 250.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Предвид направеното от ответника, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
във вр. с чл.
144 АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът в настоящия му
съдебен състав намира, че същото е неоснователно. Заплатеният адвокатски
хонорар по – нисък от минимално определеният в приложимата Наредба
№1/2004г. за този вид дела, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал.2,т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., в
действащата й към сключване на договора
редакция и депозиране на жалбата пред
съда, според които минималното адвокатско
възнаграждение за дела с предмет ЗУТ,
възлиза на 600.00 лева и съдът не разполага с възможност да
намаля същия под праговете определени в същата наредба, но същият не е и
прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 3 от Протокол №31/04.09.2018 г., в частта му касаеща посочения под пореден № 35, поземлен имот № 1**.2* (1*****), находящ се в землището на с.Узунджово, местността „Севжата“, общ.Хасково, с площ на сервитута 1,765 дка, като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 910.00(деветстотин и десет) лева на 1533.00( хиляда петстотин тридесет и три ) лева .
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Ж. И.П., с ЕГН ********** *** , направените по делото разноски в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: